С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 яну 2005, 0:00, 2619 прочитания

Регионалната икономика Рудодобивните общини се обръщат към туризма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какъв бизнес се развива в различните общини в България? Какви са шансовете на отделните райони с тежко „наследство от миналото“ да намерят своето ново бъдеще? Каква е реалността извън сухата статистика?На тези въпроси ще се опита да отговори поредицата „Регионалната икономика“. Тя ще проследи как туризмът измества рудодобива като основен поминък в четири родопски общини, как Източните Родопи продължават да „се хранят“ от тютюн, какво става в Странджа Сакар - някогашна република на младостта, как малките общини около големите градове преживяват като техни сателити.

Два на пръв поглед противоположни отрасъла съжителстват в икономическата визитка на четирите родопски общини - Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки. Рудодобивът е наследство от миналото, туризмът - надежда за бъдещето. В известен смисъл четирите общини имат основания за тази надежда - Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки са разположени в сърцето на една от най-красивите български планини. Територията и на четирите общини прелива от популярни и не чак толкова исторически и културни паметници. Обаче развитието и на четирите е повлияно от рудодобива в миналото, което и до днес в голяма степен предопределя икономическия им облик. От една страна, той продължава да е основен поминък в Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки, където (макар и в силно намален мащаб) работят части от бившето „Горубсо“. От друга страна обаче, с имидж на рудодобивен регион трудно се пробива в туристическия бранш, който предполага на първо място чиста околна среда. Затова въжделенията на общинските администрации на Мадан, Златоград, Рудозем и Лъки да превърнат общините си в райски туристически кътчета (показателно е, че в стратегическите планове за развитие и на четирите общини туризмът е изведен на водещо място) засега изглеждат по-скоро като задача с повишена трудност. Или поне - с много неизвестни.
Най-близо до целта в това отношение са общините Лъки и Рудозем, ако се съди по класацията на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) в последния Национален доклад за развитието на човека. Докладът групира общините по определени приз­наци, които ги сближават или разделят. В него Лъки и Рудозем са намерили място сред 20-те общини с най-високи показатели в групата „планински общини“ в национален мащаб. Същата класация поставя единствено Рудозем в „топ 20“ на най-добре развитите индустриални общини, докато Златоград е сред 20-те с най-ниски показатели в групата - т.нар. неиндустриални общини. Сред 20-те най-застрашени в демографско отношение е попаднала община Лъки. В док­лада на ПРООН Златоград е най-урбанизираната от четирите общини, заемайки 62-ро място в националната класация по този показател, на
100-тно място е Мадан, на 131-во - Лъки, и на 146-о - Рудозем.
Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки са възникнали покрай развитието на рудодобива. Това обяснява на пръв поглед странното съчетание в икономиките им на отрасли като минна промишленост и козметика (в Рудозем) или минна и текстилна промишленост (в Златоград). От една страна, мините създават поминък за мъжкото население, а жените намират препитание в козметиката или шивачеството.

Мадан

Общината е типична за групата на родопските общини с всички условности на това обединяване. Разположена на 175 кв. км в източната част на Западните Родопи на нископланински и хълмист терен, с отлични природни условия за туризъм, общината трудно намира пътя от наследения към лелеяния имидж. Повече от скромния общински бюджет от 4.3 млн. лв., от които едва 1.3 млн. лв. собствени приходи, едва ли може да се класифицира като добра финансова основа за преструктуриране на района. Парите стигат колкото да се покрият минималните нужди на образованието (1.6 млн. лв), да се позакърпят улиците (1.4 млн. лв.) и по малко за социални дейности и здравеопазване. Показателно е, че, от една страна, в плана си за развитие общината декларира, че туризмът и е приоритет, а от друга, разходите, отделени по перо „почивно дело, култура и религиозни дейности“ в бюджета и, са едва 113 хил. лв., или само 3% от бюджета. В тази ситуация общинската администрация търси нетрадиционни форми за развитие на туризма, обяснява заместник-кметът Шинка Хаджиева. „Идеята е двата отрасъла да се съчетаят в т.нар. минен туризъм, каквато практика съществува и в други европейски държави“, казва тя. Като база можело да се използва музейната сбирка на руди в Горубсо - Мадан, както и някои галерии, които вече не се разработват. „Можем да водим туристите в тях“, казва Хаджиева.
Единственият чужд инвеститор в региона е „Родопи М 91“ ООД, собственост на австрийската „Спорталм“. Дружеството произвежда и изнася на световния пазар спортни облекла. С този факт обаче се изчерпват добрите новини в графата „чужди инвестиции“ в община Мадан. Иначе гръбнакът на икономиката на първо място е „Горубсо Мадан“ АД. Дружеството осигурява работа на 813 човека от общо десетте хиляди души в трудоспособна възраст в общината. „Рудодобивът е изключително важен, но не структуроопределящ отрасъл за икономиката на общината“, признава Шинка Хаджиева. Допълнение към рудодобивното наследство на Мадан е и „Минстрой Родопи“ АД, което произвежда техника за добивната промишленост. Обликът на местната икономика се допълва от „Хевея-Ким“ АД - производител на каучукови изделия, и от представителите на шивашката промишленост „Пони спорт“ ООД и „Матекс“ ООД.
Един от основните проблеми пред местната власт е свързан с трудовата заетост, признава кметът на Мадан Валентин Гад­жев. Безработицата в общината е 20.3% към септември 2004 г., при 28% в началото на годината. Отчетеното намаление обаче не е повод за траен оптимизъм, тъй като голяма част от него се дължи на програмата „От социални помощи към заетост“ на Министерството на труда и социалната политика, както обясняват от общинската администрация. Няма гаранция, че заетите по тази линия близо 300 души след година няма отново да се наредят на опашката за социални помощи. Преди няколко години особено актуален за района беше т.нар. проект на века - строителството на каскада „Горна Арда“. „Населението ни силно се надяваше, че това ще осигури заетост и ще намали безработицата, но така или иначе проектът пропадна“, коментира Хаджиева.
Стара и всеизвестна максима е, че туризъм не може да се развива с лоши пътища. Пътната инфраструктура в региона обаче е далеч от съвременните стандарти и това личи и от приоритетите в общинската стратегия за развитие до 2006 г. Там е записано, че общината си поставя за цел да реконструира и модернизира транспортните връзки между Мадан и съседните областни центрове, както и да доизгради и благоустрои четвъртокласната пътна мрежа. По замисъл - добри начинания, въпросът е доколко са осъществими, имайки предвид скромните финансови възможности за изпълнение на тези задачи. По същата причина добре звучащи, но трудно осъществими са още редица задачи, планирани в документа. Като например: „създаване на предприятия за обработка на дървен материал и мебели“, „изграждане на предприятия за добив на инертни материали и производство на бетонови, варови разтвори и бетонови изделия“, „изграждане на кланица на територията на общината“, „подобряване на сортовата селекция на картофопроизводството“. Това са проекти, които включихме в програмата за региона, защото бяха заявени като инициативи от страна на бизнеса още по време на предишното правителство, коментира Хаджиева. Тя обаче признава, че досега тези инициативи не са реализирани.

Рудозем

„Визитната картичка на Рудозем е рудодобивът“, пише в брошура за общината, разпространявана на български, руски и английски език. Макар и не в някогашните си мащаби, в Рудозем продължава да работи местният клон на „Горубсо“ АД - клон Рудозем, днес собственост на частното „Рудметал“ (без обогатителната фабрика). В предприятието, което до 1990 г. осигуряваше работа на 1800 души в рудниците и още 450 в обогатителната фабрика, днес работят около 250 души, а още 150 намират препитание в обогатителната фабрика. В района все още се добиват оловни и цинкови руди, които се продават на КЦМ - Пловдив.
На пръв поглед странно съжителстват в икономиката на Рудозем рудодобивната и козметичната индустрия. Заместник-кметът на града Росен Митевски обяснява този факт така: в годините на социализма е имало идея в Рудозем да се изгражда предприятие за перилни препарати, поделение на „Верила“ - за да се осигури работа на жените (Рудозем е възникнал като рудодобивен център и като такъв е осигурявал заетост предимно за мъже). Така или иначе, идеята не видяла бял свят, но се трансформирала в предприятие за декоративна козметика. „Всички губещи производства на „Ален мак“ и „Арома“ бяха прехвърлени тук“, коментира по този повод Митевски. В по-новата си история козметичното предприятие „Рубелла бюти“ в Рудозем премина през тежки перипетии - приватизация, ликвидация, спорове за собственост. Козметичният облик на общината се допълва от няколко по-малки частни фирми. Всички компании от сектора работят предимно за износ - Сирия, Йордания, Грузия, и в много по-малка степен отпреди - за Русия.
В Рудозем има и няколко шивашки и обувни предприятия, чиято продукция също е предназначена основно за експорт. Сред тях са „БАПА спорт“, „Ефри стил“, „Темпо“ (което е част от системата на „Рила“) и D&L, които шият спортно зимно облекло. Единствената чужда инвестиция в общината е на италианска фирма за добив на гранит „Стоунс къмпани БГ“ ООД. Компанията проучва два терена в района на Рудозем и вече има концесия за експлоатация на трети. Неотдавна е закупила общински парцел от 14 дка, където ще изгражда цех.
Най-важният икономически проблем на града е безработицата. Към септември 2004 г. официално регистрираните безработни са 22.67%, но неофициалният им брой е поне двойно по-голям. Тенденцията е към намаляване на броя на безработните, но част от това се дължи на действието на временни правителствени програми, както и на един феномен, популярен вероятно най-много в родопските общини. „Много хора от региона, предимно мъже, търсят препитание в страната или в чужбина като строители“, обобщава картината председателят на общинския съвет в Рудозем Румен Пехливанов.
В такава ситуация общинската администрация в Рудозем се надява регионът да намери бъдеще като туристическа дестинация. Край общинския център се намира древната римска крепост „Кечикая“. В общината са регистрирани около 20 исторически обекта от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието - селища, некрополи, руини от църкви, древни крепости и други. Всичко това, съчетано с природните условия, е добра основа за развитие на туризма. Остава обаче за разрешаване по-големият въпрос - съчетаването и с добри пътища, подходяща база за отдих и качествено обслужване.

Лъки

Община Лъки е най-интересна от гледна точка на туризма. Тя е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи върху 292 519 дка. Съвсем близо е до Пампорово, на територията и е местността Кръстова гора, както и най-високото населено място на Балканите - с. Манастир, в което живеят родителите на бившия президент Петър Стоянов. Впрочем и осемте населени места на община Лъки са разположени на повече от 1000 м надморска височина. Живописните клисури на реките Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска допълват природната картина. Икономическото развитие на общината също е белязано от рудодобива. „Градът е създаден на базата на рудодобива“, обяснява кметът на Лъки Тодор Тодоров. Днес бившето „Горубсо Лъки“, приватизирано от РМД „Лъки инвест“, продължава да работи успешно. В дружеството, което притежава два рудника и една флотационна фабрика, работят около 750 души, а месечните му приходи от продажби са около 650 хил. лв. Продукцията се продава на КЦМ - Пловдив. Бившият завод „Преспа“ (днес „Фешън“) шие облекла на ишлеме за американския, италианския и немския пазар. В него работят 155 души. Месечно се произвеждат средно по 35 000 изделия. В този отрасъл работи също ЕТ „Алекс-15“- Георги Александров. Фирмата се занимава с конфекция на трико и трикотаж за износ и осигурява заетост на 25 души. Капацитетът на предприятието е 8000 броя изделия месечно. С производство на трико и трикотажни изделия основно за Франция, Турция и Гърция се занимава ЕТ „Моника“ - Никола Грибачев. Важен отрасъл за развитието на общината са дърводобивът и дървопреработването. В този сектор работят „Лъки лес“ ООД - гр. Лъки, ЕТ „Величка Жухова“ - гр. Лъки, „Чил Тепе“ - с. Манастир - Васил Велков, „Сарп Борун“- с. Джурково - Панайот Янчев, и други по-малки частни фирми.
Нетрадиционен принос за развитието на туризма в региона е бизнесът на строителен предприемач от с. Куклен, закупил бивши ведомствени жилища от „Горубсо“, за да ги превърне в хотел. Подобна съдба има и бившето училище в с. Борово, което днес е семеен хотел. Според кмета Тодоров най-сериозният проблем за общината, включително и пред бъдещето и като туристически център, е липсата на добри пътища и водоснабдяването. Капиталовите разходи в размер на 46 хил. лв. не стигат за нищо. През последните две години общинският бюджет се формира преобладаващо с помощта на държавата чрез общи и целеви субсидии. През 2004 г. местната власт разполагаше с общ бюджет от 1.431 млн. лв., при 1.739 млн. лв. за 2003 г.. „Финансовото състояние на общината се влошава“, коментират в общинската администрация. „Осигуряването на общинския бюджет и формирането на адекватна инвестиционна политика изисква да се променят подходите за определяне на някои местни такси, общинските съвети да имат по-големи правомощия при определяне размера на местните такси, по-широки възможности на местно ниво за насърчаване на малкия и средния бизнес. Голямо предимство в сравнение с останалите общини е липсата на задължения, което ще гарантира запазване на достигнатото ниво на обслужване на гражданите през предстоящата година“, коментира градоначалникът на Лъки.

Златоград

Най-южният български град, най-старата църква в Родопите, първото килийно училище в региона, родното място на Делю хайдутин - това са част от съвременните предпоставки за развитие на туризма в община Златоград. В икономическо отношение обаче общината не може да се похвали със съществен напредък. Златоград е единствената от четирите „рудодобивни“ родопски общини, която отчита ръст на безработицата през пос­ледните месеци. По мнение на кмета Младен Чаушев това се дължи на регистрирането като безработни на младежи, които току-що са завършили образованието си. Някогашното „Горубсо Златоград“, което след ликвидация през 2002 г. бе купено от „Минстрой“ (част от „МG корпорация“ на покойния Илия Павлов), въпреки гръмките обещания и пищни церемонии днес почти не работи. Съкращаването на работници от „Горубсо“ също се посочва като една от причините за високата безработица в общината - 15% по официални данни и двойно повече по-неофициални. Днешната икономическа визитка на община Златоград е белязана главно от развитието на няколко текстилни и шивашки предприятия - „Белотекс 95“ АД, „Свобода 97“ АД, „Бултекс“ ООД и „Евротекс“ ЕООД. В общината няма чужди инвестиции, голяма част от трудоспособното население не се задържа там, промишлеността е със затихващи функции. Въп­реки това местната власт поставя туризма на преден план в бъдещото икономическо развитие на региона. Базата за това според общинската администрация е наличието на действащ етнографски комплекс, занаятчийски работилници, три музейни сбирки, както и природните ресурси на региона. Етнографският ареален комплекс впрочем е заслужен повод за гордост за златоградчани. Изграден през 2001 г. с активността на собственика на текстилното предприятие „Бултекс“ ООД и активното съдействие на общината, комплексът е приютил терзийска, сарашка, ножарска работилница, кафене, воденица, тепавица, гайтанд­жийска и резбарска работилница и други. Неосъществена засега мечта остава разработването и експлоатацията на геотермалните води в с. Ерма река. Икономическата визитка на общината се допълва от местните клонове на две строителни фирми - „Минстрой“ и „Лозенец консулт“, както и няколко малки частни дървопреработвателни фирми.

Основната надежда за по-добро бъдеще на местната власт са различните европрограми и проекти. От тях се търси решение най-вече за пътищата и амортизираната ВиК мрежа. Община Рудозем например разчита на проекта за граничен пункт на българско-гръцката бразда при Елидже. Изграждането на 10-километровия път до ГКПП-то ще струва около 12 млн. евро, които ще бъдат осигурени по „ФАР-Трансгранично сътрудничество“ (ФАР-ТГС). Преди около три години по ФАР (по направлението за подпомагане на районите, в които се закрива стоманодобивът и рудодобивът) общината е финансирала строителството на депо за твърди битови отпадъци и цех за преработката им. Общата стойност на проекта е за над 3.3 млн. лв. Представителите на местната власт планират по европрограмите да осигурят пари и за ремонта на ВиК инфраструктурата в региона. Подобни очаквания имат и в община Мадан. Те търсят пари за доизграждане на язовира за питейни води „Пловдивци“, чрез който ще се реши проблемът с водния режим в региона. През тази година по програма ФАР-ТГС общината е осигурила строежа на пречиствателна станция за отпадни води. По линия на публичните мерки по програма САПАРД с близо 2 млн. лв. пък ще се ремонтира част от уличната мрежа на града. Пътищата, но не общинските (бившите четвъртокласни пътища), а третокласните шосета са един от проблемите и на община Лъки. „От 1990 г. насам държавата е построила два километра път“, коментира градоначалникът на Лъки Тодор Тодоров, което е проблем не само за местните, но и за туристите, които заради неремонтирания път все по-трудно стигат до местността Кръстова гора.

Основни показатели за общините
Община Население Територия Бюджет - 2004 г. (млн.лв.) Безработица (септември 2004 г.) Основни работодатели
общо земеделски/ горски общо собствени приходи държавен трансфер
Мадан 16 000 175 41.8/121 4,3 1,3 3,0 20,3% Горубсо Мадан - минна промишленост, Минстрой Родопи - строителство на съоръжения за минната промишленост, Хевея ким - производство на каучукови изделия, Родопи М 91 - производство на спортни облекла, Пони спорт - шивашка промишленост
Рудозем 11 800 191 26.6/146.3 2,7 1,0 1,7 22,7% Рубелла бюти - козметична промишленост, Рудметал - минна промишленост, БАПА Спорт - шивашка промишленост, D&L - производство на спортно зимно облекло, Ефри - шивашка промишленост
Златоград 15 000 176 33.3/129 3,9 1,0 2,9 15,0% Белотекс 95 - текстилна промишленост, Свобода 97 - текстилна промишленост, Бултекс - текстилна промишленост, Евротекс - текстилна промишленост, ЗММ Златоград - производство на металорежещи машини
Лъки 4200 293 55.3/200 1,4 0,3 1,1 11,0% Горубсо Лъки АД - минна промишленост, Фешън АД - шивашка промишленост, Лъки лес ООД - дърводобив, ЕТ Алекс 15 - Георги Александров - шивашка промишленост, ЕТ Моника - Никола Грибачев - шивашка промишленост

Източник: Общинските администрации, НСИ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Средният доход на човек нараства със 7.7% през третото тримесечие Средният доход на човек нараства със 7.7% през третото тримесечие

Разходите за храна, почивка и социални осигуровки се повишават

15 ное 2018, 361 прочитания

Консорциум на "Щрабаг" подписа договор за пътя от границата със Сърбия до Драгоман Консорциум на "Щрабаг" подписа договор за пътя от границата със Сърбия до Драгоман

Новите 31.5 км от Калотина до Сливница ше бъдат готови най-рано средата на 2021 г.

15 ное 2018, 535 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Правилата за изборите - почти без промяна

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете