Рудодобивните общини се обръщат към туризма

Какъв бизнес се развива в различните общини в България? Какви са шансовете на отделните райони с тежко „наследство от миналото“ да намерят своето ново бъдеще? Каква е реалността извън сухата статистика?На тези въпроси ще се опита да отговори поредицата „Регионалната икономика“. Тя ще проследи как туризмът измества рудодобива като основен поминък в четири родопски общини, как Източните Родопи продължават да „се хранят“ от тютюн, какво става в Странджа Сакар - някогашна република на младостта, как малките общини около големите градове преживяват като техни сателити.

Два на пръв поглед противоположни отрасъла съжителстват в икономическата визитка на четирите родопски общини - Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки. Рудодобивът е наследство от миналото, туризмът - надежда за бъдещето. В известен смисъл четирите общини имат основания за тази надежда - Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки са разположени в сърцето на една от най-красивите български планини. Територията и на четирите общини прелива от популярни и не чак толкова исторически и културни паметници. Обаче развитието и на четирите е повлияно от рудодобива в миналото, което и до днес в голяма степен предопределя икономическия им облик. От една страна, той продължава да е основен поминък в Мадан, Рудозем, Златоград и Лъки, където (макар и в силно намален мащаб) работят части от бившето „Горубсо“. От друга страна обаче, с имидж на рудодобивен регион трудно се пробива в туристическия бранш, който предполага на първо място чиста околна среда. Затова въжделенията на общинските администрации на Мадан, Златоград, Рудозем и Лъки да превърнат общините си в райски туристически кътчета (показателно е, че в стратегическите планове за развитие и на четирите общини туризмът е изведен на водещо място) засега изглеждат по-скоро като задача с повишена трудност. Или поне - с много неизвестни.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се