Поминък на една гора разстояние
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поминък на една гора разстояние

Поминък на една гора разстояние

4546 прочитания

Гората е основният поминък в осем от най-планинските общини в България - Велинград, Брацигово, Батак, Чепеларе, Ракитово, Девин, Доспат и Борино. Тя се сече официално и в някои от общините е развито дървопреработването и производството на мебели. Сече се и бракониерски от местното население, една трета от което официално е без работа. Пъзелът на бизнес начинанията се допълва от производство на картофи, текстил, туризъм и хранителна промишленост. Надеждите за икономическо оживление са свързани с туризма и строителството на големи инфраструктурни обекти.

Основната суровина за техния поминък е „на една ръка разстояние“. Разположени в сърцето на планината, без сериозна индустриална база родопските общини Велинград, Брацигово, Батак, Чепеларе, Ракитово, Девин, Доспат и Борино съвсем естествено залагат приоритетно на развитието на дърводобива и дървопреработването. Средно над 70% от територията им е горски фонд, по-голямата част от него са гори. Почти всички от изброените общини попадат в „топ 20“ на националната класация на „най-планинските“ общини в България, изготвена от ПРООН. Тя се базира на дела на горските територии, средната надморска височина и други показатели, които открояват планинските от равнинните територии. Сред двайсетте водещи планински общини са Батак, Борино, Доспат, Чепеларе, Велинград, Девин, Ракитово. Единствено Брацигово не е сред водещите двадесет в тази класация. Ракитово пък е в „топ 20“ на най-неиндустриалните общини, както и сред 20-те общини с най-висока безработица сред ромското население. От осемте общини Чепеларе е най-напред в националната класация на ПРООН за 2003 г. по индекс на човешкото развитие, заемайки 34 място. На другия край - 252 място, е Ракитово. Класацията е показателна за това как се живее в различните райони, защото индексът на човешкото развитие включва показатели като продължителност на живота, степен на образование на населението, реален БВП на ниво общини и други.

Извън класациите природната база за

Развитие на дърводобива

заедно с почти пълната липса на алтернативен поминък дава основание за прогнозата, че икономическият облик на Западните Родопи и занапред ще е свързан с този отрасъл. В различните общини основният поминък е допълнен от текстил или туризъм с различен акцент. Представители на останалите икономически сектори са по-скоро изключение. Така в Ракитово „Римдърво“, която произвежда мебели за вътрешния и международния пазар, е сред най-големите работодатели. В общината работят и няколко по-малки дървопреработватели, чиито работници рядко надхвърлят 20. Дърводобивът и дървопреработването изграждат и част от икономическата визитка на община Чепеларе. На територията й съществуват около 15 дъскорезници, обясняват от общината. И в община Доспат няколко производители на мебели и над 100 дъскорезници изграждат основната част от икономическия облик. Сред тях най-голямата е „Доспатлес“. ЕТ „Евгени Шалганов“ например покрива почти целия спектър на дърводобива и дървообработката - от дълбочинна преработка на дървесината през изработка на мебели до производство на брикети и плоскости от дървесни частици. „От основно значение за общинската икономика е дърводобивната и дървопреработващата промишленост“, е записано в интернет сайта на община Велинград. Освен с производството на дървен материал районът е популярен и с кухненските си мебели. Икономическото развитие на Батак продължава традициите в дървопреработването, обясняват от общинската администрация. На територията на общината функционират пет държавни лесничейства и няколко частни дървопреработвателни работилници, които осигуряват заетост на голяма част от населението. В община Брацигово дърво­преработвателното предприятие „Бял бор“ АД предлага сглобяеми къщи на пазара. Дърводобивните работилници в Борино са на друго равнище - те предлагат основно трупи, талпи и дъски. Производство на краен продукт като мебели обаче засега липсва. „Родопи лес“ в Девин произвежда амбалаж, опаковки, дограма, мебели и други изделия от дървесина. Освен нея на територията на общината с дърводобив и дървопреработване се занимават множество еднолични търговци. Чe бизнесът в региона и занапред ще бъде свързан с дърводобива и дървопреработката, говорят и някои бизнес начинания на местно равнище. Така например в Доспат предстои да започне производството на дървени играчки за шоколадови яйца.

Гората създава основния поминък в района както за официално регистрираните фирми, които се занимават с дърводобив и дървопреработване, така и за множество бракониери. „Държавата е оставила гората като отдушник за безработното население“, обобщава икономическата картина кметът на Ракитово Димитър Андонов. По данни на общинската администрация в Ракитово само през миналата година са съставени над две хиляди акта за незаконна сеч, или средно по шест на ден. Въпреки тези мащаби липсата на сериозна икономическа алтернатива пред местното население засега оставя бракониерството като един от основните източници за препитание. Безработните в региона са приблизително около една трета от трудоспособното население и те също се изхранват от гората. Ясно очертана тенденция в някои общини е „сезонният гурбет“ във вътрешността на страната. „Минимум по няколко бригади всяко лято работят като строителни работници в страната“, илюстрира ситуацията Яким Ситов, секретар на община Доспат. Подобна тенденция очертава и заместник-кметът на Девин Иван Ангелов.

Комбинация между туризъм и текстил

допълва пъзела на икономическата картина в осемте родопски общини. Текстилното предприятие „Новотекс Р“ е сред основните работодатели в община Ракитово. Популярната не само в Доспат фирма „Нитекс“ има цехове както там, така и в община Борино. В Борино действат също и фирмите „Топтекс“ и „Дейзи“. Те, както и няколко шивашки цеха в община Девин, които произвеждат на ишлеме, имат по-скоро регионално икономическо значение. Местните хора не виждат добри перспективи пред текстилното производство в района. „Конкуренцията от Китай е много сериозна“, обобщава прогнозите Яким Ситов. За сметка на това големи надежди са заложени на развитието на туризма. На повечето места - напълно заслужено. В Девин например през миналата година отвори врати най-новият SPA хотел „Девин“, собственост на „Роял холдинг“. Той спечели приза за най-ефективна инвестиция в туризма през 2004 г. на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Компанията иначе се занимава основно с бутилиране на популярната минерална вода с марка „Девин“. „В бутилирането сега са заети около 300 души, а през пролетта се очаква разширяването на бизнеса, защото ще започне производството на студени чайове“, обяснява заместник-кметът на Девин Иван Ангелов. Извън новия хотел Девин разполага и с още няколко неголеми хотела в битов стил, които осигуряват добра база за развитие на туризма. Тук се намират прочутите пещери Дяволкото гърло, Ягодинската, Триградското ждрело, множество минерални извори, резерватът Старата гора, съхранил смърчове на повече от 350 години. Безспорно най-голям принос за туристическия облик на региона има курортният комплекс „Пампорово“, който частично се намира на територията на община Чепеларе. „Около 80% от общинския брутен продукт се формира от двете водещи фирми - „Пампорово“ АД и „Пампорово ски“, която се занимава с производство на ски и сноуборд, обясняват от общинската администрация. Отскоро „Пампорово ски“ произвежда и ски обувки на ишлеме. Хотелите и почивните станции в комплекса разполагат с около четири хиляди легла.

В Ракитово пък са особено горди с интереса, който предизвикали у англичанина Ерик Йън Крейн, който планира да изгради кънтри клуб в района. Проектът включва вилно селище, ловно стопанство, конна база и други. Ако се реализира, това ще е на практика единствената чужда инвестиция в община Ракитово, без да броим плантацията от ягодови насаждения, собственост на турски гражданин. Хотелиерският бизнес бележи възход и в Доспат. Освен построените от частни предприемачи няколко хотела в общинския център градът разполага с преобразения в почивен комплекс учебен център на Банка ДСК, както и бившата почивна станция на ДЗИ, която в момента се стопанисва от общината. В община Батак залагат на богато историческо минало, обяснявайки перспективите за развитие на туризма. В района има 143 почивни станции, къмпинги, хотели и хижи, обясняват от общинската администрация. Различен туристически облик на района добавя община Велинград, популярна с минералните си извори. Няколкото балнеолечебници, санаториуми и балнеохотели са база за развитие на балнеологията в общината и в бъдеще. Амбициозният проект за изграждане на спортно-туристически комплекс „Сютка“ засега е замразен заради екологични съображения.
Съвсем различно стоят нещата в Борино. Макар и тук въжделенията на местните хора да са свързани с развитието на туризма, почивната база е повече от скромна. Ако се случи да замръкнете в Борино, ще ви предложат да преспите в някоя от къщите за гости, които местните дават под наем. Природните забележителности (Буйновското ждрело, Дяволският мост, биосферният резерват „Кастракли“ и други) и красотата на района трудно ще заличат факта, че в частните квартири е изключение да се открие дори тризвезден хотелски лукс. Вероятно заради това местните хора се надяват общината им да се превърне в център на своеобразна компилация между селски и етнотуризъм. Може, ако междувременно получи разрешение една от големите драми на хората в региона - лошите и труднопроходими пътища. Впрочем отдалечеността на района и изтърбушените пътища се посочват от общинските администрации като една от основните причини за липсата на чужди инвестиции както в Борино, така и в Доспат. „Големият ни проблем са пътищата, особено през зимата. Пари за ремонта им все не се намират. И тъй като железница по тези места няма, както инвеститорите, така и по-плахите туристи ни заобикалят“, казва зам.-кметът на Борино Мустафа Караахмед. А освен към Борино осеяните с безброй дупки републикански шосета към Доспат и Девин също много наподобяват на брюкселска дантела. Извън дорводобива, туризма и текстилното производство

Икономическата картина на региона е разноцветна

В Ракитово например, на територията на с. Костандово, се намира единствената на Балканите действаща фабрика за хмелов гранулат „Булхос 90“. В Девин се надяват на допълнително оживление в региона покрай размразеното строителство на язовир Цанков камък. Финансирането от 230 млн. евро е осигурено по линия на междуправителствените търгове за търговия с вредни емисии. Изпълнител на обекта е австрийската компания „Алпине Майредер“, а в общината се надяват строителството да осигури заетост на около 500 души за четири години. Земеделието и хранителната промишленост допълват поминъка на хората от община Борино. Особено популярно е отглеждането на картофи (родопските картофи са нещо като запазена марка и съперничат по качество на самоковските). В Борино работят и две мандри, по-скоро от местно значение. В община Чепеларе определят производството на картофи като водещ отрасъл в земеделието на региона. Принос за икономиката на община Батак има „Баташкият водносилов път“ - хидротехнически енергиен комплекс, включващ язовир и три ВЕЦ-а с обща мощност 220 хил. киловата. Италианското шивашко предприятие „Фида“ в Брацигово е единствената чужда инвестиция в региона.

ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОБЩИНИТЕ
Община Територия (кв. км) Бюджет 2004 г. (млн. лв.)
Общо Земеделски Горски Общо Собствени средства Трансфер
Батак 677.3 69.7 554.3 3.24 1.21 2.03
Борино 173.2 51.5 105.0 1.51 0.18 1.33
Брацигово 229.4 82.9 121.3 2.66 0.92 1.74
Велинград 803.1 98.6 661.2 11.16 2.40 8.76
Девин 573.7 144.7 383.2 3.13 0.88 2.24
Доспат 282.7 65.9 197.0 2.57* 1.18* 1.39*
Ракитово 246.4 41.6 193.4 3.31* 1.13* 2.18*
Чепеларе 376.4 104.4 249.3 4.98 3.04 1.94

БОРИНО
изпълнени проекти


  • САПАРД - ремонт на пътя от Тешел до Ягодинската пещера
  • Социално-инвестиционен фонд (СИФ) - изграден нов водоем за 250 хил. лв.
  • собствени средства на общината - ремонт на вътрешната водопроводна мрежа


ДОСПАТ
изпълнени проекти


  • МРРБ - асфалтиране на деветкилометров път за 850 хил. лв.
  • СИФ - изграждане на водоем Висока зона и пътя към него, канализация


проекти в процес на одобрение


  • ФАР - подмяна на уличното осветление; изграждане на туристическа екопътека от Доспат до връх Гьостепе; изграждане на туристически информационен център
  • ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) - закупуване на сметосъбирателна техника


проекти в процес на изпълнение


  • ФАР - изграждане на депо за твърди битови отпадъци за 1.3 млн. евро. Депото ще обслужва Девин, Борино, Доспат и Сатовча.
  • СИФ - изграждане на водоем и канализационна мрежа


РАКИТОВО
изпълнени проекти


  • САПАРД - изграждане на водопроводна мрежа за 2 млн. евро
  • ФАР - реконструкция на тротоарите в общинския център


проекти в процес на изпълнение


  • ПУДООС - изграждане на водопроводна мрежа в с. Костандово


ДЕВИН
изпълнени проекти


  • „Красива България“ - ремонт на главната улица, читалището и културния дом в Девин; изграждане на екопътека покрай р. Девинска


проекти в процес на изпълнение


  • ПУДООС - изграждане на система за сметосъбиране за 200 хил. лв.; изграждане на главен събирателен колектор в Девин проекти в процес на одобрение
  • ФАР - Трансгранично сътрудничество - преасфалтиране на пътя Тешел - Триград


БРАЦИГОВО
изпълнени проекти


  • Програма „Чиста околна среда“ на МОСВ - 2000 лв.


проекти в процес на изпълнение


  • ФАР - развитие на гражданското общество - обучение на неграмотно възрастно ромско население за 9 хил. евро
  • СИФ - основен ремонт и реконструкция на водопровод в летовище Атолука - за 80 хил. лв.


проекти в процес на одобрение


  • САПАРД - изграждане на нов гравитачен водопровод в с. Бяга за 714 хил. лв.


Батак - „Баташки водносилов път“ - енергетика, Държавни лесничейства и дървопреработвателни цехове
Борино - „Топтекс“ и „Дейзи“ - текстилно производство
Брацигово - „Фида“ - шивашко производство, „Бял бор“ - производство на сглобяеми къщи, „Бенабра“ - бутилиране на минерална вода, „Мрамор Риолит“ - производство на изделия от мрамор
Велинград - „Юндола 91“ - производство на дървен материал, „Даяна 91“ - производство на кухненски шкафове
Девин - „Роял холдинг“ - хотелиерство, бутилиране на минерална вода, „Родопи лес“ - дървопреработване,
Доспат - ЕТ „Евгени Шалганов“ - дърводобив, ЕТ „Доспатлес“ - дърводобив, „Нитекс“ - трикотаж, „Наталия ММ“ - дървопреработване, „Салвелинус Реяфиш“ - производство на риба и рибни продукти
Ракитово - „Новотекс Р“ - дървопреработване, „Римдърво“ - мебелно производство, „Булхос 90“ - производство на хмелов гранулат
Чепеларе - „Пампорово“ - туризъм, „Пампорово ски“ - производство на ски и обувки за тях

Гората е основният поминък в осем от най-планинските общини в България - Велинград, Брацигово, Батак, Чепеларе, Ракитово, Девин, Доспат и Борино. Тя се сече официално и в някои от общините е развито дървопреработването и производството на мебели. Сече се и бракониерски от местното население, една трета от което официално е без работа. Пъзелът на бизнес начинанията се допълва от производство на картофи, текстил, туризъм и хранителна промишленост. Надеждите за икономическо оживление са свързани с туризма и строителството на големи инфраструктурни обекти.

Основната суровина за техния поминък е „на една ръка разстояние“. Разположени в сърцето на планината, без сериозна индустриална база родопските общини Велинград, Брацигово, Батак, Чепеларе, Ракитово, Девин, Доспат и Борино съвсем естествено залагат приоритетно на развитието на дърводобива и дървопреработването. Средно над 70% от територията им е горски фонд, по-голямата част от него са гори. Почти всички от изброените общини попадат в „топ 20“ на националната класация на „най-планинските“ общини в България, изготвена от ПРООН. Тя се базира на дела на горските територии, средната надморска височина и други показатели, които открояват планинските от равнинните територии. Сред двайсетте водещи планински общини са Батак, Борино, Доспат, Чепеларе, Велинград, Девин, Ракитово. Единствено Брацигово не е сред водещите двадесет в тази класация. Ракитово пък е в „топ 20“ на най-неиндустриалните общини, както и сред 20-те общини с най-висока безработица сред ромското население. От осемте общини Чепеларе е най-напред в националната класация на ПРООН за 2003 г. по индекс на човешкото развитие, заемайки 34 място. На другия край - 252 място, е Ракитово. Класацията е показателна за това как се живее в различните райони, защото индексът на човешкото развитие включва показатели като продължителност на живота, степен на образование на населението, реален БВП на ниво общини и други.

Извън класациите природната база за

Развитие на дърводобива

заедно с почти пълната липса на алтернативен поминък дава основание за прогнозата, че икономическият облик на Западните Родопи и занапред ще е свързан с този отрасъл. В различните общини основният поминък е допълнен от текстил или туризъм с различен акцент. Представители на останалите икономически сектори са по-скоро изключение. Така в Ракитово „Римдърво“, която произвежда мебели за вътрешния и международния пазар, е сред най-големите работодатели. В общината работят и няколко по-малки дървопреработватели, чиито работници рядко надхвърлят 20. Дърводобивът и дървопреработването изграждат и част от икономическата визитка на община Чепеларе. На територията й съществуват около 15 дъскорезници, обясняват от общината. И в община Доспат няколко производители на мебели и над 100 дъскорезници изграждат основната част от икономическия облик. Сред тях най-голямата е „Доспатлес“. ЕТ „Евгени Шалганов“ например покрива почти целия спектър на дърводобива и дървообработката - от дълбочинна преработка на дървесината през изработка на мебели до производство на брикети и плоскости от дървесни частици. „От основно значение за общинската икономика е дърводобивната и дървопреработващата промишленост“, е записано в интернет сайта на община Велинград. Освен с производството на дървен материал районът е популярен и с кухненските си мебели. Икономическото развитие на Батак продължава традициите в дървопреработването, обясняват от общинската администрация. На територията на общината функционират пет държавни лесничейства и няколко частни дървопреработвателни работилници, които осигуряват заетост на голяма част от населението. В община Брацигово дърво­преработвателното предприятие „Бял бор“ АД предлага сглобяеми къщи на пазара. Дърводобивните работилници в Борино са на друго равнище - те предлагат основно трупи, талпи и дъски. Производство на краен продукт като мебели обаче засега липсва. „Родопи лес“ в Девин произвежда амбалаж, опаковки, дограма, мебели и други изделия от дървесина. Освен нея на територията на общината с дърводобив и дървопреработване се занимават множество еднолични търговци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK