Бой по бизнеса с нови ръкавици

Поредни законодателни промени срещу ДДС измамите ще улеснят администрацията, но ще създадат затруднения за добросъвестния бизнес и няма да решат генерално проблема

Поредна порция мерки за пресичане на измамите с ДДС предложиха Главна данъчна дирекция, МВР и Агенция „Митници“ на временната анкетна комисия в парламента, която бе създадена за проучване на проблема. Комисията счита, че до края на мандата на този парламент трябва да се гласуват част от предложенията, а по-спорните идеи да бъдат оставени на следващото Народно събрание. По оценки на депутати цялата законодателна програма срещу измамите ще намали петкратно източването на ДДС от бюджета. Според данъчни адвокати и представители на бизнеса промените ще ударят добросъвестните фирми и няма да спрат измамите.

Поредна порция законодателни промени като нов епизод в дългата борба срещу измамите с ДДС предлагат Главна данъчна дирекция, МВР и Агенция „Митници“. Конкретните предложения на различните институции, които по един или друг начин са ангажирани с противодействието на тези нарушения, са представени в парламентарната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС, която бе сформирана в Народното събрание миналата есен. Комисията вече е подготвила доклад, в който анализира проблема с измамите и предлага конкретни законодателни решения за неговото преодоляване. Очаква се документът да бъде гласуван още на следващото и заседание, вероятно на 22 февруари, след което да бъде обсъден и в пленарна зала. За успокоение на бизнеса в законодателните промени, които комисията ще предложи да се гласуват още в рамките на този парламент, не влизат по-радикалните идеи на държавните институции, които по оценки на бизнес организации и на данъчни експерти биха влошили условията за развиване на предприемачество в страната.

Радикалните идеи

за промени в законодателството в голямата си част са лансирани от данъчната администрация. Тя е предложила на комисията изменения в Данъчния процесуален кодекс (ДПК), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Търговския закон (ТЗ). Повече от идеите обаче са твърде спорни и тревожни за бизнеса. Например в ЗДДС е предложено да отпадне текстът (ал.8 на чл.65), който сега дава гаранции на фирмите, че не могат да им откажат право на данъчен кредит дори ако техни доставчици са били некоректни, при условие че данъчният кредит е възникнал по доставка, при която данъкът е платен по ДДС сметка. Ако тази разпоредба отпадне от закона, на практика ще се елиминира един от основните аргументи, който досега бе изтъкван от данъчната администрация в полза на системата от ДДС сметки. Друго предложение на данъчните е (в чл.64 ал.1 т.5 от ЗДДС) да се промени едно от условията за правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя - то да е налице, когато облагаемата стока или услуга е използвана за облагаеми доставки, а не както е сега и в случай че се използва или ще се използва за такива доставки. Администрацията е дала идеи и за мерки срещу лицата, които професионално се занимават с източване на ДДС, като непрекъснато закриват дружества и създават нови. Например фирми, регистрирани по ДДС, да си възстановяват надвнесения данък, след като осигурят банкова гаранция или друго обезпечение в размер на 80% от декларираната сума за възстановяване, когато техни собственици, членове на управителни или контролни органи, участват или са участвали в дружество или търговец, които системно не изпълняват задълженията си по ЗДДС, извършват действия, свързани с отклонение от данъчно облагане или имат невнесени данъчни задължения в особено големи размери.

Предложени са и съществени корекции в ТЗ за

Пресичане на възможностите

дружества, с които са извършени данъчни измами по ДДС и от които са натрупани данъчни задължения, да бъдат прехвърляни бързо на малоимотни и малограмотни граждани, от които държавата не може да си събере вземанията. Като това лица, които са в производство за обявяване в несъстоятелност или са осъдени за банкрут, да не могат да регистрират едноличен търговец или да бъдат член на управителен или контролен орган, управител или съдружник в търговско дружество. Както и да се увеличи минималният капитал, който се изисква за регистрация на дружество с ограничена отговорност (ООД) от сегашните 5 хил. лв. на 50 хил. лв. Мотивът за последното е, че ООД-тата са предпочитан инструмент при извършване на данъчни измами заради това, че собствениците носят отговорност за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска и че сегашните изисквания за регист­рация на ООД са лесно изпълними. МВР на свой ред е предложило с промяна в ДПК да се въведе изискването при прехвърляне на собствеността върху търговски предприятия да се представя писмена декларация, че няма непогасени публични държавни вземания, както и да се промени Наказателният кодекс, като се добавят състави, свързани с неправомерното възстановяване на ДДС. Впрочем подобни предложения за промени в Наказателния кодекс вече са внесени в парламента като част от проектозакона за създаването на Национална агенция за фискални разследвания, популярно известна като данъчна полиция. На нея се възлагат големи надежди, че значително ще подобри борбата с данъчните престъпления. Заради политически и юридически спорове на чие подчинение да работи тя и какви да са правомощията и законопроектът потъна в дебрите на парламента и засега няма индикации, че ще влезе в дневния му ред до края на мандата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата