Заеми назаем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заеми назаем

Заеми назаем

Външният дълг на частните банки се удвои през 2004 г. и има потенциал да продължи да расте

1127 прочитания

Външният дълг на частните банки в България се увеличи с 113.5% (900 млн. евро) през 2004 г. Обяснението е в засиленото търсене на кредити в страната. На чуждите банки пък е изгодно да отпускат заеми на българските, защото местните лихви по заеми са доста по-високи, от тези в еврозоната. Нови ограничителни мерки на БНБ обаче ще увеличат цената на внасяния ресурс, който все пак излиза скъп на някои банки.

Банките в България в последно време трупат дългове към чужбина далеч по-бързо, отколкото частният реален сектор. Възможно ли е темповете на задлъжняване да се запазят? Или галопирането, както и при кредитния бум, се дължи на ниската стартова база и неминуемо ще утихне след време до спокоен тръс?

Не е тайна, че банките продължават да отпускат заеми с шеметна скорост. И то сякаш напук на наложените от Българска народна банка (БНБ) и правителството мерки, които да ограничат ръста в кредитните им портфейли (47.3% през 2004 г.). Видно е също, че парите за кредитиране не идват от нарасналите възможности и желание за спестовност на българите - и през 2004 г. гражданите на страната харчат повече, отколкото спестяват, т.е. разчитат на спестяванията на чужденци. Статистически това се появява като дефицит по текущата сметка, който за 2004 г. вероятно ще е 7.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 3 млрд. лева. Част от тези външни спестявания се вливат в българската икономика през банковата система и помагат да се поддържа високият ръст на отпусканите заеми. Тази динамика личи от факта, че задълженията на местните банки към чужбина за 12 месеца нарастват с 113.5% (виж графиката) и достигат близо 1.7 млрд. евро в края на декември 2004 г.

Да финансираш България

Защо банките взимат заеми от чужбина? Обяснението минава през засиленото вътрешно търсене - българите все повече свикват с мисълта да живеят на кредит, а банките са все по-щастливи да им го предоставят. Причините да се заемат все повече задгранични средства са, както посочват от Пощенска банка, че международните лихви са ниски, пада цената на привличаните от банките ресурси (поради нарасналото доверие към България) и те са по-дългосрочни, отколкото масово са депозитите на българи. За големите европейски банки също е изгодно да вливат пари в страната. Първо, местните лихвените проценти по кредити са доста по-високи от тези в еврозоната. Второ, бързо падат лихвените спредове (разликата между осреднената лихва по заеми и тази по депозити или, грубо казано, цената на банковото посредничество за клиента) в новите 10 членки на Европейския съюз (ЕС), защото намалява премията за валутен риск там и това също прави изгодно инвестирането в България като алтернатива на тези пазари.

Всъщност разграничаването на две гледни точки - на местни и чужди банки, в голяма част от случаите е фиктивно, защото 85% от активите на банковия сектор в България са собственост на чуждестранни институции, т.е. преследва се една и съща цел за по-голяма печалба на местните филиали. Затова те по принцип могат да разчитат на удобно външно финансиране от своите централи. Според банкови експерти най-евтино това става чрез депозит на банката майка в дъщерното и дружество, което е масова практика. Втори начин са кредитните линии, например целеви за подпомагане на малки и средни предприятия, енергийна ефективност и т.н. Те се отпускат активно като сравнително евтин и дългосрочен ресурс с гратисен период от Европейската банка за възстановяване и развитие, както и от Европейската инвестиционна банка, Международната финансова корпорация, Черноморската банка за търговия и развитие. Други инструменти за задгранично финансиране са синдикираните заеми (обикновено дългосрочен кредит, който се отпуска от няколко институции), репо-сделки и свръхкраткосрочни (овърнайт) депозити, които по-скоро осигуряват временна ликвидност. Данни на БНБ показват, че дългосрочните външни дългове на банките, които естествено са по-устойчивият показател за външна задлъжнялост, растат процентно доста повече спрямо краткосрочните им заеми.

Потенциал за още

В борбата за пазарен дял в кредитирането няма нищо нередно задграничното финансиране на банките да е 20% и повече от депозитната им база (Пощенска банка, ПИБ и др.). Но е интересно, че някои банки - ОББ, „Инг банк“ и „Алианц ТБ“, например към момента почти или изобщо не заемат евтин ресурс от централите си, съответно от Националната банка на Гърция, ING Bank и холдинга Allianz. Главният изпълнителен директор на група „Алианц“ за България Димитър Желев посочва, че банката може да разчита на средства при 2-3% лихва от Dresd­ner Bank, която основно обслужва Allianz в Германия. Но „Алианц ТБ“ засега не го прави, въпреки че има 182% ръст в кредитирането на граждани и домакинства през 2004 г. Причина за „невъзползването“, както и трите банки посочват, е, че за момента те са достатъчно ликвидни. Главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Стилиян Вътев дори отбелязва че от гледна точка на платежния баланс ОББ е нетен кредитор за чужбина. Местните банки могат да имат и друг мотив: за потребителско кредитиране се нуждаят основно от левове, докато средствата, които получават от централите си, са в евро или долари. Те могат да разчитат да си купят от БНБ лева, при това без комисиона. Но „нагълтването“ с открити (незастраховани) левови позиции е нещо, което повечето големи международни банки на българския пазар няма да допуснат. Просто не могат да си позволят риска да вярват безгранично в българския валутен борд и обменния курс, който той гарантира, отбелязва специалист в една от въпросните институции. Вместо това, допълва експертът, местните им поделения се стараят да пренасочват търсенето на заеми в евро. Статистиката за валутната структура на кредитите както за фирмите, така и за домакинствата потвърждава, че банките имат известен успех. Което означава, че в бъдеще и тази пречка пред потребителското кредитиране с валута отвън постепенно ще отслабва.

Отвъд потенциала?

Банковите заеми от чужбина, които финансират вътрешно кредитиране, малко или много „напомпват“ изкуствено покупателната способност на българите. Мерките на БНБ за изтегляне на пари от банковата система (за да потиснат напомпването) могат да засилят риска някои банки без финансово мощен собственик зад гърба си да набавят външни средства на твърде висока цена поради борбата за пазарен дял в местното кредитиране. Или (това не е риск, а процес) подобни банки да се присъединят към някой, който може да си набавя средствата по-евтино - преди по-малко от месец например Евробанк бе купена от банка „Пиреос“. Първа инвестиционна банка пък издаде през януари чрез свое дружество в Холандия еврооблигации с номинал 200 млн. евро (близо 30% от общите активи на банката към края на септември м.г.) и падеж след три години. „Финансирането от чужбина подобрява рисковия профил на банката“, коментира Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ. Годишната цена по обслужването на книжата ще е 7.7% за ПИБ.

Мерки и ръст

По-строгите изисквания за заделяне на минимални задължителни резерви (МЗР) изтеглиха от банковата система близо 660 млн. лева. От „Прокредит банк“ посочват, че засега това не ги е мотивирало да търсят допълнително финансиране, но непрекъснато оценяват необходимостта от него, ако БНБ продължи с ограниченията.

Както вече стана ясно, други банки с чуждестранни собственици също имат резерв да заемат евтино от централите си. В платежния баланс това ще се отразява като нов външен дълг на частния сектор, както впрочем и 200-милионната (в евро) емисия на ПИБ. С увеличаването на активите на банките нарастването на външната задлъжнялост като процент от балансовото им число обаче ще пада - 10 млн. нов дълг са 10% от 100 млн. активи, но само 1% от 1 млрд. Поради нарастващата брутна стойност на дълговете на сектора отвъд граница при равни други условия ще пада и стряскащото им нарастване повече от два пъти само за 12 месеца.

Но всеки външен дълг по своему е нож с две остриета. В случая с банките съществува административният риск нови мерки от страна на централната банка (например кредитни тавани или някаква по-гъвкава схема) да отложат и ограничат пласирането на вече взети средства от чужбина, като по този начин ги оскъпят. От Пощенска банка коментират, че ръстът на кредитиране отвън вероятно ще намалее, ако БНБ реши пряко да ограничи растежа на кредитните портфейли на банките. От Българско-американската кредитна банка потвърждават, че подобни мерки ще оскъпят средствата от чужбина, както е станало и по линия на МЗР.

Въпреки че има потенциал да продължи със сегашната скорост, темпът на задлъжняване на банките към чужбина вероятно ще се забави най-вече заради очакваните мерки на БНБ за ограничаване на кредитирането. Достъпът на някои до евтин задграничен ресурс обаче ще продължава да е конкурентно предимство за тях. А за тези, които го нямат, може да е повод за консолидация.

Външният дълг на частните банки в България се увеличи с 113.5% (900 млн. евро) през 2004 г. Обяснението е в засиленото търсене на кредити в страната. На чуждите банки пък е изгодно да отпускат заеми на българските, защото местните лихви по заеми са доста по-високи, от тези в еврозоната. Нови ограничителни мерки на БНБ обаче ще увеличат цената на внасяния ресурс, който все пак излиза скъп на някои банки.

Банките в България в последно време трупат дългове към чужбина далеч по-бързо, отколкото частният реален сектор. Възможно ли е темповете на задлъжняване да се запазят? Или галопирането, както и при кредитния бум, се дължи на ниската стартова база и неминуемо ще утихне след време до спокоен тръс?

Не е тайна, че банките продължават да отпускат заеми с шеметна скорост. И то сякаш напук на наложените от Българска народна банка (БНБ) и правителството мерки, които да ограничат ръста в кредитните им портфейли (47.3% през 2004 г.). Видно е също, че парите за кредитиране не идват от нарасналите възможности и желание за спестовност на българите - и през 2004 г. гражданите на страната харчат повече, отколкото спестяват, т.е. разчитат на спестяванията на чужденци. Статистически това се появява като дефицит по текущата сметка, който за 2004 г. вероятно ще е 7.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 3 млрд. лева. Част от тези външни спестявания се вливат в българската икономика през банковата система и помагат да се поддържа високият ръст на отпусканите заеми. Тази динамика личи от факта, че задълженията на местните банки към чужбина за 12 месеца нарастват с 113.5% (виж графиката) и достигат близо 1.7 млрд. евро в края на декември 2004 г.

Да финансираш България

Защо банките взимат заеми от чужбина? Обяснението минава през засиленото вътрешно търсене - българите все повече свикват с мисълта да живеят на кредит, а банките са все по-щастливи да им го предоставят. Причините да се заемат все повече задгранични средства са, както посочват от Пощенска банка, че международните лихви са ниски, пада цената на привличаните от банките ресурси (поради нарасналото доверие към България) и те са по-дългосрочни, отколкото масово са депозитите на българи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.