Арда и Струма преляха в международните отношения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арда и Струма преляха в международните отношения

Арда и Струма преляха в международните отношения

Институциите в България още не могат да оценят икономическия ефект от бедствието

1474 прочитания

Реките Арда и Струма излязоха от коритата си. Язовирите „Ивайловград“ и „Студен кладенец“ преливат. Почти всички общини в Кърджалийска област са наводнени, а в Черноочене водата взе и човешка жертва. Проблемът, роден от обилните дъждове и снеговалежи в България, порасна и преля извън границите. Наводнени са огромни площи в Северна Гърция. Част от турския град Одрин е превърната в езеро. Макар че ситуацията изглежда повече от кризисна, властите в България засега се държат като

Чиста вода ненапита

Институциите се заплетоха в изясняване на отговорностите помежду си и още нямат точни данни за нанесените щети както в страната, така и в южните съседки Гърция и Турция. За повече от седмица никой не беше в състояние да отговори на въпроса колко са пострадалите общини в страната, на каква стойност възлизат нанесените щети, има ли опасност от нови наводнения заради обилните снеговалежи и най-важното - може ли по някакъв начин проблемът с наводненията да се избегне с превантивни мерки.

Според информацията от областните управи най-големи щети от наводненията в България са регистрирани в Кърджалийска област. „Пострадали са на практика всички общини в областта, но най-тежко е положението в Ардино, Кирково и Кърджали“, свидетелства директорът на дирекция „Гражданска защита“ в областта Кирчо Павлов. Топенето на снега през последния месец повиши рязко нивото на река Арда и притоците и, а оттам - и на язовирите „Студен кладенец“, „Ивайловград“ и „Кърджали“. На много места пътищата са прекъснати, а наводненията активизираха и свлачища в областта. По неокончателни данни на дирекция „Гражданска защита“ щетите само в Кърджалийско надхвърлят 3 млн. лв. и те ще бъдат покрити от бюджета на „Гражданска защита“ за бедствия и аварии. Няма практика да кандидатстваме за финансиране пред международни донори, казва Кирчо Павлов. Според началника на отдел „Ползване на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Асен Личев в момента между институциите се разглежда проект по ФАР - Трансгранично сътрудничество, за интегрирано управление на водите на река Тунджа. Това обаче е първа стъпка за съвместен проект със съседните държави, касаещ граничните реки. Засега в национален мащаб липсва информация за точния размер на щетите. По данните на МОСВ по поречието на Струма щети от наводненията са нанесени и в района на Перник, като там са пострадали предимно площи със земеделски култури. в този случай

Щетите би следвало да се поемат от застрахователите

ако обаче земеделците са се застраховали срещу поражения на реколтата си при бедствия. Такива услуги предлагат ДЗИ и „Булстрад“, но дейността им не е особено популярна сред производителите. Ситуацията е овладяна и засега няма опасност от нови наводнения, твърди Людмил Хаджиев, главен инженер на „Язовири и каскади“. Предприятието стопанисва основната част от язовирите в страната. Според Хаджиев изградените в страната съоръжения са достатъчни, за да се регулира речният отток. В кризисните моменти по-голямата част от притока в язовирите от каскада „Арда“ са преработени през местните вецове. От НЕК съобщиха, че в момента продължава приоритетното производство на електроенергия от ВЕЦ. Според изпълнителния директор на електрокомпанията Васил Анастасов от началото на годината водноелектрическите централи произвеждат три пъти повече електроенергия от същия период на миналата година. От всички съоръжения, които стопанисва „Язовири и каскади“, единствено Ивайловград и Студен кладенец са прелели.

Според Асен Личев „водният“ проблем, залял България и съседните държави през последния месец, произтича от факта, че все още в страната няма система за ранно предупреждение на гражданите при бедствия и аварии. Другият съществен проблем е, че няма кой да почиства затлачените от клони и боклуци корита на реките, така че да се избегне преливането им. Отговорността за това е на кметовете на общините, през чиито територии преминават реките. Така комплексът от нехайство, несвършена работа и липса на средства превърна едно на практика обичайно природно явление в

Проблем с международен отзвук

Турция веднага поиска финансови компенсации заради нанесените и щети, а във вербална нота обвини българското правителство, че причина за наводненията на нейна територия са изпусканите количества вода от съоръженията по реките Арда, Тунджа и Марица без подаването на предварителна информация. Според информация на агенция „Фокус“, която цитира областната управа на град Орестиада, 35 хил. дка в северногръцката област Еврос са наводнени. В искането си за компенсации Анкара се позовава на сключен през 2000 г. протокол към двустранна спогодба от 1968 г. за сътрудничество при използването на водите. Документът задължавал България да информира Турция при драстично увеличаване на притока по реките Тунджа, Арда и Марица. Обвиненията към българската страна са, че този ангажимент не е спазен. Парадоксът е, че в първите няколко дни след турското искане официалните власти в България отричаха за съществуването на протокола. В крайна сметка от външно министерство потвърдиха, че подобен документ съществува, но уточниха, че България по никакъв начин не е нарушила ангажиментите си по него. Запознати с протокола твърдят, че в документа никъде не става дума за парични компенсации, а само за задължението София да информира Анкара при необходимост. „Още на 1 март в отговор на вербалната нота турската страна беше уведомена в подробности за притока по реките Тунджа, Арда и Марица и опасността от евентуални наводнения“, твърдят експертите на МОСВ и външно министерство.

Проблемът с наводненията в Турция всъщност възниква от комбинирания отток на реките Арда, Тунджа и Марица. На последните две от тях няма язовири, така че обвиненията за „изпускане на язовирите“ са безпочвени, коментира Асен Личев. София е уведомила Гърция за повишеното ниво на Арда още на 17 февруари, тъй като единствено по нейното протежение има каскада от язовири, които са прелели. От обясненията на Личев стана ясно, че Атина е трябвало да уведоми Турция за повишения приток от река Арда. Ситуацията напомня на „развален телефон“. Комуникациите между България и Гърция са уредени по силата на това, че едната страна е кандидат-член на ЕС, а другата - член на организацията. Не така стоят нещата между София и Анкара.

Неразбориите около проблема както във вътрешен, така и в международен план отново извадиха на дневен ред въпроса с нарушената комуникация между институциите. Властите постфактум тръгнаха да мислят за това как по-добре да обменят информация помежду си, кой кого трябва да уведомява при кризи и докъде се простират отговорностите на всяко ведомство. Неща, които отдавна трябваше да бъдат решени с приемането на закон за управление при кризи, чийто проект още отлежава в парламента.

Реките Арда и Струма излязоха от коритата си. Язовирите „Ивайловград“ и „Студен кладенец“ преливат. Почти всички общини в Кърджалийска област са наводнени, а в Черноочене водата взе и човешка жертва. Проблемът, роден от обилните дъждове и снеговалежи в България, порасна и преля извън границите. Наводнени са огромни площи в Северна Гърция. Част от турския град Одрин е превърната в езеро. Макар че ситуацията изглежда повече от кризисна, властите в България засега се държат като

Чиста вода ненапита

Институциите се заплетоха в изясняване на отговорностите помежду си и още нямат точни данни за нанесените щети както в страната, така и в южните съседки Гърция и Турция. За повече от седмица никой не беше в състояние да отговори на въпроса колко са пострадалите общини в страната, на каква стойност възлизат нанесените щети, има ли опасност от нови наводнения заради обилните снеговалежи и най-важното - може ли по някакъв начин проблемът с наводненията да се избегне с превантивни мерки.

Според информацията от областните управи най-големи щети от наводненията в България са регистрирани в Кърджалийска област. „Пострадали са на практика всички общини в областта, но най-тежко е положението в Ардино, Кирково и Кърджали“, свидетелства директорът на дирекция „Гражданска защита“ в областта Кирчо Павлов. Топенето на снега през последния месец повиши рязко нивото на река Арда и притоците и, а оттам - и на язовирите „Студен кладенец“, „Ивайловград“ и „Кърджали“. На много места пътищата са прекъснати, а наводненията активизираха и свлачища в областта. По неокончателни данни на дирекция „Гражданска защита“ щетите само в Кърджалийско надхвърлят 3 млн. лв. и те ще бъдат покрити от бюджета на „Гражданска защита“ за бедствия и аварии. Няма практика да кандидатстваме за финансиране пред международни донори, казва Кирчо Павлов. Според началника на отдел „Ползване на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Асен Личев в момента между институциите се разглежда проект по ФАР - Трансгранично сътрудничество, за интегрирано управление на водите на река Тунджа. Това обаче е първа стъпка за съвместен проект със съседните държави, касаещ граничните реки. Засега в национален мащаб липсва информация за точния размер на щетите. По данните на МОСВ по поречието на Струма щети от наводненията са нанесени и в района на Перник, като там са пострадали предимно площи със земеделски култури. в този случай

Щетите би следвало да се поемат от застрахователите

ако обаче земеделците са се застраховали срещу поражения на реколтата си при бедствия. Такива услуги предлагат ДЗИ и „Булстрад“, но дейността им не е особено популярна сред производителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.