Cuba Libre* - голямото кубинско пробуждане?

Две години след най-големите репресии на режима думата libertad е на устата на всеки, армията се подготвя за „плавен преход“, а Кастро обещава повече пари (и тенджери под налягане)

„Какво е този Че? Нищо!“ Луис*** го казва просто така, след като забелязва двойка туристи, която влиза в бара и весело танцува. Момичето е с риза с образа на Че Гевара. „Виж ги, повръща ми се вече от това. Идват тук, обличат се с образа на Че и казват - ах, тук е раят! Какъв рай? Не виждат ли за какво става дума?“ Луис отпива Cuba Libre и барабани с пръсти по масата. Седим голяма група - словаци, кубинци, израелци, мексиканци - в бар „Париж“, в старата Хавана, място на туристи, проститутки, минувачи и добри музиканти. „Какво е оставил след себе си Че, каква е била неговата философия? Нищо, няма такава, той просто е мразел. Празен мехур, използван от режима, защото комунизмът винаги има нужда от герои.“ Луис е на 24, говори прекрасен английски, следвал е биология в университета в Хавана, махнал се е наскоро, „защото не искам да им ходя повече на тези глупави събрания, а като не ходиш, ти казват - а, ти си контрареволюционер“.

Луис и неговият приятел Енрике говорят толкова естествено и леко, че веднага разбираш - те наистина мислят така. Запоз­навам се с тях на терасата на частното хотелче в Хавана, където пребиваваме. Луис е син на собственичката. В тях няма нищо от страха, който съм виждала у други кубинци - някой да не ги чуе. Четат много - забранените от режима книги - като Джордж Оруел, Милан Кундера. Дори ни препоръчват един кубински автор, който се чете само апокрифно в Куба - Педро Хуан Гутиерес („Мръсна хаванска трилогия“). Четат ли вестници? „А за какво да ги четеш? Пропаганда.“

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се