(Не)Успехите на програмата САПАРД
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

(Не)Успехите на програмата САПАРД

(Не)Успехите на програмата САПАРД

Или какъв е ефектът от усвояването на европарите за земеделие в 10-те страни в преход и къде се нарежда България

1085 прочитания

Резултатите от прилагането на програмата САПАРД в новите страни - членки на Европейския съюз (ЕС), се свързват преди всичко с неуспехи, отколкото с положителни ефекти и напредък на селското стопанство. Това става ясно от предварителни оценки за ефекта от усвояването на парите по европейската програма в присъединилите се през май 2004 г. държави.

САПАРД е предприсъединителна програма, която беше създадена от Брюксел за България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия и Румъния. По линия на програмата 10-те страни в преход трябваше в периода 2000 - 2006 г. да преструктурират земеделието и хранително-вкусовата си промишленост, така че след членството в ЕС производителите им да могат успешно да се конкурират на европейските пазари. Заделената от Брюксел за тази цел безвъзмездна финансова помощ беше в размер на 520 млн. евро на година. По САПАРД се финансират проекти на частни предприемачи. Средствата се отпускат за реализирани проекти и с тях се покриват 50% от разходите за дадена инвестиция.
Главно заради бюрократични причини обаче в почти всички изброени държави стартирането на програмата закъсня. Така с изключение на България и Румъния останалите страни разполагаха реално с около три години за усвояването на парите по програмата. Въпреки трудния старт на САПАРД в България и факта, че европейските пари вече са почти изчерпани без реално достъп до тях да са получили голяма част от дребните производители и фермери, нашата страна е сред най-успешните по прилагане на програмата в сравнение с останалите държави. Само по размера на договореното финансиране България се нарежда на трето място след Полша и Чехия. Въпреки че е сред отличниците обаче, страната не може да се похвали и с кой знае какви резултати.

Ретроспекция на програмата в България

Според данните на Агенция САПАРД към февруари 2005 г. по програмата са одобрени общо 1909 проекта, чиято стойност е 768.8 млн. евро. От общия бюджет по програмата са договорени 99% от средствата. Изпълнените проекти обаче са 841, а изплатената за тях субсидия по САПАРД, или реално усвоена сума по програмата, е едва 180.5 млн. евро. Тоест все още почти половината от проектите не са реализирани, така че да се правят оценки, според които България да се причислява към отличниците по програмата. От справките за одобрените и изпълнени към момента проекти освен това става ясно, че много от секторите реално са останали извън обсега на финансовото подпомагане. От Агенция САПАРД също отчитат, че са финансирани основно проекти на големи производители и на преработвателите. А това означава, че голяма част от дребните фермери и производители, чийто брой е преобладаващ в страната, няма да успеят да се преструктурират и да издържат на конкуренцията след отварянето на пазарите през 2007 г. По данни на Агенция САПАРД най-много проекти по програмата до момента са одобрени в сферата на инвестициите в земеделските стопанства - общо 1324 проекта на стойност 322.7 млн. евро. От тях са изпълнени 607, за които е изплатена 56.7 млн. лв. субсидия. Около две трети от тези проекти са реализирани от големи агрофирми, а останалите - основно от кооперации. Реализираните до момента инвестиции са главно за закупуване на техника в зърнения сектор, а останалите са за ремонт и реконструкции на земеделски сгради. Като резултат от Агенция САПАРД отчитат, че производителите са намалили загубите си при събиране на реколтата и са увеличили добивите. Малките земеделски стопанства не са кандидатствали за финансиране по програмата. Много малко са и реализираните и одобрени проекти за обновяване на фермите за мляко, откъдето произтичат основно проблемите с лошото качеството на продукцията на преработвателите в България. Същото важи и за проектите в сферата на животновъдството. Според данните на Агенция САПАРД много одобрени проекти има и за създаване на нови насаждения - зеленчуци, цветя, зърнени и маслодайни култури, но все още голяма част от тях не са изпълнени.

Инвестициите в производството на земеделски култури изостават спрямо вложените средства в преработвателния сектор. В хранителната индустрия най-много са изпълнените и одобрени проекти на месопреработвателите, преработвателите на плодове и зеленчуци и винопроизводителите. Одобрените кандидати представляват основната част от фирмите, работещи в сектора. При 63% от реализираните проекти на преработватели според данните на Агенция САПАРД е постигнато подобрение на качеството на продукцията. Предприятията са намалили и производствените си разходи, а някои от тях очакват нарастване на износа си. На базата на реализираните проекти за развитие на селски туризъм от Агенция САПАРД не отчитат това да е довело до съживяване и обновяване на селските райони. Това е обяснимо, като се има предвид, че по тази линия бяха финансирани преди всичко проекти за изграждане на малки хотели по Черноморието и в курортите. Никакво усвояване по програмата няма по мярката за професионалното обучение на земеделските производители, въпреки че от земеделското министерство посочват като един от основните проблеми на сектора ниската степен на образованост на стопаните и фермерите.
За петте години, в които се прилага програмата, все още не е стартирало и финансирането на проекти за биологично земеделие, въпреки че секторът се обявява като приоритетен за България.

Равносметката в останалите страни

Въпреки че на този етап не може категорично да се каже дали програмата САПАРД е имала успех, от оценките за прилагането и в отделните държави излиза, че България е една от малкото страни, в които изпълнението върви най-безпроблемно. От Министерството на земеделието на Естония, където програмата стартира с повече от година закъснение, отчитат например, че с прилагането на САПАРД не се е стигнало до разрешаването на структурни проблеми на пазара. Причината е, че малките и средните предприятия в Естония не са имали достъп до програмата заради сложните и бюрократични процедури, наложени от Брюксел. Реализираните инвестиции са предимно на големи предприятия, като в същото време голяма част от старите предприятия с остаряло оборудване не са били подкрепени по програмата и са отпаднали от пазара. Като един от основните проблеми при прилагането на програмата в Естония се посочва недостигът на капитали в сферата на човешките ресурси и липсата на достатъчен капацитет за усвояването на парите. Липсата на административен капацитет е основната причина и за слабото усвояване на парите по САПАРД в Румъния, където са реализирани най-малко проекти спрямо всички останали страни, прилагащи програмата (виж графиката). Проблеми с усвояването на парите по програмата Румъния обаче е имала и заради девалвацията на румънската лея, заради която много кандидати по САПАРД са претърпели сериозни финансови загуби. За някои проекти тези загуби са достигнали до 20% от общата стойност на инвестицията и това също е довело до отлив на кандидати по програмата. От институционална гледна точка България имаше трудности при стартирането на програмата, но като цяло това не се отчита като проблем. Както в България, така и в много от останалите страни като Латвия, Полша, Румъния и Унгария като неуспех по САПАРД се отчита фактът, че малките и средните фермери и преработватели са останали извън обсега на финансирането.

Най-много неуспехи при прилагането на САПАРД се отчитат в Полша, въпреки че страната е отличник по усвояването на парите. В доклад на полския Институт за обществени дела се посочва, че безработицата в селските райони не е намаляла, не са се подобрили условията, при които се отглеждат животните, а като цяло програмата не е довела и до подобрение на защитата на околната среда. Като резултат от прилагането на САПАРД в Полша обаче доходите на фермерите са нараснали с 20%. От всички страни единствено Чехия отчита само успехи при прилагането на програмата. След реализираните инвестиции по САПАРД в страната качеството на продукцията се е подобрило, разходите на предприятията са намалели, създадени са много нови работни места, а като цяло и качеството на живот в селските райони се е повишило.

Годишна финансова помощ по САПАРД по страни (млн. евро)
България52.1
Естония12.1
Латвия21.8
Литва29.8
Полша168.6
Румъния150.6
Словакия18.2
Словения6.3
Унгария38.0
Чешка република22.0

Резултатите от прилагането на програмата САПАРД в новите страни - членки на Европейския съюз (ЕС), се свързват преди всичко с неуспехи, отколкото с положителни ефекти и напредък на селското стопанство. Това става ясно от предварителни оценки за ефекта от усвояването на парите по европейската програма в присъединилите се през май 2004 г. държави.

САПАРД е предприсъединителна програма, която беше създадена от Брюксел за България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия и Румъния. По линия на програмата 10-те страни в преход трябваше в периода 2000 - 2006 г. да преструктурират земеделието и хранително-вкусовата си промишленост, така че след членството в ЕС производителите им да могат успешно да се конкурират на европейските пазари. Заделената от Брюксел за тази цел безвъзмездна финансова помощ беше в размер на 520 млн. евро на година.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.