Безпътица в Северозападна(ла) България

В Северозападна България е твърде условно да се говори за бизнес. Районът е типично земеделски, макар в миналото все пак да е съществувала някаква индустрия. Днес обаче дори земеделието не осигурява траен поминък, а е на равнище само за задоволяване на личните нужди. Пустеещите земи са огромна част от иначе плодородните площи. Огромен проблем е застаряването на населението. Младите предпочитат работа в строителството в Италия и Испания вместо липсата на перспектива тук. Хората не се надяват и бъдещото строителство на Дунав мост да оживи икономически региона.

Безименни населени места. Пътища, които не водят никъде. Така нареченият международен път Е 79 е като след бомбардировки. Всички централни улици в селата се казват „Георги Димитров“. Това е само част от картината в този регион на страната, който през последните години си спечели прозвището Северозападнала България.

В този край пенсионерите са мнозинство, а „бизнес“ е почти забравена дума в речника на местното население. Дори бъдещото строителство на Дунав мост край Видин не е оптимистична новина за местното население. Хората тук смятат, че бъдещото икономическо оживление вследствие на строителството ще бъде само за Видин. Докато за тях - територията, през или покрай която минава международният път, ще останат само шумът и замърсяването заради очаквания по-голям автомобилен трафик.