По пътя на зеленчука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По пътя на зеленчука

По пътя на зеленчука

„Европейските“ тържища пустеят за сметка на крайпътните пазари

7612 прочитания

Вторник, 8.00 часа. Пътуваме за тържището за плодове и зеленчуци в Първенец, а покрай нас, по нивите, на полето, кипи усилен труд. Цялото това оживление ни създава усещането, че като стигнем там, ще видим един добре организиран и голям пазар. Преди Пловдив отбиваме по околовръстното вдясно и малко след това се вижда огромен надпис „Пазар на едро за плодове и зеленчуци Груево“. Какво ти Груево, нали сме тръгнали за Първенец. Упътваща табела за най-голямото тържище на едро в България никъде няма. При следващия завой вдясно обаче веднага, още отдалече, се забелязват спрелите почти на шосето товарни камиони.

Тържището в Първенец

Обособено е на две части - отпред направо от камионите продават производители. Или поне така си мислим ние, след като виждаме табелата „Сектор производители“. Сложена е върху металната ограда, която отделя сергиите на търговците. Точно отпред, на входа, мъж и жена продават череши, от село Марково са. Жената продава и прибира парите в увитo около кръста портмоне тип „банан“, с каквито са почти всички търговци по пазара, а мъжът стои до нея прав и се пазари. Седнала е върху дървено столче, а отпред една върху друга са наредени щайгите. Продава черешите от един до пет лева килограма, зависи кой колко щайги иска да купи. „Договаряме се, цената се мени всеки ден, такъв е пазарът. Високи са цените, ама все пак сега започва сезонът“, обяснява мъжът. До него една баба, с гумените галоши, шарена престилка и черна забрадка на главата, продава марулите за 10 стотинки на бройка. Почти не са и останали, от градината са, дава ги на дребно. Седнала е върху парапета и си отхапва от комата сух хляб. Встрани от нея са производителите на картофи. Товарните коли са поне десетина. Почти всеки, който вижда фотоапарата, започва да ни отбягва. Цени никъде няма изписани, за касови апарати да не говорим. Заговаряме се с един производител от Девин. Не си казва името, но пък иначе е словоохотлив. Цените му са от 44 до 70 стотинки за килограм. „По-едрите картофи по-скъпо ги продавам. Зимата бяха по 30 стотинки, ама вече ни се изчерпва реколтата“, обяснява, докато разтоварва чувалите. „Как си определяте цената“, питам го. „Ами как. Така. От 250 - 300 лв. до 500 лв. ни е разходът на декар, скъпи са ни семената, ръчен труд много. Сама си направете сметката. При добра реколта от два до два и половина тона картофи вадиме, а при по лоша - може и до един тон. А цените все същите са. С вносните не може да се конкурираме, там ги субсидират, а до нас тук субсидии никога не стигат. Това е. От 150 до 200 лв. ни е печалбата от декар. Какво си мислите, че кой знае колко пари изкарваме“, ядосва се. „Да видите лятото какво става, от цяла България идват тук и продават. И на дребно също продаваме. Ама колко са производители всички, само те си знаят...“ „Ами, производители! Всички тук са прекупвачи“, прекъсва го продаващият картофи от съседния камион. Още преди да съм попитала, ми отговаря: „И производител, и търговец съм.“ Изкупува картофите от Доспат, тук ги продава на 40 стотинки, а печалбата му е 5 стотинки на килограм. Така, кажи-речи, се оказва, че правят и почти всички останали.

Вече сме зад металната ограда, при търговците. Почти никой не иска да говори с нас. Подпитвайки тук-там, разбираме, че от зеленчуците вносни на пазара вече няма, затова и цените са паднали. Продават се краставици и домати предимно от „Гимел“, които имат оранжерии из цялата страна, а също и от Първомай и Куртово Конаре. Доматите са от 2.10 до 2.40 лв. на килограм, а 5 до 10 стотинки е разликата спрямо цените на оранжериите. Последно там се е продавал турски домат, по 3 лв. на едро килото. Скъпо, ама това е заради високите транспортни разходи и митото. Всички търговци в Първенец изкупуват директно от оранжериите или от складовете на вносителите в Пловдив. Цените на оранжериите били почти еднакви, тъй като самите те се договаряли помежду си.
Всеки търговец на тържището казва, че си слага не повече от 10 стотинки печалба. Оттам купуват основно дребни търговци, така че стоката минава през поне двама посредници, затова и цените по пазарите в градовете се оказвали съвсем други.

В оранжерията

Следващата спирка - оранжерията в Хасковските минерални бани. Разположена на около 10 декара и е собственост на ЕТ „Даяна“. Посрещат ни дружелюбно, но нямаме особено голям късмет. Точно преди ден са обрали узрелите домати и търговците почти веднага са ги изкупили. Няма го и Иво Величков - човека, отговарящ за оранжерията. По-късно се свързвам с него по телефона. От оранжерията се зареждат основно търговци от Южна България. Освен домати в нея се отглежда и лют пипер, а сортовете са холандски. При доматите излизат поне две реколти, първите узряват към края на март, а добивите са около 5-6 тона от декар. „Продажните ни цени са същите като тези за цялата страна. В зависимост от качеството доматите са от 1.50 до 1.80 лв. за килограм, но вероятно до края на юни цените ще паднат още“, казва Иво Величков. И припомня, че в началото на кампанията, сиреч края на март - началото на април, цените на доматите са били между 2.80 до 3.00 лв. килото. Обяснението му за високите цени е, че като цяло оранжерийното производство в България е скъпо, разходите за гориво - огромни. Споделя и че е логично през март-април цените да са малко по-високи, тъй като тогава тепърва на пазара излизат българските ранни зеленчуци, а в същото време митата за вносните се вдигат. Отказва повече да коментира цените. Смята, че каквото и да каже, ще е без значение, тъй като в крайна сметка виновни винаги излизат производителите.

На полето

Вече сме в Хасково. Там имаме среща със Станка Благова, един от най-големите арендатори в региона. Обработва 300 декара земя, отглежда червена капия и патладжани главно за износ. Води ни на полето, защото сега всички са там и правят разсади. Нямат време за срещи с журналисти. Редосеялката се движи, а зад нея бавно пристъпват полупрегърбените баби, които разсаждат ръчно пипера, там, където машината не е успяла. Надницата им е 10 лв. Изглеждат уморени, въпреки че е преди обед. Всичките са по шалвари, с гуменки, забрадки или сламени шапки. Радват се обаче, нали ги снимат. „Всичко ми е под аренда. Малко са арендаторите тук. В турските села, там всички са роднини и се събират на около 100 декара и обработват нивите си на семейни начала. После продават или по пазарите, или дават на фабриките като нас. Останалите хора с по 5 - 10 декара и те продават по пазарите или търговците идват и им изкупуват продукцията от място. Ако не успеят да продадат, дават на нас, но ние подбираме. Работим само с преработвателните фабрики или за износ, защото иначе пазарът не е сигурен“, разказва ни през това време Благова. Занимава се със земеделие от 4-5 години. Преди това е имала външнотърговска фирма и е изнасяла зеленчуци за Чехия, Полша, Франция и Словения. И сега изнася, но вече си отглежда продукцията сама. Замразява я на ишлеме в преработвателните фабрики в региона. „Принудена бях. Дребните производители са много неорганизирани, не подбират семената, не влагат никакви препарати, продукцията им не е еднородна, а за това няма пазар навън. Така се реших. Казах си, че щом всеки може да отглежда чушки и патладжани, то защо и Стана да не може.“ И тя като всички останали, ако и остане непродадена продукция, избягва да я продава на борсата на едро „Марица“ в Хасково. Там изкупуват на по-ниски цени и от фабриките, а после слагат най-малко 100% надценка.

Празните „европейски“ тържища

Борсата „Марица“ в Хасково е изградена преди няколко години по проекта на Министерството на земеделието и горите за създаването на пазари на едро за плодове и зеленчуци в България. Този проект се реализира с подкрепата на Германското дружество за техническо сътрудничество GTZ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Идеята му е на ключови места по региони в страната да се изградят организирани пазари, на които да се привлекат производителите, така че произходът и качеството на продукцията да станат проследими. По проект тези пазари трябва да са с модерна инфраструктура, тоест да разполагат с всички необходими съоръжения за съхраняване и замразяване на продукцията, сортирането, пакетирането и опаковането и. Всичко това е направено както на борсата „Марица“ в Хасково, така и на пазара на едро за плодове и зеленчуци в Сливен. Само че и на двете места ги няма производителите. „Производителите нямат интерес. Те искат да си продават нерегламентирано, без да издават каквито и да било фактури, защото така им е добре.“ Такова е обяснението на Антон Мирчев, заместник изпълнителен директор на борсата „Марица“. Халето на производителите там е почти празно. Иначе през лятото, когато на пазара излизат по-късните зеленчуци, борсата изкупува чушки и патладжани от производителите в региона, замразява ги и ги изнася за Австрия, Холандия, Чехия и Полша.

На създадения изцяло по европейски модел пазар на едро за плодове и зеленчуци в Сливен положението обаче е трагично. Там халето на производителите се ползва като складова площ от винарската изба „Домейн бойар“. Останалите площи се стопанисват от 12-13 търговски фирми, които се зареждат основно от борсата в Първенец, а също от Плодовитово и оранжериите в региона. Иначе за целия проект в Сливен за похарчени около 15 млн. лв. „През летния сезон броят на нерегламентираните търговци е много голям, а те нито издават фактури, нито имат регистрации за производител, нито плащат такси на общината, за да продават. Въпреки това продават, защото никой не ги глобява, но тази година направихме общинска полиция и се надяваме нещата да се подобрят. Затова проектът ни е нерентабилен“, констатира Коста Стамов от администрацията на тържището в Сливен. Проблемът според него се крие главно в нормативната база, тъй като все още статутът на тържищата в България не е ясно определен, нито пък контролът върху тях е достатъчно добре регламентиран. Въпреки това Коста Стамов е настроен оптимистично и смята, че всичко това няма да трае дълго. Колкото и да не им се иска на производителите, след 2007 г. те ще бъдат принудени да декларират и сертифицират продукцията си. Иначе пазарът ще остане затворен за тях.

Реализация на зеленчуци и плодове реколта 2004 г. (в %)
Производство (хил.тона)За собствена консумацияНа търговциНа преработвателни предприятия
Домати2377.367.225.5
Пипер1254.579.216.3
Патладжан408.171.920.0
Краставици8610.288.01.8
Тикви1631.468.60.0
Дини1005.494.60.0
Пъпеши274.595.50.0
Зеле1179.190.90.0
Картофи57321.274.84.0
Лук кромид - зрял4528.470.21.4
Ягоди126.040.553.5

Източник: МЗГ

Официалната статистика на земеделското министерство показва, че през последните години производството на зеленчуци в България непрекъснато намалява. През 2004 г. например площите с домати и пипер са били с около 21% по-малко спрямо предходната година, а спадът в производството им е с 45 на сто. С 22% са намалели и площите с краставици. Ръст през миналата година има единствено при производството на картофи и патладжан. Общите площи, върху които се отглеждат зеленчуци в България, са малко над един милион декара, а от тях едва 1% е делът на оранжерийното производство. Общата зеленчукова продукция за 2004 г. е около 1.5 млн. тона, половината от които е само производството на картофи. Средно около 70% от нея се реализират директно на вътрешния пазар. Не по-различна е картината и при плодовете, където също се отчита намаление на площите и производството. В същото време вносът на плодове и зеленчуци се увеличава. По данни на Министерството на икономиката през 2004 г. вносът на зеленчуци се е увеличил от 90 на 95 хил. тона. Импортът за първото тримесечие на тази година е 36.2 хил. тона, от който най-голям е делът на внесените картофи, следвани от лука и чесъна, доматите и краставиците. Основно зеленчуци се внасят от Турция, страните от Европейския съюз и Македония.
При плодовете през 2004 г. вносът също се е увеличил - от 143 на 152 хил. тона. За първото тримесечие на 2005 г. той е 54 хил. тона. Най-голям е делът на импорта на цитрусовите плодове, следвани от ябълките и крушите. Страните, от които се внася, са Гърция, Турция, Еквадор, Коста Рика, Хондурас, Полша и Македония.
Българското производство не покрива и капацитета на преработвателните фабрики. Миналата година например фабриките са изкупили 16 хил. тона домати, а недостигът им е бил около 36 хил. тона. „Така е и с останалите зеленчуци и плодове, заради което преработвателите са принудени да внасят полупреработени суровини“, коментира Антоанета Божинова, председател на Асоциацията на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.


Румен Момчев, вносител и собственик на ЕТ „Любомир Момчев“, пред „Капитал“

Как търговците формирате цените и защо в крайна сметка плодовете и зеленчуците се оказват скъпи?
- Първо, искам да кажа, че цените вече не са такива, каквито бяха през март-април, когато доматите стигнаха до 6 лв. за килограм. Високите цени в този период са резултат от налаганите защитни мита. Проблемът със защитните мита, заради които в крайна сметка страда българският потребител, се със­тои в това, че те започват да се прилагат тогава, когато на пазара все още няма почти никакви български плодове и зеленчуци. За краставиците например митата се увеличават още през март, а тогава на пазара просто няма български краставици. Същото е и с доматите. Защитните мита се въвеждат тогава, когато, виждаш ли, Министерството на земеделието и горите е преценило, че България ще има производство на краставици и домати. При краставиците, ако нормалното мито е 40%, от март то става 80% плюс 380 евро на тон. Ето това са ви само едни 74 стотинки на килограм върху цената. Това е защитното мито. Земеделското министерство смята за производители няколко големи оранжерии в страната, които са монополисти и диктуват цените. Най-големите са „Гимел“, също оранжериите в Първомай, Първенец, Стралджа и т.н. Около 15 са големите оранжерии. И те произвеждат краставици, които не могат да покрият вътрешното потребление.
Какви други фактори влияят върху цените?
- Оранжериите си формират каквито си поискат цени и всеки ден се обявяват различни цени, които не се определят по себестойност. В крайна сметка обаче търговците се обвиняват за високите цени. Тази година при доматите влияние върху цените оказа и закъснялото производство в Турция заради лошото време. Някои оранжерии изнасят и имат предварително сключени договори, които трябва да изпълняват. Това води до ограничено предлагане на вътрешния пазар, което също се отразява върху цените. Но това е пазарната икономика и никой не може да им каже нищо. Търсенето определя цената, това е. Играем си на котки и мишки. Непрекъснато се дебнем взаимно. Има много краставици и веднага цените падат. И обратното. Държавата също насила мачка фирмите. Един път ни удрят със защитни мита. Втори път ни определят стойности, по които да обмитяваме вноса. Както знаете, има процедура за обмитяване на вноса по единични стойности на бързоразвалящите се стоки, които се определят от Министерството на икономиката и са по-високи от цените, на които ние внасяме.
Казахте, че не търговците са тези, които трябва да се обвиняват. Как тогава ще обясните високите цени на дребно по пазарите?
- Търговците на едро работят с не повече от 4-5 до 10% надценка. И това е съвсем нормално. Дребните търговци или тези, които са по сергиите, не работят с по-малко от 40% до 50% надценка. И това си има просто обяснение. Търговецът на дребно идва днес и купува 300 килограма домати, от които ще продаде 150 - 200 килограма. Какво ще ги прави останалите утре? Същото е и ако вземеш 200 кг ягоди и не ги продадеш днес. Утре ще трябва да ги изхвърлиш. Затова при дребните търговци процентът е по-голям, защото те поемат много брак.
Защо митниците ви задължават да обмитявате вноса по определяните от Министерството на икономиката стойности?
- Митниците третират всички стоки като бързоразвалящи се и така на практика ни задължават да обмитяваме по определяните от Министерството на икономиката стойности. Картофите и лукът обаче не са бързо развалящи се стоки, защо митниците ги третират като такива? А аз ви казах, че тези стойности са по-високи от цените, на които ние внасяме. Ето така също стигаме до една от причините за високите цени.
Тези стойности обаче се определят на базата на цените на едро, които вие, търговците, обявявате всеки ден на борсите?
- Да, така е. Но знаете ли как става това. Идват тук колеги от борсата, минават всеки ден и питат: колко продаваш краставицата, а доматите? И те не са виновни. Все пак и ние, търговците, си имаме един марж на печалба, при който работим - от 4-5% до 10% съобразно количествата. Една е цената, ако ще продам едно пале, и съвсем друга, ако ще продадем една касетка. Аз купувам портокали от Гърция за 42 евроцента за килограм например, но това не означава, че и вие ще ги купите на тази цена. Съвсем различно е, ако купуваш стока от различни краища на Турция освен това. Едно е да купиш стока от Одрин, който е на 15 километра от границата, и съвсем друго е от Мерсим, който е на 2000 километра; 700-800 лв. са транспортните разходи само от границата с Турция. Друг е въпросът каква стока като качество купуваш. Някои фирми имат собствен транспорт, други нямат и съответно си преценяват какви разходи ще си калкулират в цената, така че никак не е лесно на тази база да определиш едни средни борсови цени.

Вторник, 8.00 часа. Пътуваме за тържището за плодове и зеленчуци в Първенец, а покрай нас, по нивите, на полето, кипи усилен труд. Цялото това оживление ни създава усещането, че като стигнем там, ще видим един добре организиран и голям пазар. Преди Пловдив отбиваме по околовръстното вдясно и малко след това се вижда огромен надпис „Пазар на едро за плодове и зеленчуци Груево“. Какво ти Груево, нали сме тръгнали за Първенец. Упътваща табела за най-голямото тържище на едро в България никъде няма. При следващия завой вдясно обаче веднага, още отдалече, се забелязват спрелите почти на шосето товарни камиони.

Тържището в Първенец

Обособено е на две части - отпред направо от камионите продават производители. Или поне така си мислим ние, след като виждаме табелата „Сектор производители“. Сложена е върху металната ограда, която отделя сергиите на търговците. Точно отпред, на входа, мъж и жена продават череши, от село Марково са. Жената продава и прибира парите в увитo около кръста портмоне тип „банан“, с каквито са почти всички търговци по пазара, а мъжът стои до нея прав и се пазари. Седнала е върху дървено столче, а отпред една върху друга са наредени щайгите. Продава черешите от един до пет лева килограма, зависи кой колко щайги иска да купи. „Договаряме се, цената се мени всеки ден, такъв е пазарът. Високи са цените, ама все пак сега започва сезонът“, обяснява мъжът. До него една баба, с гумените галоши, шарена престилка и черна забрадка на главата, продава марулите за 10 стотинки на бройка. Почти не са и останали, от градината са, дава ги на дребно. Седнала е върху парапета и си отхапва от комата сух хляб. Встрани от нея са производителите на картофи. Товарните коли са поне десетина. Почти всеки, който вижда фотоапарата, започва да ни отбягва. Цени никъде няма изписани, за касови апарати да не говорим. Заговаряме се с един производител от Девин. Не си казва името, но пък иначе е словоохотлив. Цените му са от 44 до 70 стотинки за килограм. „По-едрите картофи по-скъпо ги продавам. Зимата бяха по 30 стотинки, ама вече ни се изчерпва реколтата“, обяснява, докато разтоварва чувалите. „Как си определяте цената“, питам го. „Ами как. Така. От 250 - 300 лв. до 500 лв. ни е разходът на декар, скъпи са ни семената, ръчен труд много. Сама си направете сметката. При добра реколта от два до два и половина тона картофи вадиме, а при по лоша - може и до един тон. А цените все същите са. С вносните не може да се конкурираме, там ги субсидират, а до нас тук субсидии никога не стигат. Това е. От 150 до 200 лв. ни е печалбата от декар. Какво си мислите, че кой знае колко пари изкарваме“, ядосва се. „Да видите лятото какво става, от цяла България идват тук и продават. И на дребно също продаваме. Ама колко са производители всички, само те си знаят...“ „Ами, производители! Всички тук са прекупвачи“, прекъсва го продаващият картофи от съседния камион. Още преди да съм попитала, ми отговаря: „И производител, и търговец съм.“ Изкупува картофите от Доспат, тук ги продава на 40 стотинки, а печалбата му е 5 стотинки на килограм. Така, кажи-речи, се оказва, че правят и почти всички останали.

Вече сме зад металната ограда, при търговците. Почти никой не иска да говори с нас. Подпитвайки тук-там, разбираме, че от зеленчуците вносни на пазара вече няма, затова и цените са паднали. Продават се краставици и домати предимно от „Гимел“, които имат оранжерии из цялата страна, а също и от Първомай и Куртово Конаре. Доматите са от 2.10 до 2.40 лв. на килограм, а 5 до 10 стотинки е разликата спрямо цените на оранжериите. Последно там се е продавал турски домат, по 3 лв. на едро килото. Скъпо, ама това е заради високите транспортни разходи и митото.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.