С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 юни 2005, 0:00, 3129 прочитания

Първа пролет за инвестициите в автоиндустрията

Големите в бранша започнаха да избират България за инвестиционни проекти. Засега - с по-скромни мащаби от Централна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Ухажването на автомобилните производители от българските институции, изглежда, дава плод - френската фабрика за авточасти „Монтюпе“ избра България за проект на стойност над 80 млн. лв. Макар и по-плахо в сравнение с Централна и Източна Европа, компаниите от автомобилната индустрия все по-често дописват и България на инвестиционната си карта. Засега „спечелените“ проекти са по-скоро малки и средни, но това е пътят за поява и на гигантите в сектора на частите за леки коли като Valeo и Delphi или директно на производителите.
Силната конкуренция между страните с евтина работна ръка има основания - от години автоиндустрията е с най-многобройни инвестиционни проекти в Европа, те са на стойност милиарди евро, а след старта на заводите има гарантиран експорт на частите също за милиони. Бившите държави от соцлагера са магнит за чуждите фабрики основно заради по-ниските производствени разходи в сравнение със Западна Европа.
През последните 10-15 години мултинационалните инвеститори предпочитат Словакия, Чехия, Унгария и дори Румъния (виж на стр. 10). В това отношение „Монтюпе“ е един дългоочакван пионер, избрал България в конкуренция между няколко други държави от региона.
Вече от няколко години автомобилната гордост при българските презентации в чужбина е и дъщерното дружество на белгийската EPIQ - ботевградският завод за автоелектроника от малко предприятие порасна до голямо и вече изнася продукция за близо 50 млн. евро годишно, а планът за 2006 г. е производството да достигне 100 млн. евро. Сред компаниите, изграждащи нови производствени мощности, са английската „Уилям Хюз“, немската „Кун технолоджи“ (Kuhn Technology). Често явление напоследък са и делегации от чужди фирми, които оглеждат България като място за инвестиции. През последните месеци интересът е по-голям, но по-скоро към проекти на зелено, отколкото към партньорство със старите български заводи, сочат наблюденията на консултанти и директори на предприятия. Най-пресният пример за такава инвестиция е намерението на шведската „Консилиум“ (Consilium), която по информация от Българската агенция за инвестиции планира да изгради предприятие за авточасти за двигатели. В производствената база в Илиенци ще бъдат вложени над 5 млн. евро.

Френското „да“ за България

В седмицата преди французите да отхвърлят евроконституцията, френската фирма „Монтюпе“ (Montupet S.A.) обяви, че избира България пред Румъния и Словакия. Причините за избора са няколко (виж интервюто с вицепрезидента на компанията стр. 13), но според близки до екипа по проучването източници основна роля е изиграла бързата реакция на българските власти (и на правителствено, и на общинско ниво), както и преференциите по новите стимули за големи инвестиционни проекти - безплатна земя и инфраструктура до завода. За да не изпусне България проекта, скоростно беше променен и правилникът към Закона за насърчаване на инвестициите, като прагът за големи проекти беше свален от 100 млн. на 70 млн. лв. Ако традиционно подпомагането на инвеститор отнема месеци, при проекта за „Монтюпе“, то се случваше за броени дни, казват експертите от ресорната агенция. Независимо че зад това неестествено за държавната бюрокрация бързане може да се открият и политически предизборни мотиви, все пак крайният резултат от него ще има дългосрочен положителен ефект върху икономиката както на дунавския град, така и в региона.
Изграждането на завода в Русе ще е на две фази, а общият размер на вложението се очаква да надмине 80 млн. лв. през първите три години. На малко по-късен етап може да последва ново разширение на мощностите и русенското предприятие да стане най-голямото сред заводите на „Монтюпе“ по света, каза Дидие Крозе, вицепрезидент на компанията. Предварителните планове на френската фирма са строителството да започне още тази есен. Ако предварителните намерения станат реалност, в средата на следващата година ще бъдат произведени първите алуминиеви детайли, а след получаване на необходимите сертификати се очаква през септември 2006 г. да бъдат направени и първите доставки. През 2007 г. ще започне изграждане на втория етап от проекта. След завършването в русенското предприятие ще работят около 1000 души. Макар че все още договорите за експорт не са подписани, според предварителната информация детайлите ще се вграждат в Renault, Peugeot, Audi и Ford. В Русе ще се произвеждат алуминиеви части за двигатели, спирачни системи и шасита. През първата година очакваният експорт е 20 млн. евро. По този показател в България вече има друг лидер - ЕПИК - Ботевград (EPIQ Electronic Assembly), която е собственост на белгийската EPIQ.

Българският автолидер

За последните пет години след изграждането на завод на зелено в Ботевград приходите от продажби нараснаха в пъти. „През 2005 г. ще произведем автомобилна електроника за над 47 млн. евро, а предвижданията за 2006 г. са за над 100 млн. евро“, казва мениджърът на завода Николай Беров. Ботевградският завод доставя части за почти всички марки автомобили, както и за най-големите доставчици на автокомпоненти. Основните клиенти са VW group, General Motors, Daimler Chrysler, Delphi, Valeo, TRW, Denso, Mack Truck, Caterpillar. В момента се водят преговори и за проект за Nissan. Предстои догодина в дружеството да бъдат инвестирани още 2.4 млн. евро и да бъдат открити 400 нови работни места при сегашни над 1300.
В списъка с модулите на ЕПИК са електроника за чистачки, таблото (за управление на радиото, скоростта, въздушната възглавница, светлините - общо над 50 вида изделия), датчици за измерване на температурата на изходящите газове и контрол на температурата в купето, модули за осветление на купето и т.н. В новата листа са и изделия за електронно заключване на врати, механично отваряне на задния капак, система за намаляване вредните съставки в изгорелите газове.
За разлика от френската инвестиция белгийският проект се насочва към България не след състезание между няколко държави, а благодарение на българското задгранично лоби. Емигрант в Белгия препоръчва на собственика на EPIQ да участва в приватизацията на „Микропроцесорни системи“. Макар че раздържавяването не се случва и заводът фалира, погледът на белгийския инвеститор вече е насочен към България и така се стартира дейността през 1997 г. Изборът на страната все пак е свързан и с наличието на история в сектора и донякъде обучени специалисти.

Малките чужди предприятия

Другата група новодошли инвеститори в сектора са по-скоро от групата на малките предприятия. Основната част от тях предпочетоха да строят на зелено, а не да купуват стари активи или да правят смесени предприятия, макар че има и такива епизодични случаи. През последните месеци стартираха проектите на немската фирма „Кун технолоджи“ и на английската „Уилям Хюз“, няколко турски компании изградиха или вече строят дъщерни цехове в България, планират се и две българско-китайски инвестиции в автосектора.
Немската компания „Кун технолоджи“ (Kuhn Technology) също е вид пионер. Тя дойде в страната по линия на т.нар. офсетни сделки за българската армия, след подписване на рамковото споразумение за доставка на транспортни средства от Daimler Chrysler. Още през миналата година фирмата закупи сграда от фалиралата „Радомир метал инженеринг“ и се очакваше производството да започне през октомври миналата година. Поради различни административни и организационни бариери реалната дейност още не е започнала, но интересът към България не е изгубен, обяснява мениджърът на компанията за България Тошо Киров. Проектът на немската компания в страната е за 7 млн. евро. Когато заработи, предприятието в Радомир ще произвежда металната част на купето на автомобилите. Клиенти на фирмата са Daimler Chrysler, Ford, Opel, Mercedes, VW, SAAB и други, казва Райнер Кун, един от собствениците на „Кун технолоджи“, която е 100% собственик на едноименното дружество в България. Очаква се в българската фирма да бъдат наети около 100 работници, но с достигане на пълния капацитет през 2007 г. броят им трябва да бъде удвоен. Почти едновременно с проекта си в България Кун стартира производство и в Румъния, където инвестира на зелено. Инвестицията там обаче е значително по-малка. Причината немската компания да изнесе производството си в региона е традиционна - по-ниски разходи. „Ние сме доставчици за автомобилната индустрия, а много от тези предприятия имат производство на изток. Разширяването ни към Източна Европа е в отговор на натиска на нашите клиенти за по-ниски цени. Преместването на част от производството в Източна Европа ще намали разходите ни с около 30%“, казва Райнер Кун.
Другият новодошъл чужд инвеститор в сектора - британската „Уилям Хюз“ (William Hughes), направи чуждестранния си дебют в България. Семейната компания за производство на автомобилни детайли за пръв път изнася производството си извън Великобритания. В края на миналата година инвеститорът се нанесе в първата частна индустриална зона, която се намира в град Раковски. Оттогава тя произвежда там пружини за седалките на автомобилите и други по-дребни пружини за автомобилната индустрия. „Уилям Хюз“ в Раковски изнася за компанията-майка във Великобритания, затова заместник-директорът на българското дружество Атанас Атанасов казва, че дори той не знае на кого се продават детайлите след това. Раковски бил избран заради високата безработица - 21% (което позволява на инвеститора да не заплаща корпоративен данък), традициите в машиностроенето, близостта до магистрала „Тракия“, газоснабдяването (оттук минава южният магистрален газопровод на „Булгаргаз“). Освен това в зоната всичко се предлага готово - ток, вода, друга инфраструктура, хале с възможност за покупка или под наем. В миналото в Раковски са работили цехове за металорежещи машини, а и местното училище има машиностроителни паралелки, казва кметът Франц Коков.
Освен от Западна Европа България стана атрактивна и за инвестиции от Турция. Като основно предимство на страната в този случай почти единодушно се посочва по-ниската цена на труда. В автомобилния сектор южната ни съседка е далеч по-напред от България, защото в страната има както предприятия за сглобяване на леки коли, така и много производители на части. Първи погледа си към България обърнаха турските производители на кабели - „Аркомат“ и „Нурсан отомотив“.
В казанлъшкото предприятие „Аркомат“ вече работят 600 души. Цехът за кабели беше построен на зелено през 1999 г. от турско дъщерно дружество на „Фолксваген електрик“ - Турция. Изделията на компанията се вграждат в автомобили от групата Volкswagen. Преди няколко години предприятието е изпълнявало и поръчки за Audi. Фирмата работи на ишлеме - от Германия се внасят суровини, а от Турция - полуфабрикати. Износът на дружеството е около 20-30 млн. долара. На месец в завода се произвеждат между 260-300 хил. кабелни комплекта. „Продуктите ни се използват навсякъде, където има кабели в колата - за фарове, чистачки, антени и т.н.“, обясни Бюлент Алтъндаг от ръководството на „Аркомат“.
Другият кабелен производител - „Нурсан отомотив“, който преди около две години започна производство в бургаското село Люляково, е със същия предмет на дейност, но доставя кабелните комлекти на други автопроизводители. „Тук се произвеждат електрически инсталации за леки автомобили - на фарове, стопове, мигачи и на таблото. Кабелите се внасят от Турция, тук само се комплектуват. Работим за Fiat, Renaut, Hyundai, Ford, част от които имат заводи в Турция,“ казва Ремзи Смаил от българското предприятие. След двегодишен опит в страната компанията вече планира да разшири производството си. Така сега наетите 260 души в бъдеще трябва да се увеличат с още около 80. „Вече изпитваме затруднения да си намерим работници - заради близостта до морето много хора предпочитат да работят сезонно в строителството там“, коментира Ремзи Смаил. Договорите на предприятието от Люляково се осигуряват от компанията в Турция, а в България се прави единствено комплектуването на детайлите. Българското предприятие е единственото за „Нурсан“ извън Турция. „Дори с доставката на кабелите, комплектуването им тук и транспорта отново до Турция производството пак е по-евтино, отколкото в южната ни съседка“, коментират от предприятието в Люляково.
Предстои на българския хоризонт да се появи още една инвестиция от южната съседка.
Турският концерн „Стандард профил отомотив” има проект за изграждане на нов завод за каучукови уплътнители край Стара Загора. Плановете са производството да започне през октомври. Стойността на инвестицията е 8 млн. евро. В Турция компанията е базирана в гр. Дюдже и там произвежда части за Ford, Renault, Fiat и Honda.
От съществуващите предприятия в България от ерата преди 1990 г. единствено приватизираният завод в ботевградското село Трудовец стана собственост на западна компания и в момента изнася за нови автомобили седалки и други свързани с тях части. Дъщерното дружество на немската „Грамер” (Grammer) шие подглавници за BMW, VW и Opel и седалки и подлакатници за автобуси, камиони, трактори и др. (те се вграждат в Daim­ler Chrysler, Mann, John Deer, Still и др.). Някои от детайлите се произвеждат изцяло в българския завод, други - само частично. Причината немската фирма да е в България е добрата дългогодишна съвместна работа с българския държавен завод, каза директорът на завода в Трудовец Ян Роте. Възможно е скоро българската фабрика да порасне. Преди седмици от ръководството на „Грамер” беше обявено, че на акционерното събрание на концерна майка през август ще бъде представен проект за изграждане на нови производствени мощности в село Трудовец. Ако той бъде одобрен, ще бъдат инвестирани между пет и девет милиона евро и ще се разкрият 600-800 нови работни места, казаха тогава от фирмата.
Планове за автоинвестиции в България има и от далечен Китай. Макар че окончателните договори не са подписани, плановете са смесено дружество между българската ДАЕСЕФ (DASF) и китайската „Лифан” (един от най-големите производители на двигатели в Азия) да се занимава със сглобяване на мотопеди, а предварително обявената инвестиция е за 12 млн. долара. Второ смесено дружество, също с DASF, но с партньор от китайска страна „Ли Хо груп” се очаква да произвежда едрогабаритни полимерни изделия за строителството и автомобилостроенето. „Все още не е ясно кога ще започне изграждането на заводите, тъй като няма окончателни договори, затова и информацията за бъдещото производство е конфиденциална”, каза Десислава Данчева от DASF. Българската фирма и сега доставя на „Грамер” полимерни изделия, вграждани в седалките.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 1098 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1487 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Оцелелите заводи правят резервни авточасти основно за местния и руския пазар

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10