Не по-малко пари се пръскат за луксозни ремонти на военните клубове, които са 48 в страната. Те са строени преди десетилетия, когато армията е била няколко пъти по-многобройна. Заради съкращенията в последните години обаче съществуването им става все по-безсмислено. Стига се и до парадокса да има военни клубове в градове, където липсва военен гарнизон. Повечето от клубовете имат и хотелска част, за чиито ремонт и поддръжка периодично се харчат държавни пари, вместо да се върви към тяхната приватизация. Така в момента министерството спокойно може да конкурира по леглова база някогашния „Балкантурист“, като в някои случаи военните станции бият по лукс частните хотели.

Министерство с петзвезден хотел

През миналата година от военното ведомство съобщиха, че започва строителството на нов обект с гръмкото име „Национален армейски комплекс“. На практика става дума за луксозен хотел в центъра на София, който ще е собственост на военните. Той се намира на бул. „Скобелев“ 23, в непосредствена близост до НДК, там, където доскоро беше военно-историческият музей. Според представители на министерството комплексът ще има всички екстри за петзвезден хотел. Девететажната сграда ще разполага с многофункционални зали, спортно-възстановителен център, офиси, административна и хотелска част, подземен гараж за 110 автомобила и мемориален комплекс. В част от помещенията ще бъде настанена централата на Военния телевизионен канал, за който екипът на Николай Свинаров също изхарчи маса бюджетни пари. Идеята е в бъдещия комплекс да отсядат важни гости от НАТО, но през останалото време хотелът щял да приема и простосмъртни. По предварителни разчети строителството ще струва между 8 000 000 и 9 000 000 лева без ДДС. Парите ще бъдат дадени от бюджета на министерството, тоест от данъкоплатците. Окончателната сметка, включваща обзавеждането на хотелските стаи, може да надхвърли 15 000 000 лева.

Идеята за построяване на военен хотел е от есента на 2003 г. Министерството първоначално опита да продаде апетитния парцел от 14 декара. Насрочени бяха два търга, които обаче се провалиха заради високата цена, твърдяха чиновници от министерството. Най-сериозни кандидати за имота били посолствата на САЩ и Израел, но цената от около 14 млн. лева им се видяла висока. Интерес проявила още една фирма, но тя имала нередовни документи. В момента имотът е на разпореждане на агенция „Военни клубове и информация“, която стопанисва и резиденция „Лозенец“. Парадоксалното е, че министерството възнамеряваше да настанява висши натовски офицери именно в резиденция „Лозенец“. За тази цел с 900 000 лева от бюджета тя беше луксозно ремонтирана. След това изведнъж се реши да бъде построен нов хотел, въпреки че министерството вече има един такъв в столицата - „Шипка“, който можеше с много по-малко пари да бъде ремонтиран.

Модернизацията - търгове, но не съвсем

Всичко това бледнее на фона на огромните разходи за модернизация на въоръжените сили, които се сключват по същия непрозрачен начин и зад гърба на обществото под претекста, че са „военна тайна“. През май м.г. правителството одобри план за модернизация на армията, включващ 11 приоритетни проекта. До момента са избрани изпълнители на три. За доставка на високопроходими транспортни средства беше избран „Даймлер - Крайслер“, 18 транспортни вертолета ще бъдат купени от „Еврокоптер“, а осем транспортни самолета „Спартан“ - от „Аления аеронаутика“. Критериите за избор на точно тези фирми бяха запазени в тайна от медиите и данъкоплатците. Според запознати с технологията на избора при всички поръчки тя е сходна: канят се определени компании от съответния бранш, те подават оферти. След това представители на всяка от фирмите се викат на разговори с тръжната комисия. После комисията излиза с протокол от търга, в който има класация и предложение за избор на победител. Последната дума е на самия министър Свинаров, който одобрява протокола. Показателите на сделката обикновено остават тайна и се разбират впоследствие.

Параметрите на отхвърлените оферти в класацията също са пазени в тайна. Според източници, участвали в такава процедура, във всеки такъв „полутърг“ има предварително ясни фаворити. Типичен пример за такава схема е поръчката на четири бойни корвети за военноморските сили. Още при стартирането и източници от кухнята твърдяха, че германската „Люрсен“ е кандидатът с най-силни шансове. Оферти подадоха седем фирми. Месец след разговорите с кандидатите комисията по избора не беше излязла с никакво становище. Накрая Свинаров обяви, че е поискал подобряване на офертите от всички кандидати. Тогава някои от ангажираните в процедурата твърдяха, че една от компаниите е подала финансово по-изгодна оферта от тази на „Люрсен“ и искането за подобряване на всички предложения се прави, за да може търгът практически да започне наново. Показателно е едно изказване на самия министър от миналата седмица по този въп­рос. „Съветът на началник-щабовете взема своето решение, че технологично най-добра за флота е офертата на „Люрсен“. Той го оформя в докладна записка до министъра. Тя е част от процедурата, която комисията ще оценява. Не става въпрос за корупционен или лобистки натиск, а за технологична и финансова част на офертата“, каза Свинаров. Дни след това негово изказване се разбра, че тръжната комисия за тази процедура е класирала на първо място френската „Армарис“. „Докладът на комисията е на бюрото ми, но аз все още не съм го подписал“, коментира Свинаров. Скоро ще стане ясно с какъв резултат ще приключи тази поръчка. Но фактът, че при една и съща процедура е възможно последователно три различни фирми да бъдат сочени като победители, показва, че критериите за оценка са най-малкото разтегливи. Следващият такъв търг ще бъде за доставката на многоцелеви изтребители. Подготовката му е на толкова ранен етап, че при всички положения процедурата ще се провежда при следващото правителство. Отсега обаче публикациите в официозния в. „Българска армия“ сочат „Локхийд Мартин“ като компанията, чиито експерти подпомагат българските при подготовката на поръчката.

Дори и кредитите са „военна тайна“

С приблизително същото ниво на „прозрачност“ минават решенията за източниците на финансиране. При пълна секретност правителството гласува държавата да вземе кредит за модернизация на въоръжението. Според изказвания на военния министър заемът ще е за около 700 млн. евро - толкова е сумата от трите проекта, за които досега са избрани изпълнители. Цялата сума, която държавата ще плати по него за 25 години, ще е 2.5 млрд. евро, твърдят източници, присъствали на заседанието. Парите ще се плащат от бюджета на отбранителното ведомство, тоест от данъкоплатците. За кредита се водят разговори с пет банки - „АБН Амро“, Дойче банк, Дрезднер банк, „Сити­груп“ и „Сосиете женерал“. „До седмица очаквам да приключим разговорите и да имаме договор“, каза Свинаров във вторник и допълни, че е възможно да бъдат избрани не една, а две банки. След заседанието на кабинета в четвъртък се разбра, че вече е определена шортлиста от три банки - „АБН Амро“, Дойче банк и „Сосиете женерал“. Те предлагали няколко схеми на финансиране, които са различни от традиционните кредитни споразумения.

Според министъра в споразумението ще има клауза и за допълнително бъдещо финансиране от същите банки и за други проекти за модернизация на армията - например за покупката на четирите корвети. Цената им засега не е обявена, но неофициално се твърди, че ще е поне 700 млн. евро.

С тази клауза за бъдещо финансиране споразумението с избраната банка практически се превръща в стратегическо партньорство, а сумата явно ще надмине всички останали проекти, финансирани от държавата досега. След като заемът ще е държавен, той очевидно трябва да бъде одобрен и от депутатите - тяхното гласуване ще е условие за влизането на договора в сила. Това ще остане за следващия парламент, който може и да стопира заема. Така или иначе трескавото бързане на сегашния екип в министерството да се прокара една толкова мащабна сделка (сравнима само с проекта за втора АЕЦ) в края на мандата предизвиква много въпросителни.