Сделки в 12 без 5
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделки в 12 без 5

Сделки в 12 без 5

Кабинетът „Сакскобургготски“ прави това, което настояваше да не върши правителството на Костов

По темата работиха: Иван МИХАЛЕВ, Галина АЛЕКСАНДРОВА, Десислава НИКОЛОВА, Мария РАДМИЛОВА, Нора ГУНЧЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА, Теодора ВАСИЛЕВА

„Всичко, което се прави през последните седмици от мандата, е потенциален източник на съмнения.
“Вицепремиерът Николай Василев през 2001 г.

Времето около изборите по традиция е особено интересно. Има решения на правителства, взети в такива моменти, които стават скандално известни след време. В Държавен вестник се появяват наредби, които през целия мандат не са успявали да стигнат дотам като закони. А седмиците след изборите заслужават особено внимание. Тогава правителството си събира багажа и удря 12 без 5 - часът на затлачените сделки и осребряването на предизборната подкрепа.Преди четири години юпитата Николай Василев и Милен Велчев призоваха министрите от кабинета „Костов“ да спрат всички сделки в навечерието на изборите. Икономическият екип на НДСВ разпространи декларация, в която се казваше, че правителството би трябвало да се въздържа от разпореждане с пари и имущество до съставянето на нов кабинет. Последва и писмо до Агенцията за приватизация, в което се настояваше да бъдат замразени всички сделки.
Сега ситуацията е сходна - има много висящи сделки, само че управлява кабинетът „Сакскобургготски“, в който министри са Василев и Велчев. Какво се очаква да бъде приключено при сегашния мандат в безвремието след изборите и какво ще бъде завещано на следващата власт?

Kабинетът се готви за нова сделка по дълга

Изкупуването на последните брейди облигации, които все още се търгуват на международните пазари, ще стане на 28 юли, когато се пада датата на поредното лихвено плащане. Споразумението с кредиторите от Лондонския клуб дава право на страната ни да задейства т.нар. call-option, тоест да плати по номинал книжата, останали в обращение. По последни данни те са на обща номинална стойност 648 млн. долара. Става дума за облигациите с първоначално намалени лихви (т.нар. FLIRBs). За да ги изкупи, правителството ще трябва да похарчи същата сума, чиято левова равностойност по сегашния курс е около 1.047 млрд. лева. Парите ще дойдат от фискалния резерв, който към средата на седмицата беше 5.140 млрд. лева. Процедурата, договорена с Лондонския клуб, предвижда задействането на опцията за предсрочно изкупуване да бъде известена на притежателите на книжата поне месец по-рано. Това означава, че решението за сделката ще бъде взето от сегашното правителство, а следващото (ако има такова до 28 юли) само ще я финализира. „Капитал“ научи, че решението за задействане на опцията е взето и правителството е наредило на БНБ да осигури нужния доларов ресурс. Вероятно съобщението за предстоящата сделка ще бъде обявено в понеделник или вторник. Въпреки че за нея се знаеше неофициално във финансовите среди, от ведомството на Милен Велчев се въздържаха да я обявят преди изборите, за да не се използва за спекулации от опозицията.

Това ще бъдат третият вид брейди облигации, които правителството ще изплати за последната една година. Първо бяха погасени облигациите с отстъпка (т.нар. DISCs) с номинал 679.3 млн. долара, които бяха платени в края на миналия юли. После за 714.7 млн. евро бяха изкупени и облигациите за просрочени лихви (т.нар. IABs). На практика с изкупуването на FLIRB-овете България ще излезе окончателно от семейството на страните с брейди облигации, които са смятани за остарял инструмент.

Военният заем: по острието между две правителства

Неясен засега остава въпросът дали до края на работата на това правителство ще влезе в сила договорът за заем за модернизация на българската армия. Общата сума, която България ще трябва да изплаща по заема, ще е 2.5 млрд. евро до 2025 г. Според министъра на отбраната Николай Свинаров договорът с избраната банка ще бъде подписан идната седмица. Той е категоричен, че за да влезе в сила споразумението, няма да има нужда да го одобри следващият парламент. Според специалисти от финансовото министерство обаче такова одобрение ще е задължително. Първите 700 млн. евро от кредита ще са за проектите, за чието изпълнение вече има избрани фирми. Те са за доставка на нова високопроходима автомобилна техника (с „Даймлер - Крайслер“), за купуване на 18 транспортни вертолета (с „Еврокоптер“) и за осем транспортни самолета „Спартан“ (с „Аления аеронаутика“). Четвъртият проект от 11 обявени за приоритетни от това правителство е за покупка на четири бойни корвети. Не е ясно дали министър Свинаров ще одобри доклада на тръжната комисия, който класира на първо място френската „Армарис“. За следващия военен министър ще остане изборът на изпълнител по останалите проекти, първият от които е за нови изтребители.

Стартът на АЕЦ „Белене“ е предрешен

Два консорциума вече купиха книжа за участие в процедурата за избор на проектант-изпълнител на централата. На 17 юли ще бъде изготвена листа на кандидатите, които ще имат право да представят технически и финансови предложения за проектиране и изграждане на АЕЦ. Очакванията са, че дотогава все още няма да има ново правителство и листата ще се реди от сегашния кабинет. Самите оферти се предвижда да бъдат набирани през септември, а изборът на доставчиците да стане през ноември. Голяма част от основната работа по старта на спорния проект обаче вече е свършена от кабинета „Сакскобургготски“. Избрани бяха финансов и технически консултант по подготовката на проекта. Похарчени бяха милиони евро за плащанията на техните услуги. Предрешен беше изборът на руската ВВЕР технология за реакторите, които ще се доставят за втората атомна централа. В крайна сметка това предопредели и кандидатите: за инвеститор интерес заявиха руската РАО „Единни енергийни системи“ (ЕЕС) и италианската „Енел“, а за изпълнител - руската „Атомекспортстрой“ в консорциум с френската „Фраматом“ и чешката „Шкода“ в консорциум с американската „Уестингхауз“. Изплащането на този проект за 2.5 млрд. евро ще легне върху плещите на няколко поколения данъкоплатци. Ето защо решението за неговото стартиране не би трябвало да се взима в края на мандата, при това без да е проведен докрай дебатът за необходимостта от такава скъпа инвестиция и възвращаемостта и.

Без приватизационни скандали

Такава беше царската повеля през последните месеци преди изборите. В резултат нови сделки почти не се задвижваха, а някои от старите отлежаваха.

Най-голямата забавена продажба е на топлоцентралите във Варна, Русе и Бобов дол, от която се очакваха приходи над 1 млрд. лв. За топлоцентралите в Русе и Варна руската ЕЕС беше прекалено щедра в офертата си (съответно 120 млн. евро и 390 млн. евро). Преговорите трябваше да приключат тази седмица, но Агенцията за приватизация (АП) удължи срока с месец. Официално причината е, че е нужно време заради „изясняване на въпроси от компетентността на различни държавни ведомства и институции“. Неофициално се знае, че при преговорите от ЕЭС са поискали неизпълними от държавата условия, като например промени в регулаторната рамка, компенсиране на инвеститора от страна на държавата с над 100 млн. евро заради екоизисквания, блокиране на цялата цена в доверителна сметка за три години и др. След тези искания шансът централите във Варна и Русе да станат руска собственост драстично са намалели. В предизборната обстановка обаче прекратяването на преговорите по такава голяма сделка може да се счита за провал, затова окончателното решение е отложено за след вота. Също толкова негативен се очаква да е изходът и за ТЕЦ „Бобов дол“. Най-висока цена през април предложи гръцката PPC, но от АП отричат да са взимали както решение за избор на купувач, така и за прекратяване на сделката. Неофициално се твърди, че има протоколно решение за прекратяване, а като аргумент се споменава ниската цена (71 млн. евро) и постоянните стачки на миньорите от съседните рудници. Според близки до преговорите източници лобито на собствениците на въглищни мини е убедило сегашните управляващи, че сделка не трябва да има, и позицията ще се запази и в седмиците след изборите. Единствената приватизационна сделка, която АП може да приключи малко след изборите, е за „Бояна филм“. Офертите за киноцентъра бяха подадени през февруари, но официално класиране няма. Неофициалните изчисления поставиха американската Nu Image на първо място. Причината за липсата на яснота е, че трите кандидат-купувача се състезаваха не само по цена и инвестиции, а със същата тежест се оценяват и техните стратегии за развитие на киноцентъра. Още при подаването на офертите беше очевидно, че най-щедра е Nu Image (цена от 12.22 млн. лв. и инвестиции за 3 години 30.5 млн. лв.). Далеч по-сдържани бяха британската Ealing Studios (съответно 7.58 млн. лв. и 18.78 млн. лв.) и немската Bavaria Film (8.98 млн. лв. и 13.20 млн. лв.). Местната киногилдия започна да лобира в полза на различните кандидати, а в правителството привържениците на британската и американската компания бяха почти поравно. За да не се вдига шум по медиите, управляващите избраха тактиката на отлагането. Веднага след изборите обаче е възможно сделката да бъде финализирана. Шансовете Nu Image да бъдат определени за победител са значително по-големи, смятат източници от кабинета. Така киноцентърът вероятно ще е последната проватизационна сделка, осъществена от правителството на НДСВ и ДПС.
Като зестра за следващите управляващи остават още доста държавни фирми, полуподготвени за приватизация. Стратегиите за продажба на „България ер“ и БМФ отлежават в парламента, а за военните заводи стоят полуподготвени в Министерството на икономиката.

Транспортните концесии: Една полуразорана целина

Концесията върху летищата във Варна и Бургас има шанс да бъде довършена от това правителство. Има избран кандидат и дори подписан договор - с Copenhagen Airports. Пречката е, че резултатите от конкурса се обжалват от двата неуспели консорциума: Fraport/“БМ стар“ и Vinci Airports/Vinci Concessions. По спора предстои да се произнесе Върховният административен съд. Ако той потвърди резултатите от конкурса, договорът с датчаните ще влезе в сила. Ако направи обратното, процедурата ще трябва да бъде решавана от следващите управляващи. На същия етап е и концесията върху пристанище „Леспорт“, спечелена от „БМ порт“, но обжалвана от фирма на бизнесмена Христо Ковачки. Концесионирането на останалите пристанища е на етап проекти. Сегашното правителство подготви анализи и откри процедури за три терминала от порт Видин, както и за изграждане на нов фериботен терминал в Силистра като част от пристанище Русе. Стартирането на конкурсите с решение на правителството обаче не означава практически нищо. Следващите управляващи ще трябва да подготвят цялата конкурсна документация и да назначат комисия, която да проведе наддаването. За всички останали портове концесионирането е неразорана нива.

Пак за следващия транспортен министър остава да реши ще търси ли частен концесионер на летище София. По предварителни данни интересът към него ще е огромен. Според договора за заем с Европейската инвестиционна банка обаче то не може да бъде отдавано на концесия, докато кредитът не бъде изплатен - през 2017 г. Сегашното правителство имаше идея да го рефинансира с емисия облигации на летището. Задача на следващия транспортен министър е и да избере строител на втория мост над Дунав. За новия кабинет ще остане проектът за първата пътна концесия в България. Тридесет и пет годишният договор за магистрала „Тракия“ (София - Бургас) и отсечката от София до Калотина беше подписан в края на март между правителството и дружество „Магистрала Тракия“, в което участват три частни португалски компании (с дял от 51%) и двете държавни фирми - „Автомагистрали“ и „Техноекспортстрой“ (49%). Те трябва са инвестират 712 млн. евро до 2007 г. за изграждане на последния участък от 165 км. Проектът е спрян от Върховната касационна прокуратура в началото на юни. Магистратите сезираха Върховния административен съд (ВАС) за нарушения на Министерския съвет при вземане на решението за концесията. Още преди да бъде подписан договорът, опозицията в парламента категорично се обяви против непрозрачната процедура. От БСП заявиха, че ако спечелят изборите, процедурата ще бъде спряна.

Нов скандал зрее в здравната каса

С парите по заема от Световната банка за реформа в здравния сектор правителството обяви през ноември търг за изграждане на нова здравно-осигурителна информационна система на стойност до 7.5 млн. евро. Оферти подадоха шестима кандидати - Bull As, Oracle, Intracom, SBS, Hewlett-Packard и IBM. В края на януари всички бяха допуснати до втори кръг, но „Интраком“ загуби точки, защото документите и не бяха изрядно опаковани. После предложенията заминаха за оценка в Световната банка. Идеята на здравното министерство, което провежда търга, беше до 31 май да има класация на финансовите параметри и да се подпише договор с избрания кандидат. На 19 май стана известно, че „Интраком“ играе в партньорство с българската държавна фирма „Информационно обслужване“. Според неофициална информация изборът на победител се бави заради разногласия в тръжната комисия. В протокола е посочена на първо място офертата на „Хюлет-Пакард“, но част от членовете на комисията, които лобират за „Интраком“, са отказали да го подпишат.

Проектът „Супер Боровец“ - на крачка от финала

В средата на юни Националният експертен съвет по устройство на територията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобри предварителния проект на общия устройствен план на курорта Самоков - Боровец - Бели Искър. Окончателният вариант на проекта се очаква да бъде одобрен най-късно след около месец от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Има вероятност въпросът да бъде решаван от следващото правителство, но кметът на община Самоков Ангел Николов не очаква да се стигне до преразглеждане при следващия кабинет, тъй като „Супер Боровец“ бил подкрепен от всички политически сили.

Спортни обекти излизат на пазара

В началото на юни с решения на кабинета още няколко големи спортни обекта минаха от публична в частна държавна собственост. Първо бяха трансформирани софийските спортни комплекси „Българска армия“, „Червено знаме“ и „Панчарево“, които се ползват от футболния клуб ЦСКА, и комплексите в Несебър и Пампорово. После частна държавна собственост станаха спортните бази в Боровец, управлявани от Министерството на младежта и спорта (ММС) - Националната алпийска скиорска база, която включва пистите „Ястребец“, влековете „Котвата“ и „Маркуджици 3“, шанцата за ски скокове и пистите за ски бягане и биатлон. Всички тези имоти ще бъдат включени в капитала на „Национална спортна база“ (НСБ). Принципал на търговското дружество е спортното министерство. От началото на годината НСБ, която управлява националния стадион „Васил Левски“, комплексите „Диана“, „Хан Аспарух“, „Спортпалас“, „Белмекен“ и базата „Созопол“, прибра още колодрума в Борисовата градина и стадион „Юнак“.

Смяната на собствеността дава възможност тези обекти или съоръжения да бъдат прехвърлени в други дружества. Това е продължение на политиката, която министърът на спорта Васил Иванов-Лучано заложи в проектозакона за спорта, за да освободи пътя за външни инвеститори с мотива, че държавата не е добър стопанин. До момента няма сделка с нито един от новите имотите в НСБ. ЦСКА със собственик Васил Божков обаче настоява „Българска армия“, „Червено знаме“ и „Панчарево“ да бъдат апортирани в капитала на професионалния футболен клуб.


  • Да изкупи книжа с обща номинална стойност 1.047 млрд. лева - последните брейди книжа по външния дълг
  • Да сключи заем за модернизация на армията на обща сума от 2.5 млрд. евро до 2025 г.
  • Да апортира спортни комплекси „Българска армия“, „Червено знаме“ и „Панчарево“ в капитала на футболния клуб ЦСКА
  • Да приватизира „Бояна филм“. Вероятен купувач е американската Nu Image



  • Концесията за магистрала „Тракия“ (София - Бургас) с консорциум от три частни португалски компании (с дял от 51%) и държавните фирми „Автомагистрали“ и „Техноекспортстрой“ (49%). Сделката е спряна от прокуратурата до произнасянето на съда.
  • Концесията за летищата във Варна и Бургас с Copenhagen Airports. Неуспелите кандидати в конкурса обжалват.
  • Концесията за пристанище „Леспорт“, спечелена от „БМ Порт“, но обжалвана от фирма на бизнесмена Христо Ковачки.



  • Строеж на АЕЦ „Белене“ за над 2.5 млрд. евро. Обявена е процедура за избор на изпълнител.
  • Проектът „Супер Боровец“. Очаква се държавата да поеме изграждането на инфраструктурата за около 100-150 млн. лв. Окончателният вариант на проекта за общия устройствен план ще бъде одобрен до месец.
  • Концесионирането на три терминала от порт Видин и изграждане на нов фериботен терминал в Силистра. Обявени са процедури.
  • ТЕЦ-овете в Русе и във Варна - избрана е руската „Обединени енергийни системи“, но поставя неизпълними от държавата условия. Ако се провалят преговорите с руснаците, сделката остава за следващия кабинет.
  • ТЕЦ „Бобов дол“ - процедурата трябва да бъде стартирана отново, защото правителството не хареса сегашните оферти.
  • „България ер“ - стратегията за приватизация в парламента
  • БМФ - стратегията за приватизация в парламента.
  • Военните заводи - стратегията за ВМЗ „Сопот“ мина през правителството, за „Тератон“ и „Кинтекс“ са в Министерство на икономиката.


„Всичко, което се прави през последните седмици от мандата, е потенциален източник на съмнения.
“Вицепремиерът Николай Василев през 2001 г.

Времето около изборите по традиция е особено интересно. Има решения на правителства, взети в такива моменти, които стават скандално известни след време. В Държавен вестник се появяват наредби, които през целия мандат не са успявали да стигнат дотам като закони. А седмиците след изборите заслужават особено внимание. Тогава правителството си събира багажа и удря 12 без 5 - часът на затлачените сделки и осребряването на предизборната подкрепа.Преди четири години юпитата Николай Василев и Милен Велчев призоваха министрите от кабинета „Костов“ да спрат всички сделки в навечерието на изборите. Икономическият екип на НДСВ разпространи декларация, в която се казваше, че правителството би трябвало да се въздържа от разпореждане с пари и имущество до съставянето на нов кабинет. Последва и писмо до Агенцията за приватизация, в което се настояваше да бъдат замразени всички сделки.
Сега ситуацията е сходна - има много висящи сделки, само че управлява кабинетът „Сакскобургготски“, в който министри са Василев и Велчев. Какво се очаква да бъде приключено при сегашния мандат в безвремието след изборите и какво ще бъде завещано на следващата власт?

Kабинетът се готви за нова сделка по дълга

Изкупуването на последните брейди облигации, които все още се търгуват на международните пазари, ще стане на 28 юли, когато се пада датата на поредното лихвено плащане. Споразумението с кредиторите от Лондонския клуб дава право на страната ни да задейства т.нар. call-option, тоест да плати по номинал книжата, останали в обращение. По последни данни те са на обща номинална стойност 648 млн. долара. Става дума за облигациите с първоначално намалени лихви (т.нар. FLIRBs). За да ги изкупи, правителството ще трябва да похарчи същата сума, чиято левова равностойност по сегашния курс е около 1.047 млрд. лева. Парите ще дойдат от фискалния резерв, който към средата на седмицата беше 5.140 млрд. лева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK