Барутните икономики на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Барутните икономики на Балканите

Барутните икономики на Балканите

Югоизточна Европа беше европейският шампион по ръст на БВП през 2004, но прогнозите за 2005 са по-умерени

846 прочитания

Балканите бяха смятани доскоро за нестабилна зона, в която само инвеститори с хазартни наклонности биха се осмелили да стъпят. Динамичното развитие на четири страни от региона, смятан доскоро за „барутния погреб на Европа“, през миналата година обаче контрастира ярко с доста по-бавните темпове на държавите в Европейския съюз. Докато средният за 25-те страни - членки на ЕС, ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 2.3% за 2004 г., икономиките на Румъния, Турция и Сърбия пораснаха с повече от 8%, а България остана на четвърто място с по-малко бомбастичните 5.6%.

Растежът и двигателите му

Потреблението е сред водещите фактори на растежа на БВП, регистриран от Румъния (8.3%), Турция (8.9%), Сърбия (8.0%) и България (5.6%). Според Financial Times турските граждани са харчили повече, тъй като ниските лихви са направили държането на пари в банка все по-малко привлекателно. След като ЕС даде зелена светлина на преговорите с Турция в края на 2003 г., лихвите постепенно падат, казва вестникът. Отпускането на повече потребителски заеми и високият курс на турската лира, което понижава цените на вносните стоки, допълнително увеличиха потреблението, смятат анализатори от Economist Intelligence Unit (EIU). В Сърбия реалното нарастване на надниците и високият ръст на кредитирането доведоха до увеличаване на парите за харчене сред населението и стимулираха покупателната активност, пише в доклад на Bank Austria Creditanstalt (BA-CА). По-високото потребление в Румъния е резултат от забавяне на инфлацията и въвеждането на плосък данък от 16% върху доходите на физическите лица и корпоративната печалба.

„Докато Румъния, Турция и Сърбия изживяха истински скок на потреблението, България отчете по-умерен ръст в сравнение със своите съседки“, казва Джонатан Уайт от консултантската компания AT Kearney. Според японския изследователски институт DAIWA това може да се дължи на опитите на Българската централна банка да намали ръста на кредитиране. Много важна за икономическия бум през 2004 на Балканите е и добрата реколта, но единствено в България аграрният сектор се представя изненадващо слабо, е диагнозата на DAIWA.
Увеличаване на инвестициите и особено на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ключово за растежа в региона, който е на първо място по бедност на континента. ПЧИ като процент от инвестициите се увеличават най-много в България (36%) и Румъния (32%), докато в Турция те са почти несъществуващи (6%) според Уайт. По данни на BA-CА ПЧИ в Сърбия са се увеличили като обем с 30% за 2004, а от Института за международни финанси отбелязват, че са се подобрили и като качество, тъй като все по-голяма част от тях са на зелено. Износът като двигател на икономиката е най-мощен в Румъния. Увеличава се с 20% за 2004 г. на фона на 6% за 2003 г., което е индикатор за подобрена конкурентоспособност на румънските стоки и услуги, коментират от DAIWA. В България темповете отново са по-умерени (13%). Промишлеността също има принос за растежа на БВП в Сърбия (7.2%) и България (17.7%). В България това са най-добрите резултати за последните шест години.

…и някои проблеми

Не всички обаче са дългосрочни оптимисти за икономическите рекорди на Балканите. Марк Майлс от Heritage Foundation казва: „Не бих разчитал твърде много на данни за едногодишен растеж, всяка страна може да има необичайно добра или лоша година.“ Според него е по-важна тенденцията за период от 3-4 години, а както показват данните за ръста на БВП за Сърбия, Румъния и Турция, тя може да е доста променлива. Само България има сравнително постоянни темпове на растеж. Тимъти Аш от инвестиционната банка Bear Stearns също е категоричен, че ръстът на БВП не казва всичко. „Не трябва да се пренебрегва въпросът за по-широкия икономически баланс“, настоява Аш. Това са индикатори като инфлация, внос, износ, бюджетен дефицит. От ВА-СА смятат, че дефицитът по текущата сметка продължава да бъде ахилесовата пета на Румъния, а от EIU предупреждават за формирането на „балон по текущата сметка“ на Турция. Анализаторите за особено неспокойни за Сърбия, където дефицитът по текущата сметка достига 14.5% от БВП, което е между два и три пъти повече, отколкото стойностите за другите три страни. Според BA-CА страната все още не може да намери пазарна ниша след скорошното си излизане от международна изолация.

Озаптяването на инфлацията трябва да е приоритет, смятат експертите. Само България поддържа сравнително ниска инфлация (6.2% за 2004 г.), докато Румъния, Турция и Сърбия регистрират двуцифрени стойности за последните няколко години. Румъния трудно ще се справи с тази задача, понеже за тази цел трябва да увеличи лихвените нива. Това на свой ред ще привлече външни капитали и така румънската лея ще поскъпне, влошавайки допълнително дефицита по текущата сметка, посочват от BA-CА. Международните финансови институции се опасяват, че икономиките на страните прегряват, но досега единствено България има бюджетен излишък (1.1% от БВП за 2004 г.). Правителствата на Турция, Сърбия и Румъния харчат повече, отколкото събират, и прогнозите са, че в близките две години тази ситуация ще се запази.

Прогнозите за 2005-2006 г.

Сред експертите преобладава мнението, че през следващите две години страните няма да запазят миналогодишната скорост и ще намалят темпото на растеж. България е изключение, като според някои прогнози дори ще ускори растежа си. Марк Майлс е особено оптимистично настроен: „Според индекса на икономическа свобода България получава по-добра оценка от другите три страни. А което е по-важно - оценката на България се подобрява, докато тази на останалите страни не се променя. Ние сме забелязали, че страните с по-добри оценки обикновено имат и по-бърз растеж от този на страните с по-лоши.“ Джеймс Оуен от EIU вижда някои спънки: „Държави като България трудно могат да поддържат много бърз растеж предвид демографските им проблеми. Ако успеете да запазите ръст на БВП от 4-5%, трябва да сте много доволни.“ Най-голямо забавяне ще има турската икономика, чийто ръст ще е два пъти по-нисък през 2006 г., твърди Оуен. Негово мнение е, че причината е в големия публичен дълг на страната и дефицита по текущата сметка, който ще отслаби турската лира. „Румънският растеж беше особено впечатляващ, но се дължеше на високо потребление, което няма да се запази“, коментира анализаторът.

И за Сърбия се очаква да охлади устрема си. BA-CА прог­нозира затягане на монетарната и особено на фискалната политика, което ще намали потреблението. Това ще се отрази благотворно върху влошаващия се дефицит по текущата сметка и покачването на цените, предричат анализаторите. През 2005 инфлацията набира скорост и стига 15% януари тази година след заместването на досегашната данъчна система с 18% ДДС.

Други проблеми предвиждани от някои анализатори за четирите балкански държави, ще бъдат по-слабото търсене на вносни стоки в ЕС, включително и на такива, произведени на Балканите. Също така има слаба вероятност благоприятните климатичните условия от миналата година да се повторят и през 2005 г.

Данните от първото тримесечие на 2005 г. потвърждават някои от прогнозите и противоречат на други. Икономиките на Румъния и Турция оправдават очаквания по-бавен ръст на БВП и малко по-ниски инфлационни нива. Сръбски икономисти, цитирани от Reuters, се съмняват, че икономиката ще достигне дори 4.5% растеж. България, чийто растеж за 2004 г. остана в сянката на рекордите на съседите с 6% ръст за първото тримесечие и 2.6% инфлация до май, единствена се оказва в списъка на сбъднатите благоприятни прогнози, поне засега.

Балканите бяха смятани доскоро за нестабилна зона, в която само инвеститори с хазартни наклонности биха се осмелили да стъпят. Динамичното развитие на четири страни от региона, смятан доскоро за „барутния погреб на Европа“, през миналата година обаче контрастира ярко с доста по-бавните темпове на държавите в Европейския съюз. Докато средният за 25-те страни - членки на ЕС, ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 2.3% за 2004 г., икономиките на Румъния, Турция и Сърбия пораснаха с повече от 8%, а България остана на четвърто място с по-малко бомбастичните 5.6%.

Растежът и двигателите му

Потреблението е сред водещите фактори на растежа на БВП, регистриран от Румъния (8.3%), Турция (8.9%), Сърбия (8.0%) и България (5.6%). Според Financial Times турските граждани са харчили повече, тъй като ниските лихви са направили държането на пари в банка все по-малко привлекателно. След като ЕС даде зелена светлина на преговорите с Турция в края на 2003 г., лихвите постепенно падат, казва вестникът. Отпускането на повече потребителски заеми и високият курс на турската лира, което понижава цените на вносните стоки, допълнително увеличиха потреблението, смятат анализатори от Economist Intelligence Unit (EIU). В Сърбия реалното нарастване на надниците и високият ръст на кредитирането доведоха до увеличаване на парите за харчене сред населението и стимулираха покупателната активност, пише в доклад на Bank Austria Creditanstalt (BA-CА). По-високото потребление в Румъния е резултат от забавяне на инфлацията и въвеждането на плосък данък от 16% върху доходите на физическите лица и корпоративната печалба.

„Докато Румъния, Турция и Сърбия изживяха истински скок на потреблението, България отчете по-умерен ръст в сравнение със своите съседки“, казва Джонатан Уайт от консултантската компания AT Kearney. Според японския изследователски институт DAIWA това може да се дължи на опитите на Българската централна банка да намали ръста на кредитиране.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK