С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 юли 2005, 0:00, 867 прочитания

Блеърисимо, Тони, Европейският съюз те очаква

Тони Блеър постави амбициозни цели пред британското председателство на ЕС, но вероятно целта му е дългосрочна промяна в съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Точно 200 години след славната победа на британския флот над ескадрите на обединена Европа при Трафалгар (тогава обединена не от мислителя Жан Моне, а от пълководеца Наполеон) Великобритания започва своето председателство на Европейския съюз. Сега ситуацията естествено не е толкова напрегната, но след провелата се на 16-17 юни среща на върха на ЕС британският премиер отново се изправи срещу континента. Лондон, както обикновено когато има провал в Европа, беше обвинен за всички възможни грехове. Първо, че е саботирал приемането на бъдещия европейски бюджет, като за сметка на по-високи вноски настоя общата земеделска политика да бъде реформирана (виж стр. 26). Преди това британците бяха посочени като главни виновници за провала на европейската конституция, да не говорим за европейския социален модел, който се срутвал заради англосаксонските ултралиберални пазарни идеи.

Блеър начело на ятото

Двеста години по-късно тактиката за сблъсъка е далеч по-миролюбива, но не по-малко амбициозна. Британското председателство на ЕС си е избрало за лого дванадесет лебеда (колкото са и звездите в европейския флаг). Вероятно идеята е, че ятото винаги се води от един лебед - разбирай Тони Блеър.
В следващите шест месеца британският премиер трябва да докаже на Европа няколко неща. Първо, че има по-големи амбиции от това да превърне ЕС прос­то в един голям пазар. Това вероятно няма да е толкова трудно. Сблъсъкът ще дойде тогава, когато Блеър се опита да формулира по-детайлно своята визия за бъдещето на евросъюза. Досега въпреки успехите на Великобритания на икономическото поприще идеите на Блеър на родна почва имаха доста противоречив резултат.
Миналата седмица Тони Блеър във видимо добро настроение застана пред европейските депутати, за да им каже, че ако евросъюзът не се модернизира, може да претърпи провал като икономически блок и социален модел. „Не си играйте с Европа“, каза Блеър по повод нарастващите призиви за спиране разширяването на съюза. Британският премиер отхвърли стандартните обяснения, че Лондон иска да види в ЕС само един голям общ пазар - според него би било погрешно бъдещето на ЕС да се възприема като избор между политически съюз и зона за свободна търговия. Речта, в която той се обяви за истински еврофил, беше посрещната с овации от депутатите. От екипа на премиера дори изтече информация до медиите, че изпълнението в Eвропейския парламент толкова му е харесало, че е решил в най-скоро време да го повтори.
За смелата реч обаче има повече от едно обяснение. Евро­скептичните британци веднага иронизираха Блеър - в британския парламент никой не би го оставил да говори толкова дълго, без да бъде прекъснат с доуточняващи въпроси. Затова театралничел пред евродепутатите. Еврооптимистичните островитяни пък видяха в речта опит на Блеър да стъпи на континента - така или иначе това е последният му мандат като премиер и сега може да разкрие истинското си сърце. В общи линии, каквато и глупост да напишат британските таблоиди, вече няма за кога Блеър да бъде окарикатуряван.

Британската трета идеология

Истината сигурно е по средата - някъде във вече позабравения трети път на най-младия британски премиер (поне след 1812 г.). За където и да се запъти Блеър - Вашингтон, Брюксел или Техеран, винаги намира някакъв среден път. В случая с Ирак не се получи много, но желание не липсваше. Изобщо стилистиката на гъвката, либерална пазарна икономика, поставена в силна социална рамка, не е нова и непозната. Тази идеология трябваше да направи така, че освен за тачеризъм във Великобритания да се говори и за блеъризъм. За нея обаче толкова много се говори и толкова малко бе постигнато, че и сега, когато Блеър реши да формулира някакъв евро трети път, доста хора се отнесоха скептично.
Преди повече от десет години навлизащият в четвъртото си десетилетие политик скочи с гръм и трясък на британската политическа сцена. Блеър първоначално стана известен с твърдото си отношение към престъпността и след внезапната смърт през 1994 г. на тогавашния лидер на лейбъристите Джон Смит изненадващо се озова начело на партията. Той естествено беше доста по-симпатичен от мрачния и скучен консерватор Джон Мейджър. Това, което направи Блеър популярен, бяха идеите му за икономическа и социална система, която да дава по-голяма свобода на индивида при висока социална защита.
Още от самото си създаване концепцията за третия път не беше много ясна - британската левица винаги се е позовавала на Джон Мейнард Кейнс, а консерваторите - на Милтън Фридман и Роналд Рейгън. Зад третия път застана известният социолог и ректор на London School of Economisc Антъни Гидиънс, но това не беше достатъчно, за да направи блеъризма разбираем. В общи линии идеята беше да се направи държавата по-малка, по-ефективна и по-дисциплинирана. По думите на тогавашния американски президент Бил Клинтън правителството не трябва да помага, а да създава възможности, да бъде катализатор, партньор на частния сектор и обществото.
В началото беше относително лесно, тъй като на британците вече им беше омръзнало от тачеризма. „Общество? Няма токова нещо“, беше казала Желязната лейди. Блеър твърдеше, че има. Оттам насетне публично-частните партньорства, превъзлагането на държавни дейности на частния сектор и въвличането на неправителствените организации в публичния сектор трябваше да покажат що е то трети път. За два лейбъристки мандата обаче резултатът е дос­та смесен.
Най-силният ход на Блеър беше да предостави самостоятелност на централната банка от правителството. Така се гарантираше, че лейбъристите няма да се изкушат да печатат пари. Приватизацията забави темпото си, поне в сравнение с времената на Тачър - лондонското метро например не беше продадено, а се модернизираше с публично-частно партньорство. Лондонските червени автобуси обаче станаха частни (не напълно). Частният сектор помагаше за реформите в здравеопазването и образованието и в началото това, изглежда, даваше резултати. Другият лайтмотив на Блеър - малката държава трябваше да бъде постигната с дерегулация и оценка как всяко правителствено действие въздейства на икономиката. Като цяло едва ли можеше да се забележи голяма разлика в сравнение с икономическата политика на консерваторите.

А всъщност има ли нещо ново

Рекапитулацията обаче не е много в полза на третия път, който междувпрочем изчезна като термин. Още през 1998 г. сп. „Икономист“ писа: „Голямата идея е, че няма голяма идея.“ Важното е прагматизмът и свободата да се експериментират, писаха журналистите от списанието, които никак не са благосклонно настроени към левите идеи.
Публично-частните партньорства понякога работят, понякога не - английските железници продължават да закъсняват е, както са го правили винаги. Част от обяснението за ниската безработица във Великобритания са ефективните частни трудови центрове, на които беше превъзложено търсенето на работа на безработните. В същото време аутсорсването на външни фирми на почистването на медицинските заведения доведе най-високото ниво на вътрешноболнични инфекции в цяла Европа (в. „Файненшъл таймс“ от 26 януари 2005 г.).
Подобно е положението с разкриването на нови работни места. Великобритания е давана за пример с нейните 75% заетост, което според повечето анализи се дължи на частния сектор. Прясно изследване (в. „Файненшъл таймс“ от 30 юни 2005 г.) обаче показва, че растежът е постигнат основно в публичния сектор или поради публични инвестиции. Всъщност преразпределението на брутния продукт през държавния бюджет в годините на Блеър нараства и не е много по-малко от това във Франция или Германия.
Политиката по дерегулация също имаше съмнителни успехи. Въпреки добре звучащите термини звеното за оценка на въздействието на законодателството беше като цяло не­ефективно. Британската асоциация на индустриалците редовно критикува кабинета заради това и преди месец в британските медии беше публикувана обява, в която се търсеше външен мениджър за тази държавна политика.
Въпреки всичко британската икономика расте, безработицата е ниска, а качеството на здравеопазването се подобрява. Миналата седмица дори левият френски вестник Le Nouvel Observateur трябваше да признае, че в Англия, ако си изгубиш работата, „икономиката ти гарантира друга“. В крайна сметка това, което е ясно за блеъризма, е, че дясната политика работи дори когато е подплатена с леви ценности и реторика. Дори може би работи по-добре - в края на мандата си Тачър не беше и наполовина толкова популярна, колкото е Блеър, чийто рейтинг просто се срина след войната в Ирак.

Възможен ли е трети път за ЕС

Ако блеъризмът работи във Великобритания, дали ще проработи в Европейския съюз? Засега съмненията за това са доста силни. Блеър не успя да приближи Великобритания към еврото, британците упорито не искат европейската конституция, а недоверието към Лондон от страна на континента все още е силно. Не напразно Лондон си е поставил не многоамбициозни цели за следващите няколко месеца, като умишлено е оставил драмите с европейската конституция за следващите председателства.
Първите реакции от речта на Блеър бяха възторжени, но след като първоначалната еуфория утихна, последваха и негативните коментари. „Празна реч“, каза полският евродепут Ян Кулаковски. В екипа на Блеър също се съмняват, че по-радикалните идеи ще минат, става ясно от британската преса. Либерализацията на пазара на услуги в ЕС, изглежда, е мисия невъзможна. Франция и Германия са твърдо против идеята чужденци свободно да конкурират техните работници в този сектор.
Пробив в договарянето на европейския бюджет също едва ли може да има. Великобритания вече намекна, че не очаква реформите в селскостопанската политика да се осъществят за една нощ, но едва ли този компромис ще бъде толкова лесно приет от Франция. Френският президент Жак Ширак вече определи Блеър като основна изкупителна жертва за собствените си трудности у дома.
Това, на което залагат в Лондон, са предстоящите след няколко месеца избори в Германия и Франция през 2007 г. Християндемократите на Ангела Меркел изглеждат настроени за промени, а Никола Саркози, евентуалният бъдещ френски президент, обича реториката на свободния пазар. Така че това, което Блеър се опитва да направи, е да започне дебати за промени. Според „Файненшъл таймс“ именно поради тази причина британският премиер не се ограничава само с приоритетите за председателството на ЕС. В крайна сметка, за да има трети път в Европа, първо трябва да има малко тачъризъм, който да тласне махалото в обратна посока. Кога ще стане това, не е много ясно, но в Берлин дават заявки за меркелизъм.
Иска или не иска Европейският съюз, ще трябва да се промени. Малко е вероятно това да бъде британският път, но Тони Блеър със сигурност ще иска след време някой да си спомни, че именно той е започнал тези дебати.

  • Опит да се постигне сделка по европейския бюджет за периода 2007 - 2013 г.
  • Започване на преговори с Турция
  • Реформа в системата от субсидии за захарта
  • Тласък за либерализация на сектора на услугите
  • Подобряване на законодателния процес в ЕС - повече консултации и по-добра система за оценка на въздействието на законите
  • Споразумение за взаимно признаване на доказателствата
  • Напредък със законодателството за безопасност на химикалите (REACH)
  • Увеличаване на помощта за Африка


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 486 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 431 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Три синджира роми

Още от Капитал
Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10