Изсипване на пари от бюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изсипване на пари от бюджета

Изсипване на пари от бюджета

Политици и икономисти на различни позиции за данъчни облекчения и преференциално кредитиране

810 прочитания

През изминалата седмица Министерският съвет гласува да бъдат отпуснати 170 млн. лв. за преодоляване на пораженията от наводненията. Обещани бяха и още. Независимо от директната и голяма за българските условия държавна помощ по примера на засегнатите държави в Западна и Централна Европа и в България започнаха да се лансират идеи за преференциално кредитиране, както и за данъчни облекчения за пострадалите и за малки и средни фирми, участващи във възстановителните работи. Подобни идеи съобщи в изказване през седмицата и президентът Георги Първанов.

Данъчни облекчения? Антипазарно!

Засега в Министерството на финансите не са обмисляли данъчни механизми за подпомагане. Още повече че за това ще са нужни законови промени. Коментарите на повечето икономисти по тази тема са, че подобна мярка е абсурд. Според Георги Стоев от консултантската група In­dustry Watch дискриминационното данъчно третиране е трудно и скъпо за прилагане, а от друга страна, е антипазарно. Преодоляването на кризата не бива да бъде обвързано с данъчната политика. Трябва да се търсят решения за краткосрочните сътресения, но да се наблегне на превенцията на подобни сътресения в бъдеще - влагане на пари в почистване на язовирните и речните корита, подобряване на инфраструктурата, разработване на системи за ранно предупреждение, а най-вече - хората да застраховат имуществото си.

Преференциално кредитиране? Ако участва и държавата

Неофициално банкери коментират, че трудно може да се очаква банките да предложат кредити при преференциални условия на пострадалите от наводненията. Няма как те да понесат разликата до пазарните нива за своя сметка. Освен това одобряването на нови кредитни продукти отнема доста време. Според главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян банките не са социални организации, които за своя сметка да осигуряват по-благоприятно финансиране. Според него всеки е отговорен да застрахова имуществото си. Роля на държавата е при такива случаи да помисли за отделяне на пари във фондове, а също и да подобри инфраструктурата, допълва Хампарцумян. А банките могат да се включат само като финансови посредници между държавата и хората, на които се помага.

Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, допуска възможността на пострадалите да се отпускат кредити при преференциални условия, но това да стане само по инициатива на държавата и с финансиране, осигурено от нея. Иначе банките биха могли да окажат помощ чрез спонсорските си социално ориентирани програми. Но фондовете им за спонсорство са пренебрежимо малки в сравнение с това, което може да се организира съвместно с държавата, посочва Ягодин. Той смята, че тя би могла да субсидира намаляване на лихвите или да финансира друг вид отстъпки. При подобен подход държавата ще е спокойна, че средствата се предоставят по стандартните кредитни процедури на банките, а банките ще могат да участват в подпомагането на пострадалите, без да им се налага да предоставят кредити при непазарни условия.

Грижата за спасяването на давещите се - на самите давещи се

По-удачно е гражданите да зас­траховат имуществото си, отколкото да разчитат на държавата. Основен проблем е, че много малка част от недвижимото имущество е застраховано. Според застрахователи обхватът на имущественото застраховане е около 5%. От друга страна, застраховката не е много евтина (около 100 лв. за максимално обезщетение от около 30 хил. лв.), особено за хора с ниски доходи. Но на онези, които са понесли големи загуби, може би им се иска да се бяха застраховали. За останалите това остава въпрос за размисъл. Асоциацията на българските зас­трахователи (АБЗ) отдавна лансира идеята за създаване на катастрофичен пул - фонд, в който да се събират пари за обезщетение на лично имущество при наводнения и земетресения. Такъв пул трябва да се учреди със закон, а за неговото финансиране ще трябва да се въведат задължителни застраховки. Според някои застрахователи обаче задължителните застраховки са обществено неприемливи, защото се възприемат като данък и отнемат на хората възможността за избор. По-скоро трябва да се работи за повишаване на застрахователната култура на обществото. Тук е ролята на самите застрахователни компании, а и на държавата, която може да провежда разяснителни кампании. Според Румен Георгиев, изпълнителен директор на „Армеец“, ликвидацията на щети (предявяване, установяване и изплащане на обезщетение) отнема около 15 дни, но при възникване на съмнения този срок може да се удължи. В компанията засега са заявени щети за около 1.38 млн. лв., вече са изплатени 460 хил. лв. обезщетения, като огледите продължават. Орлин Пенев, изпълнителен директор по имуществено застраховане в „Алианц“, сподели, че предявените обезщетения са доста, но се въздържа да спомене в какъв размер.

По закон държавната и общинска собственост трябва да се застрахова. Основните язовири се стопанисват от държавни фирми като Националната електрическа компания (НЕК), „Напоителни системи“ и ВиК. От застрахователната компания „Енергия“ информираха, че почти всички съоръжения на НЕК са застраховани при тях. За съоръженията, стопанисвани от „Напоителни системи“, не е ясно дали са застраховани. Тодор Емилов, изпълнителен директор на дружеството, заяви, че застраховки те не са правили, а това е задължение на държавата. Към редакционното приключване на броя от Министерството на земеделието, което е принципал на дружеството, не уточниха дали застраховки са сключвани. Общинска собственост трябва се застрахова от общините, а когато имущество е отдадено на концесия, задължението е на концесионера. Според Орлин Пенев основен проблем при общинската собственост е, че се застрахова на база отчетната стойност на имуществото, която е много по-ниска от реалната, и обезщетенията са крайно недостатъчни. А разликата се поема отново от данъкоплатците.

При настоящата ситуация има съмнения, че част от щетите са причинени поради лошо управление на инфраструктурни обекти като язовири и каскади. Ръководител на застрахователна компания, пожелал анонимност, определя това като основна причина за кризисната ситуация Според него заради непочистените корита на язовирите и реките и най-малкият дъжд предизвиква наводнения и води до щети. Той сподели пред „Капитал“, че ако има много щети за изплащане, застрахователите ще съдят отговорните, т.е. общините, а на последните остава да съдят лицата, които стопанисват язовирите. В „Армеец“ са предявени щети за още около 1.5 млн. лв., причинени от лошо управление на язовири, казва Румен Георгиев. Според него застраховането се занимава със случайни събития, а не със субективна небрежност. Затова компанията е в колебание дали да изплаща подобни щети. Тя ще трябва по съдебен път да си търси парите от виновниците, но според Георгиев не е много ясно точно кой е отговорен - общини, концесионери или дружества, които стопанисват обектите. Орлин Пенев казва, че „Алианц“ ще изплати всички щети независимо по какъв начин са възникнали и „ако компетентен орган установи, че виновни са лица, които стопанисват язовирите, ще заведем регресни искове“.

През изминалата седмица Министерският съвет гласува да бъдат отпуснати 170 млн. лв. за преодоляване на пораженията от наводненията. Обещани бяха и още. Независимо от директната и голяма за българските условия държавна помощ по примера на засегнатите държави в Западна и Централна Европа и в България започнаха да се лансират идеи за преференциално кредитиране, както и за данъчни облекчения за пострадалите и за малки и средни фирми, участващи във възстановителните работи. Подобни идеи съобщи в изказване през седмицата и президентът Георги Първанов.

Данъчни облекчения? Антипазарно!

Засега в Министерството на финансите не са обмисляли данъчни механизми за подпомагане. Още повече че за това ще са нужни законови промени. Коментарите на повечето икономисти по тази тема са, че подобна мярка е абсурд. Според Георги Стоев от консултантската група In­dustry Watch дискриминационното данъчно третиране е трудно и скъпо за прилагане, а от друга страна, е антипазарно. Преодоляването на кризата не бива да бъде обвързано с данъчната политика. Трябва да се търсят решения за краткосрочните сътресения, но да се наблегне на превенцията на подобни сътресения в бъдеще - влагане на пари в почистване на язовирните и речните корита, подобряване на инфраструктурата, разработване на системи за ранно предупреждение, а най-вече - хората да застраховат имуществото си.

Преференциално кредитиране? Ако участва и държавата

Неофициално банкери коментират, че трудно може да се очаква банките да предложат кредити при преференциални условия на пострадалите от наводненията. Няма как те да понесат разликата до пазарните нива за своя сметка. Освен това одобряването на нови кредитни продукти отнема доста време. Според главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян банките не са социални организации, които за своя сметка да осигуряват по-благоприятно финансиране. Според него всеки е отговорен да застрахова имуществото си. Роля на държавата е при такива случаи да помисли за отделяне на пари във фондове, а също и да подобри инфраструктурата, допълва Хампарцумян. А банките могат да се включат само като финансови посредници между държавата и хората, на които се помага.

Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, допуска възможността на пострадалите да се отпускат кредити при преференциални условия, но това да стане само по инициатива на държавата и с финансиране, осигурено от нея. Иначе банките биха могли да окажат помощ чрез спонсорските си социално ориентирани програми. Но фондовете им за спонсорство са пренебрежимо малки в сравнение с това, което може да се организира съвместно с държавата, посочва Ягодин. Той смята, че тя би могла да субсидира намаляване на лихвите или да финансира друг вид отстъпки. При подобен подход държавата ще е спокойна, че средствата се предоставят по стандартните кредитни процедури на банките, а банките ще могат да участват в подпомагането на пострадалите, без да им се налага да предоставят кредити при непазарни условия.

Грижата за спасяването на давещите се - на самите давещи се

По-удачно е гражданите да зас­траховат имуществото си, отколкото да разчитат на държавата. Основен проблем е, че много малка част от недвижимото имущество е застраховано. Според застрахователи обхватът на имущественото застраховане е около 5%. От друга страна, застраховката не е много евтина (около 100 лв. за максимално обезщетение от около 30 хил. лв.), особено за хора с ниски доходи. Но на онези, които са понесли големи загуби, може би им се иска да се бяха застраховали. За останалите това остава въпрос за размисъл. Асоциацията на българските зас­трахователи (АБЗ) отдавна лансира идеята за създаване на катастрофичен пул - фонд, в който да се събират пари за обезщетение на лично имущество при наводнения и земетресения. Такъв пул трябва да се учреди със закон, а за неговото финансиране ще трябва да се въведат задължителни застраховки. Според някои застрахователи обаче задължителните застраховки са обществено неприемливи, защото се възприемат като данък и отнемат на хората възможността за избор. По-скоро трябва да се работи за повишаване на застрахователната култура на обществото. Тук е ролята на самите застрахователни компании, а и на държавата, която може да провежда разяснителни кампании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.