Битката за новите изтребители стигна до президента
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката за новите изтребители стигна до президента

Битката за новите изтребители стигна до президента

Белгия и Холандия предложиха използвана ескадрила F16, генщабът на армията гледа към по-скъпите F18 на Boeing

1405 прочитания

Въпреки липсата на ново правителство и на яснота как ще продължи модернизацията на армията лобирането по проектите за покупка на ново въоръжение не само продължава, но и се засилва. Дни преди мандатът на кабинета „Сакскобургготски“ да изтече, министърът на отбраната Николай Свинаров заяви: „Покупката на нови изтребители е на толкова ранен етап, че не си струва да я дискутираме.“ Според пресслужбата на Министерството на отбраната процедурата за избор на изтребители въобще не е стартирала и в момента се прави само маркетингово проучване. Очакванията са демонстрации на самолетите да започнат през септември. По същото време обаче генералите от армията продължават сериозно да работят по проекта.

Ескадрилите на лобизма

Началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев е изпратил писмо до президента Георги Първанов с копие до министъра на отбраната Свинаров специално по темата за изтребителите, съобщиха отлично осведомени висши служители. В писмото Колев настоява за военновъздушните сили да бъдат закупени самолети F18. Депешата практически е изпратена по същото време, по което се разбра, че българските военни са изпратили запитване до американската Boeing (компанията, производител на F18) за цената на новите самолети от тази серия. Базовата цена на един нов F18 e над 50 млн. долара. Ако приемем обаче, че се стигне до сделка, тя при всички положения ще е с пакетна цена, която не може да бъде прогнозирана - още повече че оценката на офертите ще зависи и от офсетната програма, която ще се предложи за целия проект - тоест за това какви инвестиции ще направи избраният доставчик в България като процент спрямо цената, платена за машините.

Като сигурни кандидати за доставката на нови многоцелеви изтребители за българските ВВС досега се сочеха американската Lockheed Martin и шведско-британската Gripen. За фаворит на отбранителното ведомство неофициално се смяташе Lockheed Martin, тъй като нейни експерти консултираха българските при подготовката на изискванията към изтребителите за България. Предпочитанията на генщаба в момента обаче явно се насочват към американската Boeing.

Мълчаливият отказ на правителството

Междувременно две европейски правителства - холандското и белгийското, са изпратили на българския кабинет предложения за продажба на по една ескадрила употребявани изтребители F16 - тоест по 12 бойни самолета и 4 за обучение, каза източник от висшата изпълнителна власт. Цената, предложена от холандското правителство, е общо 40 млн. евро за цялата ескадрила. В случая самолетите са втора ръка, но с направен основен ремонт и с 10 години летателна годност. Заради нежеланието на българските генерали да ползват този тип самолети обаче българският кабинет въобще не е отговарял на предложенията от двете страни. Между двата варианта за покупка на изтребители (употребявани или нови) има съществена разлика - ако се сключи договор по някоя от офертите на Холандия или Белгия например, той ще е между правителствата на двете страни и това на САЩ, тъй като става въпрос за продажба на произведено американско въоръжение. Докато, ако става въпрос за покупка на нови самолети, той ще е между българското правителство и съответната компания с одобрението на американския Конгрес.

Решението за това колко точно изтребителя и откъде да бъдат купени за ВВС предстои да бъде взето от следващото правителство. Въоръжаването с тези самолети е сред най-големите от 11-те приоритетни проекта за модернизация на армията. До момента са избрани изпълнители на три проекта - за доставка на високопроходими транспортни средства беше посочена германската Daimler - Chrysler, за 18 транспортни вертолета - френската Eurocopter, и за осем транспортни самолета „Спартан“ - италианската Alenia Aeronautica. Принципно критериите и процедурите за избор на изпълнител по тези поръчки се пазят в тайна. Знае се обаче, че общата стойност на тези три договора е 800 млн. евро. В същото време само проектът за изтребителите е възможно да надвиши тази сума. Другата сделка на Министерството на отбраната, сравнима по обем с тази, е за покупката на четири бойни корвети за военноморските сили - при нея стойността е над 700 млн. евро. Комисията за избор на изпълнител е класирала на първо място френската Armaris, но тази докладна така и не получи нито одобрението, нито отказа на министър Свинаров. Освен заради огромната стойност на проекта за изтребителите решението на бъдещите управляващи как да го проведат и какъв тип самолети да изберат (нови или втора употреба, по-скъпи или не) е важно и защото ще покаже към какъв тип функции в НАТО принципно се стреми България. Това решение ще е резултат и от разговорите, които новото правителство ще трябва да проведе със самите генерали - очевидно генщабът прави всичко възможно да наложи своите предпочитания над виждането на политическото ръководство на отбраната в лицето на ресорното министерство.

Френската Societe Generale и германската Deutsche Bank са двете банки, които са избрани от кабинета „Сакскобургготски“ да осигурят финансирането на трите проекта за модернизация на българската армия, по които вече има избрани изпълнители - за високопроходими автомобили, транспортни самолети и транспортни вертолети. Общата стойност на заема е над 800 млн. евро. За отпускането му финансовото и отбранителното министерство преговаряха със Societe Generale, Deutsche Bank, холандската ABN Amro, германската Dresdner Bank и американската Citigroup. Впоследствие от листата отпаднаха първо Dresdner Bank и Citigroup, а накрая - и ABN Amro. Избраните две банки няма сами директно да отпуснат всички средства, а ще използват по-сложна финансова схема за осигуряването им, която засега не е изцяло изчистена, обясниха близки до преговорите служители. Първият етап на проекта за финансирането ще е с продължителност до 5 години, а втория - до 25 години. За стартирането на първия етап ще е необходимо само одобрението на правителството, но за втория ще е задължителна и ратификацията от Народното събрание. В момента обаче Министерството на отбраната е замразило всякакви разговори с избраните банки. Спрени са разговорите и със самите избрани изпълнители на трите поръчки.
Досегашното ръководство на военното ведомство възнамеряваше да финансира пак с този тип заеми и останалите проекти за модернизация на армията. Решение за тях обаче предстои да вземе бъдещият кабинет.


Маргарита ВАЧКОВА

Най-голямата сделка за доставка на изтребители в новите членове на НАТО от Източна Европа е дело на Полша и американската Lockheed Martin. През 2003 г. Варшава подписа договор за покупка на 48 многоцелеви бойни самолета F16 за 3.5 млрд. долара. И доставка до 2008 г. Освен Lockheed Martin в търга участваха френската компания Dassault със самолетите Mirage 2000-5 и Gripen International (търговското поделение на консорциум между шведската Saab и британската BAE Systems) с модела JAS39 Gripen. Договорът с Lockheed Martin, определен като сделката на века, предизвика обвинения от конкурентите, че полското правителство е предпочело американската компания по политически съображения. Всъщност сключването на договора бе предшествано от решение на американската администрация да отпусне на Полша безпрецедентно голям и изгоден заем - 3.8 млрд. долара за срок от 15 години. Освен това Lockheed Martin се задължи да осигури американски инвестиции в Полша на стойност 6.3 млрд. долара за срок от 10 години. Полските медии съобщават, че изпълнението на офсетната програма се натъква на трудности заради закъснения и спорове за стойността на сделките. Според разчетите на Lockheed Martin например през миналата година са реализирани проекти за 1.28 млрд. долара, докато правителството отчете инвестиции по споразумението за 935 млн. долара.
През 2001 г. Унгария подписа договор с шведското правителство за доставка на лизинг за 10 години на 14 нови самолета JAS Gripen. Самолетите ще се доставят от Gripen International, която се ангажира да осигури инвестиции в унгарската икономика и отбрана (т.нар. офсетно споразумение) за 780 млн. долара, или 110% от стойността на сделката. Вноските по лизинга са стъпаловидни и в края на периода от 10 години самолетите ще станат собственост на Унгария. По данни на Gripen до средата на тази година са изпълнени над 50% от задълженията по офсетното споразумение, или около 440 млн. евро. В рамките на офсетната програма Gripen е осигурил инвестиции от компании като Electrolux и Ericsson, които са свързани чрез общи акционери с участника в консорциума Saab.
Чехия също спря своя избор на европейски самолети. Първоначално правителството в Прага бе заделило близо 2 млрд. долара за покупката на 24 свръхзвукови изтребителя Gripen, но се отказа от сделката след опустошителните наводнения през август 2002 г. През 2003 г. правителството обяви търг за избор на доставчик на изтребители и получи пет оферти. Три от тях бяха за използвани изтребители F16 от Холандия, Белгия и САЩ, една за употребявани F18 от Канада и една за нови машини - от Gripen. Когато стана ясно, че шведската оферта е фаворит, американският посланик в Прага Крейг Стейпълтън предупреди, че изборът на доставчик може да обтегне отношенията с Вашингтон, да доведе до по-трудно интегриране на страната в НАТО и дори намекна в интервю пред чешкото радио, че правителството трябва да даде възможност за подобряване на офертите. Въпреки това през 2004 г. Прага подписа споразумение с шведското правителство за лизинг на нови 14 многофункционални изтребителя Gripen. Договорът е със срок от 10 години и изпълнението му трябва да започне през 2005 г. За разлика от сделката на Унгария обаче Чехия ще погасява лизинга на равни вноски през 10-годишния период и след изтичането му вероятно ще преговаря дали да задържи самолетите. Шведското правителство се ангажира да осигури необходимото оборудване за поддръжка, логистична подкрепа, включително резервни части, ремонт, системи за техническа и тактическа подкрепа през лизинговия период, както и обучението на пилотите и техниците, става ясно от изявление на шведската Администрация по отбраната. По силата на офсетно споразумение, сключено между чешкото правителство и Gripen, компанията се задължава да осигури инвестиции в Чехия за 830 млн. евро, което е с 30% над стойността на договора.
През миналата година Словакия също обмисляше да купи нови свръхзвукови изтребители, но се отказа заради високата цена. През юни руската компания МиГ съобщи, че се е договорила със словашкото правителство да модернизира 12 от самолетите МИГ-29. В началото на 2005 г. и от словенското министерство на отбраната заявиха, че може да вземат под наем изтребители.

Въпреки липсата на ново правителство и на яснота как ще продължи модернизацията на армията лобирането по проектите за покупка на ново въоръжение не само продължава, но и се засилва. Дни преди мандатът на кабинета „Сакскобургготски“ да изтече, министърът на отбраната Николай Свинаров заяви: „Покупката на нови изтребители е на толкова ранен етап, че не си струва да я дискутираме.“ Според пресслужбата на Министерството на отбраната процедурата за избор на изтребители въобще не е стартирала и в момента се прави само маркетингово проучване. Очакванията са демонстрации на самолетите да започнат през септември. По същото време обаче генералите от армията продължават сериозно да работят по проекта.

Ескадрилите на лобизма

Началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев е изпратил писмо до президента Георги Първанов с копие до министъра на отбраната Свинаров специално по темата за изтребителите, съобщиха отлично осведомени висши служители. В писмото Колев настоява за военновъздушните сили да бъдат закупени самолети F18. Депешата практически е изпратена по същото време, по което се разбра, че българските военни са изпратили запитване до американската Boeing (компанията, производител на F18) за цената на новите самолети от тази серия. Базовата цена на един нов F18 e над 50 млн. долара. Ако приемем обаче, че се стигне до сделка, тя при всички положения ще е с пакетна цена, която не може да бъде прогнозирана - още повече че оценката на офертите ще зависи и от офсетната програма, която ще се предложи за целия проект - тоест за това какви инвестиции ще направи избраният доставчик в България като процент спрямо цената, платена за машините.

Като сигурни кандидати за доставката на нови многоцелеви изтребители за българските ВВС досега се сочеха американската Lockheed Martin и шведско-британската Gripen. За фаворит на отбранителното ведомство неофициално се смяташе Lockheed Martin, тъй като нейни експерти консултираха българските при подготовката на изискванията към изтребителите за България. Предпочитанията на генщаба в момента обаче явно се насочват към американската Boeing.

Мълчаливият отказ на правителството

Междувременно две европейски правителства - холандското и белгийското, са изпратили на българския кабинет предложения за продажба на по една ескадрила употребявани изтребители F16 - тоест по 12 бойни самолета и 4 за обучение, каза източник от висшата изпълнителна власт. Цената, предложена от холандското правителство, е общо 40 млн. евро за цялата ескадрила. В случая самолетите са втора ръка, но с направен основен ремонт и с 10 години летателна годност. Заради нежеланието на българските генерали да ползват този тип самолети обаче българският кабинет въобще не е отговарял на предложенията от двете страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK