Станишев и неговата команда

Близкият приятел на Андрей Луканов, бившият кмет на Плевен Румен Петков поема вът­решното министерство. В назначението му няма никаква изненада. Той беше спряган за този пост много преди изборите. Когато на власт беше Иван Костов, а Петков беше кмет, срещу него бяха образувани няколко дела - за превишаване на правомощията му при строителство на мотописта в защитената местност Кайлъка, за нарушения при раздаването на 56 общински жилища и за хулиганство и опит за осуетяване на полицейска акция. Последното обвинение е заради случка от 1998 г. Според прокуратурата тогава при полицейски обиск на вила в парк „Кайлъка“ Румен Петков взел ключовете на полицейския автомобил и направил опит за осуетяване на акция за издирване на крадени коли. Делото срещу Петков беше прекратено, след като той стана депутат и получи имунитет. На местните избори през 1999 г. той загуби срещу кандидата на СДС Найден Зеленогорски и се отдаде на партийна кариера. В ръководството на БСП Петков е един от основните привърженици на идеята за коалиция с ДПС.

Представете си, че гледате „Междузвездни войни“ и изведнъж срещу Вейдър застане д-р Куин Лечителката. Странно би било, нали? Горе-долу по същия начин подейства и появата на Пламен Орешарски още в първия вариант за правителство, предложен от Станишев. Не че Орешарски е отрицателен герой, но просто бяхме свикнали да го гледаме в съвсем друг политически филм. (портрет на Орешарски на стр. 24 - 25) През следващите четири години бившият заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов, отговарящ за управлението на държавния дълг, трябва да заложи на строга фискална дисциплина, оптимизиране на бюджетните разходи, реалистично планиране на бюджета, опростяване на данъчната система и намаляване на данъчното бреме. По принцип препоръките на „Капитал“ към всеки един финансов министър в този момент биха били: да не се допуска премахване на валутния борд, формиране на бюджетни дефицити, неефективно харчене на бюджетни средства, в това число и от фискалния резерв, и трупане на нови държавни дългове. Да се дават такива съвети на икономист като Орешарски обаче звучи сюрреалистично.

В детството си Даниел Вълчев искал да стане боклукчия - харесвали му камионите, които извозвали сметта. Мечтата му е на път да се сбъдне - ставайки министър на образованието, зам.-председателят на НДСВ навлиза в един от най-нуждаещите се от почистване сектори. Заритата от стари политически отпадъци просвета има нужда от голям боклукчийски камион и само от Вълчев зависи дали ще събере смелостта и ще го подкара наистина, хвърляйки отзад остарелите учебни планове, некадърните учители, некачествените училища и прекалителната финансова и кадрова централизация. След като изчисти бунището на образованието, ще му се наложи да изгради от основи няколко много важни неща - като например външна система за оценяване на ученическите постижения и учителския труд, работеща система за допълнителна квалификация и преквалификация на учителите, тестове за кандидатстване в гимназиите след седми клас, матури на изхода на всяка степен, както и интеграцията на децата от малцинствата и на тези със специални образователни потребности.

Ако на министрите се даваха поощрителни награди като в детската градина, Николай Василев задължително щеше да получи пчеличката. Не само защото е адски старателен, но и защото с лекота прехвърча от едно министерство в друго. В новото правителство той ще оглави Министерството на държавната администрация. За разлика от предишното правителство, където Димитър Калчев беше министър, но без администрация и бюджет, сега се предвижда Ники Василев да оглави истинско министерство. С избора му тази седмица се постави рекорд - никой друг след 1989 не е бил министър в три различни области. Това, разбира се, не е лошо. След Министерството на икономиката и после на транспорта и съобщенията той има опит поне в работата с администрацията. Дали ще успее да я реформира обаче не е ясно отсега, но е сигурно, че ще положи много усилия.

Едва ли в биографията на някой министър може да има по-голяма черна точка от участие в кабинета на Жан Виденов. Е, случаят на новия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е точно такъв. Червената точка за Овчаров обаче е, че има опит в областта. Той е инженер физик, завършил е атомни електроцентрали и установки в Москва, а също и макроикономика в УНСС. Последното се случи съвсем скоро - през 2003. Бил е експерт в Агенцията за ядрено регулиране, в 39-ото Народно съб­рание беше зам.-председател на комисията по енергетика и, забележете - работил е като оператор на блок в АЕЦ „Козлодуй“.

Ако не му попречи, всичко това би трябвало да му помогне да си свърши добре работата, а именно - да ускори либерализацията на електроенергийния пазар, да даде ход на затлачените проекти за модернизация на електроенергийните мощности и изграждането на сероочистващи инсталации в ТЕЦ-овете, да създаде условия за бързо и успешно преструктуриране на НЕК и „Булгаргаз“, да ускори приватизацията на „Булгартабак“ и енергийните дружества и да задейства проектите за изграждане на високотехнологични паркове.