Духът на политбюро се връща в МВР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Духът на политбюро се връща в МВР

Духът на политбюро се връща в МВР

Йово НИКОЛОВ
2008 прочитания

Точно 4 години и 14 дни прекара Бойко Борисов като главен секретар на МВР. В четвъртък правителството гласува той да бъде освободен от поста и предложи на президента да издаде указ, както се полага по закон. Борисов разпространи мотивите за своята оставка. Сред тях се набляга на това, че новият проектозакон орязва правомощията на главния секретар, политизира се вътрешното министерство и т.н. „С проектозакона за МВР се възлагат нови правомощия на политическия кабинет на министерството, който значително е разширен: началник на кабинета, пет заместник-министри, съветници и помощници за сметка на професионалното ръководство, което остава в лицето на един главен секретар без заместник. Считам не без основание, че ако в този си вид проектозаконът влезе в сила, политическото ръководство не само ще дублира функциите на главния секретар, но и ще направи изцяло ненужна деполитизираната висша длъжност в МВР“, сочи в мотивите си до президента ген. Борисов. По-късно в интервю той заяви, че общественият съвет, който беше обявен от министър Румен Петков, че ще го консултира, също му е дошъл в повече.

За какво става въпрос? Миналата седмица правителството прие нов проектозакон за МВР. В него е разработена идеята всички полиции да се обединят в една генерална дирекция, а начело да стои един генерален директор. Тази идея наистина е от времето на Богомил Бонев, а беше лансирана от тогавашния директор на полицията Славчо Босилков. Бонев тогава не хареса идеята, а и Босилков не беше от неговия отбор, и направи всичко възможно да го уволни. След това идеята за обединение на всички полицаи беше разработена в предизборната програма на „Демократи за силна България“. Сега тя се появи в насипен вид в проектозакона на МВР.

Най общо идеята е под шапката

на тази генерална дирекция да се съберат служба „Полиция“, службата за борба с организираната престъпност, граничната полиция и жандармерията. Целта на това упражнение е да се избегне дублирането на работата на различните служби. Най-често това ставаше между криминалната полиция и НСБОП. В общи линии от времето на Държавна сигурност отделните служби се конкурираха, криеха информация една от друга и т.н. Предполага се, че ако има една обща административна шапка и един генерален директор, ще има подобрение на работата. Поне на етап проектозакон този въпрос е спорен. Защото в предложението на практика липсва устройството на тази генерална дирекция. Това, което са направили нормотворците от МВР, е да вземат задачите и функциите на горните четири полиции и в буквалния смисъл да ги обединят в едно, след това са добавили и нещо за правомощията на полицията и са решили, че проблемът е решен. А всъщност причината за промяната на закона е исканата от Европейския съюз девоенизация на вътрешното министерство. Обаче, за да е по-сигурна работата, Министерският съвет е решил да внесе в парламента нов проектозакон, който на практика е copy paste (копирай и вмъкни), т.е. две трети си е старият. Създаването на генерална дирекция на практика

Обезсмисля фигурата на главния секретар

Така мисли Бойко Борисов. Според червената депутатка Татяна Дончева това не така. В свои интервюта министър Румен Петков също казва, че правомощията на главния секретар не са орязани в новия законопроект. (Което не е точно така. В проектозакона например пише, че главният секретар не може да замества министъра, а в сегашния може.) Но проблемът не е толкова в правомощията, а в обезсмислянето на фигурата на главния секретар. „Напускам, защото считам, че в този отбор, по този начин, съчленен с министър и петима заместници, с толкова пълномощници, началници на кабинети и т.н., на практика аз оставам без работа. Досега планирах, провеждах операции, сега ще бъда един от многото. Ами аз така не мога да взема ръка. При това положение по-добре да напусна“, каза Бойко Борисов. Според него така дейността на МВР ще се политизира, тъй като политиците, а не професионалистите управляват вътрешното министерство. Факт е, че Румен Петков си назначи точно пет заместници. Двама са от коалиционните партньори на БСП - Цонко Киров от НДСВ и Раиф Мустафа от ДПС. Останалите са от БСП, които Петков сам си избра. Бойко Коцев, който беше гласен за правосъден министър в първия проектокабинет на Станишев, запази поста си. Останалите са президентът на охранителната фирма „Скорпио“ Камен Пенков, който е и член на ВС на БСП, и бившият зам.-шеф на националното следствие Румен Андреев. Както се казва,

„много вожд, малко индианец“

Засега този нов законопроект предизвиква само скандали. Уместен е въпросът защо се внася нов закон, а не се промени старият. Според депутатката от БСП Татяна Дончева това било изискването на Закона за нормативните актове, тъй като промените в Закона за МВР щели да надхвърлят опроделен процент. В самия закон обаче се казва „само ако промените са многобройни и важни“, което май не е точно така за новия проектозакон. Според г-жа Дончева не е необходимо законът да урежда устройството на новата дирекция „Полиция“, тъй като отделните поддирекции имат различно устройство. Например не навсякъде има регионални звена на Гранична полиция. Иначе идеята за мястото на НСБОП била службата да се превърне по-скоро в аналог на ФБР, отколкото в сегашния и вид. Спорове имало и около това дали да има специализирани в разследвания полицаи, или всички да бъдат оперативни и дознатели едновременно, но това били неща, които ще се изчистят между двете четения.

Според други източници обаче е възможно НСБОП да се пребори да остане като отделна служба, което би направило безсмислени промените на закона. Другата идея била тя да акумулира информацията от другите полиции и да извършва анализи, прогнози и да задава модели за действия на останалите полиции. От всичко това става ясно, че и на МВР законотворците нищо не им е ясно. Според доста осведомени източници при съставянето на промените е съществувала идеята оперативният отчет и архив да бъде прехвърлен по отделните служби. Бивш министър обаче посъветвал Румен Петков да не го прави, тъй като по този начин шефовете на служби щели да знаят от какво и от кого се интересува. Така че нещата засега остават централизирани. Трета идея била Бюрото за финансово разузнаване, което сега е под шапката на Министерството на финансите, да премине в МВР. Дори било изпратено запитване до финансовия министър, но Пламен Орешарски все още не бил отговорил. Изобщо очевидно Румен Петков иска да овладее информацията

Която влиза не само във ведомоството му

Другото нещо, което извади от равновесие Бойко Борисов и стана претекст за оставката му, е създаването на обществен съвет към министъра на вътрешните работи. В него бяха поканени да влязат Пенчо Пенев, Тодор Бояджиев, Любен Гоцев, Людмил Маринчевски, Павел Николов, Горан Симеонов, Румен Стоилов, Богомил Бонев, Бриго Аспарухов, Чавдар Червенков, Георги Ламбов. Този списък предизвика серия от коментари и декларации. Иван Костов от ДСБ заяви, че в този обществен съвет има хора, които са архитекти на организираната престъпност в България, че те не са решение на проблема, а част от него. Йордан Бакалов от СДС на свой ред заяви, че като председател на вътрешната комисия в парламента е чел доклади, в които човек от обществения съвет е бил разработван за връзки с организираната престъпност. Основният проблем идва от това, че две трети от членовете на съвета са бивши служители на Държавна сигурност. Когато бившият премиер Симеон Сакскобургготски пожела да назначи за съветник по сигурността бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, се стигна до безпрецедентни дипломатически изявления. В крайна сметка Аспарухов не беше назначен. Западните експерти, които работят съвместно с МВР по различни проекти, вече силно са се дистанцирали и абсолютно недоумяват какъв е този ход и какво означава този обществен съвет. Румен Петков заяви пред журналисти: „Аз искам държавата и министерството да знаят, че имаме чувство за историзъм, че имаме чувство за приемственост.“ (За кариерата на всеки един от съвета виж по-долу.) Може би за успокоение именно на западните дипломати той уточни, че членовете на съвета нямат да получават класифицирана и оперативна информация, а само ще консултират министъра. Наглостта му стигна дотам, че се опита да представи съвета едва ли не като граждански контрол в МВР. Тази визия за дейността на обществения съвет бързо беше отречена, тъй като в. „Сега“ публикува заповедта и списъка на министъра за създаването на обществения съвет, която трябвало да се изпрати до всички директори на РДВР-та. (А защо шефовете на РДВР-та трябва да имат тази заповед, нещо не е много ясно.) Всъщност проектозаконът и общественият съвет към министъра са само формалният повод за оставката на Бойко Борисов от поста главен секретар. При всички положения тя беше въпрос на време. Той очевидно можеше да остане на този пост поне до президентските избори. Така Георги Първанов би си спестил един съперник за втория си мандат. Но вероятно Борисов е усетил чехъла на Румен Петков на врата си, а такова съществуване би му било под достойноството. Само месец след като беше назначен кабинетът, министърът му е наложил забрана за говорене пред медиите. Хора от МВР твърдят, че от сутринта министърът заявявал на главния секретар да го чака, защото ще го извика по работа, а срещата ставала едва след 18 часа, отменял командировка на Борисов в чужбина, тъй като уж щял да има нужда от него за приемането на закона, и редица други чисто началнически и бюрократични хватки, за да бъде унижен главният секретар. Уволнението на директорите на РДВР в Добрич и Монтана и разминаването в оценката за работата им между Борисов и Петков също са налели масло в огъня, а е ясно, че поправките в закона ще узаконят това положение.

Изобщо ситуацията в МВР си беше предопределена. Още когато започнаха смените на директори на национални служби, беше ясно, че БСП се подготвя да вземе властта в МВР, и то точно Румен Петков. Така за директор на НСС беше назначен ген. Иван Чобанов, близък до БСП още от времето на правителството на Любен Беров, в което беше секретар на МВР. Ген. Илия Илиев смени на поста директор на полицията ген. Васил Василев. Илиев беше шеф на РДВР - Плевен, където до 1999 г. кмет беше именно Румен Петков. За шеф на НСБОП пък беше назначен шефът на РДВР - Пловдив, Валентин Петров, който е завършил същия университет, в който е учил и сегашният министър на вътрешните работи. Самите смени станаха след една среща на тогавашния шеф в МВР проф. Георги Петканов и парламентарната група на БСП, на която присъстваше и Румен Петков, а след срещата Станишев заяви, че са необходими рокади в двете национални служби, и не след дълго те се случиха. Това стана година преди БСП да спечели изборите. Но с тези назначения на практика Петканов извърши две неща. Първо, опакова главния секретар, като избра и назначи шефовете на тези три много важни служби в МВР, и, второ, направи услуга на БСП, към която винаги е хранил добри чувства, като я подготви за властта в МВР. Така още преди Румен Петков да влезе в сградата на улица „6 септември“, той беше овладял министерството.

След оставката на Бойко Борисов нещата просто си идват на мястото. БСП овладява изцяло вътрешното министерство, промените в Закона за МВР допълнително централизират и разширяват властта на министъра и политическите лица в министерството и вътрешното министерство става ретро, а от ретро до ретроградно има точно половин крачка. Защото всички идеи и съмишленици на министъра на вътрешните работи очевидно са ретроградни. По всичко личи, че Румен Петков е готов да превърне идеите в дела, дела и само в дела... по чекистки.

Точно 4 години и 14 дни прекара Бойко Борисов като главен секретар на МВР. В четвъртък правителството гласува той да бъде освободен от поста и предложи на президента да издаде указ, както се полага по закон. Борисов разпространи мотивите за своята оставка. Сред тях се набляга на това, че новият проектозакон орязва правомощията на главния секретар, политизира се вътрешното министерство и т.н. „С проектозакона за МВР се възлагат нови правомощия на политическия кабинет на министерството, който значително е разширен: началник на кабинета, пет заместник-министри, съветници и помощници за сметка на професионалното ръководство, което остава в лицето на един главен секретар без заместник. Считам не без основание, че ако в този си вид проектозаконът влезе в сила, политическото ръководство не само ще дублира функциите на главния секретар, но и ще направи изцяло ненужна деполитизираната висша длъжност в МВР“, сочи в мотивите си до президента ген. Борисов. По-късно в интервю той заяви, че общественият съвет, който беше обявен от министър Румен Петков, че ще го консултира, също му е дошъл в повече.

За какво става въпрос? Миналата седмица правителството прие нов проектозакон за МВР. В него е разработена идеята всички полиции да се обединят в една генерална дирекция, а начело да стои един генерален директор. Тази идея наистина е от времето на Богомил Бонев, а беше лансирана от тогавашния директор на полицията Славчо Босилков. Бонев тогава не хареса идеята, а и Босилков не беше от неговия отбор, и направи всичко възможно да го уволни. След това идеята за обединение на всички полицаи беше разработена в предизборната програма на „Демократи за силна България“. Сега тя се появи в насипен вид в проектозакона на МВР.

Най общо идеята е под шапката

на тази генерална дирекция да се съберат служба „Полиция“, службата за борба с организираната престъпност, граничната полиция и жандармерията. Целта на това упражнение е да се избегне дублирането на работата на различните служби. Най-често това ставаше между криминалната полиция и НСБОП. В общи линии от времето на Държавна сигурност отделните служби се конкурираха, криеха информация една от друга и т.н. Предполага се, че ако има една обща административна шапка и един генерален директор, ще има подобрение на работата. Поне на етап проектозакон този въпрос е спорен. Защото в предложението на практика липсва устройството на тази генерална дирекция. Това, което са направили нормотворците от МВР, е да вземат задачите и функциите на горните четири полиции и в буквалния смисъл да ги обединят в едно, след това са добавили и нещо за правомощията на полицията и са решили, че проблемът е решен. А всъщност причината за промяната на закона е исканата от Европейския съюз девоенизация на вътрешното министерство. Обаче, за да е по-сигурна работата, Министерският съвет е решил да внесе в парламента нов проектозакон, който на практика е copy paste (копирай и вмъкни), т.е. две трети си е старият.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK