С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 21 сеп 2005, 0:00, 5791 прочитания

Производството и търговията с хранителни добавки Бизнес за 1.5 млрд. лева

Българският пазар на хранителни и билкови добавки ще продължава да расте с по 5-10% през следващите три години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Добавките към храната (витамини, минерали, продукти на билкова основа), които придобиха гражданственост под името хранителна добавка, са новата мания на хората с интензивен начин на живот и на всички, които вярват, че природата не може да навреди.

  • продажбите на хранителни добавки в България се оценяват на около 1.4 млрд. лв. годишно
  • потребителите се влияят от рекламите, промоциите на компаниите и от вкоренения стереотип за самолечение
  • разминаванията между учените и радетелите за връщане към природата и в лечението на болести стават все по-големи

Витамини, минерални соли, екстракти от билки, хапчета за отслабване и за подобряване на паметта, чайове против стрес, добавки за фитнес и проблеми с потентността. Това е манията на посетителите на аптеките в България през последните години. Тази мания носи на фармацевтите оборот от около 300 млн. лв. годишно през 2004 г. по приблизителни данни на фармацевти и изследователски организации. Според изчисленията на Съюза на фармацевтите и Асоциацията на българските аптекари продажбата на добавки формира около 30% от оборота на аптеките. Засега няма никакви официални данни какъв е точният оборот на фирмите, които продават добавки чрез мрежи за мултилевъл маркетинг, чрез заявки по пощата, в собствени специализирани магазини и щандове като „Лечител“ или по телефона в резултат на телевизионни реклами. Според директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) д-р Емил Христов пазарът на хранителни добавки дори се изравнява с пазара на конвенционални лекарства и е над 1.4 млрд. лева.
Според различни експерти на пазара се продават около 1000 - 1500 вида продукти на растителна основа или с витамини и минерални соли. В България работят около 50-60 фирми за производство на алтернативни медикаменти, като общите им продажби за 2004 г. по данни на Асоциацията на производителите на добавки са за около 50-60 млн. лв. Най-ярко присъствие в сектора имат три чужди компании за мрежов маркетинг на здравословни продукти - Vision, Aquasource и Neways. Други големи чуждестранни компании за хранителни добавки със сериозно присъствие на българския пазар са Walmark и Naturpharma, както и добре известните фармацевтични производители на витамини и минерали от световен мащаб UPSA и Bayer.

Манията по биолечението

и природосъобразния начин на живот се показа в почти истинските си размери още преди няколко години. През регистрационния режим на хранителните добавки се промушваха истински лекарства, на пазара се рекламираха всякакви илачи, които „калцират рак“, продукти за по пет лева, с които можеха да се решат проблемите с импотентността, косопада, сърцето, нер­вите и бронхопневмонията наведнъж. Под етикета „хранителна добавка“ се разпространяваха всевъзможни извлеци от билки, парченца и настойки от култовото лечебно растение женшен, всепризнати по цял свят алтернативни лечебни продукти.
От началото на тази година обаче България трябваше да приеме европейските директиви за състава на добавките, а от 1 август в страната да престанат да се внасят и произвеждат добавки, върху чийто етикет не са посочени точният състав, начинът на употреба и ефектът от тях. Това нормативно беше уредено с наредба за добавките към Закона за храните, каквито се явяват тези продукти.

Контролът - само върху етикета

В нашата страна хранителните добавки могат да се разпространяват и произвеждат само ако са регистрирани в районните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ - бившите ХЕИ). Всеки, който реши да разпространява добавки, попълва регистрационен лист и информира здравното министерство. В документацията задължително присъства етикет, върху който има състав, приложение, дозировка, вече и задължителните надписи, че продуктът не лекува. Ако комисията в РИОКОЗ одобри етикета, продуктът започва да се продава. Никой обаче не изследва състава на добавките, за да установи дали написаните на етикетите съставки и пропорции отговарят на това, което се продава в шишенцето/блистера. Проверките на РИОКОЗ се заключават само до това дали написаното на етикета отговаря на допустимите дози на съставките, посочени в наредбата за хранителните добавки.
По думите на д-р Снежана Алтънкова, която отговаря за конт­рола върху добавките в Националния център за опазване и контрол на общественото здраве, досега са правени много малко лабораторни проучвания за състава на добавките. Обикновено това става, след като се подаде сигнал, че в съответната добавка има недекларирани съставки или пък клиенти се оплачат. В Националния център няма регистър на разрешените за употреба добавки, няма данни за продуктите, на които е отказана регистрация, няма обща информация и за броя на плановите проверки и проверките по сигнали, тъй като всяка РИОКОЗ си има собствен план и данните не се обобщават. Знае се само, че миналата година на национално ниво са проверени две български фирми производители. Оказало се, че етикетите им отговарят на съдържанието.
Според д-р Алтънкова сигналите идват предимно от конкурентни фирми и РИОКОЗ се чувстват до известна степен използвани в търговските войни. Има ли сигнал обаче, те извършват изпитвания. Институцията планира да открие специализирана лаборатория, в която да се проверява съставът на добавките, и така потребителите да имат по-пълна информация за тях. В момента пробите се носят в ИАЛ.

Регулации за хранителните добавки в чужбина

Продажбите на хранителните добавки в САЩ и Европа са регулирани на съвсем различни принципи - в Европейския съюз от тази година съществува списък за разрешените съставки на добавките, докато в САЩ не съществува разрешителен режим и регулаторният орган има по-скоро мониторингови функции.
В ЕС продажбите са регулирани с Директивата за хранителните добавки 2002/46/ЕС, която установява хармонизирани правила за етикетите на добавките и въвежда специфични правила за витамините и минералите, които влизат в състава на хранителните добавки. От 1 август т.г. влезе в сила анекс II към директивата, който съдържа списък на витамини или минерали, които могат да бъдат използвани в добавки. В т.нар. позитивен списък са включени 28 витамини и минерали, смятани за безопасни за здравето. От 1 август в магазините на ЕС на практика е забранена търговията с продукти, съдържащи съставки извън списъка. В списъка не присъстват около 200 витамини и минерали и това създаде опасения, че директивата на практика ще забрани близо 75% от наличните в търговската мрежа витамини и минерали. През юли т.г. Европейският съд в Люксембург се произнесе, като смекчи директивата, постановявайки, че забраната за витамини и минерали, изключени от „позитивния списък“, няма да се отнася за съставки, които обикновено се намират или консумират като част от храната, уточнява специализираното юридическо издание Lega· Week.
От 1994 г. продажбата на хранителни добавки в САЩ е уредена със закон (Dietary Supplеment Health and Education Act). По силата му производителят е длъжен да гарантира, че добавките са безопасни за здравето на хората, преди да бъдат пуснати в продажба. Производителят обаче не е длъжен да регистрира продуктите при регулаторния орган - Администрацията за храни и лекарствени продукти (FDA), или да получи одобрение, преди да произведе или да пусне продуктите на пазара. Производителят носи отговорност за информацията на етикета - дали тя е вярна и не е подвеждаща. FDA се намесва само ако на пазара се появят опасни за здравето продукти.

Заблуждаващата реклама на лекарства

От началото на годината ИАЛ спря няколко телевизионни клипа на добавки, в които се рекламираше, че те имат лечебни свойства, и наложи глоби до 5000 лв. на медиите, които публикуваха или излъчваха реклами. За съжаление самотната битка на ИАЛ не срещна особено разбиране - Съветът за електронни медии, който тя първоначално сезира за заблуждаваща реклама, обяви, че няма законови механизми да спре клиповете.
Според данни на GFK всяка година производители и вносители на добавки отделят бюд­жети от около 700 хил. лв. само за телевизионна реклама. Няма обобщени данни какъв е бюд­жетът на компаниите за реклама в останалите медии. За сметка на това публикации и интервюта описват подробно личните истории за преборване на болестите и излишните килограми на множество публични фигури в резултат на употребата на добавки и билкови продукти.
„Дори и при лекарствата се оказа, че няма логика в твърдението, че

Хората ще се ориентират по листовките

и ще разберат какво приемат. Преди няколко години направихме анкета с клиентите какво разбират, като прочетат една листовка. Резултатите показват, че близо 70% не разбират текста. Коректният фармацевт винаги казва на клиента, че няма как да се излекува с добавка“, изтъква Христо Върбенов, председател на асоциацията на бъгарските аптекари. Така се оказва, че единствената бариера пред непрофесионалното приемане на добавки са фармацевтите в аптеките.
И още една институция, която засега е принудена да се самосезира - Комисията за търговия и защита на потребителите.
„Не бива да се мисли за тези средства като за лекарства. А такива реклами често се срещат във вестници и списания, рекламни брошури и листовки, интернет. Комисията има право да анализира послания, да изисква доказателства от рекламодателите за истинността на твърденията, както и становища от МЗ. При нарушения се дава предписание за коригиране на рекламите, след това може да наложи глоба от 1000 до 15 000 лв., и да се заведе колективен иск“, коментира Елена Шалварджиева, директор на дирекция „Защита на икономическите интереси на потребителите“ към Комисията по търговия и защита на потребителите. Комисията се е самосезирала и вече е издала множество предписания. „Тази пролет имаше реклама върху хранителна добавка, че лекува рак. Или пък се рекламират хапчета за уголемяване на бюста. Когато изискваме доказателства от рекламодателя за действието на продукта, те ни цитират статистика колко доволни били американските мъже и жени, припомня си Шалварджиева.

Какво ще се случи

Според д-р Владимир Шишков, един от дългогодишните експерти в нормативната регулация на производството и продажбите на добавки, българският пазар на хранителни и билкови добавки ще продължава да расте с 5-10% на година през следващите 2-3 години, като евентуалното приемане на България в Европейския съюз през 2007 г. ще предизвика трудно предсказуеми промени на този пазар. „Най-големите местни производители на хранителни добавки, които натрупаха немалко печалби и вече са завоювали солидни пазарни позиции в сектора, едва ли лесно ще се откажат от тях, така че опитите за бърза реформа и пазарна регулация на хранителните добавки със сигурност ще срещнат ожесточената съпротива и всевъзможни търговски трикове за заобикаляне на неблагоприятните изисквания и конт­ролни механизми от страна на засегнатите търговци и производители“, смята той. По думите му не бива да се пренебрегва и участието на мощни чуждестранни играчи във формирането на пазара.
Засиленият интерес и стръмно растящите обем и стойност на продажбите на хранителните добавки в България несъмнено ще доведат до засилване и разширяване на тяхната роля в профилактиката на редица социално значими заболявания. „В този контекст съвсем спокойно може да се заключи, че моментът за сериозно ангажиране и изработване на ясна обществено отговорна позиция на всички държавни институции, които имат отношение към въпроса, както и на всички участници на пазара на хранителни добавки в България, вече е назрял“, казва д-р Шишков.
Вместо да предизвика обществена дискусия за ползата и вредата от употребата на добавки и да предостави повече коректна информация по този въп­рос, вместо да търси ефективен механизъм за контрол върху съдържанието и качеството на добавките, Министерството на здравеопазването (МЗ) просто измести темата. Като най-голям проблем ведомството оцени въпроса къде да се продават добавките. И се започна една дискусия дали това трябва да става само в специализирани магазини (дрогерии) и в търговски обекти (както е по наредбата). Спорът се разгорещи основно около въпроса е ли аптеката търговски обект, или е здравно заведение, за каквото е провъзгласена в Закона за лекарствата. В наредбата за състава на добавките още преди година е записано, че от 1 август 2005 г. те могат да се продават само в търговски обекти. Това изискване на практика означаваше, че от 1 август 2005 г. тези продукти трябва да излязат от аптеките, където се продаваха досега, и да влязат на щандовете в супермаркетите и дрогериите.
Така от началото на годината, когато влезе в сила новата наредба за съдържанието на добавките, до 1 август се развихриха

Позиционни войни

между ръководството на министерството, подопечните му агенции, които следят регистрацията на добавките (бившите ХЕИ, сега районни инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и аптечния пазар - Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), аптекарите и производителите на добавки. Аптекарите се опитваха да докажат, че добавките имат място на щандовете им и че те са специалистите, които професионално могат да упътят клиентите от какво имат нужда, производителите - че продуктите им не са обикновени храни и трябва да се продават в аптеките. Директорът на ИАЛ д-р Емил Христов с пълно основание твърдеше, че Законът за лекарствата и наредбите към него забраняват в аптеките да се продават добавки, че на пазара има много лекарства, които се продават, маскирани като добавки, и че истинските храни могат да се купуват навсякъде, а не там, където хората трябва да намерят здравна грижа. От своя страна инспекторите на бившите ХЕИ, които трябва да следят дали се изпълнява наредбата, запазиха мълчание. Мълчание запазиха и големите вериги супермаркети, които видно не проявяват особен интерес към продажбата на добавки.
Асоциацията на производителите на хранителни добавки в България алармира за предстоящата забрана Европейската асоциация на производителите на хранителни добавки, която от своя страна изпрати до МЗ становище, че в ЕС добавките се разпространяват предимно в аптеките. „Странна е една позиция, която твърди, че това не са лекарствени препарати и нямат място в аптеките. Искам да подчертая, че те в същото време не са и обикновени храни. Те служат като профилактика, набавят необходимите ценни елементи за човешкия организъм. Ако някой ми каже, че това няма нищо общо със здравеопазването, не бих се съгласил“, коментира Патрик Ангелов, заместник-председател на Асоциацията на производителите на хранителни добавки в България.
От своя страна аптекарите използваха своето парламентарно лоби и прокараха на първо четене в здравната комисия поправка в Закона за лекарствата, с която да се узакони продажбата на добавки в аптеките. Поправката така и не стигна до пленарната зала в предишния парламент. Здравното министерство взе соломоновското решение от 1 август ИАЛ и РИОКОЗ да не извършват масирани проверки и да не глобява аптеките за незаконните продажби, докато не се намери решение. Едно от първите законодателни предложения, които направи новият екип на министерството, е аптеките да имат право да продават хранителни добавки. Новата комисия по здравеопазване в парламента одобри на първо четене това предложение.

Причини за прием на хранителни добавки
Причини 1998 г. 1999 г.
Подобряване на здравето 58.1% 58.4%
Подобряване качеството на хранене 17.4% 27.3%
Разнообразяване на избора 09.0% 6.5%
Полезни съставки 05.4% 2.6%
Известност на марката 04.8% 5.2%
Ниски цени 03.6% 0.0%
Познаваемост на марката 01.7% 0.0%
Начин на продаване и специални нужди 00.0% 0.0%

Източник: Whole Foods Magazine, 1999 и 2000 г.

1. Хранителните добавки са храна - те са съставна част, елементи от храната, но не всички добавки присъстват в ежедневната диета или в традиционния хранителен режим на българина. Това важи с особена сила за билковите екстракти.
2. Добавките лекуват от неизлечими болести - има нови подходи в профилактиката, които се базират на здравословния начин на живот - правилно хранене, двигателен режим, борба със стреса. Добавките са част от този комплексен подход. Сами по себе си те не лекуват, но помагат за поддържане на нормалните функции на организма.
3. Добавките включват витамини, затова са полезни - добавките се произвеждат от природни източници и витамините и билките са част от тях. Много от витамините обаче се синтезират по химичен път. В повечето добавки няма естествени природни витамини.
4. Народната медицина борави предимно с растения и билки. Част от произведените в България добавки са на растителна основа и продължават традициите на народната медицина. растенията съдържат както полезни, така и вредни вещества. Това зависи от условията, в които са израсли - влажност, тип почва, резки промени в климата, замърсявания, възраст на растението. Съвременната наука признава и широко използва билковите екстракти, но само когато са проучени по най-съвременните аналитични методи, стандартизирани и строго контролирани.5. Хранителните добавки са по-евтини от лекарствата - невинаги хранителните добавки са по-евтини от лекарствата. При добавките за разлика от лекарствата няма таван на цените и на печалбата.6. Ако не помогнат, добавките поне няма да навредят - това важи само в случаите, когато добавките отговарят на някои от стандартите за качество и безопасност. Както за лекарствата има стандарти за добра производствена практика, такива в ЕС и САЩ има и за добавките. Те още не са задължителни в България.
7. Добавките нямат странични ефекти като лекарствата - както всички биоактивни вещества и добавките оказват ефект върху организма. Не всички ефекти са полезни. Употребата в количества, надвишаващи препоръчителните дневни дози, могат да доведат до неблагоприятни ефекти. Това важи особено за някои билкови екстракти с доказано силно фармакологично действие
8. Министерството на здравеопазването чрез Центъра за опазване на общественото здраве (бившето ХЕИ) контролира добавките - добавките са на общ регистрационен режим с козметиката и санитарно-хигиенните материали, не се ползват със специален статут и никой не проверява как се произвеждат, нито пък се прави анализ на състава на всяка добавка. Няма постоянен конт­рол - при лекарствата например се анализира и следи строго всяка произведена партида
9. Добавките са достъпни и няма нужда да бъдат изписвани от лекар - от гледна точка на статута си те са продукти без рецепта. Препоръчително е обаче при употребата им да се ползват съветите на медицински специалист - лекар, фармацевт, фитотерапевт, особено когато се употребяват добавки, съдържащи билкови екстракти със силно действие, хормони, ензими и задължително при съчетаване на добавки с лекарства. Често лекарствата и добавките, употребявани заедно, имат нежелани взаимодействия.
10. Хранителните добавки са коренно различни от обогатените (функционалните) храни и напитки - не е толкова важно дали биоактивното вещество е под формата на таблетка, капсула, прах и т.н. и се приема допълнително към храната или под формата на т.нар. функционална храна. Важно е какво количество приема организмът.

Продажби на хранителни добавки в САЩ през 2004 г.
Вид Продажби (в млрд. долара) Растеж през 2003 г. Растеж през 2004 г. Прогнозиран растеж 2005-2008 г.
Витамини 6.8 7.6% 3.7% 2-4%
Билки 4.3 -1.8% 2.9% 1-2%
Подправки 2.3 -1.9% -8.0% 2-5%
Други специални добавки 2.9 14.4% 9.8% 7-9%
Добавки за спортисти 2.1 8.0% 6.0% 4-6%
Минерали 1.7 15.6% -1.5% 3-4%

Източник: Nutrition Business Journal

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна

И още: нарушенията с къщите за гости, рекордът на Dow Jones Industrial Average

17 ное 2019, 418 прочитания

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката 1 Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

КС: Скритите форми на цензура могат да се окажат реална заплаха за правото свободно да се изразява и разпространява мнение

17 ное 2019, 691 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Най-важна е сигурността, следват ликвидността и доходността

Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“, пред „Капитал“

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10