Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 1 окт 2005, 0:00, 3250 прочитания

Западът среща Изтока в полето край Шабла

Фермерите в крайморска Добруджа си представят светло бъдеще след 2007 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Площадът пред кметството в Шабла е полупразен - в унисон с мрачното и влажно време. Понеделник привечер е. В седмицата, в която градът ще бъде залят от две дъждовни вълни. Хората обаче не подозират какво ще им причинят стихиите на Шабла точно след три дни. Готвят се не за потоп, а за циганско лято. Пред кметството има само трима служители на общината, които нервно се оглеждат ту в едната, ту в другата посока на улицата. Очакват група холандци, която ще гостува на Шабла през следващите три дни като част от

100-дневна обиколка на селска Европа

Пътуването обхваща 25-те страни членки плюс България и Румъния. Мисията на холандците е да се запознаят с проблемите на селските райони и да напишат доклад, който ще представят на еврокомисарката по земеделие Мариан Фишер-Боел. Инициативата „Европа тур“ се финансира от Европейския съюз и Министерството на земеделието на Холандия.
Нито един от посрещачите в Шабла не говори английски. Добре, че поне Ана Христова от общинския център за работа с деца владее руски. За щастие един от пътуващите холандци се оказва руснак, а и малко по-късно към групата се присъединява Маргарита Каишева, която е координатор на проекта за България. На следващия ден вече е осигурен и преводач.
„Имахме дълъг път. В Румъния пътищата са много лоши, почти навсякъде минават през населени места. В България не е така, по-добър е пътят. Но на границата чакахме час и половина. И трябваше да платим пътна такса, която е по-висока от тази за колите, защото пътуваме с каравани. А също и такса за дезинфекция и какво ли още не. По 55 евро екстра разходи на човек. И това ни се случи единствено в България и Румъния. Не е любезно да те посрещнат така“, описва първите си впечатления от пътуването си до Шабла Яп Спаан, един от главните координатори на проекта от холандска страна. „И в Сърбия, по границите беше същото. Там трябваше да попълваме един и същ формуляр по няколко пъти, защото никой предварително не ни каза, че трябва да изписваме всичките си имена“, отбелязва с възмущение Йохана Схюрман, която е фермер и пътува от Холандия заедно със съпруга си. Бърза да отбележи, че все пак по пътищата в България

Не се движат толкова много каруци

колкото в Румъния, и дворовете на къщите са по-подредени, природата тук изглежда по-хубава, а обработваемата земя - плодородна. Като цяло цветното разнообразие е това, което ги впечатлява на Балканите.
Първоначално Йохана е единствената, която демонстрира ентусиазъм от пристигането си в Шабла. Любопитна е да се запознае с местните фермери, да изслуша проблемите им, да разбере какви са нагласите на хората за предстоящото членство в ЕС. Смята, че информираността е много важна, за да може производителите бързо да се приспособят към пазарните условия на ЕС. „Това е основният проблем, с който се сблъскваме в новите страни членки. Хората в

Селските райони нямат достатъчно информация

Иначе проблемите навсякъде са почти едни и същи. Твърде малки ферми, без механизация, необразовани фермери и голяма безработица. Само в някои балтийски страни от новите членки фермерите не са чак толкова бедни, но това е, защото са по-информирани“, обяснява Яп Спаан. Неговите очаквания са да се сблъска със същите проблеми в България. И е на път да се окаже прав. Ако се игнорира фактът, че все пак за срещата с холандците общината е поканила едни от най-представителните фермери в региона, които са по-наясно с политиката на ЕС за земеделието.
Докато останалите разговарят, Берта с подозрителен поглед и смръщени вежди се разхожда около тях и внимателно слуша. На въпросите как е и какви са първите и впечатления от България просто отговаря, че е твърде уморена. В залата на младежкия информационен център избира да седне в дъното, на последния ред. Вади от чантата си тефтер и несесер, в който има най-различни на цвят химикалки. Докато ръководителят на групата Берт Кийшес запознава местната общественост с мисията и целите на „Европа тур“, Берта му рисува портрет. „Много е важно хората в селските райони да проявяват творчество и инициативност“, казва Кийшес. Защото основният проблем е, че селата сега са неатрактивни за обществеността и дори за живеещите в тях. Според него за хората от селските райони е важно да се научат да говорят за проблемите си. Само така ще бъдат забелязани. Фермерите също трябва да защитават интересите си и преди всичко да се гордеят с това, което правят. Според Кийшес местната власт трябва да приобщава младите хора, така че да не бягат към големия град. Защото ключът към съживяването на селата е те да станат привлекателни. А това значи да се осигури заетост и извън земеделието, което сега е основен поминък в селските райони. Кийшес е убеден и че колкото и да е важно земеделието, не може всичко да се свежда до него. Политиката на ЕС е такава - селата да се развиват, като се търсят възможности за

алтернативни икономически дейности

извън земеделието и туризма. Често плановете на местната власт обаче се разминават с визията на Европа. Какъвто например е случаят с Шабла.
Докато Берта доизкусурява извития мустак на Кийшес, той подава микрофона на Тодор Димитров, секретар на кметството в Шабла. Димитров е там, за да запознае холандската група с проблемите и плановете на общината за развитието на региона.
За последните 50 години населението в селата около Шабла е намаляло двойно заради миграцията към града. Основният поминък в региона е земеделието. Над 90% от обработваемата земя на Шабла е заета с житни култури. Добивите там са едни от най-високите в страната. Другата важна култура е „прочутият шабленски пипер“. Сега върви изкупната му кампания. Тази година шабленци имат късмет, защото реколтата е добра. Наводненията съсипаха конкурентната продукция в страната и те продават капията по 85 ст. - с 40 ст. по-скъпо от миналата година. За хората в Шабла все още е трудно да реализират продукцията си - в региона няма преработвателно предприятие и цикълът не е затворен. Затова през следващите години Шабла ще развива основно земеделието, като привлича инвестиции в преработвателната промишленост. В Дуранкулак например предстои да се открие цех за преработка на зеленчуци. Другият важен отрасъл е туризмът, но все още кметството не може да намери голям предприемач, който да обнови легловата база, строена през 60-те години. Иначе плановете на кметицата Елка Димова са да превърне

Шабла в курорт от типа на Албена

или Банско, но без да допуска строителството на 15-16- етажните хотели, както е в останалите български курорти по Черноморието.
Макар и не чак толкова амбициозни, фермерите в региона също си имат своите планове за бъдещето. Мария и Красимир Стефанови например смятат за няколко години да преструктурират животновъдната си ферма и да започнат да отглеждат само месодайни говеда. Преценили са, че за да покрият изискванията на ЕС за качеството на суровото мляко, ще са им необходими далеч повече инвестиции. Иначе сега произвеждат около 400 - 500 литра мляко дневно, което продават на одобреното за износ в ЕС предприятие ФАМА - единственото в региона. Въпреки че е по-дребен фермер, 28-годишният Иван Иванов няма намерения да се отказва от производството на мляко. Средно произвежда между 150 и 180 литра мляко на ден. Горд е от това, което е постигнал до момента, и се надява за 5-10 години да успее да удвои продукцията си. Мечтае да направи фермата си биологична. Все още обаче в България няма законодателство в тази област, а и банките не отпускат дългосрочни кредити на производителите. За него

Членството в ЕС означава повече сигурност

въпреки че след 2007 г. производството на мляко ще се ограничи с квоти.
Липсата на възможности за кредитиране като един от основните проблеми пред производителите посочва и Никола Димов. Той е съпруг на кметицата Елка Димова и председател на най-голямата земеделска кооперация в Шабла - „Изток“. Кооперацията обработва над 30 000 декара земя и изплаща едни от най-високите ренти на собствениците, които са отдали земята си под аренда в региона. (Висока рента означава между 25 и 30 лева на декар.) Смята през следващите години да увеличи стопанисваната от кооперацията площ до 35 хил. хектара. „Повече няма как, защото не разполагаме с достатъчно техника, а и обработваемите площи в региона вече са разпределени между няколко кооперации“, разказва Димов. Затова пък има намерение да инвестира в туризма. Надява се, че по програмата САПАРД ще се поднови финансирането на проектите за селски туризъм. Иска с пари от програмата да обнови почивната база „Изток“ в Шабла, която е собственост на управляваната от него земеделска кооперация. Иначе членството в ЕС не го притеснява. Все пак, ако не намерят пазар, производителите в общността могат да продават зърното си на интервенционните агенции при фиксирана 101 евро на тон цена. Надява се така да стане и в България. А дали мечтите за светло бъдеще на фермерите в Шабла ще се сбъднат не би могъл да гадае. Сигурен е поне в едно - че след 2007 г. за производителите в България ще има по-ясни механизми и правила.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България с най-несвободни медии и на Балканите, "Ню имидж" купува 50% от вестниците на Пеевски 1 Вечерни новини: България с най-несвободни медии и на Балканите, "Ню имидж" купува 50% от вестниците на Пеевски

И още: Тръмп и Макрон ще предоговарят ядредната сделка за Иран, "Кадифената революция" в Армения продължава, съдът ще реши утре да остави ли Иванчева постоянно в ареста

25 апр 2018, 1990 прочитания

Николай Ненчев окончателно оправдан по едно от делата срещу него 2 Николай Ненчев окончателно оправдан по едно от делата срещу него

Три съдебни инстанции приеха, че бившият военен министър не е престъпил закона с договора за изработване на униформи

25 апр 2018, 1187 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Новите данъци и осигуровки: кой ще спечели и кой ще загуби

Финансовото министерство предлага през 2006 г. пенсионните вноски да паднат от 29% на 23%, но да се качат акцизите за цигари, алкохол и горива

Крахът на експеримента "Младост"

Политическият експеримент на Десислава Иванчева достигна очакван провал в неочакван мащаб

Корупцията не е за всеки

Арестът на районния кмет на Младост показа докъде може да стигне най-далеч борбата с корупцията

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Книга: Жак Превер – "Приказки за непослушни деца"

Илюстрациите са тези от оригиналното издание и са на перуанско-аржентинската художничка Елса Енрикес

"Квадратът" на неудобните истини

Филмът на Рубен Йостлунд е смешна до плач сатира на политическата коректност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кредитите растат, нова инвестиция в компанията с бълагрски основател Leanplum, "Лидл" планира поне 7 нови магазина през 2018 г.

Емисия

DAILY @7AM // 26.04.2018 Прочетете