Икономика на природните бедствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономика на природните бедствия

Икономика на природните бедствия

Любимци на инвеститорите стават компаниите с по-високи екологични стандарти

1609 прочитания

Човешката драма от промените в климата често завладява въображението на Холивуд, но анализите за икономическите и корпоративните и измерения засега остават сякаш встрани от вниманието на икономисти и бизнесмени. За бизнеса обаче промяната в климата повече не може да се разглежда като далечна възможност, която е в интересите само на определени групи за натиск и учени. Ефектите от климатичните промени върху глобалната икономика още не са добре изследвани поради концептуални и информационни проблеми. Една от основните причини за това е, че голяма част от икономическото влияние се материализира индиректно - чрез влияние върху непазарни фактори (ландшафт, фито- и биосфера), които засягат най-силно земеделие, енергетика, транспорт, но и цялата икономика. Поради комплексността на факторите е много трудно да се прогнозира как ще изглежда икономиката след 70 или 100 години, когато се очаква средната температура на земята да бъде с между 2 и 5 градуса Целзий по-висока, отколкото е в момента. Очевидно е, че промените на климата засягат много по-тежко развиващите се и селскостопанските държави, които и без това имат огромни външни дългове и по-малки възможности за привличане на инвестиции. Най-лошият сценарий на икономическия модел, изработен от Института за световна икономика в германския град Кил, предвижда само заради повсеместния спад на земеделската продукция драстично да поскъпнат храните в цял свят в края на века.

„Близо 20% от световната икономика е изложена на рискове заради промяната на климата. За някои сектори като енергетика, транспорт, земеделие промените в климата имат по-голямо значение, отколкото валутните курсове и лихвените проценти“, твърди Паскал Сание от Axa Fund Management в Париж.

Две реколти на сезон

Икономическото влияние от промените в климата е особено голямо върху земеделието, животновъдството, горската и риболовната промишленост. Климатичните аномалии - суша, необичайно високи температури, прекомерни валежи и наводнения, водят до намаляване на добивите. Картата на земеделието е на път да се промени съществено - традиционните топло- и влаголюбиви култури да се появят на север, докато добивите от някои култури, които традиционно се отглеждат на по-големи географски ширини, ще намалеят заради неблагоприятните за тях метеорологични условия. Статистиката вече сочи, че добивите от някои култури драстично намаляват дори при незначителни температурни промени. Само отделни растителни видове успяват да се „възползват“ от покачването на температурите и да повишат плодовитостта си. Ohio State University проведе изследване, което показва, че парниковият ефект значително повишава плодовитостта на някои зърнени култури. Обилната реколта обаче е с ниско хранително качество, защото спада съдържанието на азот (който се съхранява под формата на белтъчини). От глобалното затопляне вероятно ще спечели и европейското земеделие. В случай че летата на континента продължат да стават по-топли (температурата се повиши с около 2 градуса Целзий), ще се удължи периодът, през който могат да се отглеждат култури и вместо една да се прибират по две реколти на сезон. Така ще бъде, ако температурите не се повишат прекалено много и няма екстремални „горещи вълни“, прогнозира Андрю Длъголечки от Andlug Consulting.

Повишаването на морското ниво оказва сериозно влияние върху земеделието в крайбрежните зони. Експертите предупреждават, че негативните последици предварително може да бъдат ограничени чрез изграждане на защитни съоръжения и диги срещу наводнения. Но не всички държави, разположени близо до океани и морета, ще могат да отделят необходимите инвестиции от своите бюджети (например в Югоизточна Азия или малките островни държави). Изготвените от западни икономисти модели показват, че инвестициите за превенция ще бъдат по-малки в сравнение с щетите.

„Сега ще видите какво ви чака“

Ураганите по източното крайбрежие на САЩ бяха основна причина за поскъпването на петрола в края на лятото заради срив в доставките на нефто­продукти. При прогнозата на учените за зачестяване на ураганите и наводненията, която опростенчески би звучала като „сега ще видите какво ви чака“, подобни случаи на резки скокове на цените и дефицит в доставките ще зачестят. Десетилетията на бездействие оставиха света без реални енергийни алтернативи (в общия случай достъпните алтернативни горива например намаляват с не повече от 5% потреблението на нефт и нефтопродукти). Според изчисления на Международната агенция за енергетика (МАЕ) необходимите средства за научноизследователския сектор, които биха освободили енергетиката от диктата на въглеродните съединения, а атмосферата - от емисии от вредни газове, възлизат на 400 млрд. долара. Това е малко повече от 1% от сегашния глобален брутен вътрешен продукт (БВП). Международните и местните правни решения за опазване на околната среда и намаляване на вредните емисии пораждат регулации, които особено силно влияят върху енергетиката, но косвено засягат много други сектори. На този етап регулациите се свеждат основно до „екологизиране“ - разработване на чисти технологии за производство на енергия, намаляване на дела на енергията от въглища и петрол (тази технология е един от най-големите замърсители на атмосферата) и преориентиране към водната, вятърната и дори ядрената енергия. Смятаната от еколози и политици за опасна технология на ядрените централи вече изглежда разумна възможност за неутрализиране на ефектите от промените в климата.

За бизнеса заплахите дебнат от няколко фронта

Климатичните феномени носят непосредствени загуби за компаниите. Типичните примери виждаме всяка година след поредния ураган в САЩ, тайфун в Япония или наводнение в Европа. Тези загуби нарастват правопропорционално на усилващия се интензитет на стихиите - увреждане на сградите, затруднения с транспорта, недостиг или закъснения с доставките на суровини и материали, включително и промени в потреблението. Компаниите търпят загуби и заради променящото се национално и международно законодателство (главно от такси и мерки за регулиране на вредните емисии, които задължават предприятията да правят допълнителни и често пъти скъпи инвестиции). Много от най-големите компании в света обаче все още игнорират икономическите ефекти от промените в климата. Проуч­ване на Carbon Disclosure Project показва, че 90% от 500-те най-големи компании в света от класацията на в. Financial Times осъзнават рисковете, но едва 63% вземат мерки, за да ограничат опасностите.

Цунами от загуби за застрахователите

Тъй като загубите от природните катаклизми се удвояват на всеки десет години, печалбите на застрахователите са изложени на особено висок риск. Асоциацията на британските застрахователи очаква нарастващите емисии от въглероден диоксид да увеличат загубите за застрахователите от трите основни вида бури в света - ураганите в САЩ, тайфуните в Япония и зимните бури в Европа. През 2080 г. една лоша година може да струва на застрахователите в САЩ 106 млрд. долара, което е повече от 75% над сегашните загуби. За сравнение статистиката сочи, че най-пагубният за застрахователите досега ураган - „Андрю“ (за „Катрина“ загубите още не са напълно изчислени), е струвал на застрахователната индустрия 21.5 млрд. долара. Застрахователните загуби от тайфуните в Япония ще скочат с около 60% до 33.5 млрд. долара годишно до 2080 г., а в Европа щетите от наводненията ще се вдигнат със 144.6 млрд. долара, изчисляват британските експерти. Според скептиците загубите ще бъдат дори още по-големи, тъй като в компютърния модел на британската асоциация не са предвидени поскъпването на имотите и промените във валутните курсове за разглеждания период.

Нови хоризонти пред имотите и туризма

Вследствие природните бедствия, предизвиквани от климатичните промени, ще настъпи преструктуриране на пазара на недвижими имоти и на туристическите дестинации. Редица предпочитани райони ще бъдат забравени заради опасността от природните бедствия. Слънчеви оазиси като Флорида и Южна Азия постепенно ще губят желаещи да си купят там имоти и да почиват. Още повече че метеоролозите прогнозират, че в резултат от затоплянето на планетата ураганните ветрове ще имат 6% по-висока скорост. Пусти вероятно ще остават и голф игрищата по критичните точки на планетата. Инвеститорите в този сектор на територията на Флорида вече съобщават за загуби от отложени турнири.

Независимо от апокалиптичните сценарии инвеститорите могат да се спасят, като подкрепят

Печелившите сектори

и избегнат губещите отрасли. Стремежът към редуциране на вредните емисии ще направи компаниите по-ефективни в тяхната дейност и инвестиции. Ще се развият нови индустрии и сектори. Международната агенция за енергетика очаква инвестициите в слънчевата и вятърната енергетика да скочат от 20 млрд. до 100 млрд. долара годишно през следващите 10 години. В очите на инвеститорите е възможно да се оформят нови любимци - по-ефективните компании и фирмите, които прилагат по-високи екологични стандарти. Повечето от тези фирми засега принадлежат по-скоро към средния бизнес. Специализираната организация Climate Change Capital е идентифицирала 70 такива британски фирми, които нарежда сред бъдещите печеливши.

За някои сектори природните катаклизми буквално са извор на печалби. Най-силно се облагодетелства строителният сектор. Цунами в Южна Азия, наводненията в Източна Европа и пораженията от ураганите с „нежни имена“ през 2005 г. предизвикаха поскъпване на акциите на строителните компании, тъй като се очаква те да имат доста работа по отстраняване на пораженията. От чуждото нещастие в редица случаи печелят и много компании в сектора на потребителските стоки, както и търговските вериги. Заради наводненията се увеличава търсенето на водонепромокаеми обувки, дъждобрани, чадъри, а периоди на суша и жега са златно време за производителите и търговците на разхладителни напитки, козметика за слънце, сладолед, климатици. Неспособността на бизнеса да реагира навреме на тези промени доведе до недостиг на климатици и вентилатори в Централна Европа през лятото на 2003 г. - една от най-горещите години.

Едно е сигурно: бизнес общността държи ключа за справяне с проблема и усилията за стабилизиране на емисиите вредни газове в атмосферата ще дадат резултат само ако се извършват с пълната подкрепа на корпоративните лидери.

Човешката драма от промените в климата често завладява въображението на Холивуд, но анализите за икономическите и корпоративните и измерения засега остават сякаш встрани от вниманието на икономисти и бизнесмени. За бизнеса обаче промяната в климата повече не може да се разглежда като далечна възможност, която е в интересите само на определени групи за натиск и учени. Ефектите от климатичните промени върху глобалната икономика още не са добре изследвани поради концептуални и информационни проблеми. Една от основните причини за това е, че голяма част от икономическото влияние се материализира индиректно - чрез влияние върху непазарни фактори (ландшафт, фито- и биосфера), които засягат най-силно земеделие, енергетика, транспорт, но и цялата икономика. Поради комплексността на факторите е много трудно да се прогнозира как ще изглежда икономиката след 70 или 100 години, когато се очаква средната температура на земята да бъде с между 2 и 5 градуса Целзий по-висока, отколкото е в момента. Очевидно е, че промените на климата засягат много по-тежко развиващите се и селскостопанските държави, които и без това имат огромни външни дългове и по-малки възможности за привличане на инвестиции. Най-лошият сценарий на икономическия модел, изработен от Института за световна икономика в германския град Кил, предвижда само заради повсеместния спад на земеделската продукция драстично да поскъпнат храните в цял свят в края на века.

„Близо 20% от световната икономика е изложена на рискове заради промяната на климата. За някои сектори като енергетика, транспорт, земеделие промените в климата имат по-голямо значение, отколкото валутните курсове и лихвените проценти“, твърди Паскал Сание от Axa Fund Management в Париж.

Две реколти на сезон

Икономическото влияние от промените в климата е особено голямо върху земеделието, животновъдството, горската и риболовната промишленост. Климатичните аномалии - суша, необичайно високи температури, прекомерни валежи и наводнения, водят до намаляване на добивите. Картата на земеделието е на път да се промени съществено - традиционните топло- и влаголюбиви култури да се появят на север, докато добивите от някои култури, които традиционно се отглеждат на по-големи географски ширини, ще намалеят заради неблагоприятните за тях метеорологични условия. Статистиката вече сочи, че добивите от някои култури драстично намаляват дори при незначителни температурни промени. Само отделни растителни видове успяват да се „възползват“ от покачването на температурите и да повишат плодовитостта си. Ohio State University проведе изследване, което показва, че парниковият ефект значително повишава плодовитостта на някои зърнени култури. Обилната реколта обаче е с ниско хранително качество, защото спада съдържанието на азот (който се съхранява под формата на белтъчини).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.