Японско решение за боклука на София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Японско решение за боклука на София

Японско решение за боклука на София

Технологията е атрактивна от икономическа и екологична гледна точка

4009 прочитания

Кризата с боклука на София е поредно доказателство, че управлението на твърдите битови отпадъци се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства за големите градове навсякъде по света. Колкото по-развита става една икономика, толкова по-ясно се открояват проблеми като липсата на сметища, повече пластмаси и химикали в твърдите отпадъци, генериране на по-голямо количество отпадъци на човек от населението успоредно с увеличаване на жителите на градовете и повишена чувствителност към опазването на околната среда. Подобна ситуация стимулира търсенето на алтернативи на съществуващите системи за управление на твърдите битови отпадъци.

Япония е най-напредналата страна в света както от гледна точка на технологиите, които превръщат отпадъците в енергия и материали чрез газификация и топене на утаилата се и летлива пепел при тяхната преработка, така и спрямо броя на заводите и високия процент на рециклиране. Това се дължи в значителна степен и на активното участие на хората в разделното събиране на отпадъци още при техния източник. Отговорност за цялостната политика по управлението на твърдите битови отпадъци и за финансирането на съоръженията за тяхното третиране в Япония носи Министерството за опазване на околната среда. Целта е постоянно поддържане на високи екологични стандарти на територията на цяла Япония. Всички дейности от събирането на отпадъците до крайното им депониране са поверени на общините. Значителна част от първоначалните инвестиции за построяване на завод за преработка на отпадъците се осигурява от централното правителство. Разходите по поддръжката се покрива от общинска такса смет. Много общини събират допълнителни такси за третиране на някои твърди отпадъци. Домакинствата например заплащат приблизително по 3 евро такса за всеки обемист отпадък, който искат да изхвърлят - като климатик или хладилник например. Усилията на общините в Япония са насочени основно към минимизиране на обема боклук, който директно се изхвърля на дадено сметище чрез газификация на отпадъците, стопяване на пепелта и рециклиране.

Технологията

За намиране на устойчиво решение на проблема с управлението на твърдите битови отпадъци в София японската корпорация „Ебара“ предлага комплексен вариант на проект за изграждане на завод за тяхната преработка. Той се състои от три основни съоръжения:

1) Съоръжението за рециклиране е необходимо, защото превръщането на твърдите битови отпадъци в енергия изисква първо разделянето им в различни категории за рециклиране. Селективен пулверизиращ класификатор натрошава отпадъците съобразно тяхната здравина, като отделя по-меките отпадъци и хартията от по-твърдите. Основна характеристика е третирането на хранителни отпадъци от домакинствата с 80% или по-голямо съдържание на влажност. 2) Завод за компостиране третира биоразградимите отпадъци в аеробно състояние и ги превръща в компост (органична тор за подобряване на структурата и плодородието на почвата). Към този завод би могло да се прибави и съоръжение, което превръща органичните битови отпадъци, включително органичните утайки от пречиствателни станции, не само в компост, необходим за развитие на екологично земеделие, но и в метан, приложим за газови двигатели. 3) Завод за газификация и топене на пепелта третира отпадъците, които не могат да се рециклират в компостиращия завод, и ги превръща в енергия и строителни материали. Състои се от две основни съоръжения: пещ за втечняване и газифициране на отпадъците при температура около 550 градуса Целзий и високотемпературна (1350 - 1450 градуса Целзий) камера с прибавяне на вторичен въздух с цел постигане на пълно окисляване за топене на утаилата се и летлива пепел. Превръщането на тези два вида пепел в шлака е ключовата характеристика на тази технология, позната като TwinRec. Тя преобразява отпадъците в рециклирани метали, строителни материали и енергия, оползотворявайки 97-98% от тях. Металите в отпадъците се рециклират с отлично качество, защото те нито се изгарят, нито се разтопяват, нито се спичат в процеса на термична обработка. Фината пепел, обгорелите частици и запалителният газ преминават във високотемпературната камера, където допълнителният приток от въздух дава енергията, необходима за стопяване на пепелта, която се рециклира като стабилен стъклен гранулат. Тези гранулати заместват стъкло, пясък и чакъл, а могат да се използват (както това става в Япония) като попълващи материали при производството на асфалт. Само малката част от летливата пепел и утаилата се пепел, която не може да се разтопи (2-3%), се втвърдява за депониране.

Екологичният ефект

Технологията за газификация и стопяване на пепелта се различава от технологията за конвенционално изгаряне (инсинерация) на отпадъци по температура, разход на гориво, рециклиране, третиране на пепелта и размер на количеството отпадъци, които се депонират (виж таблица №1).

В много случаи в Япония преди строителството на завод за третиране на отпадъците властите постигат договор с хората, които живеят в близост с мястото, предвидено за съоръжението, относно доброволна стойност на емисиите на вредни вещества. Така много често договорените пределно допустими стойности на вредните емисии могат да бъдат по-ниски от установените в националното законодателство. Сравнението между пределно допустимите стойности на въздушни емисии на вредни вещества съгласно Директива 2000/76 на Европейската комисия за термична обработка на отпадъци и тези на завод за газификация на отпадъци в Япония, построен по технология от корпорация „Ебара“ (виж таблица 2), недвусмислено показва дългосрочната екологична перспектива пред експлоатацията на подобно съоръжение. Технологията на японската корпорация „Ебара“ може да се окаже подходящото устойчиво решение на кризата със софийския боклук, което да комбинира в себе си най-добрия екологичен ефект, бъдещото развитие на София и да бъде приета от обществото по няколко основни причини и при наличието на няколко основни предпоставки: TwinRec предполага комплексен подход за третиране на твърдите битови отпадъци. Тя комбинира материално, термично и химично рециклиране. Приложението и е свързано с постепенното възприемане на култура на разделно събиране на отпадъците при източника. Произвежданият от третиране на биоразградимите отпадъци компост е не само ценна суровина, но и предпоставка за развитие на най-важния експортно ориентиран отрасъл на екологичното земеделие - производството на органични храни. Висока стойност на пазара имат също рециклираните метали и сплави, произведените строителни материали и придобитата енергия. Ако вместо технология на газификация се използва плазмена технология, ще бъдат необходими допълнителни разходи за енергия (предимно електричество), а получената течна шлака ще съдържа трудна за рециклиране смес от метали и инертни материали.

Финансирането

TwinRec предполага финансиране по-скоро от държавния бюджет, отколкото по схемите за частно финансиране BOT/BOO (Build-Operate-Transfer/Build-Operate-Own или построй-използвай-прехвърли/построй-използвай-притежавай). Когато частни инвеститори се заемат да строят завод за преработка на отпадъци, те съвсем резонно се стремят към минимални разходи, минимална първоначална инвестиция за технологии и покриване само на минималните изисквания за опазване на околната среда, за да могат в сравнително кратък период да си осигурят възвращаемост на инвестицията. Същевременно всеки претендиращ за модерен завод за преработка на отпадъци задължително трябва да отговаря на екологичните стандарти на ЕС в тази област не само сега, но и в обозрима перспектива от поне 15 - 20 години. Съчетанието от най-ниски разходи за инвестиция и най-приемливи в дългосрочен план екологични стандарти изглежда неизпълнимо при схема на частен инвеститор. С други думи, едва ли някой би се усъмнил в констатацията, че евтиното в кратко­срочен план изпълнение на завод за преработка на отпадъците от гледна точка на икономическите параметри със сигурност ще изглежда по-скъпо в дългосрочен план от гледна точка и на икономически, и на екологични показатели. Не само технологията за газификация, но и плазмената технология е твърде скъпа за частен инвеститор. Затова би било много важно, ако правителството, и в частност Министерството на околната среда и водите съвместно с Министерството на финансите, обсъдят възможните опции за финансиране на първоначалната инвестиция в завод за третиране на твърдите битови отпадъци на София. Това би могло да стане чрез институционално финансиране по линия на поне два вида заеми от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC): експортен кредит или заем по линия на т.нар. официална помощ за развитие, какъвто България все още би могла да получи преди присъединяването си към ЕС. При използването на подобни инструменти евентуални обсъждания биха могли да включат и допълнителни аргументи и възможности като сътрудничеството между България и Япония по линия на т.нар. Протокол от Киото и/или търсене на комбинирано решение на третиране на твърдите битови отпадъци на София с третиране на индустриални отпадъци или индустриално използване на биомаса за производство на биопластмаси и биогорива. Задачата на Столичната община при такива обстоятелства би била да оптимизира финансирането на всички дейности от събирането на отпадъците до крайното им депониране и да преразгледа как може да използва максимално наличните си ресурси.

Практиката

TwinRec е всеобхватно доказана в практиката технология за третиране на твърди битови отпадъци, рециклирано гориво, раздробени остатъци, отпадъчни пластмаси, утайки от пречистване на отпадъчни води, медицински отпадъци. Над 80 завода по тази технология в момента са или в действие, или се изграждат в Япония за третиране на твърдите битови отпадъци.

Технологията за газификация и стопяване на пепелта минимизира остатъчните отпадъци за депониране до 2-3% от общия обем на отпадъци и практически не изисква място за сметище. Европейският съюз е въвел Директива 1999/31 на Европейската комисия, която постановява постепенно намаляване на прякото изхвърляне на биоразградими отпадъци на сметищата. Най-късно до 2020 г. се изисква 65% от биоразградимите отпадъци да бъдат отклонени от сметищата. В резултат на това е необходим някакъв вид междинно третиране на тези отпадъци. Правителството на Германия въведе нови регулации от тази година, според които само отпадък, чието съдържание на общ органичен въглерод е под 3%, може да бъде депониран. За да се постигне подобна цел, е необходима или газификация, или конвенционално изгаряне на отпадъци. До 2 октомври т.г. цялото количество отпадъци се изхвърляше директно на сметището в Суходол, което оказва сериозен екологичен и социален натиск върху района. Най-големият проблем на сегашното управление на твърдите битови отпадъци в столицата е, че няма намаление на количеството боклук преди изхвърлянето му на сметището с изключение на неформалното рециклиране. Сега сметището в Суходол не може да бъде използвано за друга цел, докато не приключи стабилизирането на твърдите отпадъци, което обикновено отнема 20-30 години. Същевременно една негова рехабилитация чрез издълбаване и изриване на изхвърления отпадък за по-нататъшно третиране би постигнало подобна стабилизация много по-рано. Тwin Rec не генерира вредни субстанции или вторично замърсяване за разлика от конвенционалното изгаряне на отпадъци, при които използването на инсинератор свежда отпадъка до токсичен прах в размер на 10% от първоначалното количество, което налага изхвърлянето му на сметище и би могло да причини вторично замърсяване. TwinRec също така минимизира токсичните емисии като двуокиси, азотен и серен окис и други странични продукти, които се съдържат в димните газове на изгорения отпадък. Всичко това е в състояние да направи технологията за газификация и стопяване на пепелта атрактивна от икономическа и екологична гледна точка.

Страните, които са възприели добиването на енергия от отпадъци като част от една стратегия за интегрирано управление на отпадъци, имат също и по-напреднали системи за рециклиране на отпадъци. Или в съвременните методи за цялостно управление на отпадъците рециклирането и добиването на енергия от тях върви паралелно. Тенденцията е очевидна - повече рециклиране означава добиване на повече енергия. Устойчивият процес на третиране на отпадъците трябва да се заеме с двата аспекта на отпадъка: добиване на ресурси като енергия и материали, но и разрушаване или трансформиране на токсичния им потенциал.

*Авторът е управител на Pacific Asia Business Netrwork Ltd. и консултант на японската корпорация „Ебара“ за България. Бивш посланник на България в Япония

Сравнение между технологията за газификация на отпадъците и технология за конвенционалното им изгаряне (инсинерация)
Газификация и стопяване на пепелта Конвенционално изгаряне
Температура Температурата в пещта за стопяване на пепелта е 1300 градуса Целзий, достатъчно висока за декомпозиране на двуокисите и стопяване на пепелта в шлака Максималната температура е под 1000 градуса Целзий.
Разход на гориво Не е необходим допълнителен разход на гориво. Необходимо е постоянно захранване с гориво.
Рециклиране Алуминий и желязо се извличат от газификатора без окисляване, което има висока стойност на пазара на рециклирани продукти. Шлаката се използва като рециклиран материал. Алуминият и желязото се окисляват в пещта, което значително намалява стойността им на пазара на рециклирани продукти.
Пепел Пепелта се стопява чрез висока температура и се превръща в безвредни рециклирани материали. Утаилата се пепел и летливата пепел трябва да се третират.
Количество отпадъци за депониране Под 3 %. Приблизително 10-20 %.

@@table:[email protected]@

Кризата с боклука на София е поредно доказателство, че управлението на твърдите битови отпадъци се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства за големите градове навсякъде по света. Колкото по-развита става една икономика, толкова по-ясно се открояват проблеми като липсата на сметища, повече пластмаси и химикали в твърдите отпадъци, генериране на по-голямо количество отпадъци на човек от населението успоредно с увеличаване на жителите на градовете и повишена чувствителност към опазването на околната среда. Подобна ситуация стимулира търсенето на алтернативи на съществуващите системи за управление на твърдите битови отпадъци.

Япония е най-напредналата страна в света както от гледна точка на технологиите, които превръщат отпадъците в енергия и материали чрез газификация и топене на утаилата се и летлива пепел при тяхната преработка, така и спрямо броя на заводите и високия процент на рециклиране. Това се дължи в значителна степен и на активното участие на хората в разделното събиране на отпадъци още при техния източник.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    imotidoverie

    Уважаеми Дами и Господа,

    С голямо притеснение следим развитието на проблема с третирането и депонирането на общинските отпадъци на град София. Предложението на заместник кмета по екология към Столична община за откриване на първия етап от депото за битови отпадъци говори за сериозно непознаване на проблема. Ще си позволим да Ви напомним само някои от по-важните аспекти от развитието на този болезнен въпрос за столичани.

    Теренът за депо за битови отпадъци в землището на кв. Суходол е определен с постановление №155 от 02.08.1984 на МС. Продаването на кооперативна земя от бившото ТКЗС, одържавяването й и в последствие предоставяне за нуждите на Столична община е в разрез и с тогава действащите закони.

    Така определеният терен, неотговарящ на никакви екологични изисквания, е разделен на два етапа. Първият етап представлява терен от 130 дка и действа в периода 1985 – 1993 год. Отпадъците са полагани в естествена долина без специална, изолираща глинена подложка, без геомембрана от ПВХ-фолио и без изградена система за отвеждане на инфилтрата /отпадъчен, течен продукт при гниенето на отпадъците/.

    През 1997 год. Висшият експертен съвет на МОСВ приема Решение по ОВОС /оценка на въздействието върху околната среда/ №20-5/1997 год. относно проект за рекултивация на първия етап. Парадоксално е, но до този момент, след седем години, не е завършила рекултивацията на този етап. Съгласно т.11. същото решение гласи: “Да се предвидят мерки за недопускане на вторично замърсяване върху рекултивирания участък”.

    През 2002 год. МОСВ в програмата си за управление на отпадъците определя срок на СО до 31.12.2002 год. да изготви цялостна програма за решаване на сметосъбирането в столицата с предложението да се ползват предприсъединителните фондове по ИСПА. Това налага СОС да излезе с Решение № 28/15.04.2002 год.: “т.1. Възлага на кмета на СО да разработи и представи пред СОС цялостна концепция за решаване на проблемите, свързани със сметосъбирането, сметоизвозването, депонирането и преработката на отпъдъците до 30.09.2002 год. Концепцията да включва програма за поетапно закриване и рекултивация на депото в кв. Суходол...”. За съжаление до този момент не е изпълнен нито един пункт от гореизложеното.

    Депото в кв. Суходол, и по специално първи етап, се намира изцяло върху геотермалната леща на термоминералните извори на гр. Банкя и кв. Горна Баня. Тези води са доказан природо-лечебен феномен. През 1993 год. СО възлага проучване на обекта “депо за ТБО” на японската организация “JICA”. Ето малка част от тяхното становище: “т.5. Сеизмични заключения: Площадката е в сеизмична зона от девета степен по скалата на Рихтер.”, т.6. “Нивото на подпочвените води е високо”.

    В допълнение трябва отново да напомним, че самото депо за битови отпадъци е в разломна зона, съгласо геоложкия доклад към проекта. Няма мрежа от дълбоки структурни сондажи, предхождащи строителството на депото, за да се проследи пиезометричното ниво на подпочвените води. Няма създаден компютърен модел за проследяване на тяхната миграция. При извършената независима експертиза се доказа, че 15 компонента в състава на инфилтрата превишават допустимите норми /вж.. Протокол № 6.2-3.220/26.07.2002 год. на “Евротест - контрол” АД/. При евентуално замърсяване на подпочвените води, които по геосинклинален път могат да излязат на повърхността на километри от сметището, са потенциални замърсители на околната среда и могат да създадат непредвидими опасности за живота и здравето на населението.

    Сметището в кв. Суходол попада и в границите на охранителна зона “Б” на Националния балнеолечебен курорт Банкя - Заповед № РД-09-1049 на МЗ /ДВ бр. 90/1989 год./, изготвена във връзка с Наредба №14 за курортните ресурси на България. В чл. 21, т.2. на тази наредба категорично се забраняват дейности като: “...дълбоки изкопи и насипи, изхвърлянето на производствени и битови течни и твърди отпадъци...”, чл. 26 – “...забранява се нарушаването на природния ландшафт, замърсяването на околната среда и всяка дейност, която замърсява въздуха, водата и почвата.”.

    Във всички доклади по ОВОС се признава, че липсва стратегическа оценка на здравния риск за населението на този район. През последните години се наблюдава наличието на астматични и алергични заболявания над нормалното, особено при подрастващото поколение.

    Сдружението бе принудено да води дело във ВАС /Висш административен съд/ във връзка с Решение по ОВОС, относно клетки за депониране на болнични отпадъци. С Решение № 45-49/19.05.2004 год. на тричленния състав ВАС отхвърли Решението на МОСВ. Доколкото това засягаше депото в кв. Суходол, съдийският състав даде много точна характеристика на цялостната ситуация и проблемите на депото: стр. 9 “...как при съществуващата нормативна рамка е било допуснато изграждането на самото депо за битови отпадъци”. С Решение № 489 / 19.01.2005 год. петчленния състав на ВАС потвърди решението на тричленния състав. Така СО загуби около 350 000 /триста и петдесет хиляди/ лева на данъкоплатците за неосъществим проект, а МОСВ заплати съдебните разноски.

    В момента някои чиновници се опитват да докажат, че няма друго решение и се готвят с палиативни мерки за разширяване и надграждане именно на първи етап. Предтекстът е, че това ще бъде депо за аварийни ситуации, но се пропуска факта, че има решение за пълна рекултивация на този етап, което прави тези предложения още по-абсурдни.
    За кой ли път трябва да повтаряме, че над 100 години, при различни правителства и режими, никой не си позволи да замърси западната част на столицата, защото вентилирането на града става именно в посока запад-изток. А сметището е ситуирано на най-високата точка на столицата и в надветрената й зона. Самото депо отделя и газ метан /в резултат на гнилостните процеси/, който пряко влияе върху местното /в частност/ и глобалното затопляне. Столицата ни жизнено се нуждае от чист атмосферен въздух, имайки предвид преуплътняването й през последните години. Затова повече от 500 000 пряко потърпевши жители на западния район на столицата /Суходол, Горна Баня, Иваняне, Овча Купел, Филиповци, Люлин, Красна Поляна и др./ с облекчение си отдъхнаха след закриването на депото на 02.10.2005 год.

    Разбираме напълно патовата ситуация в момента, но жителите на кв. Суходол нямат вина за това положение. Общинската и държавната администрации не могат или нямат желание да намерят разумно и законосъобразно решение за цялостно решаване на проблема с трайното третиране на отпадъците.

    В предвид непознаването и незачитането на законовата уредба и чрез това застрашавайки здравето и живота на населението, настояваме:

    1. СОС на свое заседание да вземе решение, с което да задължи кмета на СО да освободи от длъжност заместник кмета по “Екология” и извърши пълна реорганизация на дирекция “Екология”;
    2. Министърът на МОСВ да освободи от длъжност директора на РИОСВ - София и извърши пълна реорганизация на инспекцията;
    3. Да се организира одит с участието и на международни експерти относно състоянието на първи и втори етап на депото в кв. Суходол.

    Разчитаме на трезвото разбиране на новото ръководство на СО и МОСВ да погледнат рационално и държавнически за трайно решаване на проблема с третиране на битовите отпадъци на София. Открито заявяваме, че при взимане на решение за откриване на депото ще продължим с протестните си действия в духа на Конвенцията за участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /ДВ бр. 33 от 2004 год./.

    Сдружение “Защита здравето и живота на населението и околната среда”

    София 1362, кв. Суходол, ул. Траян Танев 32, ПК 2
    факс 02/9583533
    [email protected]
    www.suhodol.org


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK