Изборът на Командира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изборът на Командира

Светослав Гаврийски

Изборът на Командира

Кандидатурата на Светослав Гаврийски е трети опит банкер да стане кмет на София

Иван МИХАЛЕВ
3892 прочитания

Светослав Гаврийски

© Надежда Чипева


Някои хора цял живот не могат да се разделят с прякора си от детските години. Светослав Гаврийски е един от тях. Макар че скоро ще навърши 57 години, бившият управител на Българската народна банка и настоящ кандидат-кмет на София продължава да бъде наричан от приятелите и познатите си просто Бебо. Дори и партийните PR-и предпочетоха да сложат този прякор за име на сайта (http://www.bebo.dsb.bg), което е доказателство, че финансистът е много по-известен с прякора си, отколкото със своята фамилия.

"Брат ми, който е с една година и няколко месеца по-голям от мен, ме е кръстил така. Като малък не е могъл да произнася името ми и така се е появил този прякор. След това не можах да се отърва от него, защото с приятелите ми от детинството бяхме в едно училище, после в една гимназия и така", разказва той.

Софиянски му е съсед

Ако има нещо, по което Светослав Гаврийски си прилича с досегашния кмет на столицата Стефан Софиянски, то това е че и двамата живеят на ул. "Оборище". Къщите на двете фамилии се намират на около двеста метра една от друга. Самият Гаврийски е роден в Свищов, но е изкарал детството си в столицата. По онова време градът е бил доста по-различен. Спомня си, че със семейството му ходели "на екскурзия" до Ловния парк, а по улиците пред дома му минавали само каруци с коне и файтони.

Родът на настоящия кандидат-кмет има дълги традиции. Дядо му Димитър Гаврийски е бил филолог, писател и философ, владеел е няколко езика и е бил член на Съюза на българските писатели преди 1944 г. Заради позициите му след 9 септември семейството е било репресирано от "народната власт". Бащата Велеслав Гаврийски пък е бил професор по право и преподавател в Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов. Смятан е за основателя на застрахователното дело в България и дори има създадена фондация на неговото име.

Самият Гаврийски твърди, че като малък не е имал конкретна мечта за това, което иска да стане като порасне. Малцина знаят, че той има болест по рождение, заради която не е ходил и в казармата. Това го е възпитало да води здравословен начин на живот. Никога не е пушил цигари и не е бил привърженик на алкохола. Пие само чаша-две червено вино понякога. На пръв поглед той би бил идеалният съпруг, но въпреки това се оказа единственият ерген сред кандидатите за кмет на София (ако не броим Татяна Дончева). На въпроса защо е решил да остане ерген, Гаврийски отговаря: "Не съм решил. Не съм вземал такова решение, така са се стекли обстоятелствата. Но не съм се заклевал никога да не се женя."

Шах-мат и хип-хоп

Почитател е на тихите удоволствия. Обича да играе бридж с приятели, защото е игра, която стимулира мисленето. "И шах играя, но не съм толкова запален като Жотев", добавя той. Твърди, че няма никакво хоби. "Нямам някаква конкретна страст, като да събирам марки например. Но намирам време да остана с приятели, да почета книга, да слушам музика, да гледам филми. Както всеки нормален човек", разказва Гаврийски.

Противно на представата за него като прекалено консервативен и скучноват човек, оказва се, че той е голям почитател на съвременната музика. "Всичко слушам, дори харесвам и Еминем. Защо не, това са много хубави песни", усмихва се 56-годишният улегнал на външен вид икономист. Категорично не се съгласява и с наложеното за него мнение, че не обича купоните и веселбите. "Не съм преставал да ходя по купони. В студентските години ходехме постоянно, събирахме се с приятели по квартири. Тогава имаше повече студентски живот, отколкото сега", твърди той.

Именно от ученическите и студентските години във ВИИ "Карл Маркс" са му останали най-добрите приятели. "Приятел е много силна дума. Това не означава някой, с който 24 часа, ден и нощ, да бъдете заедно. За мен приятел е този, на който можеш да разчиташ във всеки момент и да знаеш, че когато и да му звъннеш по телефона, ще направи всичко възможно да ти помогне", твърди Гаврийски и добавя, че няма врагове сред хората, с които е работил. "Запазил съм коректни отношения с всички колеги в Министерството на финансите и народната банка. Нямам конфликт с никой. Ако сме спорили, това са били професионални спорове, но нямам лични дрязги."

Командира му даде първи шанс

За близо 33 години кариера във финансовата сфера е успял да запази няколко истински приятелства. Едно от тях е с Иван Костов, с когото се познава от времето, когато той беше финансов министър в кабинета на Димитър Попов. По онова време Гаврийски е началник на отдел в министерството. Костов вижда в негово лице човек, на когото може да се разчита, и му възлага да води преговорите с кредиторите от Парижкия клуб. По-късно като първи заместник-министър на финансите Гаврийски е включен и в групата за преговори с Лондонския клуб. Това е началото на неговата успешна кариера в сферата на финансите, която го издигна до постовете на финансов министър по време на служебното правителство на Стефан Софиянски и управител на БНБ в първите години на валутния борд.

Макар че има може би най-голяма заслуга за овладяването на хиперинфлацията и за стабилността на икономиката в пос­ледните години, той не се смята за "баща на борда", както някои други икономисти у нас. "Много хора седяха и чакаха да видят кога ще пропадне бордът. След като той успя, почнаха да казват, че всичко се дължи на тях. Ако не беше успешен, може би виновният щях да съм аз", коментира с широка усмивка Гаврийски и добавя, че много хора са допринесли за днешната финансова стабилност. Споменава две имена - тези на Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов, които по онова време бяха в ръководството на Булбанк. "Имаше група хора, които работеха по законите. Не може да се каже, че един-единствен човек е автор на всичко", добавя скромно той.

Журналистите са неговият кошмар

Докато беше управител на БНБ, Гаврийски беше известен с пестеливостта си, която стигаше и до крайности. С цел да се правят икономии той беше раздал служебни телефони само на тримата подуправители на банката. Останалите членове на управителния съвет трябваше да разчитат на личните си GSM-и. Самият Гаврийски имаше мобилен телефон, но го държеше през повечето време заключен в касата си и го вземаше със себе си само по време на командировките си в чужбина. По този начин той се скриваше и от въпросите на журналистите, които можеха да разговарят с него само на някоя от редките му публични изяви.

Всъщност Гаврийски никога не е бил изпълнен с любов към представителите на четвъртата власт и трудно понася критика от страна на медиите. Понякога обаче той решаваше да изненада репортерите, като демонстрираше неподражаемото си чувство за хумор, стигащо на моменти и до самоирония. Една от любимите теми за шеги на Гаврийски си остава неговият ергенски статус. Когато се провали и вторият опит за приватизация на държавната банка Биохим в края на синьото управление, Гаврийски коментира в типичния си стил: "Какъв провал? Аз се предлагам вече 23 години и пак не го смятам за провал."

Най-много бяха бисерите по адрес на парите в обращение. Бебо обичаше да казва, че старите банкноти отпреди деноминацията са "с възможности за подвързване на учебници". Ненадмината обаче ще си остане неговата констатация, че хартиеното левче с лика на Св. Иван Рилски прилича на... тоалетна хартия "Белана". Гаврийски още не е простил на журналистката, която публикува тази негова мисъл под формата на интервю. "Това беше просто разговор, а не интервю. Попитаха ме кога ще ги смените тези пари, те са толкова меки и мръсни и аз казах, че приличат на "Белана". Но "Белана" не произвежда само тоалетна хартия, те произвеждат и други изделия", разпалено обяснява бившият управител.

Всеки има негов "автограф" в джоба

Тази случка не попречи на партийния PR да изведе като основен коз в кампанията му факта, че неговият подпис стои върху днешните български банкноти (с изключение на тази от 100 лева). Всъщност столевката трябваше да влезе в употреба още докато Гаврийски беше гуверньор на централната банка, но се забави заради спорове по повод включването на миниатюрно изображение на Бай Ганьо в нея. Медиите обвиниха шефа на БНБ в лош вкус и поругаване на българското национално дос­тойнство. Включването на Алековия герой в проекта на банкнотата беше наречено гавра, издевателство и профанщина.

След вълната от негодувание БНБ реши да отстъпи. "Може би, ако от другата страна стоеше моят портрет, щеше да предизвика по-малък скандал", заяви разочарован тогава Гаврийски. Така в крайния вариант липсваше Бай Ганьо, а на негово място художниците просто "дорисуваха" сакото на Щастливеца. Забавянето обаче лиши Гаврийски от възможността да положи подписа си върху банкнотата с образа на своя съгражданин Алеко Константинов (който също е родом от Свищов). Тя беше пусната в обращение с подписа на наследника му Иван Искров.

През целия си престой в БНБ той избягваше появата по коктейли и други светски събития. По същата причина отбягваше и храненето на публични места и предпочиташе усамотението в кабинета си, далеч от хорските погледи. Служителите в банката си спомнят как карал секретарката си Милена да му купува сладкиши от ведомственото барче. Едва в края на мандата си като гуверньор Гаврийски си поз­воли да разчупи представата за своята сдържаност. На партито по случай успешното въвеждане на новата платежна система RINGS, дни преди да напусне банката, консервативният управител дори беше забелязан да танцува в компанията на главната счетоводителка на банката.

Раздялата му с БНБ съвпадна с един от най-тежките мигове в неговия живот. Гаврийски напусна огорчен поста, след като мнозинството в предишния парламент предпочете да назначи нов гуверньор, излъчен от неговите редици. Най-голямо беше разочарованието му от Ахмед Доган, на чиято подкрепа Гаврийски разчиташе до пос­ледно. Помолен да коментира решението при избирането на Иван Искров, гуверньорът заяви: "Това е решението на Народното събрание. Както се казва - глас турски, глас божи." След което призна, че миналата година е била най-тежката в живота му. Тогава мнозина свързаха думите му с края на гуверньорската му кариера, но всъщност той имаше предвид раздялата с неговата майка, която почина след тежко боледуване в разгара на пазарлъците за управителския пост.

На стара смет - нов кмет

Гаврийски твърди, че е приел да се състезава за кметското място в София, тъй като му дош­ло до гуша от проблемите на града. Най-много го дразни мръсотията и това, че градът става все по-занемарен. Притеснява го и бурното строителство в последните години, което разрушава зелените площи. "Не съм против това, но трябва да има регулация, план и ред във всичко. Такива трапове по улиците не съм виждал никъде, а мисля, че съм посетил доста страни", добавя кандидатът на ДСБ. На въпроса как си представя София след две години, ако стане кмет, той отговаря, че трябва да бъде задължително по-чиста.

От всички кандидати за пос­та на Софиянски той като че ли най-малко може да бъде подозиран в скрити амбиции за лично облагодетелстване. Самият той разполага с достатъчно пари и имоти, които е получил по нас­ледство от родителите си. "Не мога да кажа, че съм богат, защото това е много относително. Мога да кажа, че съм независим във финансово отношение", коментира Гаврийски.

Кандидатирането му ще е третият опит за кмет на столицата да бъде избран банкер. Печалната съдба на неговите предшественици очевидно не го притеснява, след като първи обяви кандидатурата си, преди още да е ясна конкуренцията. При сегашното финансово състояние на столицата човек с неговия опит може и да е от полза. Гаврийски цял живот е работил с пари и за дългата си кариера по върховете на държавните финанси не е бил никога упрекван в корупция. Което не е малко все пак, нали...

Някои хора цял живот не могат да се разделят с прякора си от детските години. Светослав Гаврийски е един от тях. Макар че скоро ще навърши 57 години, бившият управител на Българската народна банка и настоящ кандидат-кмет на София продължава да бъде наричан от приятелите и познатите си просто Бебо. Дори и партийните PR-и предпочетоха да сложат този прякор за име на сайта (http://www.bebo.dsb.bg), което е доказателство, че финансистът е много по-известен с прякора си, отколкото със своята фамилия.

"Брат ми, който е с една година и няколко месеца по-голям от мен, ме е кръстил така. Като малък не е могъл да произнася името ми и така се е появил този прякор. След това не можах да се отърва от него, защото с приятелите ми от детинството бяхме в едно училище, после в една гимназия и така", разказва той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK