Следващият Филчев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следващият Филчев

Следващият Филчев

Действащият главен прокурор най-вероятно ще се опита да определи своя наследник

Момчил МИЛЕВ
1055 прочитания

Знаете ли какво ще стане в началото на февруари 2006 г.? Не, това не е поредният краен срок, поставен на България да изпълни ангажиментите си за членство в Европейския съюз. След малко повече от три месеца би трябвало да се случи едно изключително рядко срещано явление в българския политически живот. Нещо, което е ставало само два пъти след падането на Тодор Живков. А именно, че България би трябвало да си има нов главен прокурор.

Въпросното явление е толкова рядко и важно заради две прости причини. На първо място поради факта, че въпросният висш магистрат по конституция се наз­начава на поста си за период от 7 (седем) години. Там той е практически непоклатим заради изключително сложната и всъщност неприложима процедура по отстраняването му, която беше въведена с промяна в конституцията от правителството на Симеон Сакскобургготски. Втората причина също е лаконична: главният прокурор командва полувоенизирана йерархична структура от обвинители, не се отчита пред никого за дейността си и това му дава фактически неограничена власт да повдига обвинения срещу свои опоненти и критици. Нещо, което всъщност изобщо не му е чуждо. И което вероятно ще се случи, ако действащите политици отново започнат да променят конституцията на страната с цел да ограничат неговите правомощия. Ако се опитаме да измерим промените в българската прокуратура с етапите от развитието на човешкия организъм, в момента тя, образно казано, навлиза в периода на своя пубертет. Засега може да се каже, че на държавното обвинение до голяма степен му липсват първите седем години. Основната заслуга за това е на Иван Татарчев - първият посттоталитарен главен прокурор,

Наложен от СДС

Благодарение на него държавното обвинение първоначално беше подложено на партийна чистка, после се превърна в инструмент за организиране на серия ефектни, но безсмислени политически процеси, след това дегенерира до приятелски кръг на своя най-висш ръководител и накрая стана идеална хранителна среда за лично обогатяване.

Следващият главен прокурор също беше лансиран от СДС. За целта синята партия дори разпусна действащия Висш съдебен съвет (ВСС) в края на 1998 г., а президентът Петър Стоянов върна вече избрания под натиска на Татарчев нов главен прокурор Бойко Рашков за прегласуване от следващите правосъдни кадровици. След назначаването си на най-висшия пост в обвинението бившият син зам.-министър на правосъдието Никола Филчев обаче също започна да се обръща срещу своите политически създатели. В началото той образува дела срещу няколко висши функционери на СДС, за да парира всякакви законотворчески инициативи, които целят ограничаване на прокурорските правомощия. Постепенно натискът му се засилваше, за да се стигне до възобновяването на прашасалото дело „Сапио“ срещу синия премиер Иван Костов, което по ирония на съдбата беше прекратено в началото на неговия мандат от тогавашния шеф на следствения надзор в прокуратурата Ангел Ганев, както и образуването на следствие срещу фондацията „Бъдеще за България“, чийто ръководител е съпругата на Иван Костов - Елена. Това са само няколко примера за начините, използвани и до момента от прокуратурата, за да

Всява страх сред политиците

като по този начин парализира в зародиш всякакви опити да се променят нейните правомощия. В този контекст трябва да се разглежда и показният процес срещу депутата от ССД и бивш кмет на София Стефан Софиянски, както и искането за свалянето на неговия имунитет. Всъщност не е толкова важно дали Софиянски ще бъде осъден за продажбата на столичните Централни хали или не. По-дълбокият смисъл е в посланието на главния прокурор към политиците, които биха дръзнали да му се противопоставят в този момент. Подобна цел, но насочена към правосъдните среди, има и следственото дело за ремонта на столичната съдебна палата, с което Никола Филчев се опитва да сплаши един свой бивш съюзник - председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Всъщност, ако има нещо, под знака на което ще мине изборът на бъдещ главен прокурор през февруари 2006 г., това ще е именно усещането за страх. От Филчев се страхуват не само политическите му противници, но дори колеги, подчинени и съюзници. Става въпрос за неговата склонност да преследва целите си до последно и да предприема дискредитиращи кампании срещу своите съперници и конкуренти. А в случая той се бори със зъби и нокти за своето политическо оцеляване и по всяка вероятност тази борба може да стигне до доста крайни проявления.

Именно затова сред политическите сили като че ли има консенсус, че изборът на следващ главен прокурор ще се проведе по процедурите, описани в конституцията в момента. Избраният по времето на НДСВ Висш съдебен съвет ще определи нас­ледника на Филчев, над който „ще е само Господ“ в продължение на 7 години, както се беше изразил преди време Иван Татарчев. „На този етап едва ли е възможно да се промени начина на избор на главния прокурор“, казва депутатът от ДПС Четин Казак. „Най-вероятно сегашният състав на Висшия съдебен съвет ще избира новия главен прокурор“, смята и депутатът от БСП Младен Червеняков. „Ако по-късно се промени конституцията в частта и за избор на главен прокурор, мандатът на новия обвинител може да бъде прекъснат и отново да има избор за поста“, застрахова се все пак неговият колега Михаил Миков, който ръководи червената парламентарна група. В на пръв поглед

Малодушното поведение на политиците

обаче в голяма степен има прагматична политическа логика. Те напълно ясно съзнават, че силовият инструментариум на сегашния главен прокурор може да манипулира една евентуална промяна на конституцията в момента. Според неофициална информация Филчев наистина крои планове за евентуален бъдещ втори мандат, въпреки че в момента това звучи повече от абсурдно и е изрично забранено. Ако обаче започне процедура по редактиране на основния закон на страната ни, главният прокурор настина би могъл да използва средствата си за натиск над политиците и да премахне и въпросния рестриктивен член. Точно затова по всяка вероятност политиците ще прибягнат до изчаквателна тактика. Един от вариантите за определяне на бъдещ главен прокурор е да не се предприема избор до февруари 2006 г., когато мандатът на Филчев ще изтече. Тогава той ще бъде принуден да напусне поста си, който пък да бъде зает от и.д. шеф на обвинението (най-вероятно сегашния първи зам. главен прокурор Христо Манчев). Въпросният изпълняващ длъжността главен прокурор би трябвало да има дос­та по-ограничени правомощия, с които би могъл евентуално да злоупотребява. Вариантът с и.д. началник вече веднъж беше приложен при избора на председател на Върховния административен съд (ВАС). Така и политиците, и магистратите ще имат възможност да обсъждат бъдещите кандидатури, без да се страхуват от реваншизъм.

Много е възможно обаче историята да се повтори като фарс и да се случи нещо като избора на самия Филчев. Тогава действащият главен прокурор определи за свой приемник шефа на следствието Бойко Рашков, но президентът Петър Стоянов изчака ВСС да бъде сменен и върна номинацията за преразглеждане. Доста вероятно е сега Георги Първанов да направи същото, дори и съдебният съвет да подкрепи евентуален фаворит на прокуратурата, да изчака 7-те години на Филчев да изтекат, след което да върне избора за преразглеждане. В същото време бившият достолепен главен обвинител отново ще се е превърнал в един преподавател по право от УНСС. Проблемът е, че неговият наследник в прокуратурата ще има същата абсолютна власт. И неминуемо ще се превърне в следващия Филчев...

Знаете ли какво ще стане в началото на февруари 2006 г.? Не, това не е поредният краен срок, поставен на България да изпълни ангажиментите си за членство в Европейския съюз. След малко повече от три месеца би трябвало да се случи едно изключително рядко срещано явление в българския политически живот. Нещо, което е ставало само два пъти след падането на Тодор Живков. А именно, че България би трябвало да си има нов главен прокурор.

Въпросното явление е толкова рядко и важно заради две прости причини. На първо място поради факта, че въпросният висш магистрат по конституция се наз­начава на поста си за период от 7 (седем) години. Там той е практически непоклатим заради изключително сложната и всъщност неприложима процедура по отстраняването му, която беше въведена с промяна в конституцията от правителството на Симеон Сакскобургготски. Втората причина също е лаконична: главният прокурор командва полувоенизирана йерархична структура от обвинители, не се отчита пред никого за дейността си и това му дава фактически неограничена власт да повдига обвинения срещу свои опоненти и критици. Нещо, което всъщност изобщо не му е чуждо. И което вероятно ще се случи, ако действащите политици отново започнат да променят конституцията на страната с цел да ограничат неговите правомощия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK