Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 ное 2005, 0:00, 2986 прочитания

В Оряхово размахват Рисунък на Дунав мост 3

Спорно е има ли реален инвестиционен интерес и дали държавата ще каже „да“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Покрай свръхнатоварения Дунав мост 1 и протакания още от времената на югоембаргото държавен проект за Дунав мост 2 от мъглите над реката периодично изплува скелето на още един - Дунав мост 3. Частен. И засега доста призрачен.
„Чакаме само да бъде сключено междуправителствено споразумение между България и Румъния и мостът ще бъде готов за по-малко от 3 години. Не искаме пари от държавата - всички инвестиции са осигурени и ще са частни“, твърди кметът на Оряхово Христо Иванов. Мъглявите му твърдения по проекта са вече от два кметски мандата. Изтупвани са от прахта и след това са предлагани на няколко поредни правителства. Сега той обяснява, че е

Спечелил подкрепата на всички

кметове от Врачанска област плюс тези на Кнежа, Искър, Митрополия, Луковит, Ловеч. „Пратили сме подписка до кого ли не. Поне 200 души ще работят по строежа само, това са нови работни места. Тук имаме и бетонови възли, които ще се използват. Хората ще забогатеят...“, добавя Иванов. Напредъкът по въпроса обаче засега е спорен, а усилията на държавата са съсредоточени към изграждането с пари от бюджета и с кредити от международни финансови институции на втори мост на река Дунав при Видин - Калафат.
Дали бизнесът наистина има готовност да инвестира в изграждането на подобно съоръжение и пречката е само липсата на ясна позиция на правителството? И дали все още за Дунав мост 3 може да се говори само като за вестникарска сензация, подклаждана периодично от кмета на крайдунавския град? Ако се съберат парчетата на изприказваното и направеното дотук, пъзелът започва да се подрежда.

Инвеститорите - полунеясни

Още през 1996 г. в Софийския окръжен съд е регистрирано акционерно дружество „Мост Оряхово - Бекет“ с предмет на дейност общо строителство на сгради и строителни съоръжения. През 2004 г. кметът на Оряхово Христо Иванов обяснява пред БТА, че сдружението обединява български и чуждестранни частни фирми, готови да инвестират в строителството на шосеен мост над Дунав, а проектът ще има благотворно влияние върху цяла Врачанска област. Справка в Агенцията по вписванията показва, че в момента над 90% от акциите има Величко Александров, а останалите са собственост на Петър Петров. Общината участва само в съвета на директорите чрез Марио Милов, служител в кметството.
Община Оряхово ще се включи в дружеството, след като апортира терена, върху който ще се изгражда съоръжението. Вероятно към дружеството ще се присъедини и румънската община Бекет.
Величко Александров е собственик на изба „Магура“, има дял във фериботния комплекс Силистра - Калъраш. Той беше и мажоритарен собственик на „Мостстрой“, но през април 2004 г. 75% от капитала на дружеството бяха закупени от „Бургаски корабостроителници“, които се свързват с бизнесмена Васил Божков. Александров е представител на България в бизнес консултативния съвет към Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, член на ръководството на БСК и един от бизнес клуб „Възраждане“. По думите му неговото дружество „Ита холд“ е основен инициатор за цялата процедура по проекта, който вече е готов на ниво идейна концепция. До края на декември би трябвало да бъде готов и технико-икономическият доклад, на базата на който ще се преговаря с още инвеститори.
„Над 90% от

Финансирането

за моста ще бъде от международни банки и фондове за рисков капитал или западни пенсионни фондове. Водени са преговори с Черноморската банка за търговия и развитие и една исландска банка. По линия на пакта за стабилност бе съз­даден фонд за финансиране на инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа на принципа на публично-частното партньорство. Фондът е под шапката на Световната банка и Международната финансова корпорация и също би имал интерес да участва в проекта за изграждане на Дунав мост 3, твърди Александров. „Не искам да споменавам повече конкретика, тъй като все още сме в търговски преговори“, добави бизнесменът. Интерес според него има и от частни инвеститори от Турция и Европа. Според кмета на Оряхово Христо Иванов обаче интерес към съоръжението в момента проявява много мощен руски капитал. След като бъде сключена междуправителствената спогодба, „човекът е готов да даде 50 млн. долара“ и да се включи като акционер в дружеството „Мост Оряхово - Бекет“ чрез увеличение на капитала му. Но кои са заинтересуваните страни да финансират изграждането на моста ще съобщя на транспортния министър, твърди Иванов.
Друг изхвърлен зад брода застъпник на проекта за частен мост при Оряхово е бившият шеф на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски. Той лансира като основен инвеститор за изпълнението на проекта от румънска страна Георге Пъунеско. Румънецът има 30-годишна концесия за бреговата ивица при Бекет. Проверка в електронния регистър ДАКСИ показва, че преди две години дори е регистрирано дружество „Нова българска компания“, в което акционери с по 50% дял са българският генерал и румънският бизнесмен. При споровете за мястото за моста Оряхово - Бекет е и предпочитаната локация от румънска страна.

Има ли бели петна в обосновката

Съоръжението ще е дълго 800 метра, ще има две шосейни платна и предпазни ивици (без жп линия). Според Величко Александров актуализираната оценка на стойността на съоръжението е около 60 млн. евро. Възвращаемостта от инвестицията при съществуващия трафик би била между 9 и 12 години. Прогнозите са изготвени на база на преминаващите транспортни средства през фериботния комплекс на Оряхово. Капацитетът, който в момента се обслужва от ферибота, е около 30% от общия, т.е. на ден има възможност да минават до 350 ТИР-а. По данни на собствениците на „Фериботен комплекс“ - Оряхово, обаче в момента оттам минават само около 300 ТИР-а на седмица. Факторите за намалелия трафик са различни - повишаване цената на горивата, недобрите пътища и наличието на безмитни бензиностанции в Русе и Видин. Според общинското ръководство на Оряхово трафикът през моста би се увеличил, тъй като преминаването ще става по-бързо и няма да зависи от климатичните условия. Допълнителен аргумент е и фактът, че след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз през двете страни ще се минава транзитно. Така до приемането на държавите от Западните Балкани в общността една част от потока към Европа, която е минавала оттам, ще се пренасочи към България и Румъния. „Таксите за преминаване на моста ще бъдат съгласувани с правителството, но нашата позиция е да бъдат по-ниски от тези, които се прилагат на ферибота, които също се определят от държавната администрация“, допълва Александров. В момента фериботната такса е 39 лв. за леки автомобили и около 160 лв. за тежкотоварни превозни средства с тегло над 10 тона.

Какво ще стане с ферибота

Ако се стигне до изграждането на мост при Оряхово, това вероятно ще убие бизнеса на частния фериботен комплекс в този участък на Дунав. Сега мажоритарен собственик на комплекса е руският бизнесмен Ованес Мелик-Пашаев. Той е известен още с хлебопекарната и хотела си „Даунтаун“ и музикално-продуцентската компания Joker Media. Вложените инвестиции за развитие на ферибота досега са около 2.5 млн. щатски долара. Навремето Александров чрез „Ита-ефект“ е притежавал 25.4% от ферибота. Дялове са имали също общината, ГУСВ и Българската стопанска камара. После обаче избухва скандал между съакционерите. Едните твърдят, че Мелик-Пашаев целенасочено източва дружеството през офшорки. Руският бизнесмен е убеден, че останалите акционери не могат да очакват доходи от предприятие, в което не са инвестирали. В крайна сметка сега фериботът се свързва само с Мелик-Пашаев. Вероятно заради тази история изпълнителният директор на „Фериботен комплекс“ - Оряхово, Добри Радев вижда зад идеята за Дунав мост 3 интересите на Величко Александров, Божидар Данев и на бившия строителен министър от кабинета „Беров“ Христо Тотев.

Научихме от пресата

Проектът за трети мост на Дунав не е обсъждан на правителствено ниво, заявиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „В момента наш приоритет е изграждането на Дунав мост 2. За идеята да бъде изграден трети мост на Дунав при Оряхово - Бекет научихме от пресата. Не я изключваме. На този етап обаче конкретно съдействие от нас не е потърсено. А и проектът е твърде незрял. Не сме виждали обосновка за цената на съоръжението, нито обосновка за трафика, който ще минава през него. Към моста би трябвало да има изградена и прилежаща инфраструктура, а при Оряхово няма жп мрежа. Трудно бихме защитили инвестицията в такава, тъй като през Оряхово - Бекет не минава европейски транспортен коридор. Още повече че в програмата на министерството за развитие на инфраструктурата няма заложен приоритет изграждането на подобен мост“, коментира пред „Капитал“ зам.-министърът на транспорта Весела Господинова. Седмица по-рано в медиите бе цитиран и регионалният министър Асен Гагаузов, според когото евентуално строителство на мост на Дунав при Оряхово - Бекет може да се обсъжда едва след като започне изграждането на моста при Видин - Калафат. За изграждането на Дунав мост 2 се осигуряват 60 млн. евро от републиканския бюджет допълнително към външното финансиране и едва ли държавата ще може да отдели допълнителни средства за изграждане на инфраструктурата към още един мост. Официалните разчети за трафика през Оряхово не са обновявани отпреди 2000 г., когато се дискутираше къде да бъде изграден Дунав мост 2, заявиха още от транспортното министерство.
Реалистична или не, идеята за трети мост над Дунав е житейска критика към държавната мудност и безсилие да се изгради един очевидно необходим от бизнес гледна точка инфраструктурен проект. Вероятно има точка, а може би и повече от една, в която държавните обещания и частният инвестиционен интерес може да се срещнат.

Докъде стигна Дунав мост 2

По проекта за Дунав мост 2 при Видин - Калафат Европейската комисия наскоро одобри късата листа с кандидат-изпълнителите за проектиране и изграждане на съоръжението. Общата стойност на проекта е 236 млн. евро. Финансирането е от програмите ФАР и ИСПА на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка, германската KfW и българския бюджет. До края на 2005 г. предстои да приключат отчуждителните процедури за земите, на които ще се намира прилежащата инфраструктура на моста. Договорът с избрания изпълнител на проекта се предвижда да бъде сключен до средата на следващата година, а срокът за самото строителство е 38 месеца.

Два каменни моста над реката в древността

Два каменни и още няколко понтонни мостове са свързвали днешните български и румънски земи през древността. Нуждата от комуникации в Римската империя явно е надхвърляла многократно дори и тази между братските до 1989 г. социалистически държави Румъния и България. Според историческите изследвания на румънски и български учени каменни мостове е имало поне на две места - при Улпия Ескус (сегашното с. Гиген, Плевенска област) и при видинското село Долни Вадин. Мостът при Улпия Ескус, според публикация на проф. Румен Теофилов, е бил открит лично от император Константин Велики на 5 юли 328 г. Малко след това и старият дървен мост при Долни Вадин, който според едно румънско изследване е бил построен върху лодки с чисто военни цели през 87 г. от новата ера, е заменен с каменен. И за двата моста се предполага, че са били с дължина над 1000 метра.
Дори и единственият досега мост над Дунав при Русе можеше и да не съществува, ако през 1949 г. след разрива на Югославия с останалия комунистически лагер българското правителство не започва да се оплаква на съветското от затрудненията, които югославските власти създават за преминаване на товари. „Построили сме мост през Дунава на югославяните, ще построим и за българите“, е бил отговорът на Сталин според стенограмите на срещата му с премиера Вълко Червенков в Москва през 1949. В резултат Мостът на дружбата при Русе е построен за по-малко от две години.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 3 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

В неделя е последната дискусия, в понеделник се очаква приемането на постановлението

28 мар 2020, 11617 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано 2 Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 952 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бюрогарси, оликрати...

Президентът Путин изпраща зад борда икономическите креатури на Елцин и приема олигарси-бюрократи на държавния кораб

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10