Затъване на бързи обороти

Или как държавата помага на топлофикациите да работят на загуба и да трупат задължения

Мечтата на всички физици, математематици и древни алхимици - да сътворят вечния двигател, изглежда, вече е осъществена. Откритието е на българската държава. А така нареченият перпетуум мобиле се оказаха топлофикационните дружества в страната с държавно (и общинско) участие. От тях се очаква да работят на печалба, като продават продукцията си (в случая топлинна енергия, промишлена пара и топла вода) на потребителите по цени, значително по-ниски от разходите, които са направени за производството и дос­тавката и до клиентите. И да продължават да работят - да купуват горива, да плащат на работниците, на доставчиците и на банките и да правят инвестиции в модернизацията на системата. В крайна сметка се получава така, че разходите за производство и доставка на единица топлоенергия на топлофикация Сливен например са 78.50 лв. за мегаватчас без ДДС, а по разпореждане на държавния регулаторен орган за бранша - ДКЕВР, продава тази единица за 57.28 лв. за мегаватчас. Няма институция в страната, която да е в състояние да обясни смислено кой ще плати липсващите 21.22 лв. за всеки произведен мегават. Същата топлофикация от началото на годината до края на септември е произвела 82 900 мегаватчаса. И излиза на червено с над 940 000 лева. Сметката е проста - колкото повече произвежда предприятието, толкова по-големи стават загубите. Същото е положението и в останалите държавни дружества в сектора. Топлофикации с държавно (и общинско) участие са работили на загуба през първите девет месеца на 2005 г. Това показва анализът на Министерството на икономиката и енергетиката, който беше представен пред парламентарната енергийна комисия във връзка с подготвяни промени в Закона за енергетиката. Дружествата в София, Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен и Перник са назад общо с 4.3 млн. лева. Загубите са формирани основно от три дружества - топлофикациите в Русе, Перник и Шумен. Истинската лоша новина обаче е, че предприятията успяват да съберат все по-малка част от вземанията си, а същевременно трупат огромни дългове към доставчици, търговски банки, международни финансови институции и осигурителните фондове. От икономическото министерство обясняват влошените финансови резултати на дружествата, които за същия период на миналата година са били на печалба с 2.799 млн. лв., с обективни фактори, най-вече спирането на държавните субсидии и поскъпването на горивата (виж карето). Очаква се загубите на дружествата да продължат да растат през активния отоплителен сезон. Заради повишените цени на парното пък ще се свива потреблението на топлоенергията и ще се увеличават още неплатените сметки. В резултат задълженията към доставчиците и кредиторите също ще нарастват, очакват експертите в бранша.

Горива на вересия

Общият размер на задълженията на топлофикационните фирми към началото на октомври т.г. е 306.3 млн. лева. Най-голям е делът на сметките за горива - 127.8 млн. лв., или около 42% от общите дългове. От тази сума около 96.9 млн. лв. са задължения към „Булгаргаз“ и 30.4 млн. лв. към мините за доставени въглища. Преди няколко години около 370 млн. лв. задължения на топлофикациите към „Булгаргаз“ бяха преоформени (опростени) през бюджета по схема с фиктивно увеличаване на капитала на 100% на държавната „Булгаргаз“ срещу дължимите от газовата компания плащания към бюджета. Преди около година по подобен начин бяха намалени и задълженията на столичната топлофикация към „Булгаргаз“. Разликата е, че този път държавата придоби пакет акции в „Топлофикация - София“, която преди години раздържави, като прехвърли собствеността на Столичната община. Ако продължава тази практика, нищо чудно след някоя година да осъмнем с национализирани топлофикации.

Потребителят не плаща

В началото на октомври държавните топлофикации имат да си прибират 230.8 млн. лв. Според заместник-министъра на икономиката и енергетиката Йордан Димов изходът е да предоставят възможност за разсрочено плащане на длъжниците, а също така да премахнат и лихвите по старите сметки на абонатите.

Водим 30-40 хил. дела срещу длъжници, имаме изпълнителни листове за принудително събиране на 50 млн. лв., но сме прибрали едва 4.5 млн. от борчовете, каза Валентин Димитров - изп. директор на „Топлофикация - София“. Той обясни, че дружеството търси изход, като е наело специална фирма, която да събира парите от сметките на потребителите.

Лошото топлинно счетоводство

Откакто се въведе топлинното счетоводство в София, неплатените сметки за парно са нараснали, каза Валентин Димитров. Преди това столичната топлофикация е успявала да прибере 80 процента от вземанията си, а сега - около 75 на сто. Основната причина за това според него е недоверието на абонатите към топлинните счетоводители и изчакването на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон. Депутати и енергийни специалисти се обединиха около идеята да се въведе контрол върху дейността на топлинните счетоводители. Представителят на Министерството на икономиката и енергетиката Любка Георгиева съобщи, че във ведомството вече мислят по концепцията за въвеждането на такъв контрол. Все още няма решение кой да извършва контрола. Възможностите са това да прави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) или да се създаде друг орган за лицензиране на топлинните счетоводители, смята Георгиева. Според Валентин Димитров има и трети вариант - контролът върху фирмите за дяловото разпределение да се извършва от топлофикациите. Така разходите за засичането и поддръжката на топломерите ще се включват в сметките на абонатите на топлофикационните дружества, а те ще се разплащат с топлинните счетоводители според качеството на услугата им за потребителите, предлага изпълнителният директор на столичната топлофикация. Кой от тези варианти ще бъде избран ще стане ясно най-вероятно към края на декември, когато трябва да са готови конкретните предложения на икономическото министерство и те бъдат обсъдени в междуведомствената работна група по поправките в Закона за енергетиката. На практика това означава, че конт­рол върху топлинните счетоводители може да има не по рано от следващия отоплителен сезон, т.е. октомври 2006 - април 2007 г.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар