С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 17 дек 2005, 0:00, 1752 прочитания

Убийство над закона

Има толкова много черни петна в случая с убийството на Чората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Да заявиш, че петима полицаи са убили с ритници един вързан с белезници човек в условията на неизбежна отбрана и не трябва да носят наказателна отговорност, е обидно нагло. Точно това направи Софийската военно-окръжна прокуратура миналата седмица с постановлението си по случая „Ангел Димитров-Чората“, който умря при полицейско задържане в рамките на операция „Респект“ на 10 ноември в Благоевград. Ето какво пише в постановлението:
„С ударите, които са му нанесли, те (полицаите) са причинили смъртта му по непредпазливост. Безспорно установено е, че полицейските служители не са искали смъртта на Димитров-Чората. Тяхната цел е била да го задържат, а не да го убият... В чл.12а, ал.2 от НК е предвидено, че при превишаване на пределите при задържането на престъпник следва да се носи наказателна отговорност, но само ако вредата е причинена умишлено. А в случая смъртта е причинена по непредпазливост. Следователно по силата на закона в този случай служителите на МВР не следва да носят наказателна отговорност, поради което наказателното производство е прекратено...“
В самото постановление има и далеч повече и откровени твърдения, които подлежат на дискусия. Основателните подозрения идват от това, че военният прокурор (военният прокурор сам извършва следствените действия - бeл.авт.) е разпитал само участвалите в ареста на Чората полицаи, без да разпита и други свидетели. За зла участ на полицаите такива има и разказите им тотално се разминават с техните. Един от основните свидетели, дал показания и пред съдия, е момичето, с което Чората е разговарял минути преди да умре. Така се разкриват

Десетки разминавания

Твърдение 1: „Ст. лейтенант Борис Механджийски подал сигнал със стоп палка, с което разпоредил на Димитров да спре... Димитров не се подчинил на полицейското разпореждане и се опитал да избяга и да се укрие...“
Според свидетелката обаче Димитров е стоял пред блока на ул. „Дойран“ със спрян автомобил, с отворен прозорец от страната на шофьора и е разговарял с нея, която стояла на терасата си.
Твърдение 2: „Служителите на МВР предприели мерки чрез автоманеври със служебния автомобил принудително да предизвикат спиране на автомобила, управляван от Чората. След като лекият авотомобил „Мазда“ е бил спрян, полицейските служители се насочили към него. В същото време Димитров отворил вратата на автомобила и побягнал.“
Според свидетели няма следи от спирачен път на автомобила на Димитров, което да показва, че автомобилът му е бил спрян принудително, нито пък положението на автомобила показва подобно нещо.
Твърдение 3: „...издали ясни полицейски разпореждания: „Стой! На място! Полиция.“ Ангел Димитров не се подчинил и продължил да бяга. След като бил застигнат, той започнал да нанася удари към полицейските служители с ръце и крака.“
Според свидетелката полицаите просто са го извадили от автомобила и след разменени реплики са започнали да го бият, той паднал и те продължили да го ритат с крака. Според други свидетели, пристигнали двайсетина минути след произшествието, до автомобила е имало голяма локва кръв, което потвърждава тезата на първата свидетелка. Ако е вярно това, което казват служителите на МВР, то локвата кръв е трябвало да бъде там, където Чората е бил застигнат. Два часа по-късно някой прилежно измива кръвта на Чората от това място.
Твърдение 4: „Това наложило и останалите служители да се опитат да сломят съпротивата му и да му поставят белезници. Дори когато бил повален, Димитров не поз­волявал да му сложат белезници и буйствал. Те също нанесли удари по главата и в областта на ребрата. В един момент Димитров престанал да се съпротивлява и му били поставени белезници. Веднага след това обаче той утихнал и не се изправил, когато му наредили.“
Според свидетелката Чората е бил повален още в началото на земята и ясно е чула, че моли: „Не ме бийте повече, не мога да дишам“... Вероятно след това трупът е бил преместен, защото на няколко метра, където е стоял автомобилът, е имало още едно петно кръв, запечатано дори на някои от фотографските снимки.
Списъкът на несъответствията може да се продължи. И тук не се коментира изобщо фактът, че едни цивилни хора с маски на лицата са спрели пред една кола, измъкнали са шофьора и са започнали да го бият, нито пък, че този някой периодично е бил викан и доброволно се е явявал в полицията за справка. Не се коментира и това, че фирмата на Ангел Димитров „Гранит“ е притежавала лиценз за охранителна дейност под № 9441 от 9 май 2003 г., валиден до май 2006 г., което означава, че не е имало висящи дела срещу него, нито пък оперативна информация, че е замесен в престъпна дейност. Не говорим и за тоталното разминаване има ли две дози кокаин и къде са намерени - на земята (според ген. Б. Янев на първата пресконференция), в джобовете му (според ген. И. Илиев, на втората пресконференция) или в джоба на автомобила (според военния прокурор). И дума не става за обиските, които са били извършени в дома и в хотела на Чората, където уж трябваше да са намерени момичета, принудени от него да проституират. Нито за това

Какво е знаел Чората

за полицаите от РДВР - Благоевград, а може би и за техните шефове. Не, става въпрос за постановлението на военно-окръжната прокуратура.
Според адвокат Йонко Грозев постановлението не е обсъдило показанията на очевидци на инцидента, за каквито е публично известно, че е имало. Това, което публично знаем, е, че каквото те са видели, се разминава съществено от фактите, така както са приети от военния прокурор. Дори и да се приеме версията на събитията, така както са изложени от полицейските служители, употребата на сила посредством ритници в главата дори и при оказана съпротива е нарушение на закона. Силата, която те могат да използват, е нанасяне на удари с палки по части на тялото, които не са жизненоважни, твърди адвокат Грозев.
„Ние смятаме, че прокуратурата е участвала в прикриване на престъпление“, каза депутатът от „Демократи за силна България“ Атанас Атанасов по повод постановлението на военна прокуратура. ДСБ предложиха и парламентът създаде комисия за разследване на случая. „Този случай показва, че съществува мафиотска организация между определени среди в МВР и прокуратурата, твърди ген. Атанасов. Мен лично не ме изненадва актът на военна прокуратура, защото в това звено не се работи по закон, а по заповед“, каза още депутатът.
На теория българската военна прокуратура има изключително важна функция - повдига и поддържа обвиненията за престъпления, извършени в системата на МВР и Министерството на отбраната. Казано с други думи, обвинителите с пагони са призвани да се борят с престъпността в самите правоохранителни органи. Практиката обаче показва, че до момента те по-скоро се занимават с прикриване на престъпления... Системата на военизираното правораздаване има почти изцяло паралелна структура на цивилното такова и е може би най-консервативната, непрозрачна и нереформирана част от българската съдебна власт. До 1997 г. дори съществуват обособена „Военна колегия“ на Върховния съд и Прокуратура на въоръжените сили, които обаче биват премахнати с цел да се въведе ефективен граждански контрол над въоръжените сили. Благодарение на това в момента престъпленията, извършени от военнослужещи, се разглеждат от цивилни магистрати поне на трета инстанция. Ако изобщо стигнат до съд.
Тъй като разследват служители от МВР и МО, магист­ратите от военна прокуратура имат възможност да засекретяват почти всички дела, по които работят. Твърде често секретни са дори съдебните заседания по дела срещу офицери и сержанти, което не позволява да се прецени доколко аргументирано е тяхното оправдаване.
Магистратите от военна прокуратура обаче притежават едно качество, което ги прави особено ценни в очите на своите началници - благодарение на това, че са под пагон, имат ясно изразено йерархично мислене и чинопочитание. По-голямата част от хората около главния прокурор Никола Филчев са бивши магистрати с пагони. Такива са зам. главните прокурори Христо Манчев и Митьо Марков, такива са и началник-отделите Цеко Йорданов, Спартак Дочев и Петьо Петков.
Настойчивостта, с която правоохранителните и правораздавателните органи прикриват убийството на Чората, е особено подозрителна. Не за друго, а защото практиката показва, че ако се започне следствие и след 9 месеца то тихомълком се преус­танови, тогава едва ли някой ще се сеща за случая, особено ако е засекретен. Защото скандалното прокурорско постановление не е само върхът на тортата, а на айсберга. Очевидно е, че някой иска да приключи с този случай веднага, безапелационно, макар и скандално. Някой, който се страхува, че в бъдеще няма да може да търгува, да изнудва, да налага. Убийството на Ангел Димитров-Чората е огледало на българската правораздавателна система в момента и само едно малко основание защо тя трябва да бъде реформирана.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло 5 Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло

Премиерът и финансовият министър увериха, че никой няма да подлага на риск валутния курс

28 яну 2020, 15319 прочитания

Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление 4 Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление

Президентът в момента е единственият институционален критик на сегашния модел на държавното обвинение

28 яну 2020, 14908 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Хомо петролиус

Или опасностите от всеобхватната зависимост на цивилизацията от петрола

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10