С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
1 17 дек 2005, 0:00, 1673 прочитания

Убийство над закона

Има толкова много черни петна в случая с убийството на Чората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Да заявиш, че петима полицаи са убили с ритници един вързан с белезници човек в условията на неизбежна отбрана и не трябва да носят наказателна отговорност, е обидно нагло. Точно това направи Софийската военно-окръжна прокуратура миналата седмица с постановлението си по случая „Ангел Димитров-Чората“, който умря при полицейско задържане в рамките на операция „Респект“ на 10 ноември в Благоевград. Ето какво пише в постановлението:
„С ударите, които са му нанесли, те (полицаите) са причинили смъртта му по непредпазливост. Безспорно установено е, че полицейските служители не са искали смъртта на Димитров-Чората. Тяхната цел е била да го задържат, а не да го убият... В чл.12а, ал.2 от НК е предвидено, че при превишаване на пределите при задържането на престъпник следва да се носи наказателна отговорност, но само ако вредата е причинена умишлено. А в случая смъртта е причинена по непредпазливост. Следователно по силата на закона в този случай служителите на МВР не следва да носят наказателна отговорност, поради което наказателното производство е прекратено...“
В самото постановление има и далеч повече и откровени твърдения, които подлежат на дискусия. Основателните подозрения идват от това, че военният прокурор (военният прокурор сам извършва следствените действия - бeл.авт.) е разпитал само участвалите в ареста на Чората полицаи, без да разпита и други свидетели. За зла участ на полицаите такива има и разказите им тотално се разминават с техните. Един от основните свидетели, дал показания и пред съдия, е момичето, с което Чората е разговарял минути преди да умре. Така се разкриват

Десетки разминавания

Твърдение 1: „Ст. лейтенант Борис Механджийски подал сигнал със стоп палка, с което разпоредил на Димитров да спре... Димитров не се подчинил на полицейското разпореждане и се опитал да избяга и да се укрие...“
Според свидетелката обаче Димитров е стоял пред блока на ул. „Дойран“ със спрян автомобил, с отворен прозорец от страната на шофьора и е разговарял с нея, която стояла на терасата си.
Твърдение 2: „Служителите на МВР предприели мерки чрез автоманеври със служебния автомобил принудително да предизвикат спиране на автомобила, управляван от Чората. След като лекият авотомобил „Мазда“ е бил спрян, полицейските служители се насочили към него. В същото време Димитров отворил вратата на автомобила и побягнал.“
Според свидетели няма следи от спирачен път на автомобила на Димитров, което да показва, че автомобилът му е бил спрян принудително, нито пък положението на автомобила показва подобно нещо.
Твърдение 3: „...издали ясни полицейски разпореждания: „Стой! На място! Полиция.“ Ангел Димитров не се подчинил и продължил да бяга. След като бил застигнат, той започнал да нанася удари към полицейските служители с ръце и крака.“
Според свидетелката полицаите просто са го извадили от автомобила и след разменени реплики са започнали да го бият, той паднал и те продължили да го ритат с крака. Според други свидетели, пристигнали двайсетина минути след произшествието, до автомобила е имало голяма локва кръв, което потвърждава тезата на първата свидетелка. Ако е вярно това, което казват служителите на МВР, то локвата кръв е трябвало да бъде там, където Чората е бил застигнат. Два часа по-късно някой прилежно измива кръвта на Чората от това място.
Твърдение 4: „Това наложило и останалите служители да се опитат да сломят съпротивата му и да му поставят белезници. Дори когато бил повален, Димитров не поз­волявал да му сложат белезници и буйствал. Те също нанесли удари по главата и в областта на ребрата. В един момент Димитров престанал да се съпротивлява и му били поставени белезници. Веднага след това обаче той утихнал и не се изправил, когато му наредили.“
Според свидетелката Чората е бил повален още в началото на земята и ясно е чула, че моли: „Не ме бийте повече, не мога да дишам“... Вероятно след това трупът е бил преместен, защото на няколко метра, където е стоял автомобилът, е имало още едно петно кръв, запечатано дори на някои от фотографските снимки.
Списъкът на несъответствията може да се продължи. И тук не се коментира изобщо фактът, че едни цивилни хора с маски на лицата са спрели пред една кола, измъкнали са шофьора и са започнали да го бият, нито пък, че този някой периодично е бил викан и доброволно се е явявал в полицията за справка. Не се коментира и това, че фирмата на Ангел Димитров „Гранит“ е притежавала лиценз за охранителна дейност под № 9441 от 9 май 2003 г., валиден до май 2006 г., което означава, че не е имало висящи дела срещу него, нито пък оперативна информация, че е замесен в престъпна дейност. Не говорим и за тоталното разминаване има ли две дози кокаин и къде са намерени - на земята (според ген. Б. Янев на първата пресконференция), в джобовете му (според ген. И. Илиев, на втората пресконференция) или в джоба на автомобила (според военния прокурор). И дума не става за обиските, които са били извършени в дома и в хотела на Чората, където уж трябваше да са намерени момичета, принудени от него да проституират. Нито за това

Какво е знаел Чората

за полицаите от РДВР - Благоевград, а може би и за техните шефове. Не, става въпрос за постановлението на военно-окръжната прокуратура.
Според адвокат Йонко Грозев постановлението не е обсъдило показанията на очевидци на инцидента, за каквито е публично известно, че е имало. Това, което публично знаем, е, че каквото те са видели, се разминава съществено от фактите, така както са приети от военния прокурор. Дори и да се приеме версията на събитията, така както са изложени от полицейските служители, употребата на сила посредством ритници в главата дори и при оказана съпротива е нарушение на закона. Силата, която те могат да използват, е нанасяне на удари с палки по части на тялото, които не са жизненоважни, твърди адвокат Грозев.
„Ние смятаме, че прокуратурата е участвала в прикриване на престъпление“, каза депутатът от „Демократи за силна България“ Атанас Атанасов по повод постановлението на военна прокуратура. ДСБ предложиха и парламентът създаде комисия за разследване на случая. „Този случай показва, че съществува мафиотска организация между определени среди в МВР и прокуратурата, твърди ген. Атанасов. Мен лично не ме изненадва актът на военна прокуратура, защото в това звено не се работи по закон, а по заповед“, каза още депутатът.
На теория българската военна прокуратура има изключително важна функция - повдига и поддържа обвиненията за престъпления, извършени в системата на МВР и Министерството на отбраната. Казано с други думи, обвинителите с пагони са призвани да се борят с престъпността в самите правоохранителни органи. Практиката обаче показва, че до момента те по-скоро се занимават с прикриване на престъпления... Системата на военизираното правораздаване има почти изцяло паралелна структура на цивилното такова и е може би най-консервативната, непрозрачна и нереформирана част от българската съдебна власт. До 1997 г. дори съществуват обособена „Военна колегия“ на Върховния съд и Прокуратура на въоръжените сили, които обаче биват премахнати с цел да се въведе ефективен граждански контрол над въоръжените сили. Благодарение на това в момента престъпленията, извършени от военнослужещи, се разглеждат от цивилни магистрати поне на трета инстанция. Ако изобщо стигнат до съд.
Тъй като разследват служители от МВР и МО, магист­ратите от военна прокуратура имат възможност да засекретяват почти всички дела, по които работят. Твърде често секретни са дори съдебните заседания по дела срещу офицери и сержанти, което не позволява да се прецени доколко аргументирано е тяхното оправдаване.
Магистратите от военна прокуратура обаче притежават едно качество, което ги прави особено ценни в очите на своите началници - благодарение на това, че са под пагон, имат ясно изразено йерархично мислене и чинопочитание. По-голямата част от хората около главния прокурор Никола Филчев са бивши магистрати с пагони. Такива са зам. главните прокурори Христо Манчев и Митьо Марков, такива са и началник-отделите Цеко Йорданов, Спартак Дочев и Петьо Петков.
Настойчивостта, с която правоохранителните и правораздавателните органи прикриват убийството на Чората, е особено подозрителна. Не за друго, а защото практиката показва, че ако се започне следствие и след 9 месеца то тихомълком се преус­танови, тогава едва ли някой ще се сеща за случая, особено ако е засекретен. Защото скандалното прокурорско постановление не е само върхът на тортата, а на айсберга. Очевидно е, че някой иска да приключи с този случай веднага, безапелационно, макар и скандално. Някой, който се страхува, че в бъдеще няма да може да търгува, да изнудва, да налага. Убийството на Ангел Димитров-Чората е огледало на българската правораздавателна система в момента и само едно малко основание защо тя трябва да бъде реформирана.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка след натиск от Борисов Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка след натиск от Борисов

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 417 прочитания

Расизмът и Борисов свалиха Бoрислав Михайлов 4 Расизмът и Борисов свалиха Бoрислав Михайлов

Скандалът от мача с Англия е резултат и от дългогодишното бездействие на БФС и държавата спрямо футболното хулиганство

15 окт 2019, 1278 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Хомо петролиус

Или опасностите от всеобхватната зависимост на цивилизацията от петрола

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов