Разкрасяване на данъчния Франкенщайн

Разкрасяване на данъчния Франкенщайн

Парламентът набързо преработи текстове, опасни за данъкоплатците, в новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

953 прочитания

В последните си работни дни за тази година парламентът трескаво гласува един ключов за българските граждани и за бизнеса законопроект - новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Очаква се той да въведе единни правила за събиране и плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Новият кодекс е законодателната база, върху която трябва да стъпи дългоочакваната Национална агенция за приходите (НАП), която ще обедини под един пок­рив събирането на данъци и осигуровки. Причината за голямото бързане е, че НАП трябва да заработи от 1 януари 2006 г. Големите надежди бяха кодексът да бъде приет най-късно до края на ноември, за да може администрацията да се подготви за неговото прилагане. Първите текстове стигнаха до окончателно гласуване в пленарната зала преди няколко седмици, но след остри критики и от мнозинството, и от опозицията бяха върнати за преработване. Тази седмица комисията по бюджет и финанси на парламента преразгледа част от текстовете и законопроектът отново влезе в пленарната зала. Според юристи обаче частичното преработване на законопроекта с желанието да се разпишат по-ясни процедури и права на администрацията и задължените лица не премахва всички спорни моменти, които пораждат опасения за

Неблагоприятни последици

за гражданите и бизнеса от неговото прилагане.

Всъщност ДОПК бе посрещнат с категорични възражения още когато се появи като законопроект. Юристи, организации на бизнеса и икономисти, а после и депутати го атакуваха за това, че с него се разширяват прекомерно, а в някои отношения и безконтролно, правомощията на администрацията, че се въвеждат рестрикции и затруднения за задължените лица, че не се гарантират техните права и интереси. Голяма част от критиките, които предизвика законопроектът, са отразени и в становището по него на Консултативния съвет по законодателството към парламента. Многобройните принципни и конкретни забележки и препоръки в него оставят впечатлението, че кодексът трябва да бъде пренаписан основно. Очакванията, че становището на Консултативния съвет по законодателството може да разколебае намерението за бързото му приемане, не се оправдаха. Парламентът продължи ударно с гласуването. Тази седмица комисията по бюджет и финанси преработи някои текстове с помощта на депутати от правната комисия. Както обясниха депутати, поради липса на време е възприет подходът да се преработят предимно по-ключови разпоредби, които предизвикват остри критики и могат да създадат проб­леми в администрирането на задълженията или на страните в процеса - администрация и задължени лица. С промени бяха

Свити правомощията

на новата администрация. Отпаднаха първоначално заложените права на нейни служители да претърсват и изземват документация от производствени помещения, магазини, складове, офиси и др., както и от помещения, в които се съхраняват материални ценности, парични средства, счетоводни, търговски и други документи, свързани с дейността на контролираните лица. Вместо това бе предвидено, че ако ревизирано или проверявано лице откаже достъп до обекта, книжата и другите носители на информация, органите по приходите може да поискат съдействие от МВР. Това съдействие включва и претърсване или изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Записано бе, че не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Променен бе и режимът за извършване на данъчни ревизии предвид острите критики, които предизвика първоначалният вариант. Той предвиждаше срокът на една ревизия да е до шест месеца. Допускаше се и възможност срокът да бъде удължен с още до шест месеца след разрешение от териториален директор. На изпълнителния директор на НАП се даваха права да удължава ревизии за неопределено време. Вместо това парламентът реши данъчната ревизия да продължава, както сега - до три месеца с възможност за удължаване с още до един. Когато тези срокове се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, ревизията ще може да бъде удължена общо до максимум три години. Депутати от опозицията определиха тригодишния срок като неприемлив. Представители на Министерството на финансите обаче уточниха, че досега е било възможно министърът на финансите да удължи една данъчна ревизия за неограничено време. Въп­реки това дори председателят на комисията по бюджет и финанси Петър Димитров коментира полу на шега, че подкрепя новата разпоредба с „болка на сърцето“, че е притеснен от този текст и че не пожелава никому тригодишна ревизия. Достъпът до данъчна и осигурителна информация се разширява спрямо действащия сега режим за данъчната тайна, но в по-малка степен, отколкото беше предложено в ДОПК. Правото на достъп до данните си запазват управителят на НОИ, директорът на Агенция „Митници“ и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Гласувано бе само по писмено искане (без разрешение на съда) такава информация да се предоставя и на президента, на главния прокурор, директорите на Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавни вземания и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, както и по искане на съдебните изпълнители във връзка с образувани пред тях дела. Както досега, и занапред след решение на съда такива данни ще се предоставят на министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, директорите на Национална служба „Сигурност“, полицията и НСБОП. Първоначално проектът предвиждаше и те да получават информацията само след писмено искане. В проекта на ДОПК обаче се запазва изискването, когато ревизирано лице извършва сделки със свързани лица, да доказва съответствието с пазарната цена и причините за отклоняване от нея. Според експерти по смисъла на кодекса при определени условия за отношения между свързани лица се приема например сделка с юридическо лице, регистрирано в офшорна зона. Депутати и юристи определят тези текстове като опасни за бизнеса.

Въпреки корекциите в ДОПК, които се правят в последния момент, юристи прогнозират, че в него най-вероятно ще останат разпоредби, които могат да дадат основания на Конституциония съд да го върне за преразглеждане.

на гражданите и фирмите:


  • на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия
  • да им бъдат разяснявани правата в производствата
  • да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им
  • на опазване в тайна на сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация
  • да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители да се легитимират и да показват акта, въз основа на който предприемат действия
  • на безплатна информация за публичните им задължения, за сроковете, в които следва да ги платят, за здравно­осигурителния им статус и осигурителния им доход
  • да бъдат информирани за последиците от принудително изпълнение на вземания
  • да искат издаването и да получават в срок актове и други документи
  • да обжалват всички актове и действия, с които се засягат техни законни права и интереси


на администрацията:


  • да извършва проверки и ревизии
  • да установява административни нарушения
  • да налага административни наказания
  • на достъп в подлежащите на конт­рол обекти
  • да обезпечава доказателства, вкл. като запечатва каси, офиси, магазини и др.
  • да проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация за установяване на задължения и нарушения
  • да изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и др. за установяване на задължения и нарушения
  • да изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и чужбина
  • да установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа
  • да изисква писмени обяснения
  • да иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон, и др.


В последните си работни дни за тази година парламентът трескаво гласува един ключов за българските граждани и за бизнеса законопроект - новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Очаква се той да въведе единни правила за събиране и плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Новият кодекс е законодателната база, върху която трябва да стъпи дългоочакваната Национална агенция за приходите (НАП), която ще обедини под един пок­рив събирането на данъци и осигуровки. Причината за голямото бързане е, че НАП трябва да заработи от 1 януари 2006 г. Големите надежди бяха кодексът да бъде приет най-късно до края на ноември, за да може администрацията да се подготви за неговото прилагане. Първите текстове стигнаха до окончателно гласуване в пленарната зала преди няколко седмици, но след остри критики и от мнозинството, и от опозицията бяха върнати за преработване. Тази седмица комисията по бюджет и финанси на парламента преразгледа част от текстовете и законопроектът отново влезе в пленарната зала. Според юристи обаче частичното преработване на законопроекта с желанието да се разпишат по-ясни процедури и права на администрацията и задължените лица не премахва всички спорни моменти, които пораждат опасения за

Неблагоприятни последици

за гражданите и бизнеса от неговото прилагане.

Всъщност ДОПК бе посрещнат с категорични възражения още когато се появи като законопроект. Юристи, организации на бизнеса и икономисти, а после и депутати го атакуваха за това, че с него се разширяват прекомерно, а в някои отношения и безконтролно, правомощията на администрацията, че се въвеждат рестрикции и затруднения за задължените лица, че не се гарантират техните права и интереси. Голяма част от критиките, които предизвика законопроектът, са отразени и в становището по него на Консултативния съвет по законодателството към парламента. Многобройните принципни и конкретни забележки и препоръки в него оставят впечатлението, че кодексът трябва да бъде пренаписан основно. Очакванията, че становището на Консултативния съвет по законодателството може да разколебае намерението за бързото му приемане, не се оправдаха. Парламентът продължи ударно с гласуването. Тази седмица комисията по бюджет и финанси преработи някои текстове с помощта на депутати от правната комисия. Както обясниха депутати, поради липса на време е възприет подходът да се преработят предимно по-ключови разпоредби, които предизвикват остри критики и могат да създадат проб­леми в администрирането на задълженията или на страните в процеса - администрация и задължени лица.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход