<i>Българската икономическа манджа през 2013 г: </i>Земеделие, туризъм, транспорт. За подправка - хранителна промишленост

След осем години икономиката на България ще бъде главно земеделие, туризъм, засилен трафик по трансевропейските транспортни коридори, които пресичат страната, здрави връзки със съседните държави и за гарнитура - малко иновации и хранителна промишленост, която да преработва произведената селскостопанска продукция. Това показват основните приоритети, изведени в плановете за развитие на шестте региона, които бяха одобрени от правителството на последното му заседание през 2005 г. Плановете обхващат периода между 2007 и 2013 г., когато България вече ще може да ползва европейските структурни фондове. С това на практика е завършен процесът на планиране на регионалното развитие и започва разработването на оперативните програми, които трябва да конкретизират в проекти и суми визията за развитие на регионите. Противно на очакванията, в плановете за развитие няма предвидено финансиране за конкретни проекти. Това трябва да стане чрез регионалната оперативна програма. На практика тя е трансмисията, която трябва да преведе средствата от европейския фонд за регионално развитие към регионите в България. Освен това средства за регионално развитие индиректно ще се получават и чрез други оперативни програми, които ще финансират различни сектори на територията на регионите.

Що е то район за планиране

В основата на регионалната политика на Европейския съюз се поставя балансираното развитие на различни по характер райони. Целта на политиките на ЕС е да се гарантира устойчиво развитие на тези територии и на тази основа - балансиран растеж на целия съюз. В този смисъл като страна, която се очаква да се присъедини към ЕС в началото на следващата година, България също трябва да се съобрази с тези цели. С приемането на Закона за регионалното развитие през 2004 г. в страната бяха определени шест района за планиране - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Определянето им беше едно от необходимите условия по пътя към европейското финансиране на регионалното развитие в България. Образно казано, държавата не може да разчита на финансова подкрепа от европейския фонд за регионално развитие, без да идентифицира районите и да подготви плановете за развитието им.

Районите - разнообразни в еднообразието

Две на пръв поглед противоречиви тенденции правят впечатление в плановете за развитие на шестте района. От една страна, макар всеки от тях уж да разчита на своя специфика, веднага прави впечатление, че всички залагат на два-три основни отрасъла, за да си осигурят стабилно икономическо развитие и по-добро качество на живот. „България е малка страна, така че определено нямаме някакви изключителни разлики в различните региони“, коментира по този повод заместник-министърът на регионалното развитие Искра Михайлова. От друга страна обаче, в рамките на един и същ регион има доста съществени различия между центъра и периферните територии. Така например Югозападният район със столицата на своя територия може да се похвали с най-бързото и стабилно развитие в центъра, но има и много изостанали територии в покрайнините. Бургас например не може да бъде откъснат от територията на Странджа, чиято икономика е много по-различна. Пловдив и районът около него са доста по-различни в икономическо, социално, демографско отношение от малките населени места в южната част на Родопите, до голяма част от които дори няма нормален път. Затова с много условности в един и същ регион попадат доста различни в демографско и икономическо отношение територии. Получава се нещо като добре познатия вече пример, при който Враца беше водеща област по икономическо развитие в страната, въпреки огромните си проблеми, въпреки затворените производства, въпреки безработицата и т.н., но с АЕЦ „Козлодуй“ на своя територия. Ако показателите на атомната централа се извадят пред скоби, картината става коренно различна.

„Не изведохме София като самостоятелна единица по много причини, но една от тях е, че тя е неразривно свързана с района. Изваждането на една урбанизирана територия отделно усложнява връзките на тази територия по отношение на планирането в бъдеще“, коментират участници в процеса. Освен това един от пътищата за облекчаване на столицата е тя да използва околните общини и като територия, и като човешки ресурс, и като възможност за изнасяне на някои дейности встрани. Точно това е предвидено като възможност в плана на Югозападния район.

Инфраструкту-рата - основа за развитието

Най-типичният пример за очаквано развитие покрай транспортната инфраструктура е Северозападният район за планиране. Най-бедният и изостанал регион на страната, където до много населени места не може да се стигне по нормален път и индустрия почти липсва, разчита изключително на реализирането на проекта за Дунав мост II и продължението на европейския транспортен коридор Север - Юг през територията му. И за останалите райони за планиране обаче осигуряването на добра инфраструктура е на водещо място във визията за бъдещото развитие. „Перперикон е изключителен. Това е великолепна база за развитие на туризма, но като няма път до него и подходящо осветление, това ще си го знаем само ние. Туристите няма да дойдат да го видят и да си оставят щастливо парите там. Което е целта на развитието на туристическата индустрия“, коментират експерти по регионално развитие.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар