С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 яну 2006, 0:00, 1639 прочитания

Ледниковият период на Филчев

Непрозрачност, единоначалие и страх сковават прокуратурата последните седем години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прокуратурата - това съм аз“, е реплика, която спокойно би могла да излезе от устата на настоящия главен обвинител Никола Филчев, който след малко повече от месец и половина би трябвало да излезе в заслужен отдих. Отдих не само за него самия, но и за прокуратурата, която той оглавяваше, за съдебната система, която често изпадаше в стрес само при споменаването на неговото име, и всъщност за цялото общество, за което странните действия на 58-годишния бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в кабинета „Костов“ обикновено оставаха забулени в мистерия.
За седем години Никола Филчев се превърна в синоним на единоначалието, което съществува в българската прокуратура. Благодарение на него обвинителното ведомство стана безспорно най-затворената институция в държавата, която не се отчита на никого и за нищо. Дори когато нейната ефективност клони към санитарния минимум въпреки свръхправомощията, които има по закон. По ирония на съдбата точно тази непрозрачност накара политиците да погледнат в очите дълбоките пороци на българската съдебна система и да направят първите плахи стъпки за промяна...
Ако има дума, която най-точно да характеризира 7-годишния мандат на настоящия прокурор номер едно, то тя ще бъде

Интровертност

Вероятно заради личностна специфика сегашният главен прокурор не обича да бъде във фокуса на публичността и да аргументира своите действия. Никола Филчев до последно избягваше отговорите на каквито и да било неудобни въпроси. И всъщност контактът с медиите изобщо. За сметка на това той държеше на субординацията, обгради се с хора, за които чинопочитанието е начин на мислене, и по този начин тотално наложи своя стил в подчиненото му съдебно звено. Затвореността на главния прокурор обаче очевидно не е провокирана единствено от хронична непоносимост към журналистите - той нееднократно демонстрира подобно отношение дори към свои колеги във Висшия съдебен съвет. Стигна се дори дотам, че съветът поиска оставката му заради системен недопустим натиск над негови подчинени (по това време не съществуваше законова процедура за отстраняването му), а той просто подмина с мълчание този факт и го игнорира напълно.
Хроничното мълчание на Филчев вероятно е провокирано и от факта, че въпросите около неговата личност започнаха да се появяват още преди да бъде избран за главен прокурор, а отговорите им не са никак лесни. Още в края на далечната 1998 г. името на все още неизвестния зам.-министър на правосъдието попадна в общественото пространство като евентуален приемник на тогавашния обвинител номер едно Иван Татарчев. Проблемът в случая обаче дойде оттам, че по това време неговата кандидатура беше откровено партийна и лансирана от НИС на СДС. В стремежа си да не повтори грешката с еманципиралия се от синята партия Татарчев „Раковски 134“ се опита да наложи човек, който по думите на един от номиниралите Филчев е „добро момче“. За да се избере „правилният“ главен прокурор, СДС дори редактира Закона за съдебната власт, на базата на което по доста скандален и спорен начин подмени състава на Висшия съдебен съвет (ВСС). Така от играта отпадна първоначално предложеният за поста директор на следствието Бойко Рашков, като за целта президентът Петър Стоянов задържа достатъчно дълго номинацията му, преди да наложи своето вето...

Момчето си отива

За зла участ на СДС „момчето“ се оказва не толкова „добро“, колкото ръководството на партията си го е представяло. Или най-малкото постът на главния прокурор го е направил твърде независимо и безотчетно. Въпреки че още в самото начало прекрати възобновеното от Татарчев разследване по аферата „Сапио“ срещу Иван Костов и обяви от парламентарната трибуна: „престъпниците са в лявата част на тази зала“, Филчев бързо започна да се отдалечава от своите политически създатели.
Едно от първите неща, което той прави, е да се заобиколи с верни хора. Годината е 1999, а моментът - изключително подходящ, тъй като СДС има желание да разчисти от прокуратурата обкръжението на Иван Татарчев. Така скоропостижно са пенсионирани магистратите Михаил Дойчев, Ангел Ганев, Пламен Цанков, Петър Долапчиев, Божидар Колев, Емил Карамфилов, заемали висши постове при предишния главен обвинител. Хората, които идват на тяхно място обаче, са подбрани по малко странен критерий. Това, което ги обединява, е, че в по-голямата си част са хора с пагони - военни прокурори или бивши служители на МВР. Такъв е зам. главният прокурор Христо Манчев, такива са и новоназначени началник-отдели като Митьо Марков, Цеко Йорданов, Павел Павлов, Спартак Дочев, Николай Колев, Петьо Петков, Николай Чирипов.
Паралелно с това започва натиск срещу онези магистрати в прокуратурата, които не споделят възгледите на Филчев. Първи в списъка са онези прокурори, които са били негови съперници в изборната надпревара, и такива, които симпатизират на тогавашния председател на Върховния касационен съд Румен Янков. В тази група първоначално попадат варненският апелативен прокурор Васил Миков и прокурорите от Върховната касационна прокуратура Явор Бояджиев, Огнян Атанасов и Димитър Джамбов. Някои от тях открито обвяват, че хора от близкото обкръжение на Филчев са им оказвали недопустим психологически натиск. Впоследствие Димитър Джамбов се самоубива в кабинета си, оставяйки предсмъртна бележка до главния прокурор, в която според очевидци пише: „Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката...“ Оставка, разбира се, не последва.
Малко след началото на своя мандат главният прокурор изненадващо прави завой на 180 градуса и в своите убеждения за това

Как трябва да се развива наказателното правораздаване

Той се обърна срещу лансирания от юристите в СДС състезателен съдебен процес и се обяви за възстановяване на засилените прокурорски правомощия в досъдебното производство, и особено що се отнася до разрешенията за подслушване. Вероятно някакво шесто чувство му е подсказвало, че съвсем скоро самият той ще бъде замесен в подобен скандал... По-важното в случая обаче е, че в ролята си на недосегаем главен прокурор за срок от седем години Филчев най-накрая събира достатъчно смелост да сподели своята визия за това как трябва да се правораздава. Магистратът директно се обявява за ограничаване на човешките права в името на сигурността в своя програмна статия. „Европейската конвенция за правата на човека е остаряла и не отразява новите реалности“, пише той и добавя, че трябва да има „борба с диктатурата на организираната престъпност, която е не по-малко опасна от диктатурата на тоталитарната държава“. Малката подробност е, че Филчев иска всичко това да става под надзора на прокуратурата, в която „не може да се разкъса вертикалната зависимост и да се ограничават компетенциите на по-горния прокурор и контрола му върху по-нисшестоящия, защото по конституция е изградена като една йерархична система“. Или казано с други думи, замяната на права срещу сигурност трябва да се контролира от един-единствен човек - обвинител номер едно.
Две години след началото на своя мандат Никола Филчев почти директно се обяви и срещу частната собственост. „Следва да се прецени необходимо ли е да се приватизират държавни обекти и дейности, които имат съществено значение за националната сигурност и суверенитета на България, както и за живота на българите“, обяви Върховната касационна прокуратура в средата на септември 2001 г., започвайки проверка срещу всички приватизационни сделки. Така главният прокурор стана автор на нов термин в българската икономическа теория -

Съдебната деприватизация

която според него е „цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област“. Той обаче не влиза в твърде дълбоки детайли какво точно има предвид и какво различава съдебната деприватизация от национализацията. „През последните години значително обществено имущество премина в частна собственост. Тази приватизация е съпроводена с груби и многобройни нарушения на закона. В резултат на това се задълбочи разделението на българското общество на бедни и богати, цели отрасли на българското стопанство бяха ликвидирани“, се казва още в програмната декларация на главния прокурор от 2001 г.
С времето идеологическите възгледи на Никола Филчев търпят своята логична еволюция. Така четири години след своите визионерски откровения в сферата на „народното стопанство“ (както той обикновено нарича икономиката) обвинител номер едно лансира по нов начин своята стара теза за „силната държава“. В средата на миналата година Филчев се обяви за ограничаване на политическата дейност на партиите в „някакви разумни граници“. „Трябва да има някаква стабилност в държавата, някакъв интерес, който стои над интереса на отделната партия. И това е държавният интерес. Трябва мъничко - не много, но малко да се ограничи влиянието на партиите, за да може държавата да стане по-силна“, каза главният прокурор след поредното заседание на Висшия съдебен съвет. Само седмица по-рано парламентарните партии бяха постигнали принципен консенсус, че конституцията трябва да бъде променена в частта й за съдебната власт, а Конституционният съд беше отхвърлил питането на Филчев, с което той искаше да отстрани от поста му председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, превърнал се напоследък в събирателен образ на антипрокурорската риторика...

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 2060 прочитания

Трудните книжки 3 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1349 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо ги връща съдът

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10