Столицата под видеоконтрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Столицата под видеоконтрол

Столицата под видеоконтрол

Единствената работеща камера показва, че в София се кара с 25 нарушения в час

Йово НИКОЛОВ
3638 прочитания

По Discovery Channel има едно предаване, в което двама журналисти развенчават митове. Като например този, че не е вярно, че филията винаги пада откъм намазаната страна. Шансовете са 50 на 50. Покрай него се сетих, че е хубаво да се развенчае митът, че цяла София е омотана от камери на КАТ, които следят на кръстовища дали се минава на червено, както се твърди във форумите на интернет. Чули-недочули, правозащитници надигнаха глас, че МВР ще наблюдава несанкционирано живота на хората и софиянци ще живеят като в къщата на „Биг брадър“. За какво става въпрос.

Големият КАТ не те гледа

Или по-скоро не все още.

Камерите, които следят за минаване на червено в столицата, се свеждат до 1 (една). Тя е експериментална и разположена на кръстовището на хотел „Хемус“ от страната на бул. „Арсеналски“, на идване от басейна „Спартак“. Според хора от полицията по време на експеримента камерите заснели 600 (шестстотин!) преминавания на червено за 24 часа. (Това са точно 25 нарушения на час и ако червеният сигнал продължава средно 30 секунди, това означава, че практически всеки път някой прави драстично нарушение.) В този смисъл експериментът е

Повече от успешен

В момента камерата снима средно около 200 нарушения на денонощие, казва шефът на столичния КАТ инж. полк. Илия Илиев. Причината обаче не е в липсата на нарушители или в техническите възможности на камерите, а във физическата възможност на катаджиите, обяснява полк. Илиев. Всеки акт трябва да бъде преписан няколко пъти, за да стигне до нарушителя. Камерата заснема автомобила нарушител от птичи пог­лед, като показва местоположението на колата, светофара, който свети червено, а на по-голяма снимка - и зад­ния номер на колата от съвсем близо. Фотоловът се извършва ръчно от стая №10 в столичния КАТ. Там един полицай наблюдава на живо, когато някой пристъпи кръстовището на червено, и отснема ситуацията. Информацията се съхранява в 40-гигабайтовата памет на камерите. След това случаят се завежда в дневник и след голям брой бумащина нарушителят си получава призовката за глобата. (Абсолютно изненадващо е какви камари от хартии се съхраняват в столичния КАТ.) Другият мит, свързан с камерите на КАТ, е, че по бул.“Цариградско шосе“ има 10 камери, които заснемат онези, които надвишават разрешените от закона 80 километра в час. Такива камери няма, или поне няма засега.

Тогава

Къде са радарите

Ами не е ясно къде са. Това е и третата митологема, че из София щъкат замаскирани десетина полицейски автомобила, съоръжени с камери, и снимат всеки, който превишава скоростта. Тези твърдения са полуистина. Камерите са само три и не могат да снимат скоростта, ако се движат зад теб, а застават на едно място и дебнат... Класика в жанра. Иначе наистина са подвижни, в смисъл че са монтирани в катаджийски автомобили, които по стара българска традиция избират дългите прави булеварди, където душа не ти дава да караш само с 50 км/ч, като например „Симеоновско шосе“... И след това те викат в стая №10А, съседна на №10, където ти прожектират нарушението и съответно ти връчват „разписката“. Ето така стоят нещата с камерите на полицията в столицата - малко, но от сърце :-)). За миналата година столичният КАТ е наложил 179 000 акта на шофьори, които са нарушили Закона за движение по пътищата. Това прави по близо 490 нарушения на ден за цяла София - по-малко, отколкото камерата регистрира на едно, повтарям - едно кръстовище. Това положение с дефицита на видеокамери обаче ще е вярно само до края на март - 31-ви е датата, на която трябва да заработят експериментално N броя камери на

Осем важни кръстовища

в столицата. Трасето, което ще бъде обезпечено с камери, е между сградата на Булбанк и Орлов мост. Защо точно това? Защото според работната група, която е изготвила проекта, там се концентрира един от най-важните транспортни потоци. Камерите, които ще се поставят на кръстовището пред Булбанк на бул. „Тодор Александров“ и „Мария Луиза“, поемат колите, които идват от „Люлин“ и района, а тези на Орлов мост - от „Младостите“, „Дружба“, „Горубляне“ и Източна България естествено.

Задачата за поставянето на проекта била поставена лично от министъра на вът­решните работи, след като с изумление разбрал, че полицията няма камери на възловото кръстовище „Петте кьошета“. Поводът бил убийството на сириеца с български паспорт Мартин Дойчев на 7 септември миналата година по обед. Тогава Румен Петков поискал столичната полиция да направи пилотен проект и след като се установи неговата ефективност, обещал, че ще намери пари за останалите камери. Липсата на видеонаблюдение на възловите входно-изходни артерии на столицата и кръстовищата позволи безпроблемното измъкване на стрелците при такива зрелищни убийства като това на Фатик на бул. „България“, на банкера Емил Кюлев, на стрелбата срещу Кирил Кирилов-Японеца, срещу Димитър Джамов и др. Ако се покаже ефективността на наблюдението с камери, ще се премине към „пръстеновидно, концентрично присъединяване на техническите модули“, както казва полк. Димитър Ценев, шеф на дирекция „Контрол и информационна аналитична дейност“ при СДВР. На един по-следващ етап в асфалта ще бъдат вкопани ленти, които да контролират интензивността на трафика. Засега това ще се случва чрез камерите, които ще бъдат поставени на кръстовищата. Картината от камерите ще отива към районните полицейски управления, които ще насочват трафика. Когато положението изисква по-генерална координация, ще се включва централата в СДВР. Чрез видеонаблюденията ще се подобри работата и по-бързата реакция на патрулите, които ще реагират на директен сигнал и точно посочен район, твърдят от столичната полиция. Информацията от камерите ще се съхранява 6 месеца, но сървърите ще имат възможност да я пазят при искане от съответни органи поне 1 година.

Камери по жълтите павета

Видно от избора на местата обаче целта на наблюдението очевидно не е само трафикът на автомобили, оперативната информация, която може да се получи, но и превантивна дейност по отношение на борбата с тероризма. Осемте точки, които ще бъдат оборудвани с камери, са кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Мария Луиза“, ларгото пред президентството, кръстовището пред Министерския съвет, пространството пред БНБ, кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Раковски“, пространството пред парламента, кръстовището при университета и „Орлов мост. Иначе казано, камерите ще са поставени по протежение на жълтите павета. Е, там са разположени голяма част от важните сгради като президентството, правителството и парламента, БНБ, Софийския университет. Така системата от камери, освен че ще наблюдава трафика, ще заснема нарушителите на закона за движение по пътищата. От трета страна, тя е от изключително значение за националната сигурност. Според началника на столичния КАТ полк. Илиев само камерите, които наблюдават нарушителите на Закона за движение по пътищата, трябва да са на всяка отделна лента, както е при хотел „Хемус“. Така например на Орлов мост има на всяка страна по шест ленти, следователно там ще бъдат необходими поне 24 камери. Ако на всяко кръстовище бъдат поставени средно около 15 камери, това прави 120 камери само за пилотния проект. Правителството вече осигури 2 милиона от бюджета за пилотния проект. Той ще бъде изпълнен от консорциума „Лирекс БГ Секретон“ ООД, който е бил избран между 13 фирми, проучени от МВР.

Всъщност големият проект, който евентуално ще бъде одобрен и реализиран,

Включва 187 възлови места

в столицата, които трябва да бъдат оборудвани с камери. В момента се изучава дали към системата на СДВР може да се включват и други системи за наблюдение на улиците, като камерите на банки например или други частни фирми. Голата истина обаче е, че досега видеоматериалите от подобни камери не са помогнали особено на разследващите органи, защото качеството им не е много добро. Към системата на полицията трябва да се прибави и оборудването с камери на единадесетте метростанции в столицата. Финансирането на това наблюдение вероятно ще бъде от европейски фондове. От нас ще се искат първоначално около 60-70 хиляди евро, а останалите пари, които ще са около 1.5 милиона евро, ще получим от различни фондове на ЕС, каза за „Капитал“ зам.-кметът по сигурността Цветан Цветанов. Сега се търсят средства за осигуряване на видеонаблюдение на училищата в столицата. Поради орязания бюджет на Столичната община първоначално ще се премине към оборудване само на 6 училища. Засега не е обявено колко пари ще струва цялата система, която МВР предвижда да изгради, но европейският опит показва, че поне по отношение на глобите, налагани за нарушаване на закона за движение, тази дейност може да се самофинансира. Стига, разбира се, държавата да намери начин да си събира дължимите пари. Според полк. Илия Илиев само глобите, наложени от столичния КАТ за 2004 г., са за 6.5 милиона лева. Не е известно обаче колко от тях са събрани.

2397 камери за наблюдение има само в Манхатън, като 859 са по спирки на автобуси. 765 камери в Лондон следят само за нарушаването на движението по пътищата - 453 са камерите-радари, а 312 са камерите, които следят за преминаване на червено. 8000 са камерите в парижкото метро. От 2500 места се снима в мадридското метро.

Според френския вестник „Монд“ видеонаблюденията и радарите са донесли на Франция 200 милиона евро от глоби за 2005 г. срещу 106 милиона за 2004 г. За 2006 г., когато броят на апаратите ще се увеличи, френската държава планира да събере от глоби 240 млн. евро, които са заложени и в държавния бюджет. На 31 декември 2005 г. на територията на страната са функционирали 1000 радара - 700 стационарни и 300 подвижни. До края на 2006 г. ще работят още 500. Според „Монд“ с един радар дневно се събират средно 50 глоби. Шейсет процента от глобите, събрани през 2006 г., ще отидат за финансирането на поставяне на нови радари, за да се направи мощна радарна мрежа за контрол по пътищата, а останалите 40% ще отидат в агенцията за финансиране на инфраструктурата и транспорта във Франция, като целевото им приложение ще бъде в подобряване на сигурността на пътната мрежа - укрепване на рискови участъци, завои и т.н.

По Discovery Channel има едно предаване, в което двама журналисти развенчават митове. Като например този, че не е вярно, че филията винаги пада откъм намазаната страна. Шансовете са 50 на 50. Покрай него се сетих, че е хубаво да се развенчае митът, че цяла София е омотана от камери на КАТ, които следят на кръстовища дали се минава на червено, както се твърди във форумите на интернет. Чули-недочули, правозащитници надигнаха глас, че МВР ще наблюдава несанкционирано живота на хората и софиянци ще живеят като в къщата на „Биг брадър“. За какво става въпрос.

Големият КАТ не те гледа

Или по-скоро не все още.

Камерите, които следят за минаване на червено в столицата, се свеждат до 1 (една). Тя е експериментална и разположена на кръстовището на хотел „Хемус“ от страната на бул. „Арсеналски“, на идване от басейна „Спартак“. Според хора от полицията по време на експеримента камерите заснели 600 (шестстотин!) преминавания на червено за 24 часа. (Това са точно 25 нарушения на час и ако червеният сигнал продължава средно 30 секунди, това означава, че практически всеки път някой прави драстично нарушение.) В този смисъл експериментът е

Повече от успешен

В момента камерата снима средно около 200 нарушения на денонощие, казва шефът на столичния КАТ инж. полк. Илия Илиев. Причината обаче не е в липсата на нарушители или в техническите възможности на камерите, а във физическата възможност на катаджиите, обяснява полк. Илиев. Всеки акт трябва да бъде преписан няколко пъти, за да стигне до нарушителя. Камерата заснема автомобила нарушител от птичи пог­лед, като показва местоположението на колата, светофара, който свети червено, а на по-голяма снимка - и зад­ния номер на колата от съвсем близо. Фотоловът се извършва ръчно от стая №10 в столичния КАТ. Там един полицай наблюдава на живо, когато някой пристъпи кръстовището на червено, и отснема ситуацията. Информацията се съхранява в 40-гигабайтовата памет на камерите. След това случаят се завежда в дневник и след голям брой бумащина нарушителят си получава призовката за глобата. (Абсолютно изненадващо е какви камари от хартии се съхраняват в столичния КАТ.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK