Интервю: Кристиан Патерман, представител на дирекция „Биоземеделие и храни“ в Европейската комисия / До 15% от европейците са готови да плащат по-скъпо за полезни храни

Кристиан Патерман, представител на дирекция „Биоземеделие и храни“ в Европейската комисия, пред „Капитал“

Какви се тенденциите на пазара на органични продукти в Европа?

- Въпреки че еуфорията по органичните продукти в някои европейски страни вече не е толкова голяма, пазарът в Европа расте. В някои страни търсенето продължава да се повишава, докато в други остава на същото ниво. Ръстът през 2005 г. е с 10%. Най-голямо нарастване има в Австрия и Великобритания, която се очертава като страна с голям потенциал по отношение на биоземеделието. Пазарът се разраства също в Холандия и Швейцария. В същото време в страни като Германия и Франция не се постигна очакваният растеж. Оказа се, че там хората още не са готови да плащат повече, особено в Германия заради икономическата ситуация там. От новите страни членки биоземеделието се развива с бързи темпове в Полша и Словения.

Според вас какво бъдеще има биоземеделието в България, където едва сега пазарът на този тип продукти се заражда?

- Това, което е характерно за Европа, е, че европейските производители реализират голяма част от продукцията на местните пазари. От тази гледна точка, въпреки че в момента България има пазар навън, е добре тя да развие и вътрешния си пазар.

Какви са като цяло перспективите пред органичното земеделие в Европейския съюз?

- Европейският съюз категорично застава на позиция за съвместно съществуване на трите типа земеделие - органично, конвенционално и земеделие на основата на генно модифицираните организми (ГМО). Тоест ЕС подкрепя и трите типа земеделие.

В момента с финансиране от ЕС се разработва проект, който има за цел да направи съпоставка между трите типа земеделие и да установи къде се различията - в съдържанието на пестициди, вода, антибиотици и други, за да се види какви са преимуществата на трите типа земеделие. Проектът трябва да бъде финализиран тази година. Вече има някакви предварителни резултати, които категорично показват, че по отношение на токсините и пестицидите биологичното земеделие има много силни преимущества. Прави се обаче и сравнение на разходите, така че да се установи кой тип земеделие е най-ефективен. По данни от различни проучвания сега около 10-15% от европейските консуматори са готови да плащат по-висока цена за биопродуктите само ако са сигурни, че тези храни са абсолютно полезни и здравословни. Това все пак трябва да се докаже. Факт е, че разходите за органичното земеделие са много по-високи, но, от друга страна, те могат да се компенсират с по-високо качество.

Означава ли това, че органичното земеделие вече не е приоритет за ЕС и че се променя политиката по отношение на генно модифицираните организми?

- Европа силно подкрепя органичното производство, защото то се развива много по отношение на качеството и безопасността на храните. ЕС има специален план за подкрепа на органичното земеделие, но това не означава, че то е приоритет за общността. Все пак като дял органичното земеделие заема много малка част от общата селскостопанска продукция.

По отношение на ГМО преди две години и половина в Барселона Европейската комисия излезе с декларация, с която заяви, че след информационните технологии следващата вълна в Европа е на природните науки и биотехнологиите. Досега ЕС се беше съсредоточил в изследвания главно в областта на медицината, а не толкова в биотехнологиите в земеделието. Сега ситуацията обаче се променя. В следващата рамкова програма на ЕС са предложени 40 млрд. евро за научни изследвания, не само в медицината, но и в областта на земеделието, индустрията и опазването на околната среда.

Тоест позицията на ЕС за ГМО се обръща?

- В момента Европа произвежда достатъчно храни и страда от излишъци. През последните 50 години обаче добивите в земеделието драматично се промениха и вече се борим с проблеми не само като този със затлъстяването. Днес селското стопанство е изправено пред един много сериозен проблем - глобалното затопляне, което води до поч­вени изменения и промяна на добивите.

Каква е сега разликата между САЩ и Европа. В САЩ разполагат с огром­ни територии, върху които се отглеждат генно модифицирани култури, от които се произвеждат храни. Европа не го прави. Тя се подготвя за производство на нов вид биогориво. Въп­росът, от който по-скоро трябва да се интересуват всички, включително и страни като България, Румъния и Турция, е как ще изглежда селското стопанство след 25 години, ако Европа продължава да приема с неохота ГМО. Дали Европа ще бъде градината на света с плодовете и зеленчуците, които произвежда за собствена консумация. Или Бразилия ще храни света със своята ген­но модифицирана соя, царевица и други култури заедно с Аржентина и Латинска Америка.

А според вас как ще изглежда земеделието след 25 години, ако ЕС не промени политиката си?

- Опасявам се, че след 25 години европейците вече няма да са конкурентоспособни по отношение на храните. Един от въпросите, върху които Европа трябва да се съсредоточи, са водните ресурси. Около 70% от водните ресурси в света сега се ползват за земеделски нужди. В същото време глобалното затопляне е проблем, който вече не може да се отрича. И до какво заключение стига Европа - необходими са ни растения, които да са устойчиви на сушата и почвените изменения. САЩ вече работят върху такива проекти.

Работите ли вече върху конкретни разработки и какви пари са похарчени от ЕС досега за проучвания в областта на биотехнологиите?

- В ЕС се работи по много проекти в тази област. За последните 10 години Европа е похарчила 400 млн. евро само за да установи дали ГМО оказват вреда върху здравето на човека и околната среда. В проучвания в сферата на биотехнологиите американците обаче са инвестирали десет пъти повече. Всички тези изследвания, за които бяха похарчени близо 400 млн. евро, категорично показват, че ГМО нямат вредно влияние върху човека и околната среда. Хората обаче не вярват и се страхуват да приемат този факт.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове