Българското биоземеделие - вечният проектоприоритет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българското биоземеделие - вечният проектоприоритет

Българското биоземеделие - вечният проектоприоритет

Производители в страната плахо си проправят път в борба със сертификати и липса на субсидии


„Това е Павлина. На празника на биоземеделието в София спечели конкурса за най-красива крава. Миналата година избраха Светла, ето я.” Човекът, който с гордост сочи двете крави, е Иван Данчев, собственик на първата ферма за биологично мляко в България. „Кравите се избират по красота, а победителката се награждава с камбанка. Това е непрофесионална изложба, нали разбирате. Идеята е производителите да се запознаят, да обменят опит и хората да разберат какви биопродукти има в България”, пояснява Тенчо Хрис­тов, консултант на Иван Данчев и представител на фондацията “Биоселена”, обединяваща производители в страната. Освен на Данчев в страната има още две ферми за биомляко.

“От три години имам сертификат за фермата. За биоземеделието за пръв път чух през 1996 г. Реших да се захвана, тъй като отглеждах животните според изискванията на този тип фермерство”, разказва Данчев. Фермата му се намира в троянското село Добродан и произвежда 230 - 240 тона мляко годишно. Разходите му са с около 30-35% по- високи спрямо на останалите фермери. Причината е, че животните се хранят само с биологичен фураж, собствено производство. Добивите са по-ниски - не се ползват торове, няма препарати за растителна защита, няма и антибиотици, ако се разболеят животните. За хормони и дума не може да става. „Навсякъде по света това производство се субсидира, а в България - не. Биопроизводителите нямат дори достъп до субсидиите от държавния фонд „Земеделие“. Финансови помощи вероятно ще има чак след като България влезе в Европейския съюз“, казва Тенчо Христов. Липсата дори на обичайните за всички субсидии звучи доста абсурдно, при положение че биоземеделието години наред се обявява за приоритет от всяко поредно правителство. През миналата година земеделското министерство и представители на сектора разработиха Национален план за развитие на биоземеделието до 2013 г., но той още не е приет от правителството. Няма и знак, че това ще стане скоро, въпреки че в него още в първите страници се споменава важността на този перспективен пазар за дребните български производители и преработватели. В същото време в пазарите на ЕС се отчитат двуцифрени ръстове на търсенето и дори недостиг в отделни сегменти.

По пътя на българския производител

Иван Данчев продава суровината си на мандрата “Рима” в село Врабево. Тя също има сертификат от 2004 г. и е единствената, която преработва биологично мляко в страната. Освен от Иван Данчев “Рима” взима суровина и от още една биоферма в троянското село Белиш. Мандрата го изкупува по целогодишна цена от 50 стотинки за литър, докато обикновеното мляко пада и под 30 стотинки по време на изкупна кампания. Така кофичка биологично кисело мляко излиза на пазара с цена 1-1.15 лв. (обикновеното струва 40 - 70 стотинки). “Продукцията се оскъпява от малките количества, които продаваме. Освен това сертификатът ни струва около 700 хил. лв. на година”, казва Румен Борисов, собственик на мандрата „Рима“.

Едва 1-1.5% от млякото се продава като биологично. Останалото излиза на пазара като обикновено. “Просто няма пазар в България. Хората не знаят какво е биологичен продукт, а и не всеки може да си купува кисело мляко на тази цена”, обяснява Тенчо Христов.

Биопазарът - навън и под чужди марки

Освен мляко в България се произвеждат биологични мед, чайове, билки, подправки, сушени плодове, гъби, горски плодове и сладка от тях, зеленчуци, етеричномаслени култури, масла и козметични продукти и розово масло. Над 95% от българските биопродуктите се изнасят - предимно в ЕС (Холандия, Германия, Швейцария и Австрия). Статистика за производството и продажбите никой не води. Българските фирми работят по поръчка на чужди контрагенти, които преработват или преопаковат продукцията и я продават със свой етикет. Българските биопродукти се продават под чужди марки, които са наложени и се разпознават от европейския консуматор. Засега единствено така биопроизводителите могат да пробият в ЕС. “Външният пазар е твърде малък за българските фирми, за да тръгне всеки да си налага собствена марка”, коментира Вихра Андонова, председател на борда на директорите на “Балкан биохерб” - производител и износител на билки, чайове и подправки. “В ЕС пазарът на пчелен мед е залят от Китай, а на подправки - от Чили. При такива големи производители България не може да се конкурира, ако не продава под марки, познати за консуматора”, посочва и Тенчо Христов. За да продават в ЕС, българските фирми задължително трябва да имат сертификат от призната там организация. В България има два сертифициращи органа - „Балкан биосерт“ и „SGS България“, но при експорт в страните от ЕС българският сертификат не се признава. Според Вихра Андонова, след като България стане членка на ЕС, българският сертификат ще се признава в ЕС и това ще улесни достъпа на фирмите до пазара в общността. Сега, за да изнасят за Европа, фирмите плащат между 10 и 20 хил. евро годишно за сертификат от признати там организации.

Бъдещето - нишата е в България

В България биопродуктите все още нямат почти никакво пазарно присъствие. Търговията с тях едва сега се заражда. Български органични продукти като мляко, мед, билки, чайове, плодове, зеленчуци и сладка от горски плодове сега се продават само в осем супермаркета в София - на “Елемаг”, „Фамилия“ и „Фродомаркет“. До миналата година имаше и специализиран щанд в столичните хали. На него сега се продава козметика.

“Щандът в халите не потръгна, тъй като една точка на продажба на този тип продукти не е достатъчна, така че те да се популяризират. Все още в България хората нямат почти никаква информация какво представляват биопродуктите”, обясни Слави Панайтов, председател на сдружението “Биопродукт БГ”, което отвори щанда и което е създадено с цел да търси пазари на българските производители. Според Панайтов, за да се купуват в страната, биопродуктите трябва да имат по-широко присъствие в търговската мрежа, тоест в хипер- и супермаркетите, а след това и в магазини за здравословни храни. В момента “Биопродукт БГ” води преговори с “Била” за продажба на определена гама биопродукти. „Цените на органичните продукти са с от 30% до 50% по-високи, но това не е чак толкова определящо като пречка за българския пазар, въпреки че покупателната способност на населението е ниска. По-големият проблем е, че липсва достатъчно предлагане“, смята още Панайотов. “Тенденцията в България е към повишаване на интереса към биопродуктите. Вътрешният пазар е абсолютно готов, но липсват преработвателите, дистрибуторите и търговците на такива продукти. Докато веригата се запълни, трябва да мине време”, посочва и Вихра Андонова.
Все още българските производители нямат и конкуренция от внос, така че нишата в страната да се запълни. Единствените вносни биопродукти, които се радват на популярност, са детските храни. Иначе със сигурност на пазара има и други органични продукти, но повечето консуматори дори нямат представа за това. Причината не е само ниският стандарт. Сериозен проблем е неразпознаването на понятията натурално, екологично и биологично, от които само последното, поне по закон, носи законова гаранция за производител и потребител. В момента биопазарът в зародиш се оценява от земеделското министерство на под 1% от общия пазар на хранителни стоки в България при до 4-5% в ЕС. В плана за развитие на биоземеделието (този, който отлежава в правителството) се залага продажбите на биопродукти в България да се увеличат до 3% от общия пазар на хранителни продукти до 2013 г. В същото време заради бюрокрация за четири години България дори не успя да стартира финансирането за биопроизводителите по САПАРД. С ЕС по програмата е договорен специален бюд­жет за агроекология, до който още не е осигурен достъп за предприемачите. Ето така биоземеделието при целия си потенциал за по-дребните български производители и преработватели си остава вечен ведомствен приоритет, но само на думи.


Общо с биокултури в България са заети над 12.2 хил. хектара, или около 1.2% от обработваемите площи. В план на земеделското министерство се залага през 2013 г. 8% от използваните площи да се обработват по биологичен начин.
Биосертификати от българските контролни органи имат 56 растениевъдни и пет животновъдни ферми, както и четири стопанства за семена и посадъчен материал. Сертифицираните пчелни семейства са 23 508.
Преработватели на биопродукти в страната са ЕТ “Рима” - мляко, “Ира - Еко” ЕООД и “Биостарт” ЕООД - билки, подправки, плодове и зеленчуци, “Балкан биохерб” АД - диворастящи билки, “Екотерра” ООД и ЕТ ”Краси-МС” - замразени и сушени плодове и зеленчуци, “Герада-ГМ” ООД - мед, “Екомаат” ООД - масла и козметични продукти, и кооперация “Био България - ойл” - етерични масла от роза и лавандула.

„Това е Павлина. На празника на биоземеделието в София спечели конкурса за най-красива крава. Миналата година избраха Светла, ето я.” Човекът, който с гордост сочи двете крави, е Иван Данчев, собственик на първата ферма за биологично мляко в България. „Кравите се избират по красота, а победителката се награждава с камбанка. Това е непрофесионална изложба, нали разбирате. Идеята е производителите да се запознаят, да обменят опит и хората да разберат какви биопродукти има в България”, пояснява Тенчо Хрис­тов, консултант на Иван Данчев и представител на фондацията “Биоселена”, обединяваща производители в страната. Освен на Данчев в страната има още две ферми за биомляко.

“От три години имам сертификат за фермата. За биоземеделието за пръв път чух през 1996 г. Реших да се захвана, тъй като отглеждах животните според изискванията на този тип фермерство”, разказва Данчев. Фермата му се намира в троянското село Добродан и произвежда 230 - 240 тона мляко годишно. Разходите му са с около 30-35% по- високи спрямо на останалите фермери. Причината е, че животните се хранят само с биологичен фураж, собствено производство. Добивите са по-ниски - не се ползват торове, няма препарати за растителна защита, няма и антибиотици, ако се разболеят животните. За хормони и дума не може да става. „Навсякъде по света това производство се субсидира, а в България - не. Биопроизводителите нямат дори достъп до субсидиите от държавния фонд „Земеделие“. Финансови помощи вероятно ще има чак след като България влезе в Европейския съюз“, казва Тенчо Христов.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.