България - сделки под контрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България - сделки под контрол

България - сделки под контрол

Галина Александрова
1628 прочитания

В момента „Газпром“ е единственият доставчик на природен газ за България. Годишните доставки сега са около 3 млрд. куб.м. С около 1.4 млрд. куб.м от това количество газовият концерн изплаща задълженията си по транзитирането на руски газ през територията на България към Турция, Гърция и Македония.

В началото бе политиката

В началото на газовата епопея са споразуменията на най-високо политическо равнище между България и бившия СССР. От 1994 до 1997 г. те са регламентирани с две спогодби: Генерално съглашение за сътрудничество за усвояване на Оренбургското газокондензатно находище и строителство на магистрален газопровод Оренбург - западна граница на СССР и Ямбургската спогодба за сътрудничество при усвояването на Ямбургското газово находище, строителство на газопровода Ямбург - западна граница на СССР. По тази спогодба България получава ежегодно около 6 млрд. куб.м газ, от които 3.34 млрд. куб.м са за изплащане на българското дялово участие в проекта Ямбург. Изплащането на руския дълг по тази спогодба приключва през първото тримесечие на 1997 г., след което всички доставки трябва да се извършват на търговски начала. Българските политици са в тревога от очакваните последици - значително утежняване на платежния баланс и увеличаване на дисбаланса във взаимната търговия. (Газът по Ямбургската спогодба се доставя не по международни, а по занижени цени - 63 долара за 1000 куб.м, като България плаща със стоки и строителни услуги.)

„Газпром“ излиза на първа линия

Междувременно са подписани няколко протокола и споразумения, които третират ангажиментите на българската държава по изграждането на транзитните газопроводи до Турция, Гърция, Македония и Сърбия за пренос на руски природен газ.

  • От 1991 до 1994 г. в сделките за газа участват само държавни компании от двете страни - първоначално „Химимпорт“ и „Союзгазекспорт“, а година по-късно - „Булгаргаз“ и „Газ­експорт“.
  • Есента на 1994-1995 г. - в газовия бизнес се включва частната „Мултигруп“, но договорът й за доставки е само за едно тримесечие. Следва едногодишен договор за доставки между „Булгаргаз“ и друга частна компания - „Фест файненшъл“ - Москва.
  • 1995 г. май - създава се смесено дружество „Топенерджи“. В него 50% държи „Газпром“, останалата част от капитала е разпределена между „Булгаргаз“, „Овергаз инк“ (50% участие на „Газпром“), „Мултигруп“, Първа частна банка и „Химимпорт“\.
  • 1996 г. декември - „Булгаргаз“ подписва договор с частна фирма с участие на „Газпром“ - „Овергаз инк.“

Приблизително по това време „Газпром“ налага при доставките практиката на многото посредници, която продължава през цялото управление на бившия шеф на газовия гигант Рем Вяхирев и придобива международна публичност като „касичките на Вяхирев“.

Натиск за контрол на газопроводите

По същото време кабинетът на Жан Виденов приема постановление, което предвижда на конкурсна основа да се предоставят 35-годишни концесии върху 635 км съществуващи газопроводи в България и върху още 640 км нови, изграждането на които предстои. Конкурсът е планиран за май 1997 г., но така и не се случва. Въпреки силния натиск от руска страна правителството на Виденов в крайна сметка отхвърля претенциите на „Газпром“ за придобиване на контрол върху газопроводната система на страната.

l 1997 април - министър-председателят на служебното правителство Стефан Софиянски подписва в Москва Спогодба за развитие на системата от газопроводи за транзитиране и доставки на руски природен газ в България. Това споразумение и досега се смята за най-голямото отстъпление на българско правителство в полза на „Газпром“ и руската политика в региона. В него се предвижда изграждането на новите газопроводи да става с финансиране от „Газпром“ (стокови кредити, гарантирани от държавата) чрез смесеното дружество „Топенерджи“, което ще експлоатира инфраструктурата и ще извършва доставките. Новите съоръжения ще се изплащат с таксите от транзита.

Газовата война на Костов

1997 г. юли - декември - правителството на Иван Костов категорично отхвърля претенциите на на руския газов гигант за контрол над газопроводната инфраструктура. Костов повежда личен кръстоносен поход срещу „Газпром“ и смятаната по това време за проводник на руския интерес „Мултигруп“. В резултат спогодбата на Софиянски не се осъществява, а „Мултигруп“ е изтикана от газовия бизнес. В крайна сметка конфликтът с кабинета „Костов“ оказва оздравителен ефект и за самата „Мултигруп“, която постепенно придобива габарити и поведение на нормална търговска компания и скъсва със скандалния си имидж.

1998 г. април - българската държава излиза от „Топенерджи“ и дружеството става собственост изцяло на „Газпром“. Подписани са два търговски договора - за транзитиране до трети страни между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и за доставки на природен газ между „Булгаргаз“ и „Газекспорт“. Голямата гордост на екипа на Костов тогава е уверението от страна на „Газпром“, че при доставките няма посредници. Години по-късно - след отстраняването на Вяхирев, стана ясно, че между „Топенерджи“ и „Газпром“ през цялото време е имало посредник. В крайна сметка „Топенерджи“ беше извадено от оборот. Неговото място зае „Овергаз“, която в момента извършва основната част от доставките на газ за България по договора между „Топенерджи“ и „Булгаргаз“. Договорът е до 2010 г. с базова цена 82.5 долара/1000 куб.м, формула за промяната й в зависимост от конюнктурата на пазара на нефтопродукти и клауза take or pay (взимаш или плащаш). По линия на транзитния договор България построи дублиращи тръбопроводи за увеличаване на транзита към Турция и Гърция. Към днешна дата през територията на нашата страна се транспортират около 17 млрд. куб.м газ годишно. През „Овергаз“ руският газов монополист контролира доставките и голяма част от разпределителната мрежа в страната.

„Газпром“ с нови амбиции за България

След визитата на министър Овчаров в Москва този месец се разбра, че „Газпром“ продължава да натрапва на българските правителства желанието си да придобие собственост върху газопроводната инфраструктура в България. Това би могло да стане по два начина - чрез концесиониране на съоръженията или чрез приватизация на „Булгаргаз“. През изминалите години заедно с настъплението на „Газпром“ към нови пазари на газ се изостри и апетитът на компанията към нови бизнеси. Чрез една от последните си придобивки - „Сибнефть“, „Газпром“ ще участва в изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис за пренос на руски нефт до Средиземно море, съобщи Овчаров. „Газпром“ проявява интерес също към част от топлофикационните дружес­тва, газоразпределителната мрежа в България и към бъдещата приватизация на „Булгаргаз“. В синхрон с развитието на идеите на руското правителство за енергийната политика през последната година „Газпром“ нагази и в машиностроенето (включително на техника за енергетиката), производството и търговията с електроенергия и дори в експлоатацията на ядрени централи. Последният проект на газовия концерн е за влизане в проекта „Белене“ в България.

Газпромбанк vs. Газпромбанк за АЕЦ „Белене“

Единият кандидат за АЕЦ „Белене” е руската компания „Атомстройэкспорт”. Тя е над 87% собственост на Газпромбанк, която пък е банката на „Газпром“.

Миналата есен, след като вече беше ясно кои са двата конкурента за изпълнители на „Белене“, „Газпром“ си осигури възможност за участие в проекта независимо от това кой от кандидатите ще бъде избран. През ноември чрез Газпромбанк ядреният монополист придоби 75% от руския машиностроителен гигант ОМЗ, който произвежда освен другото и части за ядрени реактори. През 2004 г. ОМЗ купиха 100% от чешката компания Skoda JS за производство на ядрено оборудване. Така, придобивайки участие в ОМЗ, Газпромбанк придоби контролен дял и в Skoda JS. Чешката компания е лидер в консорциума „Шкода алианс“ заедно с Skoda Praha (собственост на най-голямата електроенергийна компания CEZ) и Института за ядрени изследвания на Чехия (също мажоритарна собственост на CEZ), който е вторият кандидат за дострояване на АЕЦ „Белене”. По мнението на независими наблюдатели в случая „Белене“ е по-добре да се приложи принципът избери по-малкото зло - „Шкода алианс“, в която участието на „Газпром“ все пак не е решаващо и върху който политическата класа на Русия не може да има такова влияние. В плюс на чешката оферта се сочи и възможността за алтернативни доставки на ядрено гориво от „Уестингхауз“. Засега обаче преобладава мнението, че сделката е предопределена в полза на руснаците. Така поне бяха изтълкувани думите на Овчаров, че „Белене“ не може да стане без руснаците. Министърът каза това по време, когато се провежда конкурс за избора на изпълнител на проекта.

В момента „Газпром“ е единственият доставчик на природен газ за България. Годишните доставки сега са около 3 млрд. куб.м. С около 1.4 млрд. куб.м от това количество газовият концерн изплаща задълженията си по транзитирането на руски газ през територията на България към Турция, Гърция и Македония.

В началото бе политиката

В началото на газовата епопея са споразуменията на най-високо политическо равнище между България и бившия СССР. От 1994 до 1997 г. те са регламентирани с две спогодби: Генерално съглашение за сътрудничество за усвояване на Оренбургското газокондензатно находище и строителство на магистрален газопровод Оренбург - западна граница на СССР и Ямбургската спогодба за сътрудничество при усвояването на Ямбургското газово находище, строителство на газопровода Ямбург - западна граница на СССР. По тази спогодба България получава ежегодно около 6 млрд. куб.м газ, от които 3.34 млрд. куб.м са за изплащане на българското дялово участие в проекта Ямбург. Изплащането на руския дълг по тази спогодба приключва през първото тримесечие на 1997 г., след което всички доставки трябва да се извършват на търговски начала. Българските политици са в тревога от очакваните последици - значително утежняване на платежния баланс и увеличаване на дисбаланса във взаимната търговия. (Газът по Ямбургската спогодба се доставя не по международни, а по занижени цени - 63 долара за 1000 куб.м, като България плаща със стоки и строителни услуги.)

„Газпром“ излиза на първа линия

Междувременно са подписани няколко протокола и споразумения, които третират ангажиментите на българската държава по изграждането на транзитните газопроводи до Турция, Гърция, Македония и Сърбия за пренос на руски природен газ.

  • От 1991 до 1994 г. в сделките за газа участват само държавни компании от двете страни - първоначално „Химимпорт“ и „Союзгазекспорт“, а година по-късно - „Булгаргаз“ и „Газ­експорт“.
  • Есента на 1994-1995 г. - в газовия бизнес се включва частната „Мултигруп“, но договорът й за доставки е само за едно тримесечие. Следва едногодишен договор за доставки между „Булгаргаз“ и друга частна компания - „Фест файненшъл“ - Москва.
  • 1995 г. май - създава се смесено дружество „Топенерджи“. В него 50% държи „Газпром“, останалата част от капитала е разпределена между „Булгаргаз“, „Овергаз инк“ (50% участие на „Газпром“), „Мултигруп“, Първа частна банка и „Химимпорт“\.
  • 1996 г. декември - „Булгаргаз“ подписва договор с частна фирма с участие на „Газпром“ - „Овергаз инк.“


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK