От неуспешни проекти България губи лихви, а Световната банка - репутация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От неуспешни проекти България губи лихви, а Световната банка - репутация

От неуспешни проекти България губи лихви, а Световната банка - репутация

Ананд Сет, директор на Световната банка за България, Румъния и Хърватия, пред „Капитал“

1145 прочитания

В края на 2005 г. България предплати заеми от Международния валутен фонд (МВФ) и от Световната банка (СБ) в размер на 340 млн. евро. През февруари страната изплати предварително още 150 млн. евро от задълженията си към МВФ. В момента правителството води разговори с представители на Световната банка за кредитиране на нови проекти. Защо е необходимо финансиране от банката, когато България връща кредити преди падежа им, а правителството очаква към края на февруари да отчете около 4 млрд. лв. бюджетен излишък?

България плаща и за ноу-хау

Не всички държави се обръщат към Световната банка, защото имат нужда от пари, обяснява Ананд Сет, директор на Световната банка за България, Румъния и Хърватия. „България е една от тях. Тя няма нужда от парите на банката. Страната има бюджетен излишък, свиващ се външен държавен дълг и може да взима назаем от международните пазари.“ Това, което банката предлага, не са само пари, а и ноу-хау. Според Сет експертите на банката използват опита си по цял свят, за да изготвят проекти, да задават целите им, да наблюдават изпълнението, като събират необходимата обратна информация. Това е „програмният цикъл“, който банката предлага на своите клиенти. Но тези услуги се предлагат само срещу пари. Например, ако премиерът иска Световната банка да работи по инфраструктурен проект, не може да го получи безплатно, посочва Сет. „Ние не сме организация на обединените нации. Ние сме банка. За да работим заедно, България трябва да вземе заем от нас“, разкрива същността на сътрудничеството директорът. С други думи, България плаща на Световната банка лихвите, но не за това, че използва парите, а защото използва знанията и уменията на експертите й.

Сет вижда тук ролята на Министерството на финансите, което си е „написало домашното“, като е пресметнало, че заемите на банката са с по-ниска лихва от тези на международните пазари и се изплащат за по-дълъг период от време, около 15-16 години. Така министерството е изчислило, че може да вземе назаем от банката 300 млн. долара, за да финансира плановете си за реформа, без да надвиши лимитите на задлъжнялост, които си е поставило. Изразът на тези знания и умения, за които България плаща под формата на лихва, са проекти за подобряването на жизнения стандарт, особено на бедните и хората в неравностойно положение, и за подкрепа на България по пътя й към Европейския съюз, както е посочено на сайта на банката. Като едни от най-успешните в България Ананд Сет посочва проекта за децата (с официалното име „Проект за повишаване благосъстоянието на децата“). Друг проект, завършил успешно, е за преструктуриране на големите металургични предприятия от гледна точка на замърсяването на околната среда. Ананд Сет не скрива обаче, че не всички проекти на банката в България са много успешни.

Неуспехите на банката

Пример е проектът за образованието. Там грешката е била до голяма степен по вина на банката, признава Сет. Проектът е бил прекалено амбициозен, със завишени цели, без да е съобразен с наличния капацитет за осъществяването им и за усвояване на средствата. Но според Сет това са уроците, които банката учи по пътя. Има случаи, в които дизайнът е добре направен, но възникват проблеми с възлагането на обществена поръчка и проектът се забавя. От активните проекти на банката в България към днешна дата 25% са класифицирани като заплашени от провал, разкрива Сет. За портфолиото на банката в целия свят този показател е 20 -25%. В Румъния например той е 10-12%. Проблемните проекти в България са два - за изготвянето на кадастър и за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването. Първият е в застой от година и половина, а вторият - от 6 месеца. Заради тези два проекта България е в списъка със страни, за които банката е загрижена, обяснява директорът. Но независимо дали проектът е успешен, страната плаща лихвите по заема. Така е, защото страната е отговорна за тяхното изпълнение. „Проектите не са на Световната банка, те са на България“, изтъква Сет. Според програмния цикъл, изложен на уеб­страницата на СБ, банката изготвя и финансира проекти по молба на правителството. Тя оценява доколко е изпълним проектът и дали ще продължи да функционира след приключването на финансирането от СБ, но заемът по него влиза в сила само след като бъде ратифициран от Народното събрание. Банката се опитва да прекратява неуспешните проекти, преди да са изразходвани всички финанси, твърди Сет. Друга възможност, когато нещата не се развиват според плана, е пренастройването на проекта, добавя той. От неуспешните проекти страната губи лихвите, а банката - своята репутация и самочувствие, посочва Ананд Сет. Според него за банката е много важно да знае, че може да се справи с всякакви проекти, независимо дали става дума за птичи грип или изграждане на общности на местно ниво. Репутацията на СБ е важна, особено за клиенти като България и Румъния, които не отиват при нея за пари.

За да не се повтарят провалите на проекти от миналото, банката обмисля нов подход. Фокусът на проектите се измества от вложените ресурси към постигнатите резултати, разкрива Сет. Например до този момент са се концентрирали върху това дали са купени достатъчно училищни автобуси и дали са построени необходимите сгради. Вече ще следят дали резултатите от тестовете по математика са се повишили и дали са се подобрили методите за обучение. Постигнатият прогрес ще се оценява на база заложените цели за всяка година спрямо крайната цел, предвидена при завършването на проекта.

След присъединяването към ЕС

Независимо от тези промени в методите напълно възможно е след 1-2 години с присъединяването към Европейския съюз България да няма нужда от услугите на банката, смята Ананд Сет. Световната банка напълно съзнава, че страната ще получи значителни средства и ноу-хау от ЕС, и то без да плаща лихви. Въпреки това Сет е на мнение, че банката пак ще има какво да предложи. На първо място, тя може да помогне на страната да изгради административен капацитет за усвояване на фондове от ЕС. Освен това евросъюзът оставя някои празнини във финансирането. Подобна сфера е подобряване на второкласните и третокласните пътища. ЕС се интересува предимно от трансевропейската пътна мрежа. Еврочленството не означава автоматично прекъсване на отношенията с банката. Сет дава за пример страни като Полша и Словакия, които вече са членки на ЕС, но продължават да работят със СБ. Унгария пък се разделя с банката три години преди присъединяването си към евросъюза. България има избор. Според Сет този избор все по-често ще бъде европейски. Но това няма да стане изведнъж, а постепенно, убеден е той. С правителството е договорено сътрудничеството да продължи и през следващите 3-4 години, но много селективно: „Преди банката беше навсякъде, сега работим само във внимателно подбрани сфери.“ p

Механизми на Световната банка за защита от злоупотреби

Банката харчи 500 хил. долара от лихвите по 4-годишен заем на стойност 30-40 млн. долара за наблюдение на изразходването на средствата. На всеки три месеца мениджърите обсъждат проекта със страната партньор. Почти всяка година банката разглежда детайлно заедно с министрите на икономиката и финансите отделните проекти и определя какви са проблемите по тях. Договорите се сключват чрез процедура за обществени поръчки, предоставена от банката (не се използва Агенцията за обществени поръчки). Всяка година бордът на Световната банка заседава и обсъжда всички проекти държава по държава. Изготвя се доклад с няколко от най-неуспешните проекти на банката. Идентифицират се страните, в които портфолиото е рисково.
След завършването на проект независимо звено на СБ оценява работата на експертите на банката по реализирането му. На всеки 3-4 години звеното анализира дейността на банката в страната като цяло, а не във връзка с конкретен проект. Сред критериите за оценка са качеството на даваните от банката съвети и последователността на препоръките.

@@table:[email protected]@

@@table:[email protected]@

* Проект, класифициран от Световната банка като застрашен от провал

Източник: Световната банка www.worldbank.bg

В края на 2005 г. България предплати заеми от Международния валутен фонд (МВФ) и от Световната банка (СБ) в размер на 340 млн. евро. През февруари страната изплати предварително още 150 млн. евро от задълженията си към МВФ. В момента правителството води разговори с представители на Световната банка за кредитиране на нови проекти. Защо е необходимо финансиране от банката, когато България връща кредити преди падежа им, а правителството очаква към края на февруари да отчете около 4 млрд. лв. бюджетен излишък?

България плаща и за ноу-хау

Не всички държави се обръщат към Световната банка, защото имат нужда от пари, обяснява Ананд Сет, директор на Световната банка за България, Румъния и Хърватия. „България е една от тях. Тя няма нужда от парите на банката. Страната има бюджетен излишък, свиващ се външен държавен дълг и може да взима назаем от международните пазари.“ Това, което банката предлага, не са само пари, а и ноу-хау. Според Сет експертите на банката използват опита си по цял свят, за да изготвят проекти, да задават целите им, да наблюдават изпълнението, като събират необходимата обратна информация. Това е „програмният цикъл“, който банката предлага на своите клиенти. Но тези услуги се предлагат само срещу пари. Например, ако премиерът иска Световната банка да работи по инфраструктурен проект, не може да го получи безплатно, посочва Сет. „Ние не сме организация на обединените нации. Ние сме банка. За да работим заедно, България трябва да вземе заем от нас“, разкрива същността на сътрудничеството директорът. С други думи, България плаща на Световната банка лихвите, но не за това, че използва парите, а защото използва знанията и уменията на експертите й.

Сет вижда тук ролята на Министерството на финансите, което си е „написало домашното“, като е пресметнало, че заемите на банката са с по-ниска лихва от тези на международните пазари и се изплащат за по-дълъг период от време, около 15-16 години. Така министерството е изчислило, че може да вземе назаем от банката 300 млн. долара, за да финансира плановете си за реформа, без да надвиши лимитите на задлъжнялост, които си е поставило. Изразът на тези знания и умения, за които България плаща под формата на лихва, са проекти за подобряването на жизнения стандарт, особено на бедните и хората в неравностойно положение, и за подкрепа на България по пътя й към Европейския съюз, както е посочено на сайта на банката. Като едни от най-успешните в България Ананд Сет посочва проекта за децата (с официалното име „Проект за повишаване благосъстоянието на децата“). Друг проект, завършил успешно, е за преструктуриране на големите металургични предприятия от гледна точка на замърсяването на околната среда. Ананд Сет не скрива обаче, че не всички проекти на банката в България са много успешни.

Неуспехите на банката

Пример е проектът за образованието. Там грешката е била до голяма степен по вина на банката, признава Сет. Проектът е бил прекалено амбициозен, със завишени цели, без да е съобразен с наличния капацитет за осъществяването им и за усвояване на средствата. Но според Сет това са уроците, които банката учи по пътя. Има случаи, в които дизайнът е добре направен, но възникват проблеми с възлагането на обществена поръчка и проектът се забавя. От активните проекти на банката в България към днешна дата 25% са класифицирани като заплашени от провал, разкрива Сет. За портфолиото на банката в целия свят този показател е 20 -25%. В Румъния например той е 10-12%. Проблемните проекти в България са два - за изготвянето на кадастър и за възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването. Първият е в застой от година и половина, а вторият - от 6 месеца. Заради тези два проекта България е в списъка със страни, за които банката е загрижена, обяснява директорът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.