С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 фев 2006, 0:00, 2134 прочитания

Филчев и...

...някои инциденти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно от нещата, с които ще бъде запомнен главният прокурор Никола Филчев, е психологическият тормоз, който той и неговото най-близко обкръжение оказваха както на опонентите си, така и на своите подчинени. И все пак има един въпрос, който по всяка вероятност ще остане неизяснен - докъде са стигнали формите на натиск, които обкръжението на бившия главен прокурор е използвало, за да постигне своите цели.
Първият трагичен сигнал, че зад бронираните врати на Главна прокуратура се случва нещо, меко казано, нередно, е самоубийството на висшия прокурор Николай Джамбов през пролетта на 2000 г. Той е един от малкото, които се обявяват публично срещу методите на работа на своя началник. Магистратът се прострелва със служебния си "Валтер" в своя кабинет пред очите на съпругата си и своя колежка, оставяйки предсмъртна бележка, в която пише: "Ако има съвест, главният прокурор трябва да си подаде оставката." Преди да посегне на живота си, Джамбов е подлаган на систематичен натиск от висши прокурори да решава дела по определен начин, получавал е заплахи от тях, че ще бъде "командирован" в другия край на България, че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти.
И до момента обаче следствието за самоубийството на Николай Джамбов е в задънена улица. Прокуратурата скрива предсмъртното писмо, а впоследствие следователят започва да отрича неговото съществуване изобщо. За негова зла участ обаче то е било четено и от тогавашния председател на Върховния административен съд Владислав Славов, който се оказва на мястото на трагедията. Ръководството на прокуратурата запазва мълчание по случая и по обвиненията, че с методите си на работа е провокирало самоубийството...
Около година след трагедията с Джамбов един от бившите фаворити на главния обвинител - прокурорът Николай Колев, който известно време е дясна ръка на Филчев, изненадващо е пенсиониран, обръща се срещу своя шеф и решава да проговори. Според него в прокуратурата е създадена стройна организация, която се занимава с поръчкови дела срещу противници на нейното ръководство. "Нещо като генерален щаб", казва той. Визират се имената на Антоан Николов, Стефан Софиянски и Любомир Павлов заради публикация във в. "Новинар", според която "брат на наш големец" е замесен в контрабанда на антики. Впоследствие се оказва, че става дума за брата на главния прокурор.
Колев за пръв път намеква, че Филчев може би страда от психични проблеми. "Предполага, че ще бъде убит, на мен ми е казвал няколко пъти, че от НСО са го предупреждавали, че аз ще го убия", казва бившият фаворит на главния прокурор. Вместо това обаче почти три години по-късно убит се оказва самият Колев...
По времето, когато "дясната ръка" на Филчев решава да проговори, се разшумява и за една друга смърт, случила се година по-рано и на пръв поглед нямаща нищо общо с хорър сцените в прокуратурата. Става дума за смъртта на 30-годишната ямболска адвокатка Надежда Георгиева, която е намерена убита на 28 февруари 2000 г. в апартамента си в столичния квартал "Стрелбище". В София тя е работила за шефа на бившите барети Алексей Петров. По случая са задържани бившата секретарка на Николай Колев Димитрина Калайджиева и нейният съпруг Пламен Калайджиев. В процеса на разследването изтича информация, че убитата адвокатка е притежавала компрометираща инфромация срещу хора по върховете на прокуратурата и че е била в близкото обкръжение на Филчев.
Междувременно прокурорът Николай Колев, чувствайки се застрашен, започва публична кампания, целяща да фокусира вниманието върху ставащото по върховете на държавното обвинение. Той успешно обжалва пенсионирането си пред Върховния административен съд, след което вняся втора жалба, според която при назначаването на Филчев са участвали трима нередовно избрани членове на Висшия съдебен съвет. Второто дело не се увенчава с успех, но за сметка на това Колев става обект на разследване. Магистратът е арестуван при спецоперация на баретите, ръководена лично от висшите прокурори Цеко Йорданов и Петьо Петков, по обвинение в притежаване на наркотици и оръжие. Няколко седмици по-рано Колев дава изявления как му се готви подобна постановка. "Остава само да ме убият", казва той. Което се и случва на 28 декември 2002 г. вечерта пред дома му, където е застрелян с шест куршума.
Четири дни по-късно застрелян е открит и един от евентуалните свидетели на екзекуцията - зам.-шефът на сигурността на СИБанк Владимир Димов, който по странно стечение на обстоятелствата също има отношение към баретите - бил е бивш психолог на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Първоначално полицията се опитва да лансира версията за самоубийство, но уликите по-скоро сочат друго. Следователите предполагат, че жертвата е имала нещастието да мине в района на убийството на Колев и вероятно е разпознала извършителите...
Причината за смъртта на всички тези хора е забулена в мистерия и едва ли някога цялата истина ще излезе наяве.

Историята с подслушването на главния прокурор започна на 28 юли 2000 г. с анонимен факс, пуснат до медиите от Върховната касационна прокуратура. В него се казваше, че в домовете на главния прокурор Никола Филчев и депутатка от БСП са намерени подслушвателни устройства. В друг апартамент в същата сграда е намерена и станция, която ги обслужва. Назначената междуведомствена комисия категорично доказа, че подслушвателните устройства не само не са били в работен режим, но и никога не са работили. Но скандалът вече беше набрал инерция. Военната прокуратура започна проверка и разследване.
Делото тръгва едва четири години след това. Дотогава обвиняемите по него бяха ту арестувани, ту пускани, но през цялото време по всякакъв начин тормозени от военните прокурори. Междувременно двама починаха. Светлозар Спасов беше убит от пазач при странен инцидент, докато берял ябълки от крайпътна градина. Милчо Кирилов почина от инфаркт. Арсов, Йорданов и Бояджиев бяха обвинени в незаконно използване на специални разузнавателни средства. За тях делото обаче още не е приключило.
През 2005 г. почина и бившият главен секретар на МВР ген. Божидар Попов, който първоначално беше обвиняем, а след това стана свидетел. Попов си подаде оставката веднага след откритите "бръмбари".
Обратното се случи с бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. До започване на делото той беше само свидетел, но впоследствие беше обвинен, че не е демонтирал подслушвателите в дома на главния прокурор. През 2004 Атанасов беше признат за виновен от Софийския военноокръжен съд и осъден на една година условно. През 2005 г. присъдата беше отменена и ген. Атанасов беше оправдан, тъй като длъжността му нямала отношение към поставянето и махането на "бръмбарите". Междувременно заради притесненията около съдебните дела на Атанасов на 62 години майка му получи инфаркт и почина. Година по-късно почина и баща му.
Атанасов беше подсъдим и по друго дело - заради спрян самолет с контрабандно оръжие за ембарговата държава Еритрея. Никола Филчев имаше специално отношение към това дело, тъй като лично се обадил по телефона самолетът да бъде освободен от летище Бургас, понеже товарът бил на сина на тогавашния украински президент Леонид Кучма. Делото беше прекратено поради липса на състав на престъпление. Филчев образува и трето дело срещу ген. Атанасов, предизвикано от жалба от бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев. То е за уронване на престижа му заради доклада за корупцията по високите етажи на властта, изготвен от контраразузнаването под ръководството на Атанасов. В жалбата на Бонев до прокуратурата пишело, че освен че е уронил престижа му в обществото, докладът на НСС му е попречил да стане президент на България. Съдбата на това дело е неизвестна.


Няма авторитарна власт, която да обича свободното движение на информация. Затова още в началото на мандата си Никола Филчев положи всички усилия да привлече на своя страна кръг от лоялни медии и да постави в положение на зависимост онези, които критикуват него или хора от близкото му обкръжение.
Една от първите мишени стана главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. През юни 2000 г. по нареждане на Върховната касационна прокуратура (ВКП) срещу Тошев започна проверка, целяща да установи имотното му състояние. Повод за активността на прокуратурата бил донос от човек, наречен Иван Колимечков, който по-късно се оказа напълно измислен. Вследствие данъчните инспекции срещу Тошо Тошев критичността на "Труд" срещу прокуратурата на Република България намаля видимо.
Подобна случка преживя и издателят на вестниците "Земя" и "Дума" Димитър Иванов. След като на два пъти е посещаван от хора на Филчев, които го съветвали да смекчи критичността си, прокуратурата му образува дело заради изчезналия архив на 6-и отдел на VI управление на Държавна сигурност, чийто ръководител е бил Иванов, а срещу фирмите му започват данъчни проверки. Издателят е призован на разпит в прокуратурата по време на погребението на майка му. След като отказва да се яви незабавно, обвинителите му иск ат смъртен акт, в противен случай мярката му за неотклонение щяла да бъде променена.
Издателите на всекидневниците "Дневник" и "Новинар" стават жертва на Филчев след публикации срещу брат му - Ангел Филчев, уличен в контрабанда на антики. По вече отработената схема започва серия от данъчни ревизии и показни привиквания в прокуратурата. През март 2001 г. депутатът от СДС и председател на икономическата комисия в парламента Никола Николов - близък до издателите на "Капитал" и "Дневник", и Антоан Николов, председател на Столичния общински съвет, свързан с в. "Новинар", са извикани на разпит във ВКП. Следват пълни данъчни ревизии на над трийсет физически и юридически лица, свързани пряко или косвено през последните десет години с издателите на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. В услуга на обвинителите са ангажирани над шейсет данъчни инспектори и няколко данъчни служби в София. Паралелно с това във всяко предаване на Кеворк Кеворкян, известен с близостта си до Филчев, бившият психолог от ДС (библиограф на последната книга на главния прокурор) Илия Илиев прави "разкрития" за кръга "Капитал".
Междувременно пред електронното издание "Медиапул" прокурорът Николай Колев (убит година по-късно) каза, че Никола Филчев го пенсионирал, след като отказал да участва в натиска срещу издателите на "Дневник" и "Капитал". В същото интервю Колев обвини Филчев и в други случаи на шантаж срещу магистрати, издатели и политици и за първи път каза, че главният прокурор е с психически проблеми.
Заради критичен материал срещу държавното обвинение на разпит в прокуратурата е извикана и главната редакторка на "Демокрация" Невен Копанданова. В деня, в който вестникът публикува статия срещу прокурорите Николай Колев и Спартак Дочев - тогава най-верните помощници на Филчев, Копанданова получава призовка да се яви на разпит заради проверка по друг материал във вестника. Тя е викана още два пъти и във връзка с разследването за изтичане на информация по делото "Луканов". По него е обвиняема и тогавашната шефка на пресцентъра на МВР Нина Селвелиева. На нея й е наложена мярка подписка и й е забранено да пътува в чужбина без прокурорско разрешение, тъй като не е спряла от страниците на в. "Демокрация" статия за убийството на Андрей Луканов.
И следващият главен редактор на в. "Демокрация" не е сред любимците на Никола Филчев. След критична публикация във всекидневника Атанас Свиленов получава официално писмо от пресцентъра на прокуратурата, в което пише, че "Демокрация" е "изразител на интересите на тесен кръг бивши управляващи, които обществото отхвърли заради корумпираната им политика и срещу които прокуратурата повдига и ще повдига обвинения за извършени престъпления" и че защитава "престъпниците с недостойни средства и клевети"...
Тези особени взаимоотношения между държавното обвинение и частните медии не остават незабелязани от Висшия съдебен съвет. На няколко пъти той излиза с критични становища. "Констатациите за връзка между критичните материали за прокуратурата в медиите и последвалите проверки срещу техни издатели сериозно увреждат престижа на съдебната система", казват магистратите. По повод на писмото срещу Атанас Свиленов ВСС заявява, че "от името на деполитизираната прокуратура са правени недопустими политически оценки в официална кореспонденция с медиите".
В края на мандата си Никола Филчев успя да влезе в контакт и с чуждестранни журналисти. След разследването на Би Би Си "Да купиш игрите", уличаващо шефа на Българския олимпийски комитет Иван Славков в корупция, прокуратурата образува предварително производство срещу английските журналисти. Вместо да потърси сметка от Славков, държавното обвинение реши да разследва британската медиа за провокация към подкуп и за "незаконно използване на специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация".

Едно от нещата, с които със сигурност ще бъде запомнен Никола Филчев, не е борбата с престъпността, а теорията му за вредата от частна собственост. По време на седмгодишния си мандат главният обвинител почти не пропускаше възможност да спомене "порочния" характер на раздържавяването, елиминирало по думите му цели отрасли от българската икономика. "Приватизацията е една социална революция - държавната собственост преминава в ръцете на тесен кръг хора.
Обществото се разслоява на бедни и богати. Отново има класова диференциация. Държавните пари отиват в ръцете на група хора. И при тази приватизация има извършени много тежки престъпления", повтаряше през годините Филчев.
През 2001 г. той разгласи началото на масирана кампания за проверка на всички държавни предприятия. В официално прессъобщение главният прокурор обяви: "Следва да се прецени необходимо ли е да се приватизират държавни обекти и дейности, които имат съществено значение за националната сигурност и суверенитета на България, както и за живота на българите." Според Никола Филчев единственият "цивилизован начин за възстановяване на справедливостта" в обществото е "съдебната деприватизация". Така на практика главният прокурор лансира идеята за повторна национализация на имуществото, преминало в частни ръце през последните години.
Може да се спори дали Бойко Борисов или Никола Филчев е автор на репликата "ние ги хващаме, а съдът ги пуска". Липсата на наказани ключови фигури от престъпния свят, включително и за "порочната" приватизация, Филчев винаги е оправдавал с решенията на съдиите.
"Съгласно конституцията прокурорът обвинява въз основа на доказателствата, събрани от следователя. А съдът осъжда виновните лица. Сега има думата съдът", се казва в едно от множеството декларации (предпочитана форма за контакт с медиите) на оглавяваната от Филчев институция. "Ролята на прокуратурата в наказването на престъпниците е много скромна", казва в друго свое интервю Никола Филчев.
През годините главният прокурор многозначително поставяше знак на равенство между политици и престъпници, а бившият премиер Иван Костов беше обявен за баща на мафията в България. "Организираната престъпност се състои от три неща: първо - престъпници, второ - мръсни пари, и трето - връзки с политиците. Костов създаде втория и третия елемент на организираната престъпност чрез своята криминална приватизация", казва в една от последните си медийни изяви пред в. "Труд" Филчев. Главният прокурор ще бъде запомнен и с една друга култова реплика. Във "Всяка неделя" през 2003 г. той обяви: "Аз от подземния свят една лоша дума не съм чул." Три години по-късно в издадената наскоро книга с негови интервюта Филчев специално пояснява тази своя фраза със звездичка. Искал да каже, че престъпниците очевидно се страхували от него и затова не му оказвали натиск.
Въпреки позицията си за "дивата и бандитска приватизация", която трябва да бъде възмездена, през юни 2005 г. Никола Филчев най-изненадващо се обяви за амнистия на сивия капитал. По думите му така щял да се намери баланс между това да се накажат незаконно забогателите, но и да се успокои обществото. Само няколко дни по-късно обаче Филчев явно беше застигнат от амнезия: "Каква амнистия?! Ама вие още ли се занимавате с това? Аз вече съм забравил! Такова нещо няма и не може да има, докато аз съм главен прокурор!"
В края на мандата си Филчев отново се върна в старото си равновесно положение и в интервю пред "Нова телевизия" миналата неделя заяви, че приватизацията е накарала хората да се чувстват нищожества.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова учреди гражданският си проект "Изправи се, България" Мая Манолова учреди гражданският си проект "Изправи се, България"

Бившият омбудсман обеща, че сдружението няма да прерасне в партия, а ще се бори за защита на гражданските права

6 дек 2019, 5 прочитания

Язовир "Черна дупка" Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

6 дек 2019, 550 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нова номенклатура в БСП

Напрежението в червената група расте, депутати предприемат индивидуални инициативи

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10