Разстрелът на операция „Респект“
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разстрелът на операция „Респект“

Разстрелът на операция „Респект“

Неочакваното при убийството на Иван Тодоров-Доктора беше, че стана толкова лесно

Йово НИКОЛОВ
3284 прочитания

Най-големият български сървър, който позволява пиратското копиране на филми - www.arenaBG.com, качи записи на телевизионните репортажи за убийството на Иван Тодоров-Доктора под името Ivan.Todorov-Doktora.Execution три часа след изстрелите в сряда. Репортажите се радвали на небивал интерес. За 24 часа те са били изтеглени повече от 1300 пъти. За сравнение - концертът на рок легендите „Ролинг стоунс“ на бразилския плаж „Копакабана“ преди десетина дни е бил изпиратстван едва 70 пъти. Интересът към репортажите е близо три пъти повече от средностатистическия интерес към чисто нов холивудски хит, пуснат в сървъра.

Иван Тодоров-Доктора беше застрелян с повече от десет куршума на 22 февруари в София. Убийците причакаха черния джип „Порше Кайен“, докато завива по стръмната уличка „Червената стена“ към бул. „Черни връх“, и изпразниха пълнителите на автоматичните си пистолети в телата на Доктора и неговия шофьор. Иван Тодоров е загинал на място, шофьорът му беше тежко ранен. „Звездата“ на Иван Тодоров изгря след взрив в бронирания му мерцедес на 18 април 2003 г. на бул. „Цариградско шосе“. Доктора оживя по чудо, но шофьорът му беше разкъсан от бомба в колата, задействана от разстояние. След атентата Иван Тодоров беше обявен за най-големия контрабандист на цигари в републиката, Балканите и Европа, стана известно, че чужди служби са питали българското МВР за неговата дейност, а в НСБОП и НСС има няколко разработки за него. Една от разработките беше открита в багажника на взривения мерцедес. И там между материалите бяха намерени няколко снимки, които в продължение на месеци станаха повод за скандали, оставки и обяснения. На снимките бяха тогавашните министри от правителството на НДСВ Милен Велчев, Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски, Петър Петров-Амигоса (впоследствие подсъдим за пране на пари) и Иван Тодоров-Доктора на яхта в Монако. Подоз­ренията бяха, че Доктора е търсил политическо покровителство от управляващите тогава.
Изобщо атентатът срещу Доктора през 2003 г. предизвика серия от събития, които дадоха отражение не само в подземния, но и във вътрешнополитическия живот. Две емблеми на управлението на НДСВ - главният секретар на МВР Бойко Борисов и финансовият министър Милен Велчев, подадоха последователно оставки заради скандала. Първият, защото беше заподозрян, че предизвика криза, като оповести съдържанието на снимките. Вторият, защото поиска МВР да изчисти името му. И двете оставки не бяха приети.

Кой е Доктора

Роден е в Димитровград, а неговата бизнес кариера е класически пример за първоначалното натрупване на капитали в сенчестия бизнес. В началото на 90-те години роденият в Димитровград Иван Тодоров е участник в борческата група в Стара Загора, докато учи във ветеринарния институт. Оттам идва и прякорът му - Доктора. През 1993 г. работи съвместно с Филип Найденов-Фатик в района на безмитната зона в Свиленград. Фатик е наследил контрабандните канали за Близки изток от баща си Исмет Шабан, осигурени му от Държавна сигурност. През 1994 г. съдружникът на Доктора Милослав Кръстев проваля сделка с цигари и Иван Тодоров влиза в открит конфликт с него. За компенсация му прибира мерцедеса и го пребива. По случая е образувано следствено дело, което събира прах в Хасковската следствена служба до момента на атентата срещу Доктора през 2003 г. След като Иван Тодоров излезе от анонимност делото беше възоб­новено и той беше осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор за отвличане и рекет. Присъдата беше пот­върдена от Пловдивския апелативен съд, но Върховният касационен съд върна делото за преразглеждане.

Бизнесът на Доктора

Атентатът срещу Иван Тодоров през 2003 г. съвпада и с конфликтите му с известния контрабандист Константин Димитров-Самоковеца и Петър Петров-Амигоса. Последният е съдружник с Доктора във фирма „Източни финанси“. Той е и един от собствениците на финансова къща „Амигос-3“. До този момент Доктора, Амигоса и Самоковеца работят заедно. Тодоров и Димитров дори стават съседи в Боровец. Конфликтът естествено е за пари. „Бивш приятел, генерал и красавица стоят зад атентата срещу мен, заяви няколко месеца след взрива на „Цариградско шосе“ Доктора. Бившият приятел е Петър Петров-Амигоса, красавицата е неговата приятелка Ася Зафирова, а за генерала се подозираше Васил Василев, тогава директор на Национална служба „Полиция“. По-късно ген. Василев беше сменен, но така и не бяха коментирани отношенията му с Доктора. А подозренията на Иван Тодоров към Амигоса са заради факта, че Петров е единственият, който е карал известно време бронирания мерцедес на Иван Тодоров, за да го покаже на друг герой от криминалните среди, Методи Методиев-Мето Илиянски. Атентатът срещу Доктора поставя край на един очевидно

Успешен сенчест бизнес

През 1996-1997 г. Доктора и Амигоса вече имат сериозен дял в търговията с вносни цигари. Фирмата на Петър Петров „Амигос-3“ получава лиценз за внос и износ на цигари. Само през 1997 г. тя транизитира 23 пъти цигари към съседни балкански държави. Още тогава „Амигос-3“ вече има револвираща кешова гаранция от 400 000 долара, която стои в касата на Митническо управление - София. Година по-късно „Амигос-3“ има генерална банкова гаранция от две авторитетни швейцарски банки за 2 милиона долара, за да гарантира транзита на стоката си пред българските митници. Вероятно оборотите са нараснали няколко пъти. През 1998 г. „Амигос-3“ транзитира през България повече от 60 пъти. Фирмата търгува с почти всички държави от Балканите, с Украйна, Грузия и Армения. През този период тръгват цигари от рибното пристанище в Бургас към фирма „Емона трейд“ - Словения, „Кокобана“ - Хърватия, „Си Би трейдинг“ - Румъния, „А.З. С-33“ - Констанца, „Е.С. Ка транс Юро“, „Беа Вил трейдинг“ - Грузия. През същия период особено се засилва трафикът към Македония, където основен контрагент на „Амигос 3“ е „Мактабак“ - Солун, Гърция, директно или чрез „Макошпед“, както и за Албания с „ШПК Блиц трейдинг“ и с „Билинг къмпани“. Сериозни количества цигари заминават и за фирмите „Мибокс ЛТД“ и „П.П. Декс Кокобана“ в Сърбия. Именно за последната фирма се твърди, че е покровителствана от сина на югославския диктатор Слободан Милошевич - Марко (за връзката на Марко Милошевич и последните разкрития на сръбските медии за контрабандата на цигари виж 16). Ето какво каза в интервю за в. „24 часа“ по повод обвиненията за контрабанда самият Иван Тодоров: „България е удобно място, през което могат да преминат цигари по посока на пазари, близки на страната... Съществува пролука, която продължава вече 6-7 години и през която се продават много добри количества цигари в тези райони. При това аз не нарушавам законите и на други страни - Сърбия, Косово, Македония.“ Обвиненията срещу него обаче са, че е контрабандирал цигари за страните от Западна Европа като изключително печеливш бизнес. Специалистите дават пример с контрабандата на цигари за Великобритания, където печалбите са 6 пъти повече от инвестициите. Именно отстраняването на Доктора от този пазар е била целта на атентата през 2003 г.

По принцип на държави като България и Румъния се гледа като на външен пояс за страните от Западните Балкани, откъдето тръгва трафикът към Европа. Те играят ролята на посредник в транснационалната система от световната контрабанда. Самото МВР подозира Тодоров в контрабанда и оттам твърдят, че по молба на английските служби в края на 2002 г. са започнали да събират информация за Доктора. До онзи момент Доктора попада

Три пъти в полезрението на службите

Първият път е по разработката на контраразузнаването „Приятели“, която разследва „чадъра“ на служители на НСБОП върху дейността на Константин Димитров-Самоковеца. Тук Доктора е само в ролята на близък до Самоковеца. Вторият път се споменава при разкриването на схемата за пране на пари от фирма „Портфолио“. Фирмата беше разследване с обвинения, че чрез нея са били изнасяни пари по плащанията за контрабандата. Същите подозрения е имало и срещу „Амигос-3“, но въпреки поставената задача служителите от НСС, които са били натоварени с тази разработка, не се стараели особено много. Едва след атентата срещу Доктора фирма „Амигос-3“ беше разследвана, а нейните собственици и Иван Тодоров-Доктора бяха обвинени в пране на 90 милиона лева. Третото появяване на Иван Тодоров в службите вече е свързано с питането от Монако за бизнеса на Тодоров. Бизнесменът е подал молба за получаване на гражданство и от кралството са запитали нашето МВР. Тогава вече Доктора е попаднал в полезрението на направление „Наркотици“ на НСБОП. Именно заради тази справка Тодоров е ходил заедно с близкия до Сакскобургготски бизнесмен Спас Русев на среща при тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Срещата е била организирана, защото Доктора е искал да разбере защо МВР дава такива отрицателни становища за дейността му на чуждите служби и защо го разработва.

Това е битието на Иван Тодоров-Доктора до момента на взрива през 2003. Основните му проблеми обаче започнаха след него. Първият естествено е въз­обновеното дело за отвличане и рекет на Милослав Кръстев от 1994 г. Делото се води при засилени мерки за сигурност, които граничат с излишна показност - барети с маски стоят по ъглите на съдебната сграда, има засилено полицейско присъствие. Хасковският съд го призна за виновен и Доктора получи 5 години затвор. Тази присъда стана причината той да не може по-късно да напуска държавата. Факт, който очевидно се е отразил и на бизнеса му. Заради обявената война с Амигоса, който работи с висаджийската група, Иван Тодоров е принуден да търси „съд­ружие“ със силовите структури на братя Пехливанови и Златомир Иванов-Баретата. Така Доктора попадна в доклада за организираната престъпност представен от МВР на парламентарната комисия за вътрешен ред през май 2003 г. В разразилата се гангстерска война по-късно настъпиха сериозни размествания в криминалния свят. Убийствата на ключови фигури като Константин Димитров-Самоковеца, Стоил Славов, Милчо Бонев-Бай Миле, Фатик, Дмитрий Минев-Руснака, Георги Илиев и други доведоха на практика до разпад на бившите СИК и ВИС и до създаването на неясни коалиции. Така доминиращата група от сикаджии стана тази около братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, а тази от висаджии - около близките на изчезналия безследно през декември 2003 г. Методи Методиев-Илиянски, Къро и Таки.
На този фон Иван Тодоров-Доктора и неговите адвокати се занимаваха основно с твърденията, че неговият бизнес е чист и обвиненията срещу него са скалъпени. Въпреки това Тодоров беше прив­лечен като обвиняем по делото за пране на пари от фирма „Амигос-3“ заедно с врага си Петър Петров-Амигоса и неговите съдружници Дойчин и Димитър Мирянови и Цвета Манавска. След като през ноември миналата година братя Маргини бяха арестувани, ситуацията в криминалния свят сякаш наистина се успокои. Дори и попадането на името на Иван Тодоров в списъка с подготвяните убийства от Маргините не успя да развали усещането, че Доктора е овладял ситуацията около себе си. Когато излезе информация, че едно от подготвяните убийства е неговото, той коментира, че познава бегло братята и няма допирни точки в бизнеса с тях. И това, при положение че се предполагаше, че Малкия Маргин - Николай Маринов, имал апетити към контрабандата на цигари. Оказа се, че Докторът е бил предупреден два месеца преди тази информация, че Маргините са го нарочили за мишена. Но поведението на Иван Тодоров не показва, че се е страхувал за живота си. Движел се е без охрана, често е забелязван във фоайетата на хотелите „Кемпински“ и „Хилтън“, обичал да обядва в ресторант „Талисман“. (Между другото ул. „Червената стена“ е част от маршрута, който свързва тези три места.) Изобщо е смятал, че нещата около него са спокойни, и това е притъпило неговата бдителност.
Безспорно е, че смъртта на Иван Тодоров бележи края на едно поколение контрабандисти, които приватизираха контрабандните канали на бившата Държавна сигурност и ги експлоатираха успешно повече от десетилетие. Не без покровителството на управляващите или бивши и настоящи ченгета. Самоковеца беше убит, Мето Илиянски изчезна безследно. Твърди се, че техните места вече са овладени от бивши барети и хора от по-долните нива на бившите СИК и ВИС. Ако това не е станало, ще стане скоро. И ще се усети по новите престрелки. От зората на демокрация през 1990 година досега се наблюдава една закономерност- в края на първата и началото на втората година на всяко управление се случват най-много поръчкови убийства (виж стр. 16). Явно това е времето, когато мирните средства са изчерпани, а апетите не могат да бъдат потиснати. България навлиза във втората половина на първата година на новото управление.

Убийство на Иван Тодоров-Доктора не беше неочаквано. Неочакваното е, че беше извършено толкова лесно. Докато убийците са стреляли в тялото му, столицата беше блокирана от полицаи заради посещението на турския президент, а в парламента евронаблюдатели разговаряха с депутати заради поредния доклад на Европейската комисия за присъединяването на България към съюза. Това беше и първото показно убийство след разстрела на банкера Емил Кюлев на 26 октомври миналата година. Смъртта на съветника на президента по икономическите въпроси, какъвто беше Кюлев приживе, предизвика осъществяването на операция „Респект“ от вътрешното министерство, чиято задача беше да потисне криминалните елементи и да снижи престъпността. Краят на Иван Тодоров показва обаче, че истинската операция „Респект“ се извършва не от правораздавателните органи, а от престъпниците. А най-често задаваният въпрос в сряда не беше кой уби Доктора, а кой е следващият.

Борислав Ралчев, НДСВ
Едно е ясно - проблемът с организирана престъпност не е решен. Той, разбира се, не може да бъде решен в такъв кратък период от време. Това убийство още веднъж показва, че мерките, които трябва да вземе държавата и респективно полицията, вече стават изключително належащи.

Атанас Атанасов, ДСБ
Това е пълен провал на политиката на министъра на вътрешните работи Румен Петков и неговия екип в опазване на обществения ред и борбата с престъпност­та. Оказва се, че хората, които замислят такива престъпления, нямат никакъв страх от властта, защото убийството стана в центъра на София, и то в момент, когато столицата беше блокирана от полиция заради посещението на турския президент. Моето обяснение обаче е, че тази престъпна среда най-вероятно има покровители в службите и в МВР и не се притеснява, че ще бъде разследвана. Доказателство в тази посока е, че за повече от четири години има над 120 убийства и нито едно от тях не е разкрито.

Петър Стоянов, СДС
Известните връзки между български политици и бизнесмени, разстреляни по показен начин през последните години, ме карат още веднъж да поставя основния въпрос за българската организирана престъпност - въпроса за произхода на първия милион.

Най-големият български сървър, който позволява пиратското копиране на филми - www.arenaBG.com, качи записи на телевизионните репортажи за убийството на Иван Тодоров-Доктора под името Ivan.Todorov-Doktora.Execution три часа след изстрелите в сряда. Репортажите се радвали на небивал интерес. За 24 часа те са били изтеглени повече от 1300 пъти. За сравнение - концертът на рок легендите „Ролинг стоунс“ на бразилския плаж „Копакабана“ преди десетина дни е бил изпиратстван едва 70 пъти. Интересът към репортажите е близо три пъти повече от средностатистическия интерес към чисто нов холивудски хит, пуснат в сървъра.

Иван Тодоров-Доктора беше застрелян с повече от десет куршума на 22 февруари в София. Убийците причакаха черния джип „Порше Кайен“, докато завива по стръмната уличка „Червената стена“ към бул. „Черни връх“, и изпразниха пълнителите на автоматичните си пистолети в телата на Доктора и неговия шофьор. Иван Тодоров е загинал на място, шофьорът му беше тежко ранен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.