Може ли журналисти да са ченгета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли журналисти да са ченгета

Може ли журналисти да са ченгета

Какви ограничения има за вербуване на журналисти в някои страни

Илин СТАНЕВ, Ваня ЕФТИМОВА, Берлин
1597 прочитания

Журналистите са честа мишена на специалните служби - един път като дразнители, които разкриват от време на време нелицеприятни истини, друг път като подходящи канали за информация и дезинформация. Вербуването обаче е опасна практика, защото журналистите спират да защитават обществените интереси за сметка на тесните интереси на разузнавателните служби. Това е най-прекият път към манипулацията на общественото мнение. Затова в много страни са предприети законови мерки, които да предотвратят намесата на службите в медиите. В България такова ограничение все още няма.

Събиране на информация, разговори с информатори, проверка на открити и не толкова открити източници, писане на информации... За коя професия става въпрос?

С еднаква вероятност може да бъде както журналист, така и разузнавач. Приликата понякога е толкова голяма, че границите на двете професии често са били прескачани. Известният съветски разузнавач Ким Филби за последно, преди да се прехвърли завинаги в Москва, е бил кореспондент не на кое да е, а на престижното списание “Икономист”. Писателят Съмърсет Моъм е бил щатен сът­рудник на СИС - британското външно разузнаване. В общи линии - какво толкова.

Размиването на границите между професиите може и да е опасно. Първи осъзнават това американците, за които свободата на словото не е просто декларация. Законодателните опити за ограничаване на специалните служби при вербуването на журналисти започват в САЩ в края на 60-те години на миналия век. Причината са опитите на ЦРУ да инфилтрира университетите, но истинският скандал настъпва с “Уотъргейт”. Разследването на “Вашингтон пост”, довело до оставката на президента Ричард Никсън, разкрива освен всичко друго, че репортерите често си сътрудничат с шпионите. Към Боб Удуърд и Карл Бърнстейн, авторите на разследването, са отправени много обвинения, че служат на интересите на специалните служби. Това се оказа отчасти вярно - Дълбокото гърло, информаторът, който е снабдявал журналистите с информация, миналата година бе идентифициран като заместник-директора на ФБР по онова време Марк Фелт.

И ако Удуърд и Бърнстейн в крайна сметка са работили за общественото благо (тази концепция в САЩ за разлика от България има смисъл), оказва се, че други репортери също са работили със службите, но за да заб­луждават общественото мнение. Резултатите от разследванията на комисията “Чърч” (по името на нейния председател) за намесата на ЦРУ не са публикувани след решение на Конгреса. Мотивът, както и в България, е, че те биха заплашили националната сигурност. От текста става ясно, че 50 репортери са били агенти на ЦРУ, а централата е обвинена в “често манипулиране на информациите на агенция Ройтерс”.

В средата на 70-те години на миналия век медии като “Вашингтон пост” и “Ню Йорк таймс” искат от ЦРУ изрично да потвърди, че нито един техен служител не е вербуван. Главните редактори искат да са сигурни, че репортерите им нямат задни мисли при публикуването на материали. През 1996 г. американският конгрес приема закон, според който ЦРУ няма право да вербува журналисти освен при “изключителни обстоятелства”. Малко по-късно на агентите е забранено да се представят за журналисти или църковни деятели.

Това, разбира се, не спира службите. За ЦРУ или ФБР няма ограничения да вербуват журналисти на свободна практика или пък стрингери. Нито пък има ограничение да наемат и чужденци.

И ако за професионализма на журналистите едва ли може да се намери законодателно решение, в много страни съществуват формални ограничения за вербуване на репортери от службите. Във Великобритания това обикновено се урежда от вът­решните правилници на медиите, а в Германия - с правилата за работа на самите разузнавателни агенции. Последното обаче очевидно също не е пречка.

От 1993 г. насам Федералната служба за разузнаване на Германия (ФСР) започва да слухти около представители на пресата, за да разкрие източниците им от самата служба. За целта професионалните шпиони прибягват и към “иновации” за западногерманските служби - вербуване на други журналисти. Най-често са привличани жадни за новини репортери, защото оперативната разработка действа на бизнес принцип - информация срещу информация. Но понеже много от журналистите в личния си живот често обичат да преувеличават значението и знанията си или да продават свои догадки за факти, получените от разузнаването данни са пълни с неточности или направо чисти измислици, както показва публикуваният миналата седмица доклад зa аферата.

Други пък като Ервин Декер от немското списание „Фокус“ в яда си към конкурент от редакцията сам подема контакта към ФСР, само и само за да разруши добрите връзки във ведомството, на които се радва съперникът в ресора. От същата редакция като един истински Джеймс Бонд се е изживявал журналистът Вилхелм Дитл, който като експерт по тероризма е търсил истории из Пакистан, Афганистан, Близкия изток. Дали е работил основно като журналист, а в свободното си време като агент или обратното, не е много ясно. За дейността си като шпионин той е получил хонорари повече от 650 хил. евро. Дитл обаче не само е преследвал терористи, но е действал като двоен агент в собствената редакция. След падането на Багдад и конфискуването на архивите на иракските тайни служби се оказва, че в тях се съдържа поверителен разговор от редакцията на „Фокус“.

Интересен е и случаят с публициста Ерих Шмид-Еенбоом, който е написал няколко книги за германските тайни служби. През 1993 ФСР инсталира камери около ръководения от него институт за изследване на мира, за да засече евентуално източниците му. После Шмид-Еенбоом започва „игра на котка и мишка“ със службите, по собствените му думи. Според докладите на служителите на ФСР обаче това си е чисто сътрудничество. Според публициста - неформални срещи. „Аз винаги съм информирал службата за моите проекти. Получавал съм неприлични и неморални предложения като „ще ти дадем една страничка от документ, копие от друг, ако провериш за нас една информация“. Аз говоря по телефона с поне двайсет колеги журналисти на седмица, не мога да се питам дали зад въпроса на всеки един от тях „ти над какво работиш сега“ всъщност не стои ФСР“, разказа пред „Капитал“ журналистът. Освен това Шмид-Еенбоом допълва, че един-единствен път съзнателно е бил информатор на службите - когато от бивш афганистански офицер е получил информация, касаеща Осама бин Ладен.

Разразилият се в края на 2005 г. скандал с вербуваните журналисти доведе до назначаване от парламента на специален следовател - бившия федерален съдия Герхард Шефер. В края на миналата седмица бе публикуван неговият доклад. Шефер констатира, че оперативните разработки на ФСР срещу журналисти противоречат на закона. Президентът на ФСР Ернcт Урлау се извини на засегнатите лица и обеща в най-скоро време да представи идеи за реорганизация и реформи на подопечното му ведомство, за да не се повторят подобни злоупотреби. Малко преди излизането на доклада от германското правителство пък дойде нареждането, че оттук нататък специалните служби нямат право да следят журналисти, нито да ги вербуват. Забрана, за която всички си мислеха, че всъщност отдавна съществува.

Журналистите са честа мишена на специалните служби - един път като дразнители, които разкриват от време на време нелицеприятни истини, друг път като подходящи канали за информация и дезинформация. Вербуването обаче е опасна практика, защото журналистите спират да защитават обществените интереси за сметка на тесните интереси на разузнавателните служби. Това е най-прекият път към манипулацията на общественото мнение. Затова в много страни са предприети законови мерки, които да предотвратят намесата на службите в медиите. В България такова ограничение все още няма.

Събиране на информация, разговори с информатори, проверка на открити и не толкова открити източници, писане на информации... За коя професия става въпрос?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.