Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев: Услуги, туризъм и високи технологии са нишата на България

Профил След дългогодишна дипломатическа кариера през март Стоян Сталев беше назначен за директор на Българската агенция за инвестиции. Сталев е завършил право в СУ „Климент Охридски“. До 1990 г. е бил адвокат и преподавател в СУ по международно частно и морско търговско право. От април 1991 г. е посланик на България в Германия. От 1998 до 2005 г. е посланик в Турция. През 1990 г. е съветник на президента по правните въпроси, а от април до май 1997 г. е министър на външните работи. Владее немски, английски, френски, испански и руски.

Какво открихте в агенцията за инвестиции през тези 100 дни, откакто я оглавихте?


За мен работата на агенцията не е нещо ново. Като всеки посланик съм работил с инвеститори. Агенцията е посланик и адвокат на инвеститорите. Първите ми впечатления са за вече сериозно укрепнал български бизнес. Второто впечатление е от екипа на самата агенция - млади, добре мотивирани професионалисти. Открих също, че в България вече има добро ниво на инвестиране. Разбира се, не може да се сравняваме напълно с нашите конкуренти от Централна Европа, които по-рано са тръгнали по пътя на активно търсене и стимулиране на чужди инвестиции. Но все пак за нашето местоположение като централна страна на Балканите има добро постижение. Надявам се тази година да има ръст на чуждите инвестиции.

Кои ще са новите големи проекти, които ще насърчава агенцията?

В момента работим върху 20-ина проекта от най-различни сфери. Много от тях са свързани със създаване на търговски вериги - от Франция, Германия и Испания. Има интерес и към изграждане на производствени мощности - „Марица-изток 1“, разширението на „Солвей“ в Дев­ня и „Кумерио“ в Пирдоп. Има сериозен интерес и към инвестиции в ски туризма - изграждането на нов туристически комплекс в Родопите, а и много други по-малки, свързани с инфраструктурата на Банско, Добринище. Така че палитрата е доста разнообразна.



Смятате ли, че средствата за подкрепа на вече сертифицираните инвеститори са достатъчни?

Действително интересът към сертификата на агенцията нараства главно поради обстоятелството, че всеки инвеститор иска да чувства административната подкрепа зад гърба си, която агенцията осигурява. Опитът досега показва, че нашата подкрепа невинаги е гаранция за съвсем безпрепятствено минаване през различните инстанции на разрешителни процедури, екологични, строителни и т.н. разрешителни. Ако говорим за финансовите средства за подпомагане на инвестициите, ресурсът ни е значително ограничен. От 2004 г. са дадени около 20 млн. лв. за инфраструктурна помощ, и то на два проекта - „Бизнес парк София“ и на френската „Монтюпе“ за завода в Русе. Средствата не са достатъчни и затова променяме закона. Първо, ще опитаме да ги увеличим. Второ, ще се опитаме да ги насочим към финансова подкрепа за инфраструктурата на индустриални зони, а не на отделни обекти.

Докъде стигнаха промените в закона?

Още се работи по текстовете, вече има изготвен първи вариант. Целта на промените е инвеститорите да бъдат улеснени по административния път - като се засилят правомощията на агенцията да въздейства върху различните административни звена за изпълнение на съкратените срокове по процедурите. Другият аспект ще е по отношение на финансова подкрепа за разкриване на работни места и за обучение на персонала. И сега има подобен стимул, но се прилага само за наемане на безработни от бюрата по труда. Това не е достатъчно и не може да се прилага за инвеститорите. В края на краищата всичко ще опре пак до финансовите средства и възможностите на бюджета. Не бих искал да се ангажирам с числа, но дори и да бъде в рамките на сега действащите лимити от една минимална работна заплата годишно за разкриване на работно място, това все пак ще е подкрепа за инвеститора.

Ще се насърчават ли приоритетно инвестиции в райони с висока безработица?

Да, но няма да бъде основната форма на насърчаване. Ще се запази данъчното облекчение, което сега съществува за инвестиции в тези общини. Обсъжда се дали стимулите за разкриване на работни места и за обучение да не се прилагат само за общини с по-висока безработица. Но това са все още проекти.

Кога ще станат факт?

Вероятно промените в закона ще са приети до края на годината.

Ще стане ли България по-скъпа и следователно неатрактивна дестинация за инвестиции след влизането в ЕС?

Не, няма опасност да пострада нашата конкурентоспособност. Стратегията ни в бъдеще трябва да бъде да привличаме инвеститори не само заради ниската работна заплата. Това е лесно да се каже, по-трудно е да се направи, защото все още ни липсват достатъчно висококвалифицирани кадри. През пос­ледните години имаше промяна на приоритетите на висшето образование към икономика и право, докато в областта на инженерството и високите технологии интересът беше по-слаб. Сега има известно възвръщане на интереса към техническите науки и информатиката. Все още обаче липсва ясна стратегия за обвързване на икономиката с университетските програми, а това трябва да се направи, ако искаме да обезпечим бъдещето на кадрите. Освен това трябва да се помисли сериозно за обратно привличане и създаване на работни места в България за огромния брой български студенти, учещи в чужбина. Само в ЕС те са над 30 000.

Кадрите ли са най-големият проблем пред инвеститорите в България?

Не, кадрите не са най-големият проблем, но могат да бъдат такъв, след като искаме инвестициите да растат. Най-големият проблем може би е, че все още нямаме една ясна стратегия къде да бъде дълготрайното държавно, а може би и политическо, стимулиране на бъдещите производствени приоритети на България. Дали това ще е туризмът, услугите, производството или високите технологии? Разбира се, от всичко по малко ще бъде, но ние трябва да търсим нашата ниша на Балканите, която да осигури трайност на работните места, а не инвеститорът само да използва България като транзитна гара и да продължава на изток към по-евтините работни пазари.

Според вас коя трябва да e тази ниша?

Трябва да има разумна комбинация, в която да влизат услугите, включително и туризмът, но не толкова с акцент върху черноморския, колкото върху вътрешния, планинския туризъм, културния, спа туризма и т.н. Приоритет трябва да са високите технологии, но не само аутсорсвани кол-центрове, но и биотехнологии, модерни енергийни производства, като например соларните технологии. Трябва да намерим именно тази ниша, с която, ангажирайки висококвалифицирани кадри в модерни производства, да не допуснем производствата да се изместват бързо от България. Трябва сериозно да се помисли за консенсус между политиката, бизнеса и учебните заведения. Къде да бъде насочен огромният интелектуален потенциал на българската младеж.

Коя е най-сериозната пречка пред инвеститорите?

Проблеми има при координацията на институциите, при даване на разрешения и при обслужването на по-големите инвестиционни проекти. Там трябва да бъдем по-бързи, по-целенасочени, да спазваме собствените си правила по-добре, чрез обслужване на едно гише, по-широко приложение на мълчаливото съгласие на администрацията.

Може ли да съпоставите България и Румъния като атрактивност за инвеститорите?

Не мисля, че има големи разлики. Румъния е една страна с население почти три пъти по-голямо от България и затова там инвестициите са повече. Да не забравяме сериозното психологическо предимство на азбуката, която е латинска, връзката с франкофонските държави. Но пък, от друга страна, България може да компенсира с други предимства, има един много добър туризъм, който непрекъснато изгражда добър имидж на страната. България има потенциал в доброто си местоположение с оглед износ към съседните региони, при това региони извън ЕС, защото ние ще бъдем европейската граница на ЕС.

В коя посока?

Към Турция, Близкия изток, Черноморския басейн. Същевременно България може да привлича инвеститори и от Азия, които пък искат да присъстват в европейското пространство и да изнасят за него.