Търси се: Бизнес с бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търси се: Бизнес с бъдеще

Търси се: Бизнес с бъдеще

Защо България става все по-интересна за рисковите инвеститори

5141 прочитания

© istockphoto


"Ройал патейтос" и "Девин"

Дялов инвеститор в "Роял патейтос" е Global Finance, а в "Девин" - Wing Equity. "Цената определено има значение, но най-важно е при продажбата мениджмънтът и собствениците (и на фирмата, и на фонда за дялово инвестиране) да имат сходни виждания. Така се създава доверие, което е задължително", казва Цветан Лъжански, акционер и член на борда на "Роял патейтос" и изпълнителен директор на "Девин". Ключовите елементи, от които се интересува фондът, са силен мениджърски екип, позициите на фирмата на пазарът и потенциалът за растеж, казва той. Ползата от дяловия инвеститор е, че фондът въвежда ясна структура не само като организация, но и като взаимоотношения. Няма персонални отношения, целите и мотивацията са ясни. Фондът мотивира мениджърския екип да работи агресивно и да развива компанията. Фондовете имат значителни ресурси, контакти и могат да привличат консултанти във всички области. Българските фирми винаги са били на ръба на недостига на ресурси.

Jimmy's

Изградихме нова фабрика за сладолед с дяловото участие на американския фонд SEAF. Аз потърсих представителите на фонда, защото имахме нужда от по-голямо самоучастие и капитал. Преговорите протекоха гладко. Фирмата, която продава, иска да се представи в по-добра светлина, а фондът иска да е сигурен, че това, което вижда в счетоводните отчети, е реално. Това разказва Росен Неделев, управител на Jimmy's. Според него цената е важна, но определящо е дали можеш да работиш с тези партньори или не. Практиката показва, че са възниквали проблеми с компании не защото фондът е лош, а защото хората, които са вземали решения на местно ниво, не са били подходящи. Ако фондът е агресивен, не е подходящ за малки компании. След като фондът придобие дялово участие, размерът на компанията се променя драстично. "Освен това пред финансовите институции звучи добре, че в компанията има друг инвеститор. Банките по презумпция смятат, че ако възникнат проблеми, фондът ще даде пари, за да подкрепи дейността на фирмата.

Магазините "Фамилия"

Случаят със софийската верига магазини "Фамилия", която остана с полупразни рафтове за повече от месец, е пример за рисковете при влизането на фонд като миноритарен инвеститор. Преди две години веригата беше финансирана от фонд, управляван от Global Finance. През лятото на 2005 г. в компанията влезе втори рисков инвеститор - Equest Investments Bulgaria, който придоби 31% от капитала на веригата. "Поради грешки в мениджмънта компанията почти фалира. Заради малкия си дял не можехме да контролираме взимането на решения, а компанията се разрастваше прекалено бързо, без да има достатъчно финансиране", обясни Георги Крумов, управляващ партньор в Equest. Соченият за създател и собственик на "Фамилия" Христо Попов също определя бързата експанзия като причина за кризата в магазините. Оказва се, че работещите обекти далеч не са достатъчни за финансиране на новите обекти. Съинвеститорите не стигат до общо решение за финансова инжекция, затова се налага Equest да придобие цялата фирма.

В един от анекдотите за Марк Твен се разказва как при него дошъл висок и тромав младеж със загадъчен апарат под мишница.

Твен любезно го изслушал, но му обяснил, че многократно се е парил от несполучливи инвестиции и не проявява интерес.

- Но аз не ви моля да вложите цяло състояние - настоял младежът, можете да придобиете голям дял само за петстотин долара.

Писателят поклатил глава и младежът сгърбен се упътил към вратата.

Младежът бил Александър Бел, а загадъчният апарат - телефон.

Вероятно по света има хиляди брилянтни открития и идеи за бизнес, за които никога няма да научим, защото не е имало кой да им даде начален финансов тласък. Доколкото на почти всяко бюро днес има телефон, е очевидно, че случаят с Александър Бел не бил такъв. Марк Твен обаче пропуснал да направи инвестиция, която би го позлатила за поколения напред.

За да достигне до нас изобретението на Бел, вероятно тогава са живели така наречените бизнес ангели. Това са богати хора с професионален опит и готови да вложат пари, ако повярват в идеята. Има ги и сега, но в наши дни това е цяла индустрия от специализирани финансови компании за рисково финансиране. За тях това е бизнес, а за откриватели или просто добри предприемачи - източник на пари, с които да финансират идеите си. Вече дори и в България.

Рисковите капиталисти няма да се спрат пред нищо, за да повторят предишния си успех."

Това гласи един от законите на рисковия капитал, измислен от покойния Юджийн Клайнър, човекът зад успеха на компании като Google, Amazon.com и още десетки като тях. Този прост закон е причината за видимото настъпление на фондове за рисков капитал в България - страна, в която този тип финансиране доскоро беше почти екзотика.

След няколко успешни сделки и препродажби, както и с все по-ясното членство на България в ЕС, финансовите търсачи на силни усещания присъстват все по-видимо в българската действителност. За тях все повече се говори, а настъплението им е все по-видимо. Много столичани вероятно поне веднъж са пазарували във "Фамилия", пили са кафе в "Онда" или са яли сладолед в Jimmy's - все компании, които са израснали и се очаква да израснат още повече точно с помощта на рискови инвеститори.

Статистиката е повече от красноречива - през 2003 г. в България са сключени сделки за 18 млн. евро (по данни на Европейската асоциация за рисков капитал), докато през 2004 г. и 2005 г. сделките са за над 200 млн. евро (по оценки на IntelliNews). Сумата е още по-голяма, ако се добавят и инвестициите в недвижими имоти, осъществявани от чуждестранни фондове, които набират публичен капитал главно в Лондон.

Промяната

Допреди шест-седем години в страната действаха само няколко фонда - Българско-американският инвестиционен фонд (БАИФ), Фондът за подпомагане на малкия бизнес (SEAF), базираният в Гърция Global Finance и Българският постприватизационен фонд, основан с пари на Европейската банка за възстановяване и развитие. Интересът към България се засили в последно време, и то предимно от страна на частни инвеститори. Активните играчи вече са повече (над десет според хора от бранша) - основно чуждестранни регионални фондове, които инвестират в България, Румъния и други балкански страни.

По-рано средата за дялови инвестиции не беше много подходяща, отбелязват представители на някои от пионерите в дяловото инвестиране в България. Предприемачите като цяло не бяха добре запознати с механизмите на дяловото инвестиране и отношенията между тях и инвестиционните фондове често не протичаха гладко. "Липсата на прозрачност при много компании спъваше бизнеса", казва Даниел Александров, който управляваше инвестициите на Българския постприватизационен фонд през 1999 - 2001 г., а сега ръководи Rosslyn Capital Partners - управляващо дружество, което инвестира собствени и привлечени от богати индивидуални инвеститори средства.

"Дълго време в България беше трудно да се правят дялови инвестиции - липсваше прозрачност в бизнеса и икономиката като цяло, нямаше много големи непублични компании, а и възможностите за излизане от инвестицията бяха твърде ограничени", казва Томас Хигинс, бивш мениджър на БАИФ, а сега управляващ съдружник в Balkan Accession Fund (BAF). Фондът е създаден през миналата година като регионален фонд за инвестиции в България и Румъния. Затова в началото БАИФ започна предимно да отпуска заеми. През 1996 г. фондът основа Българско-американската кредитна банка (БАКБ), която се специализира в отпускане на кредити за финансиране на проекти на малки и средни фирми - ниша, която за повечето от банките изглеждаше твърде рискова. "Сега пазарът е по-развит и възможностите за добри сделки са много повече. Вече има и много добри мениджъри в България", допълва Хигинс.

Развитието

В България вече има доста примери за малък бизнес, който с помощта на дялов инвеститор е станал по-голям. До този модел се доближават фондове, специализирани в малки и средни предприятия, като Caresback (изцяло инвестиран) и Trans Balkan Fund Bulgaria, управлявани от SEAF, и фонд "Растеж" на Global Finance. Те инвестират суми до 1 млн. евро под формата на дялови участия в малки компании с потенциал бързо да се разраснат и с добри мениджъри, които са в състояние да доведат нещата до успех. "Веригата "Фамилия" имаше около четири магазина, когато инвестирахме в нея", казва Валери Петров, мениджър за България на Global Finance. Малко по-късно с около 30% дял се включи и фонд Equest. Сега веригата се състои от повече от 20 магазина. Веригата кафенета "Онда" имаше четири заведения, когато Global Finance инвестира в нея. Сега са осем, а до две години ще бъдат отворени нови десет. Наскоро дял от фирмата закупи и управляващото дружество Bulventures Capital Partners. По-големи са инвестициите (около 5 - 10 млн. евро) в средни компании, които имат нужда от капитал за разрастване. Пример е инвестицията на Global Finance в "Обединена млечна компания". А оттам нататък следват големите сделки от над 10 млн. евро за изкупувания на мажоритарни дялове или цели компании с цел преструктуриране и продажба. Основната част от дяловите инвестиции се формират от мащабни сделки за придобивания на големи предприятия като БТК или проекти като Mall of Sofia, купен от GE Capital (в партньорство с Quinlan Private) за 90 млн. евро. Като се изключат подобни сделки, остават около 30 млн. евро инвестиции през 2005 г., смята Валери Петров от Global Finance.

Партньорството

При всички положения интересът на дяловите инвеститори е ясен - към съществуващи компании с доказано печеливш бизнес модел и перспективен пазар. За един предприемач подобно дългосрочно сътрудничество си има както добрите, така и лошите страни - той си осигурява пари, без да плаща лихва и без никой да му иска обезпечение, но ако проектът се увенчае с успех, ще трябва да дели плодовете му със своя финансов партньор. Затова всеки мениджър трябва да прецени докъде може да достигне сам с това, което има, и кредитите, които биха му отпуснали банките, и какво може да постигне с помощта на финансов партньор. Компаниите за дялово финансиране внимателно подбират фирмите, в които влагат парите си. В основата на успеха и за двете страни са добрият предприемач, който трябва да доведе нещата докрай, и добрият партньор, който активно участва във вземането на стратегическите решения и подпомага ръководството да управлява компанията по-добре.

Липсата на разбирателство между партньорите може да доведе един проект до провал. Често срещан проблем е желанието на предприемачите да разширяват бизнеса прекалено бързо, смята Томас Хигинс. Друг проблем понякога е липсата на подходящи хора, които да могат да управляват по-голям бизнес. "Опитът от преди 2000 г. показа, че инвестирането в миноритарни дялове (до 50%) не е добър модел, доколкото понякога възникваха разминавания в приоритетите на мениджмънта", разказва експерт, пожелал анонимност. "Сега купуваме мажоритарни пакети и оставяме основателите на компаниите да ги управляват. Мотивираме ги с добра заплата, бонуси и т.н. Това за мен е най-сполучливият модел", допълва експертът.

Парите и горещите сектори

Прогнозите на повечето експерти са, че дяловите инвестиции в България ще се увеличават през следващите години. Все повече международни фондове или местни, които набират капитал в чужбина, инвестират или се оглеждат за инвестиции в България. Фундаменталната предпоставка за това е, че икономиката е стабилна и расте бързо. Средата за този бизнес се подобрява и благодарение на това, че все повече фирми в България изкарват бизнеса си на светло, смята Даниел Александров от Rosslyn. Донякъде инвестиционните мениджъри отдават това и на намаляването на ставките на корпоративния данък, данъка върху дивидентите и осигурителната ставка.

Все по-достъпен изход за инвестициите ще бъде Българската фондова борса (БФБ), смята Томас Хигинс. Пенсионните фондове, в които се натрупват все повече пари, са потенциални инвеститори в нови компании, обосновава се той. Прогнозата на Валери Петров е, че международните фондове ще инвестират в региона около 2-3 млрд. евро през следващите пет години.

Има много изостанали сектори с потенциал за бърз растеж, който се подхранва и от предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Това отваря възможности за възвращаемост, много по-големи, отколкото в САЩ или Европа. "В момента има много пари, които чакат проекти", казва Даниел Александров. Един от горещите сектори за инвестиране са високите технологии, който през последните години расте с 20% годишно, смята Марин Илиев от Rosslyn. Дружеството е инвестирало суми от порядъка на няколкостотин хиляди евро в две софтуерни фирми - "Енигма", която е разработила платформа за търговия на строителни материали, и Icom - разработила GPS базирани продукти за управление на автомобилни паркове. Други динамично развиващи се сектори са кабелните оператори и финансовите услуги. Интернет медиите също са с голям потенциал, въпреки че все още има много малко сайтове, които печелят, казва Марин Илиев. Според Георги Крумов, управляващ партньор в Equest, инвестиции в различните сектори на услугите, индустрията, земеделието и др. могат да носят около 20-25% годишна възвращаемост.

Тенденциите

Голям интерес от страна на дялови фондове се очаква към изкупувания на големи индустриални предприятия, придобити в процеса на приватизация, прогнозират инвестиционни мениджъри. Много от тях са печеливши и имат потенциала да се разраснат още повече и да си увеличат продажбите и приходите, ако разполагат с необходимите капитали и ако се управляват добре. Други са обременени с финансови, юридически или други проблеми, които са преодолими. Дяловите инвеститори имат интерес да купят мажоритарен дял от подобно предприятие и да го преструктурират, така че да оптимизират разходите, да подобрят рентабилността, да инвестират в технологии, да разширят производствения капацитет чрез придобивания на други предприятия и т.н. Целта е в рамките на няколко години да добавят стойност, да "преобразят" предприятието и да го продадат с печалба на дългосрочен (стратегически) инвеститор, който би бил по-склонен да го купи, след като основните рискове вече са преодолени. "Очак­вам много сделки за изкупуване на предприятия с оборот до около 50 млн. лв.", прогнозира Даниел Александров. Томас Хигинс отбелязва, че много предприятия, притежавани от хора, които не могат да ги управляват, ще си сменят собствениците. "Очаквам мениджърски изкупувания, а това е голяма възможност за нас, защото някой трябва да финансира тези операции", казва Хигинс.

Инвестициите в малки и средни фирми също се очаква да растат. Рискови инвестиции в чистия им вид почти няма в България - на малки суми са и идват предимно от чужбина, отбелязват експерти. Пример за такава сделка е инвестицията на Rosslyn в "Енигма". "Ние сме склонни да направим начална инвестиция от порядъка на 100 хил. евро в подобни стартиращи проекти, ако преценим, че има голям потенциал. И ако нещата потръгнат, на следващ етап инвестираме още", казва Даниел Александров. Навсякъде по света този вид инвестиции са малко, отбелязва Мартин Заимов от Bulventures Capital Partners. Според него България просто не е място за такъв бизнес. Според Валери Петров няма чак толкова атрактивни сектори, при които малко пари бързо да се умножат по много.

Наскоро на пазара се появи и първият български фонд за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг", който в момента е в процес на набиране на капитал от 10 млн. лв. на Българската фондова борса (БФБ). Причината фондът да бъде организиран като публично дружество е да се даде възможност на пенсионните фондове и взаимните фондове да инвестират в него. Българското законодателство ги ограничава да влагат пари в непублични компании. Той е насочен към финансиране на по-малки проекти. Засега е инвестирал в три проекта в начален етап на развитие в секторите на възобновяемите енергийни източници (парк от ветрогенератори), енергийна ефективност и земеделие. Общата сума на инвестициите е под 1 млн. лв. "Адванс екуити" е учредител и на трите компании, като в две от тях притежава по 100%, а в другата - 90%. "Ние се насочваме към тази ниша, която е под праговете на сега действащите чуждестранни фондове", казва Венцеслав Петров, изпълнителен директор на компанията. "Още преди да започнем да популяризираме дейността си и да се рекламираме, вече имахме около 30 запитвания от хора с бизнес проекти. Това показва, че е имало незаета ниша и има нужда от такъв фонд", казва Даниел Ганев, директор на управляващото дружество "Карол капитал мениджмънт".

Рискови играчи в България

Българско-американски инвестиционен фонд (БАИФ)

Инвестиран; миноритарни участия в "Санита трейдинг", "Роял фуудс", JobTiger.

Български постприватизационен фонд (ECM)

Инвестиран;40 млн. евро; миноритарни дялови участия в "Орбител", "Победа" -Бургас, Винпром "Дамяница", "Родина" - Пловдив, "Медика" - Сандански.

Southeast Europe Equity Fund (SEEF)

Фондна Джордж Сорос за региона; инвестирал в кабелния оператор "ЕврокомБългария", участието е продадено на друг американски инвестиционен фонд(Warburg Pincus).

SEAF (Small Enterprise Assistance Fund)

Caresback- инвестирани 4 млн. долара в 23 предприятия, включително "Пен д`ор" и"Дарко"; голямата част от дяловете са изкупени от собствениците; някоиот малките фирми са ликвидирани; "Трансболкан фонд България" - 5 млн.долара инвестиции 2001 - 2005 г.; инвестира между 100 хил. и 1 млн.долара; обикновено придобива до 49% дял. Инвестиционният хоризонтобикновено е 3-5 години. Инвестирал в US Meds, "Маркер", "Телетекелектроникс", "МиксЕкспрес", "Източна газова компания" (ГАЗКО),"Меркуриус София", "Екопроцес", Jimmy's.

Global Finance

Досегае инвестирал над 50 млн. евро в България, управлява над 400 млн. евро вняколко фонда за региона: Black Sea Fund (инвестиран), фонд "Растеж"(20 млн. евро; инвестира до 1 млн. евро), Global South Eastern EuropeFund (200 млн. евро; фонд за изкупувания), Global Emerging PropertyFund (125 млн. евро). Фондовете на Global Finance са инвестиралив ресторанти "Балкан - Goody's", "Чипита", "Фамилия", "Мобилтел","Онда", "Роял патейтос", "Стийлмет", "Стинд", ОМК, сладоледи "Делта";все още държи ОМК, ОНДА и "Роял патейтос").

Equest

EquestInvestments Bulgaria е набрал 117 млн. евро на Ирландската фондоваборса; засега е инвестирал 100 млн. евро в ЗАД "Витоша", магазини"Фамилия", "Пеликан ритейл", "Иммофинанс" и "Авто юнион"; Equest BalkanProperties купи Sofia City Center за 94 млн. евро, хотел "Сердика" за10 млн. евро, Aurora Property Ventures (смесено дружество с "К&Келектроникс" за инвестиции в Сърбия).

Balkan Accession Fund

Наследникна БАИФ и РАИФ (за инвестиции в България и Румъния); основан януари2005 г. с капитал 20 млн. евро; инвестирал в "Джет файнанс".

Wing Equity

Придобил мажоритарен дял в "Девин".

Sigma Bleyzer Southeast European Fund

Фонд за инвестиции в България, Румъния и региона. Набраният капитал е 200 млн. евро. Засега няма българска инвестиция.

Bulventures Capital Partners

Инвестиция в "Онда", в процес на набиране на 50 млн. евро капитал.

Advent

Инвестиционниятфонд "Адвент Централна и Източна Европа III" с набрани 330 млн. евро,инвестира от 15 до 50 млн. евро; търси пазарни лидери или компании спотенциал за такива. Досега в България е инвестирал само в БТК.

Датски инвестиционен фонд за Източна Европа

Инвестирал в 20% дял от "Карлсберг България".

Адванс екуити холдинг

Инвестирал в "Енерджиефект", "Енерджиинвест", "Агро теро север".

East Capital Bering

Стри фонда в България - East Capital Explorer Financial InstitutionsFund, East Capital Eastern European Fund и East Capital Balkan Fund.

Rosslyn Capital Partners

Инвестициив Dessa Valley (вино Enira), фонд за земеделска земя, индустриална зонаблизо до София, проекти в областта на възобновяемите енергийниизточници и в областта на информационните технологии (кол-център"Софика", "Секюрити", инвестиции в портали, хостинг, платформи,"Енигма", Icom).

EPIC

Европейската приватизационнаи инвестиционна компания - Виена, притежаваше дялове в бившияприватизационен фонд "Надежда" и в Първа инвестиционна банка.

Regent Pacific

Покупкана банка "Хеброс" за 20 млн. евро през 1999 г. и продажба през 2004 г.за 100 млн. евро., приватизира и ЦУМ, след което го препродаде.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Запознат

    "Защо България става все по-интересна за рисковите инвеститори" - пише автора.
    ЗАЩОТО МАФИЯТА ИМ Е ПАРТНЬОР! ТЯ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ! Хайде посочете ми един, сериозен рисков инвеститор , който от зелено е направил значимикономически обект в Българияс? Изключваме Видима Идеал в Севлиево и просто такъв няма! Стига лъжи.

  • 2
    Avatar :-|
    аве

    Може би и "Соди - Девня" трябва да прибавим към "Видима идеал"? Моля, посочете и други такива примери , ако знаете!

  • 3
    Avatar :-|
    Капиталист

    "рисков инвеститор" е превод от venture capitalist и означава инвеститор в компания, проектирана за бърз растеж на на базата на съществено нов продукт и/или технология.

  • 4
    Avatar :-|
    Zar

    A da ima Amek Toys v Plovdiv


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK