С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 4 авг 2006, 0:00, 1838 прочитания

Партизански интриги оплитат избора на еврокомисар

Българският представител в Европейската комисия след 2007 г. ще стане известен в последния момент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Търси се: Човек за престижен и добре платен пост в Брюксел. Постът предполага човек, който се стреми към край на своята професионална кариера

Квалификации:
Няма формални изисквания, но доброто име и общата компетентност (неуточнена) са предимство


Процедура: Решение на Министерския съвет, съгласува се с Европейската комисия

Срок: Около средата на ноември Така лежерно би трябвало да звучи обявата за търсене на българския представител в Европейската комисия (ЕК) след 1 януари 2007 г. Вместо това постът е на път да разпали старите спорове между БСП и НДСВ за европейската интеграция.

След присъединяването към Европейския съюз България ще има право на свой представител в ЕК. Той трябва да бъде избран до края на годината и доскоро се смяташе, че най-логичният кандидат е Меглена Кунева - министърът по европейските въпроси. В краен случай Симеон Сакскобургготски, за когото можеше да бъде намерено достойно поприще, за да завърши кариерата си.



Колкото повече наближава моментът за избор, интригата се завързва.

БСП очевдино реши да не прави сделка, като даде поста на коалиционния си партньор НДСВ срещу слаба кандидатура за президентските избори. Особено след корупционните скандали на италианската Савойска фамилия, в които беше замесен и бившият премиер. Така все по-често на преден план излиза Ирина Бокова, посланик в Париж, близък съветник на президента Георги Първанов. Тя каза за "Капитал", че от БСП никой официално не е говорил с нея. Въпреки това посланичката вече се обсъжда като много вероятна кандидатура.

Номинациите

Ако изключим бившите и настоящи министри на външните работи, Бокова и Кунева чисто биографично изглеждат най-подходящи за поста - едната подаде молбата за членство в ЕС, а втората ще приключи процеса. Проблемът на изявените кандидати обаче е, че винаги събират негативната енергия.

Бокова със сигурност ще бъде обвинявана в номенклатурност, а и за това, че е била зам.-министър на външните работи в злополучното правителство на Жан Виденов. В част от БСП тя не е долюбвана, а през 2003 г. беше един от малкото социалисти, които открито подкрепиха включването на България в "коалицията на желаещите" за Ирак. Сред социалистите се говори и за номиниране на наблюдателите в европейския парламент Кристиян Вигенин и Александър Арабад­жиев, но засега това изглежда по-скоро изброяване на възможните кандидати, отколкото предложение.

В БСП вече точат оръжията срещу Кунева. Ако се окаже, че България се присъедини към ЕС с предпазна клауза, тя ще бъде лесната мишена, макар че вината й едва ли е най-голяма. Само привидно евроминистърът събира и подкрепата на съпартийците си. Колегите й в НДСВ често я критикуват, че не е екипен играч и че бяга от носенето на отговорност. Първи сигнал за възможно напрежение в царската партия е възможната поява на алтернативна кандидатура - интерес към поста проявява амбициозната зам.-председателка на парламента Камелия Касабова. Според други източници тя обаче предпочитала европейския съд.

На този фон в последния момент може да изникне и трети силен кандидат, стига да се намери нещо евроинтеграционно в неговото CV.

Изискванията

Докато тече неформалното номиниране, лагерите се опитват така да нагодят изискванията към бъдещия комисар, че те да паснат само на един човек.

Единственото условие за поста на комисар е неговата националност да е от страна членка. Очаква се той да има добро име и широка компетентност - все неща, които са доста трудни за преценка. Например унгарският комисар Ласло Ковач дълги години е работил в апарата на централния комитет на унгарската комунистическа партия, но това не му пречи да заеме поста комисар по енергетиката.

В избора има някои неписани правила, които обаче се нарушават. Например за комисар не е прието да кандидатства бивш премиер на страна членка, но бившите министър-председатели в комисията са двама - чешкият комисар Владимир Шпидла и естонският Сим Калас. Също така не е прието комисар да става постоянният представител (т.е. посланикът) на една страна в Брюксел, но латвийският комисар Андрис Пиебалгс е именно такъв.

Страните имат суверенното право да предложат когото си искат, но това става след съгласуване с ЕК, за да бъдат избегнати конфликти. При избора на настоящата комисия за първи път в историята на ЕС номинация трябваше да бъде оттеглена - Италия се принуди да замени кандидатурата на Роко Бутилионе, след като станаха ясни хомофобските му изявления. Председателят на комисията Жозе Мануел Дурау Барозу пък трябваше да смени ресора на Ковач от енергетика на данъци и митнически съюз, след като европейските депутати го атакуваха за прекалената му любов към ядрената енергия.

Оттук насетне започват българските интерпретации. От БСП твърдят, че комисарят трябва да знае поне няколко езика - очевиден е опитът по този начин да бъде отстранена Меглена Кунева, която обаче е записала в CV-то си английски и френски. Познанията на Кунева по чужди езици най-малкото са по-добри от това на някои настоящи комисари.

Министърът на външните работи Ивайло Калфин каза преди две седмици, че името трябва да бъде определено според интересите на страната към определена област. Калфин уточни, че такива области са енергетика, транспорт и социалната политика. Експерти от БСП твърдят, че това е суверенен избор и Барозу не може нищо да предрешава. Министър Кунева обаче отговори, че изборът на ресора е изцяло в прерогативите на комисията. И в двете твърдения има известна доза истина - единствено председателят на комисията разпределя ресорите, но това става все пак според качествата на кандидатите. Разбира се, по-големите страни директно си избират областта, в която искат техните комисари да се изявяват. За малките това рядко става. Член на екипа на комисаря по разширяването Оли Рен каза за "Капитал", че всички български идеи към момента са само спекулации или пожелания - единствено Барозу ще решава, и то вероятно в последния момент.

В същото време твърденията на привържениците на г-жа Кунева, че Европейският парламент ще разпъне на кръст всеки друг кандидат, са леко пресилени. Наистина евродепутатите притиснаха чешкия главен преговарящ с ЕС и кандидат за комисар Павел Теличка - признат от всички за безспорен професионалист, за членството му в чешката комунистическа партия. Но замяната на Теличка имаше по-скоро вътрешнополитически причини в самата Чехия.

Самото определяне на ресора може да се прогнозира още отсега - достатъчно е да се влезе в сайта на Европейската комисия и да се види кои политики на ЕС стоят без собствен комисар. Такива са например културата, младежта, гражданско общество и още много други.

И все пак

Въпреки спекулациите за възможната намеса на парламента в избора на българския комисар това задължение е изцяло в прерогативите на кабинета - по аналогия с назначенията в другите международни организации. Любопитно би било все пак дали президентът Георги Първанов няма да опита да се включи в процеса.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравното министерство забранява доплащането при лекар Здравното министерство забранява доплащането при лекар

Според законопроект, предложен за обществено обсъждане, в болница ще се доплаща само за избор на екип и специални битови условия

19 авг 2019, 251 прочитания

Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни

Постъпленията от туристически услуги в страната нарастват, показват данни на БНБ

19 авг 2019, 486 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За честта на бандерола

Държавата се зарече този път да закрие безмитните магазини "на входа"

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда