С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
49 1 сеп 2006, 0:00, 9690 прочитания

Милиарди, заровени в гетото

Ако ромите работеха повече, децата им учеха и българите ги искаха за приятели, всички щяхме да сме по-богати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Документ

  • Той е на осем
  • Ходи бос
  • Има въшки
  • Живее с още петима на петнайсет квадратни метра
  • Понякога ходи на училище, за да може майка му да си получава помощите
  • Вече знае, че съдбата му е предрешена, защото единственото, което ще умее и след осем години, е да проси.

Това сте го чели много пъти.
За тези, които по принцип са съгласни с хуманните аргументи за интеграцията на ромите, но и отдавна са примирени с факта, че в България тя не се получава, ще говорим направо "в пари“. Защото, ако безработицата сред ромите беше около средната, ако децата от гетата ходеха повече на училище и ако не беше вярно, че 67% от българите не искат да имат ром за приятел, в момента всички щяхме да сме по-богати.

Икономика на дискриминацията

Опитът на САЩ

През 1994 г. получателите на социални помощи в САЩ достигат рекордните за страната 5 млн. души. Две години по-късно Конгресът реформира социалната система. По-голям процент от взимащите помощи вече трябва да полагат труд, за да ги получават. Законът определя и максимални срокове за получаването им. Дъг­лас Бешаров от University of Maryland, показва в свое изследване, че броят на хората, получаващи помощи за периода 1994 г. - 2001 г., спада с 60%. Броят на чернокожите получатели на помощи намалява наполовина, а този на испански говорещите - с 44%. Анализът на Робърт Мофит от университета Johns Hopkins показва, че над 80% от хората, които излизат от системата за социално подпомагане поради изтичане на срока за отпускане на помощи, започват работа.

 

Да започнем оттам, че ако след 17 години преход ромите бяха интегрирани, може би в този момент само заради спестените социални разходи (между 280 млн. и 430 млн. лв. на година) главите на тройната коалиция щяха да вдигат пресконференция, че намаляват корпоративния данък от 15 на 10 процента. Или че осигуровките през 2007 ще паднат с още 3 процентни пункта. Или че всеки българин ще получи коледен подарък - по 50 лева на калпак. Въпрос на подход.
Дискриминацията разрушава човешки животи, струва ни пари днес, но и ни лишава от благосъстояние утре, защото пътят до потенциала на всеки от зачеркнатите е барикадиран. Всичко това е дори изчислимо и икономистите Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch и Георги Ангелов от институт "Отворено общество“ са го нап­равили в свое изследване*. Според изводите им, ако в интеграцията на ромите се инвестира умно, положителният ефект за десет години напред ще е колкото този от очакваните европейски фондове и някъде между 1/3 и 2/3 от това, което България произвежда за година. Говорим за суми от 15 - 30 млрд. лева (виж таблицата "Икономически ефект“). Оценките в изследването са, че за да постигне това, България трябва да вложи в конкретни политики около 1 млрд. лв. за същия период. Ако ставаше въпрос за проект в областта на недвижимите имоти например, частната инициатива досега да го е глътнала, защото възвращаемостта си струва.
Икономистите измерват основните ползи от интеграцията в платените данъци от доходите на работещите роми, печалбата за техните работодатели, стойността на произведените стоки и услуги и спестени разходи за социални помощи. "Хората са свикнали да приемат ромското малцинство като тежест, но то е потенциален източник на работна ръка и брутен вътрешен продукт“, обяснява Лъчезар Богданов.

Ако ромите работеха...

Основният резултат от ниската интеграция е, че голяма част от работоспособните роми - някъде между 40 и 80 на сто, всъщност не работят (официално), а увеличаването на заетостта е ключово за икономическия растеж. Богданов и Ангелов цитират модел на Световната банка, според който при запазване на нивото на заетост България би могла да расте с около 3.5% годишно, докато при плавно нарастване на участието до 70% до 2015 г. - с около 5.2% годишно. Така през 2025 г. годишният доход на човек би бил в единия случай $10 000, а в другия $14 000 (при постоянни цени от 2000 г.). Изчисленията показват, че включването на ромите на пазара на труда би допринесло за 40% от този допълнителен растеж на дохода за следващите 20 години.
В изследването си двамата икономисти сочат като основна пречка пред трудовата интеграция системата за социално осигуряване. Неработенето е рационалният избор на ромите, тъй като, ако се възползват от помощите, те най-вероятно биха получавали повече средства, отколкото доходите, които квалификацията би им осигурила.
"Социалните помощи сега са безплатни от гледна точка на получателя им. Той не полага никакви усилия, за да ги вземе. За него парите падат от небето“, обяснява Георги Ангелов. Двамата изчисляват, че ако родители в семейство с 4 деца не работят и се възползват от всички възможни социални програми, техният нетен месечен доход ще бъде 470 лв. Ако започнат работа на средната за страната заплата от 350 лв., нетният им доход (след приспадане на данъците и добавяне на детските надбавки) ще бъде 600 лв. Предвид липсата на квалификация, образование и трудов опит на мнозинството от ромите обаче по-реалистичният сценарий би бил да намерят работа за по-ниска зап­лата от 200 - 250 лв. Оказва се, че тогава семейството ще получава с 10% по-малко, отколкото ако родителите останат безработни и разчитат на социални помощи.
Изводът е, че интеграцията на ромите изисква промяна в стимулите им да работят или да учат, а не наливането на допълнителни средства в социалната система и строенето на къщи, твърдят икономистите. Те предлагат обезщетенията за безработица да са по-ниски и техният размер да намалява с течение на времето. Получаването на помощи трябва да е обвързано и с полагането на труд и посещаването на класове за ограмотяване.
Негъвкавият пазар на труда също е пречка пред ромите да започнат работа. Според икономистите минималната работна зап­лата е прекалено висока за труда, който предлагат неквалифицираните работници без опит, каквито са мнозинството роми. Работодателите имат сметка от наемането на работник на минималната работна заплата, като се вземат предвид парите за осигуровки и разходите за наемането му, ако той произвежда труд на стойност поне 250 лв., а това не е по силите на много неквалифицирани работници, твърдят икономистите. Така минималната работна заплата пречи на ромите да намерят работа и да натрупат опит, който впоследствие да им донесе по-висок доход. Георги Ангелов е на мнение, че минималният праг на заплащане трябва да отпадне или поне да не се прилага, когато работодателите наемат хора, които дълго време са били безработни.

Държавата стимулира раждаемост, не и образование

Друг недостатък на системата е, че стимулира раждаемостта, без да насърчава образованието на децата. Така за ромите децата стават двоен източник на доход - от детски надбавки и от детски труд. "Родителите практически не са задължени да пращат децата си на училище, за да получават помощи“, посочват икономистите. Ангелов обяснява, че има изискване за получаването на помощи родителите да покажат служебна бележка, че децата им ходят на училище. Това обаче се оказва само формалност, тъй като директорите издават служебните бележки, а субсидията на училището зависи от броя на учениците в него...
По този начин децата не получават образование, израстват на улицата и в ромските гета, където нямат позитивен пример за подражание. "В гетото децата виждат, че само престъпниците са успешни“, казва Лъчезар Богданов. Така порочният кръг на безработица и престъпност се затваря и ромските деца вървят по пътя на родителите си към системата за социално подпомагане.
Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, самите роми имат желание за образователна интеграция. "Наше изследване показа, че не повече от 4% от ромите искат децата им да учат в обособени училища. Т.е. всички останали предпочитат да пуснат децата си в смесени училища с българчета. Докато от страна на българите има напълно нерационални страхове, като например, че нивото на образованието ще падне. А всъщност много световни изследвания показват, че по никакъв начин успехът в училище на едни деца не е обвързан с успеха на други.“

Цигани или роми

Роми е българизирана версия на ром, самоназвание на част от етническата група. Същевременно има хора, склонни да се идентифицират като румънски цигани, тъй като не говорят ромски. Така стои въпросът и с някои българоезични и турскоезични групи. Ето защо някои учени приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща всички общности. Същевременно обаче много неправителствени организации настояват, че думата цигани вече е натоварена с негативни асоциации, затова трябва да се използва политически коректното наименование роми. Заради последното "Капитал“ винаги е използвал роми. Мнението ни обаче е, че смяната на думата не доведе до промяна в отношението, а само го замаскира. В този смисъл може би е по-удачно да не се сменят думите, а да бъдат напълнени с ново съдържание...

Как да се случи интеграцията

Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, държи да сме реалисти - "гета, слой от изолирани роми винаги ще има, както ги има навсякъде по света“. Според нея обаче управляващите не трябва да позволяват този слой да надхвърля десетина процента от цялата група на ромите.
Как обаче да се случи това? "Въпреки че дискриминацията често се сочи като спънка пред ромите да си намерят работа, тя обяснява едва 5-10% от случаите“, убеден е Георги Ангелов. Има сектори, в които не достига работна ръка, но когато работодателите се обърнат към бюрата по труда и се опитат да наемат някой от записаните безработни, често той не се отзовава на предложението за работа, посочва Ангелов. Дори това да се случи, ромите често не могат да се адаптират към средата. В общия случай самите работодатели не знаят как да ги задържат, защото в "сблъсъка на културите“ очакват ромите сами да преодолеят разликите. "На който му се работи, не му трябва интеграция. Най-важното е да има желание за работа. Ако може и иска да работи, за мен няма значение дали е англичанин или ром. Заплащането зависи от това кой колко изработи“, категоричен е обаче строителният предприемач от Варна Пламен Андреев, в чиято фирма "Планекс холдинг“ работят хора от ромски произход.
"Някои роми не могат да си попълнят сами молбата за получаване на помощи, защото не могат да четат и пишат“, казват икономистите. Красимир Кънев от БХК пък отбелязва, че България е страната с най-голям дял роми, които говорят ромски и се социализират на този език - "В Унгария например мнозинството роми говорят унгарски, което ускорява образователната интеграция там. Докато нашата образователна система се сблъсква с деца, които говорят само и единствено ромски.“
Според Богданов и Ангелов реформата в социалната система трябва да бъде съпътствана и от промени в образователната система.
Прилагането на принципа "парите следват ученика“ и външна оценка за постиженията на учениците (чрез стандартизиран тест например), на база на която се определя субсидията за училищата, ще стимулират училищните директори не само да записват ромски деца, но и реално да следят за доброто им образование. Същевременно според Антонина Желязкова "санкциите срещу родителите, които възпрепятстват децата да ходят на училище, трябва да бъдат безкомпромисни“.
Икономистите смятат, че интеграцията изисква и десегрегация на ромските гета - роми да живеят в други квартали и не-роми да се нанасят там. За тази цел обаче държавата трябва да подобри инфраструктурата в гетата. Самите роми ще имат стимул да се грижат по-добре за жилищата си, ако знаят, че са техни, посочват икономистите. В момента много от ромите живеят в нетрайни постройки на общинска или държавна земя. Икономистите предлагат държавата да узакони тези постройки и да даде право върху земята на ромите (и на всички останали, живеещи незаконно на такива терени). Оземляването е свързано с разходи от държавата (заплащане на общинските земи например), но ще даде на представителите на малцинството постоянен адрес и все пак някакви законни активи, което поне на теория може да им даде достъп и до банково кредитиране. В допълнение, подобрените жилищни условия ще намалят смъртността и разпространението на болести в тези квартали.
"Ако има 5 спирачки пред интеграцията на ромите и държавата премахне само 4, но остави пос­ледната и нейното влияние е силно, тогава положението няма да се подобри“, обяснява Лъчезар Богданов. Например трудно е да се прогнозира какъв ще е ефектът от намаляването или спирането на социалните помощи без реформа в образователната система. Възприемането на социалистически модел за интеграция, който предвижда наливането на още пари в социалната система и въвеждането на квоти за прием на роми в университетите, вероятно ще даде допълнителен тласък на националистически движения от рода на "Атака“, смята Богданов.

Остава да го поискаме

Дъщерята на учителката Светла Василева (герой на един от другите текстове в темата) учи педагогика в СУ. Веднъж момичето попаднало на форум, в който участници обсъждали квоти за малцинствата с репликата "Представяш ли си, мангали в университета“. Светла разказва, че дъщеря й плакала два дни. На Пиротска полицаи й поискали документите с аргумент, че търсят джебчийки. Тя ги показала, те я питали какво прави, а тя отговорила "уча“. Реакцията от тяхна страна била "Учиш? Ти?“. Пак имало двудневен плач.
Казано иначе, интеграцията е възможна. Но не и преди преобладаващата част от обществото да бъде убедена в това.

*"Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти“, май 2006 г.







  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Публичен линч върху съда заради предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман; Висшият адвокатски съвет с категорична позиция срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор; Сериозно скачат глобите по Закона за платежните услуги

23 сеп 2019, 926 прочитания

Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат

И още: Увеличават се кандидат-кметовете преди изборите, натоварена седмица за ЦИК; През юли е счупен абсолютният температурен рекорд

23 сеп 2019, 2363 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Въртележката на Борисов

Генералът се включи в десния политически кеч, ситуацията около Беронов отново е неясна

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата