Социалните ефекти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Социалните ефекти

Социалните ефекти

1605 прочитания

Всяка управляваща партия или коалиция, която поемаше властта, нямаше воля да се занимава с толкова непопулярни дейности като интеграцията на ромите“, казва Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

Оказва се обаче, че проб­лемът на България не са ромите, а липсата на интеграция на ромския етнос. Тя води след себе си икономически загуби, но и социални последствия за обществото - например размера на ромската престъпност. Социалните ефекти за самите роми също са изключително сериозни. "За изминалите 17 години на преход средно три пъти се е увеличил делът на функционално неграмотните роми. Това определя и високите нива на трайна безработица и на лумпенизация. Правопропорционално расте и престъпността. А всичко това води до стереотипи на расова омраза и етноизолация. Ромите се затварят и изолират в гетата и не желаят да се интегрират, а обществото проявява все по-малко съчувствие и склонност да ги интегрира“, описва омагьосания кръг Желязкова. Същевременно тя държи да подчертае, че е много порочно за ромите да се говори като за еднаква маса хора. По думите й сред ромите се е създал нов, високообразован и активен елит, който може би следващото преброяване вече ще засече на нива около 2-3%. Също така "близо 30-40% от ромите живеят бедно, но според правилата - де факто те са интегрирани“. Освен това разликите между ромските общности са значителни като традиция, занаяти, поведение...

Димитър Георгиев, изпълнителен директор на "Проект права на човека“, също насочва пог­лед към образованието. "Няма кой да преподава в сегрегираните училища и учителите там се чувстват наказани и изолирани. Държавата показва, че няма интерес проблемът с ромите да бъде решен. Ромите пък отговарят с постъпки, продиктувани от това, че не виждат себе си в тази държава“, казва Георгиев.

Образование, трудова заетост, здравеопазване и по-добър живот в ромските квартали са приоритетните области на Десетилетието на ромското включване. Инициативата стартира на 2 февруари 2005 г. с подписването на учредителна декларация от премиерите на България, Унгария, Хърватия, Чехия, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора и Словакия. Техни партньори са Световната банка, институт "Отворено общество“, ЕС, Съветът на Европа, ПРООН и ОССЕ. Целта на инициативата е да координира усилията на правителствата за отстраняване на бедността и пропастта между ромите и останалата част от обществото. Финансирането на плана за действие трябва да дойде от държавните бюд­жети и всяко от правителствата трябва да се обвърже с програми, които подкрепят приоритетите за развитие на ромските общности. В България мерките по инициативата трябва да бъдат осъществени в частност от три министерства - на образованието, на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството. Координацията на изпълнението на плана по десетилетието пък се извършва от Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси и Дирекцията по етнически и демографски въпроси към МС. За първите 16 месеца в България необходимите средства за изпълняване на целите на десетилетието не са отпуснати от държавата. За този период са писани ударно програми. Резултатът е омагьосан кръг - страната чака пари отвън, а партньорите ги обещават само ако тя задели от бюджета си. Преди присъединяването на България към десетилетието правителството обещава 1 милион лева за основаването на Център за образователна интеграция, който да подпомага деца от малцинствата. Едва половината от тези пари постъпват в центъра, и то 14 месеца след старта на инициативата.

Всяка управляваща партия или коалиция, която поемаше властта, нямаше воля да се занимава с толкова непопулярни дейности като интеграцията на ромите“, казва Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

Оказва се обаче, че проб­лемът на България не са ромите, а липсата на интеграция на ромския етнос. Тя води след себе си икономически загуби, но и социални последствия за обществото - например размера на ромската престъпност. Социалните ефекти за самите роми също са изключително сериозни. "За изминалите 17 години на преход средно три пъти се е увеличил делът на функционално неграмотните роми. Това определя и високите нива на трайна безработица и на лумпенизация. Правопропорционално расте и престъпността. А всичко това води до стереотипи на расова омраза и етноизолация. Ромите се затварят и изолират в гетата и не желаят да се интегрират, а обществото проявява все по-малко съчувствие и склонност да ги интегрира“, описва омагьосания кръг Желязкова. Същевременно тя държи да подчертае, че е много порочно за ромите да се говори като за еднаква маса хора. По думите й сред ромите се е създал нов, високообразован и активен елит, който може би следващото преброяване вече ще засече на нива около 2-3%. Също така "близо 30-40% от ромите живеят бедно, но според правилата - де факто те са интегрирани“. Освен това разликите между ромските общности са значителни като традиция, занаяти, поведение...

Димитър Георгиев, изпълнителен директор на "Проект права на човека“, също насочва пог­лед към образованието. "Няма кой да преподава в сегрегираните училища и учителите там се чувстват наказани и изолирани. Държавата показва, че няма интерес проблемът с ромите да бъде решен. Ромите пък отговарят с постъпки, продиктувани от това, че не виждат себе си в тази държава“, казва Георгиев.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    bG

    G-n Cholakov, mozhe li da obiasnite kakva e vruzkata s temata tuk? A, i oste - stiga ni Ataka - aman ot amatiori v politikata. Zasto gubite na horata vremeto i zaemate tolkova miasto vuv forumite, kato znaete, che nikoi niama da vi dochete brustolevinite dokraia.

  • 4
    Avatar :-|
    BBB

    MAHAYTE SE SGLUPOSTITE SI, NE UNIJAVAYTE SERIOZNITE MEDII V BG


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK