Искате да отидете на гости в Кремиковци? Или да направите разходка по южните склонове на Стара планина?
Просто тръгвате по "Ботевградско шосе“, следвате редицата все по-мръсни и неугледни блокове и след няколко полуразрушени сгради завивате вляво по пътя за металургичния комбинат. Зеленината над бившето село, сега квартал Кремиковци, вече е близо, но трябва да успеете да я видите иззад десетките складове за старо желязо и панелни руини. Отдясно, на фона на седемте цвята пушек от заводските комини, стадо овце хрупа от най-замърсената трева в Софийското поле. Само мисълта, че може утре да пиеш мляко от тях, те кара да се закълнеш наум, че вече ще купуваш само храна, дошла от не по-малко от 100 км от София.
Докато чакаме петнайсетина минути на жп бариерата вагоните със стоманени профили да се изнижат, вятърът носи само прах и миризма от площадката за балиране на боклуци, която вече е с размер на новопостроен мол. Ако все пак продължите до намиращия се над селото манастир, може да видите цялото Софийско поле. Но не красива гледка като от Рила и Пирин, а съвсем друго - милионен град с пояс от рушащи се панелни блокове и индустриални сгради в предбулдозерен период. Всичко това - заобиколено от села, които са покрити с прахта на цялата северна индустриална зона, и най-вече от Кремиковци. Добре дошли в София през 2006 г., по-точно в нейния заден двор. Това е гледката, която не се показва на гости от чужбина и има защо. Дори и беловласите привърженици на пролетарската романтика трудно ще успеят да оборят официалната статистика: след десетилетията индустриализация и разрастване днес едва 12% от софиянци живеят в екологично приемливи условия, над 50% живеят в неблагоустроена среда, а деградацията на цели квартали вече е достигнала нива, от които биха се срамували и в третия свят.От София по-сбъркано? Нема
Строителната активност през 90-те и най-вече през последните пет години успя да промени много от столичните квартали, макар и не непременно към по-добро. Точно тези части на София, в които качеството на живот е най-лошо, обаче останаха извън строителния бум. Причината е не само в ниските цени, а и отново в липсата на яснота за бъдещото застрояване и инфраструктура. Ако за центъра това е горе-долу предвидимо, стихийното развитие в покрайнините не дава възможност да се прогнозира кой район ще се превърне в индустриална зона и кой в приятен жилищен квартал. "Няма сериозен инвеститор, който да строи без ясни правила за един квартал“, коментира Емил Коен, главен мениджър на "Коен груп“, която има няколко големи инвестиционни проекта в София. "Градът и предприемачите имат нужда от план. Добър или лош, но такъв трябва.“Добър или лош е планът на София
След многобройните обсъждания и критики от екологични организаци срещу упътняването на междублоковите пространства в началото на август беше оповестено и становището на националния омбудсман по проектоплана. В своето становище той потвърди критиките по процедурата по приемането му и по негови отделни точки, както и липсата на решения за важни проблеми като боклуците и озеленяването. Едновременно с това обаче подчертава и нуждата от спешно приемане на плана, "за да се внесе повече прозрачност, стабилност и предвидимост в териториалното развитие на София“. Според омбудсмана Гиньо Ганев парламентът трябва да задължи общината в срок от една година да направи референдум по подобряването му и да направи обществен съвет за предложенията на граждани, които да ги представи между първо и второ четене в парламента. Друга препоръка на омбудсмана е планът да се приема с акт на Министерския съвет, а не на парламента, за да се избегнат затруднения при бъдещи изменения. От парламента засега реакция няма.Кой всъщност е против
В неформални разговори представители на големите инвестиционни компании признават за наличието на малка, но влиятелна група посредници, които купуват парцели, променят градоустройството към възможно най-интензивно строителство и с тази "добавена“ чрез контакти в общината стойност обикалят по офисите на сериозните инвеститори. Папки с такива проекти за офисни, жилищни и търговски сгради циркулират от доста време, а цените им достигат седем- до осемцифрени суми в евро. А щом всичко е законно, макар и с изменение на стария план, няма предприемач, който да откаже изгодна и законна сделка. Така промяната на статуквото чрез ясен план на застрояване може да струва много пари на собствениците на подобни проекти. Според Емил Коен обаче сериозните предприемачи не може да са против плана. "Всички имаме нужда от него, и най-вече тези 7-8% от работещите в София, които са заети в строителството. Тогава, след свършването на терените около Витоша и в центъра, предприемачите ще се насочат и към другите части на София като "Ботевградско шосе“, които в момента изостават.“Когато стане дума за съчетаване на разнопосочни интереси в един план за устройство на населено място, не случайно архитектите припомнят, че навремето Наполеон е правил градоустройство с помощта на армията си. Също както и с демокрацията и публичното обсъждане и обжалване на плановете явно е ужасна форма на градоустройство, но за съжаление по-добра не е измислена. Но и този процес все някога трябва да свърши, след като е започнал. Институцията, от която зависи това сега, е парламентът, а всеки ден без план отдалечава шансовете на София да се превърне в уреден европейски град. Ако това все още е възможно.
Пълния текст на проeкта за общ устройствен план на София - на интернет страницата на в. "Строителство Градът“ www.stroitelstvo.info
| Какво предвижда планът: Транспорт и паркиране Покрайнините на София Жилищна политика Застрояване Екология Тематични паркове
|
Искате да отидете на гости в Кремиковци? Или да направите разходка по южните склонове на Стара планина?
Просто тръгвате по "Ботевградско шосе“, следвате редицата все по-мръсни и неугледни блокове и след няколко полуразрушени сгради завивате вляво по пътя за металургичния комбинат. Зеленината над бившето село, сега квартал Кремиковци, вече е близо, но трябва да успеете да я видите иззад десетките складове за старо желязо и панелни руини. Отдясно, на фона на седемте цвята пушек от заводските комини, стадо овце хрупа от най-замърсената трева в Софийското поле. Само мисълта, че може утре да пиеш мляко от тях, те кара да се закълнеш наум, че вече ще купуваш само храна, дошла от не по-малко от 100 км от София.
Докато чакаме петнайсетина минути на жп бариерата вагоните със стоманени профили да се изнижат, вятърът носи само прах и миризма от площадката за балиране на боклуци, която вече е с размер на новопостроен мол. Ако все пак продължите до намиращия се над селото манастир, може да видите цялото Софийско поле. Но не красива гледка като от Рила и Пирин, а съвсем друго - милионен град с пояс от рушащи се панелни блокове и индустриални сгради в предбулдозерен период. Всичко това - заобиколено от села, които са покрити с прахта на цялата северна индустриална зона, и най-вече от Кремиковци.
2 коментара
Агонията на Шопландия...
Добре че толкова важната статия за бъдещото развитие на българската столица е с платен доспът, че ние, бедните провинциалисти, да не разберем в каква агония се гърчи София. ;) Абе, КАПИТАЛ, и вие сте едни капиталисти.