Един болен град
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един болен град

Oсновните замърсители в столицата са транспортът и старите промишлени производства, и най-вече металургичният завод в Кремиковци

Един болен град

Надеждите за по-нормален живот в София се свързват с проекта за нов устройствен план, който отлежава в парламента

2119 прочитания

Oсновните замърсители в столицата са транспортът и старите промишлени производства, и най-вече металургичният завод в Кремиковци

© Tsvetelina Angelova


Искате да отидете на гости в Кремиковци? Или да направите разходка по южните склонове на Стара планина?

Просто тръгвате по "Ботевградско шосе“, следвате редицата все по-мръсни и неугледни блокове и след няколко полуразрушени сгради завивате вляво по пътя за металургичния комбинат. Зеленината над бившето село, сега квартал Кремиковци, вече е близо, но трябва да успеете да я видите иззад десетките складове за старо желязо и панелни руини. Отдясно, на фона на седемте цвята пушек от заводските комини, стадо овце хрупа от най-замърсената трева в Софийското поле. Само мисълта, че може утре да пиеш мляко от тях, те кара да се закълнеш наум, че вече ще купуваш само храна, дошла от не по-малко от 100 км от София.

Докато чакаме петнайсетина минути на жп бариерата вагоните със стоманени профили да се изнижат, вятърът носи само прах и миризма от площадката за балиране на боклуци, която вече е с размер на новопостроен мол. Ако все пак продължите до намиращия се над селото манастир, може да видите цялото Софийско поле. Но не красива гледка като от Рила и Пирин, а съвсем друго - милионен град с пояс от рушащи се панелни блокове и индустриални сгради в предбулдозерен период. Всичко това - заобиколено от села, които са покрити с прахта на цялата северна индустриална зона, и най-вече от Кремиковци. Добре дошли в София през 2006 г., по-точно в нейния заден двор. Това е гледката, която не се показва на гости от чужбина и има защо. Дори и бело­власите привърженици на пролетарската романтика трудно ще успеят да оборят официалната статистика: след десетилетията индустриализация и разрастване днес едва 12% от софиянци живеят в екологично приемливи условия, над 50% живеят в неблагоустроена среда, а деградацията на цели квартали вече е достигнала нива, от които биха се срамували и в третия свят.

От София по-сбъркано? Нема

Строителната активност през 90-те и най-вече през последните пет години успя да промени много от столичните квартали, макар и не непременно към по-добро. Точно тези части на София, в които качеството на живот е най-лошо, обаче останаха извън строителния бум. Причината е не само в ниските цени, а и отново в липсата на яснота за бъдещото застрояване и инфраструктура. Ако за центъра това е горе-долу предвидимо, стихийното развитие в покрайнините не дава възможност да се прогнозира кой район ще се превърне в индустриална зона и кой в приятен жилищен квартал. "Няма сериозен инвеститор, който да строи без ясни правила за един квартал“, коментира Емил Коен, главен мениджър на "Коен груп“, която има няколко големи инвестиционни проекта в София. "Градът и предприемачите имат нужда от план. Добър или лош, но такъв трябва.“

Добър или лош е планът на София

След многобройните обсъждания и критики от екологични организаци срещу упътняването на междублоковите пространства в началото на август беше оповестено и становището на националния омбудсман по проектоплана. В своето становище той потвърди критиките по процедурата по приемането му и по негови отделни точки, както и липсата на решения за важ­ни проблеми като боклуците и озеленяването. Едновременно с това обаче подчертава и нуждата от спешно приемане на плана, "за да се внесе повече прозрачност, стабилност и предвидимост в териториалното развитие на София“. Според омбудсмана Гиньо Ганев парламентът трябва да задължи общината в срок от една година да направи референдум по подобряването му и да направи обществен съвет за предложенията на граждани, които да ги представи между първо и второ четене в парламента. Друга препоръка на омбудсмана е планът да се приема с акт на Министерския съвет, а не на парламента, за да се избегнат затруднения при бъдещи изменения. От парламента засега реакция няма.

Кой всъщност е против

В неформални разговори представители на големите инвестиционни компании признават за наличието на малка, но влиятелна група посредници, които купуват парцели, променят градоустройството към възможно най-интензивно строителство и с тази "добавена“ чрез контакти в общината стойност обикалят по офисите на сериозните инвеститори. Папки с такива проекти за офисни, жилищни и търговски сгради циркулират от доста време, а цените им достигат седем- до осемцифрени суми в евро. А щом всичко е законно, макар и с изменение на стария план, няма предприемач, който да откаже изгодна и законна сделка. Така промяната на статуквото чрез ясен план на застрояване може да струва много пари на собствениците на подобни проекти. Според Емил Коен обаче сериозните предприемачи не може да са против плана. "Всички имаме нужда от него, и най-вече тези 7-8% от работещите в София, които са заети в строителството. Тогава, след свършването на терените около Витоша и в центъра, предприемачите ще се насочат и към другите части на София като "Ботевградско шосе“, които в момента изостават.“

Когато стане дума за съчетаване на разнопосочни интереси в един план за устройство на населено място, не случайно архитектите припомнят, че навремето Наполеон е правил градоустройство с помощ­та на армията си. Също както и с демокрацията и публичното обсъждане и обжалване на плановете явно е ужасна форма на градоустройство, но за съжаление по-добра не е измислена. Но и този процес все някога трябва да свърши, след като е започнал. Институцията, от която зависи това сега, е парламентът, а всеки ден без план отдалечава шансовете на София да се превърне в уреден европейски град. Ако това все още е възможно.

Пълния текст на проeкта за общ устройствен план на София - на интернет страницата на в. "Строителство Градът“ www.stroitelstvo.info

Какво предвижда планът:

Транспорт и паркиране
Изграждане на буферни гаражи и паркинги в близост до метрото и свързани в обща система с буферните гаражи и паркинги в близост до трасетата на транспортните коридори. Проучване и въвеждане на системата "п+п“ (паркирай и пътувай), обвързана с масовия транспорт, както и увеличение на площите за паркиране чрез многоетажни и подземни паркинги и оптимизиране паркирането в центъра.
Преимуществено развитие на електротранспортна мрежа (метро, трамвай, тролейбус). Организиране на велосипедното движение във велоалеи по някои от основните артерии.

Покрайнините на София
Превръщане на селищата северно от София в предпочитано място за живеене и отдих с ниско строителство и запазване на земеделските площи. Създаване на зони за обитаване в ландшафтна среда в подножието на Люлин планина (Гурмазово, Мала Раковица, Росоман), южното подножие на Стара планина (Кътина, Балша, Градец, Опицвет, Безден) и северното подножие на Лозенската планина. Обособяване на промишлени зони с незамърсяващи производства на север и югоизток.

Жилищна политика
Общината става пазарен "спекулант“ чрез общинска поземлена банка с цел осигуряване на социални жилища, балансиране на пазарите и възможности за мащабни градоустройствени операции.
Приходите в нея ще идват от повишена стойност на земята след регулация и изграждане на инфраструктура.
Общината осигурява пряко жилища само за маргиналните групи и с държавна финансова подкрепа.

Застрояване
Както всеки план и този въвежда строги граници на застрояване по квартали и зони (височина, плътност и т.н.). Според него в сегашните територии на града има капацитет за още 260 000 обитатели (без да се променят значително параметрите на съществуващото застрояване), които ще осигурят прогнозните нужди на населението (35-40 кв.м жилищна площ на човек) и с резерв за развитие и след 2020 г. Разрастването на населените места в София и околностите се ограничава и насочва в посока север-северозапад, като се предвижда все по-голяма част от населението да живее извън компактния град.

Екология
Създава се система за събиране, третиране и депониране на твърди битови отпадъциот общината (място не е определено - бел. ред).
План за очистване на въздуха в Кремиковци, гара Яна, Равно поле, Гара Искър, производствена зона "Север“, Курило - Нови Искър и др. и рекултивация на нарушени територии в Софийското поле:рудници, хвостохранилища, стари и нерегламентирани сметища и т.н.
Изграждане на Североизточен паркдо кв. Кремиковци с център за екомониторинг.

Тематични паркове
Развиване на културните, исторически и рекреационни ресурси на района чрез:


  • Парк "Живата вода“
  • Парк "Зелената памет на София“
  • Парк "Студентски“
  • Парк "Витошки“
  • Воден парк "Искър“
  • Исторически парк "Софийска Света гора“
  • Включване на историческия център на София в листата на световното културно наследство и обединяването му в система от подземни и надземни публични пространства.


Искате да отидете на гости в Кремиковци? Или да направите разходка по южните склонове на Стара планина?

Просто тръгвате по "Ботевградско шосе“, следвате редицата все по-мръсни и неугледни блокове и след няколко полуразрушени сгради завивате вляво по пътя за металургичния комбинат. Зеленината над бившето село, сега квартал Кремиковци, вече е близо, но трябва да успеете да я видите иззад десетките складове за старо желязо и панелни руини. Отдясно, на фона на седемте цвята пушек от заводските комини, стадо овце хрупа от най-замърсената трева в Софийското поле. Само мисълта, че може утре да пиеш мляко от тях, те кара да се закълнеш наум, че вече ще купуваш само храна, дошла от не по-малко от 100 км от София.

Докато чакаме петнайсетина минути на жп бариерата вагоните със стоманени профили да се изнижат, вятърът носи само прах и миризма от площадката за балиране на боклуци, която вече е с размер на новопостроен мол. Ако все пак продължите до намиращия се над селото манастир, може да видите цялото Софийско поле. Но не красива гледка като от Рила и Пирин, а съвсем друго - милионен град с пояс от рушащи се панелни блокове и индустриални сгради в предбулдозерен период. Всичко това - заобиколено от села, които са покрити с прахта на цялата северна индустриална зона, и най-вече от Кремиковци.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    -$-

    Агонията на Шопландия...

  • 2
    Avatar :-|
    Провинциалистче

    Добре че толкова важната статия за бъдещото развитие на българската столица е с платен доспът, че ние, бедните провинциалисти, да не разберем в каква агония се гърчи София. ;) Абе, КАПИТАЛ, и вие сте едни капиталисти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK