Икономика на щастието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономика на щастието

Икономика на щастието

Защо удовлетвореността от живота не следва ръста на брутния вътрешен продукт

3008 прочитания

Едно от може би най-мащабните проучвания на ценностите по света, т.нар. World Values Survey, неотдавна представи България като втората "най-нещастна" сред изследваните 62 страни. Зад нас бе само Румъния, а класацията на "щастливците" се оглави от Нигерия, следвана от Танзания. "Изненадата" дойде както от песимизма на интервюираните българи, така и от моменталната асоциация с доходите - БВП на глава от населението у нас е близо три пъти по-голям от нигерийския.

Икономистите сравнително отскоро използват анкетите за удовлетвореността от живота. Към утвърдените количествени методи, акцентиращи върху материалното благополучие, постепенно се прибавят т.нар. поведенчески фактори. Признава се, че хората невинаги искат да потребяват повече и могат да предпочетат повечето свободно време пред по-добре платената работа. Традиционните постулати за "рационалния" икономически субект трудно обясняват разнопосочните лични реакции към такива уж консенсусни макроикономически "ценности" като търговска либерализация, контрол над инфлацията или повишаване на заетостта.

Материален просперитет и щастие

Carol Graham от университета в Мериленд накратко представя "икономиката на щастието" като ново поле в приложната икономика, разширяващо досегашната концепция за индивидуална "полезност". "Преследването на щастието" е тема на ранните икономисти от ранга на Адам Смит, но след началото на XX век икономическата наука "отграничава" периметъра си, възприемайки по-измерими определения за благополучие (well-being). Благоденствието, опосредствано от материалното, се превръща в икономически синоним на щастие. Появява се и оспорваната днес теория за изразените предпочитания (revealed preferences), според която нагласите на потребителите се разкриват чрез действията им, а не чрез споделяни в анкетите предпочитания.

Икономиката на щастието регистрира, че богатите са по-щастливи в отделните страни, но не и ако се сравнят различни страни или се проследят във времето измененията на богатство и щастие вътре в страната. САЩ са три пъти по-богати днес, отколкото след Втората световна война, но няма данни гражданите им да са станали по-щастливи. В развитите страни материалното неравенство има слаб ефект върху щастието - сякаш неравенството припомня за възможността за забогатяване, стояща и пред по-бедните. Но в развиващите се страни благополучието по-пряко е свързано с личното богатство, може би защото неравенствата са по-големи, а институциите - по-неефективни. Има и хипотеза, че ниските житейски очаквания са сред факторите за хроничната бедност по места, а се забелязва и обратната зависимост - щастливите хора се справят по-добре в работата и после имат по-висок доход.

Щастието расте с дохода, но до задоволяване на основните потребности, а после започват сравненията с околните. Ето защо глобализацията стимулира растежа и намалява бедността, но според икономиката на щастието чувството за благополучие спада с по-голямата информираност за високия жизнен стандарт на другите. Може би има и "зададено количество" щастие, към което всеки човек се завръща след временни положителни и отрицателни преживявания. Ако последното е вярно, политиците трудно биха направили хората по-щастливи в дългосрочен план. Според Graham изучаването на щастието предлага и проверка на ефекта от икономическите политики - безработицата се оказва по-болезнена от инфлацията, но ефектът е по-слаб, ако интервюираният не е сред малцината "белязани", а общата безработица е висока.

Количество на щастието или качество на живота

Икономиката на щастието зависи от достоверността на показателите за него. Alan B. Krueger, професор по икономика от университета "Принстън", и Daniel Kahneman, професор по психология от същия университет и носител на Нобеловата награда за икономика от 2002 г., в нова статия анализират проблемите с ползваните количествени оценки на щастието. Хората смесват преживяно и запомнено, когато оценяват миналото, и придават различна тежест на отделните преживявания. Има я и склонността към адаптация едновременно към добро и лошо - спечелилите от лотария след време не се оценяват непременно като по-щастливи. Интервюираните са и под влияние на текущи настроения, което налага разработването на методи за оценка в реално време.

Количествените скали за измерване на щастието също са несигурни - отговор "много щастлив" в анкетите означава ли два пъти повече щастие в сравнение с "щастлив"? Затова авторите предлагат нов "индекс на нещастието", дефиниран като процент от времето, който човек прекарва в най-неприятното си състояние. Индексът емпирично установява, че нещастието леко спада с ръста на дохода и възрастта, без да зависи от семейното положение. Връзка между щастие и доход отсъства, ако индексът се приложи към конкретни дейности. Най-неприятни се оказват пътуването за работа, престоят там и домакинската работа. Сред най-щастливите занимания са общуването извън работа, почивката, храненето, спортът и интимните отношения. Kahneman и Krueger предлагат политиците да влияят не само на доходите, но на разпределението на времето (например с инфраструктурни инвестиции или "наказателни" данъци срещу задръстванията от лични автомобили в пикови часове). Икономиката на щастието подсказва, че задачата пред правителствата е малко по-сложна, отколкото я предполага традиционната координатна система между либерална и социална икономическа политика.

Кралство Бутан и българските политици

Икономическото благоденствие се допълва с нематериални аспекти на благополучието, за да доведе до значими за отделния човек общи оценки за качеството на живот. Сигурността, здравето и емоционалното състояние, оценката на другите и околната среда въздействат на хората в ролята им едновременно на участници на трудовия пазар, потребители и избиратели. Идеята, че традиционният БВП отразява само производството/потреблението и е непълноценен индикатор, намира отзвук първо сред управляващите на малко необичаен адрес. През 1972 г. кралят на хималайската държава Бутан предлага да измерва т.нар. брутно национално щастие вместо БВП. Програмата за развитие на ООН наскоро започна проект в тази област в Бутан. Китай пък преди броени дни обяви, че започва изчисляване на свой "индекс на щастието", а водещи икономисти в САЩ работят върху алтернативните т.нар. национални сметки на благополучието (National well-being accounts).

Политиците в България навярно също разбират, че българското нещастие, независимо дали се дължи на трудностите от прехода или на постоянното сравнение с другите (включително при растящите критерии в процеса на евроинтеграция и глобализация), няма да изчезне само с насърчаване на икономическия растеж и отчитане на макроикономическите успехи.

Graham, C. (2005). ‘The economics of happiness’, World Economics, 6 (3), стр. 41-55.

Kahneman, D., Krueger, A.B. (2006). ‘Developments in the measurement of subjective well-being’, J ournal of Economic Perspectives, 20 (1), стр. 3-24.

Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие.

Едно от може би най-мащабните проучвания на ценностите по света, т.нар. World Values Survey, неотдавна представи България като втората "най-нещастна" сред изследваните 62 страни. Зад нас бе само Румъния, а класацията на "щастливците" се оглави от Нигерия, следвана от Танзания. "Изненадата" дойде както от песимизма на интервюираните българи, така и от моменталната асоциация с доходите - БВП на глава от населението у нас е близо три пъти по-голям от нигерийския.

Икономистите сравнително отскоро използват анкетите за удовлетвореността от живота. Към утвърдените количествени методи, акцентиращи върху материалното благополучие, постепенно се прибавят т.нар. поведенчески фактори. Признава се, че хората невинаги искат да потребяват повече и могат да предпочетат повечето свободно време пред по-добре платената работа. Традиционните постулати за "рационалния" икономически субект трудно обясняват разнопосочните лични реакции към такива уж консенсусни макроикономически "ценности" като търговска либерализация, контрол над инфлацията или повишаване на заетостта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Копенхаген

    В крайна сметка всеки търси качествена стока, а тя струва повече от некачествената. Нали?

  • 2
    Avatar :-|
    анонимен

    Ами защото щастието не се измерва с пари...Освен парите има и много други падробности в живота...

  • 3
    Avatar :-|
    vorbis

    ... като например човек да си плати сметките за тока през зимата. В Танзания не ми е известен този проблем :)
    Майтапа настрана. Статията не съм я чел по обективни причини, изобразяващи се със синьо квадратче с бяла буквичка "А". Което пак ме кара да мисля за алтернативата "дърва или електричество". Според някои мислители човек е беден, когато има неудовлетворени желания и когато се сравнява с околните. Може би в това се крие ключа защо българите и румънците се чувстваме нещастни. И няма как да е иначе, когато тези 2 страни са бъдещите аутсайдери в ЕС, когато гражданите им са посетили западни държави и са видели как трябва да изглежда нормалния съвременен град или село. А също и когато има корупния и безнаказаност...
    Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Трябва ли да се радваме само заради това че дишаме или имаме любим човек до себе си? Това е важно, за да чувства човек удовлетворение от живота, но освен любовта има и много други падробности в живота...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK