Икономика на щастието

Защо удовлетвореността от живота не следва ръста на брутния вътрешен продукт

Едно от може би най-мащабните проучвания на ценностите по света, т.нар. World Values Survey, неотдавна представи България като втората "най-нещастна" сред изследваните 62 страни. Зад нас бе само Румъния, а класацията на "щастливците" се оглави от Нигерия, следвана от Танзания. "Изненадата" дойде както от песимизма на интервюираните българи, така и от моменталната асоциация с доходите - БВП на глава от населението у нас е близо три пъти по-голям от нигерийския.

Икономистите сравнително отскоро използват анкетите за удовлетвореността от живота. Към утвърдените количествени методи, акцентиращи върху материалното благополучие, постепенно се прибавят т.нар. поведенчески фактори. Признава се, че хората невинаги искат да потребяват повече и могат да предпочетат повечето свободно време пред по-добре платената работа. Традиционните постулати за "рационалния" икономически субект трудно обясняват разнопосочните лични реакции към такива уж консенсусни макроикономически "ценности" като търговска либерализация, контрол над инфлацията или повишаване на заетостта.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове