Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 окт 2006, 0:00, 3152 прочитания

Срамни сделки

Трима нови конституционни съдии са ясни. Коалицията все още търгува четвъртия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Търси се юрист с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

Гарантирано добро заплащане, служебен транспорт, спокойна работа и дългосрочен договор. Препоръка от парламента или президента е задължителна." Ако изборът на конституционни съдии в България бе станал именно с подобна малка обява, със сигурност всичко щеше да е по-лесно...
На 3 октомври Конституционният съд (КС) обяви, че деветгодишният мандат на четирима от неговите членове вече се счита за изтекъл. По този начин се овакантиха четири места в органа, който трябва да гарантира прилагането на основния закон. Две от тях ще бъдат запълнени от президента, едно - от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), и едно - от парламента.
Най-сериозно към ротацията подходиха именно от ВКС и ВАС, които още преди две седмици гласуваха и определиха своя представител - зам.-председателя на ВКС Благовест Пунев (виж интервюто). Именно тогава се очак­ваше и останалите институции да оповестят своите фаворити. Те обаче се забавиха, което естествено породи изключителни спекулации. Списъкът със спряганите кандидати надхвърли 20 души. В края на тази седмица своя избор посочи и президентът. Управляващата коалиция обаче продължаваше да изчаква до момента, в който не стана напълно ясно, че


Изборът на депутатите

пряко зависи от други, нямащи абсолютно нищо общо с конституционното правораздаване назначения - първоначално за еврокомисар, а след това и за постове в европейската сметна палата и европейския съд. В тристранната коалиция през цялата седмица не бяха наясно каква е цената, по която ще бъде изтъргуван овакантеният пост в КС. В средата на седмицата от НДСВ неофициално съобщиха, че се отказват от претенциите за "жълт" конституционен съдия (като техен кандидат бе споменат правосъдният министър Георги Петканов) и хвърлят всичките си усилия в борбата за еврокомисар (значително по-силен пост, който би могъл да подсили и без това съвсем излинялата партия, виж стр.15). Имената на различни кандидати (включително и от ДПС) се споменаваха с половин уста, като в същото време депутатите намериха куп извинения, за да прикрият търговските преговори в коалицията.
Намеренията им да протакат до последно проличаха ясно, когато в сряда бе приета седмичната работна програма. Тогава се разбра, че изборът на конституционен съдия е предпоследната, 21 точка от програмата на парламента. Народните представители бяха преценили, че има далеч по-належащи теми за обсъждане и гласуване през тази седмица. Например промените в Закона за посевния и посадъчния материал или пък годишните доклади на Министерския съвет за състоянието на околната среда за (!) 2001, 2002 и 2003 г.
В сложните политически сделки се включи и президентът. В средата на седмицата от президентството заявиха, че Георги Първанов ще обяви своите кандидати последен, за да може неговият указ да задейства ротацията в КС. В четвъртък обаче Първанов изненадващо оповести избора си. Той посочи за конституционни съдии председателя на Правния съвет на президентството Пламен Киров и декана на Юридическия факултет в СУ Димитър Токушев. Именно

Назначаването на Токушев



обърка всички сметки на жълтите, защото масовото очакване бе президентската квота в КС да бъде изпълнена с червени магистрати. Кариерата на проф. Димитър Токушев стремително тръгна нагоре (член на ВСС, декан на Юридическия факултет) именно при управлението на НДСВ. Неговият син Виктор е член на управителния съвет на "Новото време", съветник (и дори понякога юрисконсулт) на бившия енергиен министър Мирослав Севлиевски, както и бивш член на борда на директорите на "Булгаргаз". Тези фак­ти практически превръщат Токушев по-скоро в жълт, отколкото в червен кандидат.
В същото време обаче депутатите от НДСВ категорично отказват да го приемат като свой. Причината е разбираема - вкарването в КС на жълт съдия несъмнено би могло да намали шансовете им в борбата за налагането на кандидатурата на Меглена Кунева за еврокомисар. Самият Димитър Токушев не бе открит за коментар. Назначаването му за конституционен съдия обаче може още повече да затрудни преговорите между коалиционните партньори. Естествено на дневен ред идва въпросът доколко подобни политически сделки няма да компрометират

Бъдещото функциониране на КС

Известният правозащитник Йонко Грозев определи избора на конституционни съдии от парламентарната квота като лишен от прозрачност. "В утвърдените демокрации подобни процедури минават през публично обсъждане", коментира той. Според него тези, които издигат кандидатури, трябва да мотивират и защитят избора си. "Именно тази липса на публичност води до подобен политически trade-off, чийто резултат е ясен за всички - избраните кандидати нямат ангажимент към обществото, а към дадена политическа сила", об­общи сложните политически сделки Грозев. Според Пламен Киров, който бе избран от президентската квота, забавянето на избор на конституционен съдия от парламентарната квота не е фатално. Той цитира чл.148, ал.3 на конституцията, според който избирането на нови съдии става в едномесечен срок след изтичането на мандата на предишните. В същото време обаче той бе категоричен, че "решението на парламента е политическо и е нормално да се водят политически преговори".
Ротацията в КС обаче ще има поне един позитивен ефект. Попълването му с по-скоро леви магистрати ще прекъсне практиката на съда да блокира всякакви опити за промяна в устройството на съдебната система. "Няма да цитирам конкретни актове, но категорично не одобрявам някои от решенията на КС", коментира Пламен Киров. Твърде е вероятно той да има предвид скандалното решение на КС №3 от 2003 г., което бе направено по искане на бившия главен прокурор Никола Филчев и бетонира статуквото в съдебната система. "Много от решенията на КС от последните 15 години са конюнктурни", допълни той.
Въпреки това въпросът дали разпределението на постове трябва да става под масата остава на дневен ред. Още повече когато става дума за магистрати, които трябва да гарантират върховенството на основния закон и да защитават правата на гражданите. А не на политическите си работодатели.

Благовест Пунев, избран за консттуционен съдия:
Бавенето на избора създава несигурност

Почти всички решения на КС са свързани с политически спорове. Мислите ли, че конституционното правораздаване е в криза?

Действително много малко решения засягат правата на човека. Това е така, защото кръгът от субекти, които могат да сезират съда, е прекалено тесен, в него влизат само висши държавни органи. Това има своите основания, защото съществува риск КС да се превърне в четвърта съдебна инстанция, а недоволните от съдопроизводството граждани да затрудняват работата му.

Практиката на КС до този момент съвпада ли с вашите виждания за конституционно правораздаване?

Ограниченият кръг от субекти, които могат да сезират КС, ограничават дейността му до изясняване на отношенията между институциите, обхвата на техните правомощия и компетентност и не толкова до индивидуалните права на гражданите.

Как според вас решенията на КС могат да бъдат в полза на гражданите?

С третата поправка се даде възможност омбудсманът да сезира конституционния съд. По този начин той се превръща в един посредник между гражданите и КС. Чрез омбудсмана те ще получат достъп до конституционно правораздаване. Друг вариант, който може да бъде постигнат с поправка на конституцията, е по подобие на австрийския модел да се даде възможност на КС да извършва контрол и върху подзаконовите нормативни актове. Така КС ще може да извършва цялостен нормативен контрол. Това неизбежно би рефлектирало и върху правата на гражданите, защото до голяма степен актовете на администрацията засягат тези права.

Как ще коментирате факта, че квотата на президента и парламента все още не е изпълнена?

Това е въпрос на действия на други институции. Би трябвало те да проявят уважение към КС. Аз трябва да встъпя в длъжност следващия вторник, а все още няма избрани съдии от парламента и президента. Факт, който не само създава несигурност, но показва и едно отношение към КС, което не е достатъчно издържано. Отговорните институции трябва да предприемат необходимото. Иначе излиза, че ще трябва да положа клетва сам.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 2318 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1343 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Игра на нерви

Меглена Кунева е с по-силно европейско лоби за комисарския пост

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10