Добър вечер, приятелю млад...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добър вечер, приятелю млад...

Гбенга Окунлола в София - малко преди да замине за Англия

Добър вечер, приятелю млад...

Три погледа към истинското гостоприемство на българите

5583 прочитания

Гбенга Окунлола в София - малко преди да замине за Англия


Година и половина преди Сергей Станишев да седне на премиерския стол, Джим Борджър, американец, пребиваващ в България, опитва да стане член на БСП.

Точно така, на Българската социалистическа партия. "Много съм разстроен, че не пожелаха да ме вземат, казва през смях Джим, след което продължава сериозно - въпреки изискването за българско гражданство на членовете беше ми обяснено, че мога да вляза в партията, ако съм приет на местно ниво, през някоя от общинските организации. Пробвах в различни градове, много хора лобираха за мен, но кандидатурата ми беше убита от младите членове." Джим обяснява, че като член на БСП си представял да основе организация, която да привлича средства отвън "и в крайна сметка да помогне на България".

Джим

Джим Борджър идва в страната през 2000 г. като доброволец от Корпуса на мира. Известно време живее в Дряново. След това става сътрудник във фондацията на Дими Паница "Свободна и демократична България", работи и с "Джуниър ачийвмънт". "Една от причините да поискам да остана е прекрасната ми жена Ваня. Освен това обожавам хората в България. Държат се приятелски с теб, канят те в къщите си, на кафе, на бира. А тук никой никъде не те кани, бях съвсем сам първите няколко месеца." Въпросното тук е Узбекистан - страната, в която Джим работи от лятото на 2006 г. Там той е мениджър в неправителствена организация и ръководи 150 души, но се надява един ден да се върне в България. "Бях готов на всичко, за да остана, казва Джим. Но имаше много пречки. Издаването на лична карта беше изключително трудно. Преди това трябваше да пътувам всеки месец до границата и обратно. Затова и решихме да изместим сватбата малко по-рано." През 2004 г. Джим и още един американец решават да "влязат в бизнеса" и основават своя компания. "Но правенето на бизнес в България е трудно. Спомням си един случай с орехи, които искахме да купим от Разград и след това да ги препродадем навън. Човекът от Разград на три пъти повиши цената. В крайна сметка се отказахме. И това не е единственият случай. Хората се отмятат от думите си в последния момент." След "трагедията", както Джим нарича бизнес опита си, той се връща за кратко в Щатите, където завършва втора магистратура - международни отношения в университета "Джон Хопкинс". "Исках да започна работа в България, но за съжаление към момента нямаше позиция, която да ме привлече", казва Джим.

Гбенга

Гбенга Окунлола пристига в България през 1994 г. Започва да се занимава с внос на африкански стоки и бизнесът върви повече от добре до момента, в който българският му партньор не решава да избяга с парите на фирмата. Впоследствие Гбенга започва да работи като журналист на свободна практика, а понякога - и като актьор в много от чуждите суперпродукции, снимани в страната.

Преди да си тръгне, Гбенга беше мегафонът за проблемите на африканците в България. Самият той е пребиван на два пъти, но предпочита да говори за други случаи - на негов приятел, който на Руски паметник е намушкан в гърба; на жена, която живее от 18 години тук, но все още я плюят в трамвая; на момче, което посред бял ден е пребито на "Гарибалди", и никой, абсолютно никой не се притичва на помощ... и така цял час.

"Често, докато ни бият, се намира някой зяпач, който да каже "убий го гадния негър". После лежим на земята и никой не ни подава ръка", казва той. И не само това: "Веднъж правя място на жена в автобуса. Не искам да сядам до маймуни, отговори тя. Разбираш ли, не каза мерси, а ме нарече маймуна." Впрочем Гбенга е свикнал да чува "маймуна" от устата на съвсем обикновени хора. Не скинхедс, а "добре облечени жени и мъже" неведнъж са му казвали "мръсен негър", "печка" и "ей ти, я марш обратно в Конго". Българският му е достатъчно добър и за да разбира, когато по улиците жена му е наричана "курва" и "кучко, кво правиш с тая чернилка". Да, Гбенга е женен за българка - Мира. Има две деца - момиче и момче, "като още в детската градина те се сблъскаха с расизма". Гбенга остава толкова дълго в България "заради приятелите си - българи, и заради родителите на жена ми". Едно от последните неща, които ни казва в личен разговор, е: "Видял съм добрата, лошата и грозната страна на България. Не мога да заклеймявам цялата страна заради това, което се случва на мен. Но истината е, че трябва да си пазя гърба. И при това през цялото време. А това не е живот." Оттогава сме на мейли. От близо две години Гбенга живее в Англия.

Куанг

Куанг Фам използва твърде често перфектния си български, за да каже, че не му дреме. Например, когато го питаме какво е мнението му за чалгата. Или пък дали не му е неприятно, че не може да гласува. Куанг е на 27, роден е във Виетнам, но живее в България от петнайсет години. Статусът му е на постоянно пребиваващ, което обяснява невъзможността му да гласува, но и "отърваването" от казарма.

Идва в България през 1992 заедно с майка си, която първо прави аспирантура в УНСС, а после решава, че "по-добрият вариант за семейството" е да се остане. Куанг учи в националната природо-математическа гимназия. После във факултета по математика и информатика на СУ, а паралелно с това започва работа за малка софтуерна фирма. След като завършва, Куанг става координатор развитие в българския клон на най-голямата европейска софтуерна компания, а в момента, както се шегува, изгражда "собствената си империя". Когато той каже "ние", има предвид българите. Обича да хапва шкембе... но щом стане въпрос за отношението към него, младият виетнамец полежда надолу. "Един българин със сигурност би получил повече уважение в работата си, казва Куанг. Не че имам някакви трудности, но просто се усеща, че съм чужденец."

Въпреки това поне засега тук му е приятно. Но според Куанг страната ни "обеднява и няма прозводство", докато във Виетнам има прогрес, а съответно и много по-голям избор. Което значи, че някой ден той "със сигурност" ще се върне там, този път не само за една ваканция. Било просто въпрос на време.

Преглед на оригинала

Година и половина преди Сергей Станишев да седне на премиерския стол, Джим Борджър, американец, пребиваващ в България, опитва да стане член на БСП.

Точно така, на Българската социалистическа партия. "Много съм разстроен, че не пожелаха да ме вземат, казва през смях Джим, след което продължава сериозно - въпреки изискването за българско гражданство на членовете беше ми обяснено, че мога да вляза в партията, ако съм приет на местно ниво, през някоя от общинските организации. Пробвах в различни градове, много хора лобираха за мен, но кандидатурата ми беше убита от младите членове." Джим обяснява, че като член на БСП си представял да основе организация, която да привлича средства отвън "и в крайна сметка да помогне на България".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Nikolay

    Za imigratzija v BG trudno mozhe da se govori. BG e edna ot naj-rasistkite darzhavi v Evropa. Samijat az sam vizhdal da prebivat negar v avtobus 94. Bil sam v mnogo darzhavi, no nikade ne sam vizhdal tolkova nagal i beznakazan rasizam. Ne che njama rasizam na Zapad, no v sravnenie s balgarskija e mnogo po-tih, krotak i, ako stete - tzivilizovan. No tova vprochen se otnasja do vsichkite ni nedazi - koruptzija, prestapnost, chinovnichesko svoevolie. Vsichke te v BG dobivat chudovistni razmeri, ponezhe obstestvoto ili ne iska ili ne mozhe da se bori s tjah. Zhalko, razbira se, zastoto v sluchaja ot imigtratzijata stranata mozhe da specheli.

    Apropo, prochutoto BG gostopriemstvo e mit, kojto ne si go sazdavame. Balgarite sa gostopriemni kogato im otarva. Na zapadnjatzite sme gotovi - izvinjavam se za izraza - i zadnitzite si da predlozhim ponezhe mozhe i nesto da ni ogree. No bednite imigranti ste se sblaskat sas savsem drug tip "gostopriemstvo".

  • 2
    Avatar :-|
    к

    в казармата имаше един, както им викаме ние, "дръпнат" - редника Ву. и никой не се е занимавал с него, нито някой му подмяташе нещо, е там си имаше мангали върху който да се лее расизъм, но все пак мисля че сме доста по толератни от колкото примерно германци и французи

  • 3
    Avatar :-|
    k

    не си прав Николай, не бъркай гъзолизането с гостоприемство, в бг всеки лиже задниците на чужденците щото по презумция се приема че щом е чужденец е богат. а госотприеството се изразява в това да сложиш на-хубавото вино на масата когато имаш гости, най-хубаавта храна и т.н.

  • 4
    Avatar :-|
    Монката

    Съгласен съм с Николай за западняците. Не толкова, че чакаме нещо да ни огрее, но понеже имаме комплекс на малоценност спрямо тях. Следователно гледаме да им се харесаме и да се представим. От друга страна, поради същия комплекс, държим да се покажем нещо повече от разни бедни имигранти (а и наши цигани), които стоят по-долу в расовата йерархия. Примерно с негрите се държим много по зле от източноазиатците. Това, между другото, не е е само български феномен. Има го и в развитите и в развиващите се страни. Примерно в Щатите жълтите и индийците ги уважават много повече от черните, но пак гледам отгоре им. В Индия се кланят на белите, но мразят негрите. В Китай и Япония има комплекс спрямо белите, но си го изкарват на негри и индийци. В Западна Европа и на нас не гледат като на съвсем бели. Такива ми ти работи. Не сме по-различни, не сме по-толерантни от никого.

  • 5
    Avatar :-|
    Vute

    Vsichki negri, arabi i kitaici sa dobre doshli.... za den-dva, posle marsh. Oti gost e kato e za 2-3 dena, posle da hvashta motikata i na nivata, nema da go hrantutim tuk, ... ha ma ha!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Longanlon

    Честно казано, познавам само един негър - запознахме се на тренировки - баскетболист беше в спортното училище в Плевен, а аз бях в Спартак тогава (да сме били на по 15 години сигурно) . Не знам дали защото беше едиственият негър в града (всъщност наполовина негър) или дали защото си говореше съвсем нормален български, но не съм забелязал никой да се отнася с него по-различно, да не говорим пък за обиди или подмятания. Всъщност, аз малко му завиждах тогава, защото имаше много приятели и се ползваше с определена известност сред женската част в града :)

    Естествено, идиоти винаги има, но като цяло не смятам, че у нас обществото е по-нетолерантно към чужденците от нормалното.

  • 7
    elencho avatar :-|
    elencho

    Abe, imam mnogo vzemane davane s chujdenzi, samo che izvan BG. I moga da kaja, che kato zqlo sa po-stoka ot "mestnite". No v BG vseki pat me frapirat mnogo rasistkite izkazvaniq. Znam, che do golqma stepen neshtata sa kazani na maitap, no v vsqka shega ima doza istina - tova e obshtoizvesten fakt... Imam i priqteli negri i vsastnost osaznah razmera na rasizma, s koito se sblaskvat vseki den, edva kogato gi vidqh kak se darjat v ejednevieto: edin negar nikoga nqma da mine prav prez vratata, ami ste pusne vsichki da go izprevarqt... Ili pak s kakva bolka v glasa kazva, che s tozi, koito toku-sto sa se razminali, bez da si kajat nito duma, inache sa parvi priqteli - rabotqt zaedno... Samata az sam se sblaskvala s rasizam sreshtu tova, che sam BG, che ne sam ot "zapadniq" svqt i lichno me zabolq mnogo, no ne beshe nishto v sravnenie s tova, koeto drugi izpitvat vseki den...

  • 8
    Avatar :-|
    Кephy

    "Липсата на расисъм" в България е изкуствено поддържан мит, подобно на онзи за "етническата толерантност" на българина. Българинът е консервативен и враждебен към новото и различното, освен ако не вижда НЕПОСРЕДСТВЕНА полза от него и най-вече.
    Ние се тупаме в гърдите колко сме толерантни към арменците, например, но това се дължи на отчаяния стремеж на тези хора да не се различават от мнозинството. Подобна е ситуацията и с евреите и всъщност става дума за исторически развил се рефлекс, по всяка вероятност от епохата на Османското владичество. Но там където различието е очевидно, както е например с черните или източно-азиатците или в някои случаи арабите, негативизмът излиза на повърхността.

  • 9
    Avatar :-|
    Longanlon

    Глупости. В сравнение с повечето други европейски общшества българското е и по-малко расистко и по-етнически толерантно. Виж, липсата на добро възпитание е повсеместна, за разлика от същите тия европейски страни. Затова там няма да напсуват негъра на улицата може би - ама няма да му дадат и работа...

  • 10
    Avatar :-|
    д.беров

    не мога да преценя дали българите сме по-големи расисти от хората в Западна Европа, но самия факт че в България все още има сравнително малко африканци и азиатци - имигранти, значи , че повечето българи не са свикнали с присъствието на чужденци.. и съответно винаги ще се намерят такива, които да се проявят расистки при тези срещи.. аз самия не се бях срещал с африканци и изобщо хора от други раси преди да отида уча в чужбина, и съвсем нормално ми отне малко време преди да свикна с разликите. Сега имам много приятели африканци, индийци и други азиатци, и не мога да си представя , че ако дойдат някой ден в България ще бъдат обиждани и дискриминирани по начина по който се е случило с Гбенга от статията.. квалификации като 'чернилка' , 'мангал' и 'маймуна', които много хора отнасят към афротата са неприемливи и хората, които ги използват и приемат като нещо съвсем нормално за мен са ограничени и затворени за света..
    Колко от вас са били в Източните Родопи? Колко от вас са се почувствали застрашени от това , че наоколо всички говорят турски.. ето един много добър тест за това колко толерантни сте към другите..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK