С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 27 окт 2006, 0:00, 7926 прочитания

Добър вечер, приятелю млад...

Три погледа към истинското гостоприемство на българите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Година и половина преди Сергей Станишев да седне на премиерския стол, Джим Борджър, американец, пребиваващ в България, опитва да стане член на БСП.
Точно така, на Българската социалистическа партия. "Много съм разстроен, че не пожелаха да ме вземат, казва през смях Джим, след което продължава сериозно - въпреки изискването за българско гражданство на членовете беше ми обяснено, че мога да вляза в партията, ако съм приет на местно ниво, през някоя от общинските организации. Пробвах в различни градове, много хора лобираха за мен, но кандидатурата ми беше убита от младите членове." Джим обяснява, че като член на БСП си представял да основе организация, която да привлича средства отвън "и в крайна сметка да помогне на България".

Джим


Джим Борджър идва в страната през 2000 г. като доброволец от Корпуса на мира. Известно време живее в Дряново. След това става сътрудник във фондацията на Дими Паница "Свободна и демократична България", работи и с "Джуниър ачийвмънт". "Една от причините да поискам да остана е прекрасната ми жена Ваня. Освен това обожавам хората в България. Държат се приятелски с теб, канят те в къщите си, на кафе, на бира. А тук никой никъде не те кани, бях съвсем сам първите няколко месеца." Въпросното тук е Узбекистан - страната, в която Джим работи от лятото на 2006 г. Там той е мениджър в неправителствена организация и ръководи 150 души, но се надява един ден да се върне в България. "Бях готов на всичко, за да остана, казва Джим. Но имаше много пречки. Издаването на лична карта беше изключително трудно. Преди това трябваше да пътувам всеки месец до границата и обратно. Затова и решихме да изместим сватбата малко по-рано." През 2004 г. Джим и още един американец решават да "влязат в бизнеса" и основават своя компания. "Но правенето на бизнес в България е трудно. Спомням си един случай с орехи, които искахме да купим от Разград и след това да ги препродадем навън. Човекът от Разград на три пъти повиши цената. В крайна сметка се отказахме. И това не е единственият случай. Хората се отмятат от думите си в последния момент." След "трагедията", както Джим нарича бизнес опита си, той се връща за кратко в Щатите, където завършва втора магистратура - международни отношения в университета "Джон Хопкинс". "Исках да започна работа в България, но за съжаление към момента нямаше позиция, която да ме привлече", казва Джим.

Гбенга

Гбенга Окунлола пристига в България през 1994 г. Започва да се занимава с внос на африкански стоки и бизнесът върви повече от добре до момента, в който българският му партньор не решава да избяга с парите на фирмата. Впоследствие Гбенга започва да работи като журналист на свободна практика, а понякога - и като актьор в много от чуждите суперпродукции, снимани в страната.
Преди да си тръгне, Гбенга беше мегафонът за проблемите на африканците в България. Самият той е пребиван на два пъти, но предпочита да говори за други случаи - на негов приятел, който на Руски паметник е намушкан в гърба; на жена, която живее от 18 години тук, но все още я плюят в трамвая; на момче, което посред бял ден е пребито на "Гарибалди", и никой, абсолютно никой не се притичва на помощ... и така цял час.
"Често, докато ни бият, се намира някой зяпач, който да каже "убий го гадния негър". После лежим на земята и никой не ни подава ръка", казва той. И не само това: "Веднъж правя място на жена в автобуса. Не искам да сядам до маймуни, отговори тя. Разбираш ли, не каза мерси, а ме нарече маймуна." Впрочем Гбенга е свикнал да чува "маймуна" от устата на съвсем обикновени хора. Не скинхедс, а "добре облечени жени и мъже" неведнъж са му казвали "мръсен негър", "печка" и "ей ти, я марш обратно в Конго". Българският му е достатъчно добър и за да разбира, когато по улиците жена му е наричана "курва" и "кучко, кво правиш с тая чернилка". Да, Гбенга е женен за българка - Мира. Има две деца - момиче и момче, "като още в детската градина те се сблъскаха с расизма". Гбенга остава толкова дълго в България "заради приятелите си - българи, и заради родителите на жена ми". Едно от последните неща, които ни казва в личен разговор, е: "Видял съм добрата, лошата и грозната страна на България. Не мога да заклеймявам цялата страна заради това, което се случва на мен. Но истината е, че трябва да си пазя гърба. И при това през цялото време. А това не е живот." Оттогава сме на мейли. От близо две години Гбенга живее в Англия.



Куанг

Куанг Фам използва твърде често перфектния си български, за да каже, че не му дреме. Например, когато го питаме какво е мнението му за чалгата. Или пък дали не му е неприятно, че не може да гласува. Куанг е на 27, роден е във Виетнам, но живее в България от петнайсет години. Статусът му е на постоянно пребиваващ, което обяснява невъзможността му да гласува, но и "отърваването" от казарма.
Идва в България през 1992 заедно с майка си, която първо прави аспирантура в УНСС, а после решава, че "по-добрият вариант за семейството" е да се остане. Куанг учи в националната природо-математическа гимназия. После във факултета по математика и информатика на СУ, а паралелно с това започва работа за малка софтуерна фирма. След като завършва, Куанг става координатор развитие в българския клон на най-голямата европейска софтуерна компания, а в момента, както се шегува, изгражда "собствената си империя".
Когато той каже "ние", има предвид българите. Обича да хапва шкембе... но щом стане въпрос за отношението към него, младият виетнамец полежда надолу. "Един българин със сигурност би получил повече уважение в работата си, казва Куанг. Не че имам някакви трудности, но просто се усеща, че съм чужденец."
Въпреки това поне засега тук му е приятно. Но според Куанг страната ни "обеднява и няма прозводство", докато във Виетнам има прогрес, а съответно и много по-голям избор. Което значи, че някой ден той "със сигурност" ще се върне там, този път не само за една ваканция. Било просто въпрос на време.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1154 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой идва с Първанов

Единственият силен отговор на радикалния популизъм е почтената и ефикасна политика

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10