Новият телефонен ред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият телефонен ред

Новият телефонен ред

На прага на Европа българските телекоми водят поредна битка за правилата на бизнеса си

5764 прочитания

Спорните въпроси
- Докъде да стига властта на КРС(да може да налага ограничителни мерки и цени на операторите при изрично изброени ситуации, или по свое усмотрение)
- Какъв да е съставът на регулатора
- Да има ли предварително изпълнение на решенията на КРС, независимо дали някой ги обжалва
- Откога и при какви правила да има преносимост на мобилните и фиксираните номера
- Да се допуснат ли виртуални мобилни оператории да бъдат ли задължени сегашните оператори да им предоставят мрежата си


Макар и не точно от началото на следващата година, на телекомуникационния пазар в България скоро ще има нови правила. В момента юристите на големите и не чак толкова големите участници на този пазар спорят помежду си (а депутатите мислят) по множество на пръв поглед сложни казуси на новия ред. И зад всеки такъв казус стоят милиони - както потребители, така и левове от телефонните им сметки.

Малки фирми - малки проблеми, големи фирми - големи проблеми. В бизнеса с мляко или колбаси новите европейски правила просто се въвеждат, фирмите се информират за тях и който не отговаря на изискванията - излиза от пазара. При телекомуникациите обаче ситуацията е съвсем различна: пазарът е огромен (2.74 млрд. лв. за 2005 г.), компаниите са малко на брой, мощни и нямат никакво намерение да отстъпват и на йота от интересите си. В добавка европейските норми за сектора дават немалко права на държавите сами да определят някои "детайли" от регулацията. Затова и налагането на тези норми, което започва в момента в България, е процес с активното участие не само на законодателя, а и на компаниите от сектора. От изхода на разностранното лобиране за на пръв поглед витиевати формулировки всъщност зависят много ключови за клиентите въпроси, а често - и сметките им за телефон занапред. Като например: колко ще се плаща за обаждания от един мобилен оператор на друг, каква ще е тарифата за разговор от фиксиран телефон към GSM и обратно, ще има ли съревнование за парите на домашните абонати, откога ще навлязат нови "нискоразходни" мобилни оператори и т.н.

Вся власть комиссарам

Независимо дали това се харесва на телекомите, пазарът им съвсем скоро ще започне да се подчинява на нови правила. Основните от тях ще бъдат записани в закона за електронните съобщения (ЗЕС), който ще замени действащия сега Закон за далекосъобщенията. Според ангажиментите на България към Европейския съюз новият телефонен ред трябва да влезе в сила от началото на 2007 г. По всичко личи обаче, че срокът няма да бъде спазен: проектът, написан от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и одобрен от кабинета, все още се обсъжда от специална група към парламентарната комисия по транспорт и комуникации. При това споровете са почти за всяка дума от всеки текст, а предложенията за промени варират от "осанна" до "разпни го".

Както и да приключат обсъжданията обаче, генералната линия в проекта няма как да не се запази. А тя означава няколко неща в бъдеще: възможностите за конкуренция ще се увеличат, схемите, по които големите оператори могат да повлияят на пазара, ще намалеят, правата на регулаторния орган ще се засилят и в крайна сметка потребителите ще имат повече и по-добри услуги на по-ниски цени. Сред основните промени, предвидени в закона, е, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще се превърне във властови център с правомощия не само да наказва провинилите се компании, а и предварително да слага намордник на тези, за които сметне, че може да се провинят. Ако досега например комисията имаше право да определя участници със "значително присъствие на пазара" само при фиксираните и мобилните услуги на дребно и нямаше особено големи възможности за влияние върху тях, занапред тя ще може да посочва такива играчи на общо 18 пазара (взаимно свързване, линии под наем, фиксирани и мобилни услуги отделно за корпоративни и частни клиенти и т.н.). Тя ще има право и да налага ограничителни мерки на големите компании на всеки сегмент. Какви ще са мерките зависи от окончателния вид на закона, но е ясно, че те могат да достигат до определяне на ценови тавани за услугите на операторите на едро или на дребно. Обект на спор в момента е дали най-строгите мерки ще могат да се налагат по изключение (при изрично изброени случаи) или по преценка на комисията. Пак КРС ще има право да издава и куп наредби, методики и правила, от които ще зависи бизнесът на всички телекоми.

Както може и да се очаква, концентрацията на толкова власт в ръцете на петима комисари веднага предизвика различни амбиции на партиите и компаниите за състава на комисията. Депутатите от БСП Иво Атанасов и Илияна Йотова например са внесли предложение с новия закон мандатите на всички сегашни членове на КРС (които са седемгодишни) да бъдат прекратени и да се назначат нови хора. Отделно на политико-корпоративно ниво вече започва търговия за поста на председателя на комисията. Мандатът на сегашния председател Георги Александров изтича през януари, а за негови наследници се спрягат шефът на парламентарната транспортна комисия Йордан Мирчев, сегашният директор в "Мобилтел" Николай Николов, бившият директор на БТА Стоян Чешмеджиев и няколко сегашни служители на КРС. Според споразумението между управляващата коалиция за разпределение на постовете председателят на КРС се "полага" на НДСВ. Засега не е известно БСП да лансира свой кадър за това кресло. Предложението на Йотова и Атанасов обаче показва, че столетницата не е лишена от амбиции в тази посока.

Телефонният Биг брадър

При все че решенията на КРС ще се съгласуват с Брюксел, ясно е, че с новите правила тя ще може да бъде бич божий или майка закрилница за всеки оператор. Затова и участниците на пазара в момента са единни в позицията си, че работата на регулатора трябва да е прозрачна, а решенията й - да се обсъждат максимално широко, преди да бъдат приети. "За нас е важно например да се направи професионален анализ при определянето на всички пазари, които ще са предмет на регулиране. Затова, когато прави този анализ, комисията би следвало да получи помощ от регулаторите на останалите страни - членки на ЕС, както и да ги подложи на обществено обсъждане", смята директорът "Външни отношения, регулация и конкуренция" в БТК Павел Велчев. "Вярваме, че ще има пълна прозрачност в работата на КРС, защото всичките й решения ще се подлагат на обсъждане и ще се публикуват на сайта й", категоричен е директорът "Отношения с операторите и регулации" в "Мобилтел" Николай Кичев. Според Михаела Калайджиева, директор "Правни въпроси, регулации и връзки с институциите" в "Глобул", едно от задължителните условия за ефективна работа на КРС също е прозрачността.

С този казус обаче единството на операторите се изчерпва. Позициите им са коренно различни по няколко основни въпроса. Първо - да има ли предварително изпълнение на решенията на регулатора, независимо дали те се обжалват, второ - как и кога да се въведе преносимост на мобилните и фиксираните номера, трето - как да се компенсира т.нар. универсален оператор (този, който е длъжен да осигури телефонна връзка на всяко домакинство, независимо къде се намира, четвърто - да са длъжни ли големите оператори да осигуряват незабавен достъп на алтернативните до новите технологии в мрежите си.

Новите коалиции

По първия въпрос "Мобилтел" и алтернативните на БТК фиксирани оператори са на една и съща позиция - решенията на КРС трябва да влизат в сила, независимо дали са обжалвани. "Основна цел на европейската рамка, която въвеждаме сега, е да се гарантира устойчивост на решенията на КРС", категоричен е Николай Кичев от "Мобилтел". "В момента всяко важно решение на КРС се обжалва във Върховния административен съд и това го блокира. Крайно време е това да се промени", смята и председателят на управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации (съюза на алтернативните оператори) Теодор Захов. На обратната позиция са БТК и "Глобул". Аргументът е, че според Административнопроцесуалния кодекс, ако съдът отмени дадено решение на един орган, то органът трябва да възстанови старото положение.

Ако например КРС задължи БТК да даде достъп до т.нар. последна миля (кабелите си от централата до дома или офиса на всеки клиент) на определена цена, решението влезе в сила, а после БТК обжалва и спечели, то цената ще може да бъде повишена. За да се възстанови обаче старото положение, компанията ще трябва да доказва какви са пропуснатите й ползи от това, че месеци или години е предоставяла достъпа на по-ниска цена. Подобен казус става още по-сложен, ако КРС задължи например "Мобилтел" да въведе преносимост на номерата, а впоследствие операторът обори в съда това решение - преносимостта няма как да бъде отменена. Що се отнася до преносимостта на номерата, БТК (заради дъщерната й "Вивател") настоява услугата да се въведе още от 1 януари 2007 г. "Това ще спомогне за либерализацията на мобилния пазар и ще е от полза за потребителите", твърди Павел Велчев. "Глобул" също е "за". "Мобилтел" пък защитава тезата, че това не е толкова важно, защото на пазара вече така или иначе има достатъчно конкуренция. Ясно е, че "Вивател" се надява да спечели клиенти, ако хората получат възможността да сменят оператора си, запазвайки целия си номер заедно с префикса. "Мобилтел" пък се страхува да не загуби абонати. Отделно според специалистите на най-големия оператор преносимостта може да изисква сериозни инвестиции - от порядъка на десетки милиони евро. Тази позиция не е учудваща - ако компанията докаже, че софтуерът за услугата й е струвал скъпо, тя може да настоява и за висока цена на преносимостта на крайните клиенти - а международният опит ясно показва, че броят пренесени номера пряко зависи от цената на услугата.

Макар и да изглежда странно, БТК и "Мобилтел" са на една и съща позиция по въпроса за универсалния оператор и неговото компенсиране. Философията на назначаването на такъв оператор е той да осигурява връзка на всички домакинства в страната, независимо къде се намират и какви сметки плащат. Тоест натоварената с тази задача компания е длъжна да обслужва всички желаещи клиенти, независимо че разходите й за поддръжка на връзката може да са по-големи от приходите. И БТК, и "Мобилтел" настояват на универсалния оператор да не му се налага определена технология, по която да осигури връзка на най-отдалечените райони. Неочакваното единство се обяснява просто: явно "Мобилтел" има намерение да кандидатства за универсален оператор. "Може да се въведе принципът на конкуренцията при универсалната услуга. Има европейска практика регулаторът да обявява търгове за такива оператори по региони", каза Николай Кичев от "Мобилтел". Настоявайки универсалният оператор да има избор чрез каква технология да обслужва клиентите, от които губи, БТК и "Мобилтел" явно искат да си осигурят възможност да ползват по-евтина безжична технология. В новия закон предстои да се уточни и как точно универсалният оператор да бъде компенсиран за загубите си от обслужване на далечни клиенти с ниско потребление. Отсега е ясно, че пари за това ще се отпускат от специален фонд. Предложението на "Мобилтел" е този фонд да се захранва директно с пари от бюджета на КРС, който пък да се отпуска от държавния бюджет. Ако това бъде възприето, в крайна сметка универсалният оператор ще получава финансиране от държавата за това, че осигурява връзка на малките населени места. По въпроса за бюджета на КРС самата комисия е на същото мнение като "Мобилтел". В момента КРС се издържа от такси, които събира от операторите, формирани като процент от оборота им. В същото време парламентът ежегодно определя лимит на разходите й. И разликата между лимита и събраните такси в края на всяка година се изсипва в бюджета. "За 2005 г. сме събрали 30 млн. лв. такси от операторите, а лимитът ни беше 6 млн. лв. Останалите 24 млн. лв. влязоха в бюджета и на практика са допълнителен данък за компаниите", обяснява председателят на КРС Георги Александров. На същото мнение, разбира се, са и операторите.

Телекомите също плачат

Призракът в закона, от който всички мобилни оператори със сигурност ще бягат като дявол от тамян, е въвеждането на т.нар. MVNO - виртуален мобилен оператор. Това е компания, която няма собствена инфраструктура, а ползва мрежата на съществуващ мобилен оператор, взема от него определен брой номера, плаща му за това и предоставя мобилни услуги на крайни клиенти от свое име. Че новият вид компании ще влязат в българския правен мир с новия закон, е ясно. Въпросът е дали съществуващите оператори ще бъдат задължени да допуснат подобна вътрешна конкуренция, и то предоставяйки й мрежата си на разходоориентирани цени, или на КРС ще бъде оставена възможността да преценява необходими ли са новият вид оператори на българския пазар. Тезата на "Мобилтел" е, че MVNO не са необходими за България, защото те намират почва най-вече на пазари с по-ниска степен на конкуренция. Освен това, твърди Николай Кичев, този тип компании обичайно предлагат само low-cost услуги (например само обаждания и кратки съобщения) на ниски цени и обикновено се целят в сегмента на младежите. БТК и "Глобул" също не посрещат с възторг идеята за MVNO, каквито работят успешно например в Англия, Норвегия, Дания.

Как ще приключат споровете по новия телефонен ред вероятно ще се види в началото на следващата година. Оттам нататък най-важният въпрос ще бъде дали новият господар на ефира - получилата всемогъщество КРС - е достатъчно независима и професионална. Защото, ако тя започне да действа в полза на един или друг участник на пазара, това ще е, меко казано, лош сигнал към Брюксел и без съмнение ще е в ущърб на потребителите.

Идат ли големите сделки
Две големи сделки се очакват в сферата на телекомуникациите в България: за БТК и за компанията майка на "Глобул" - гръцката ОТЕ.


За предстояща промяна в собствеността на българския фиксиран телеком се заговори още в края на юли, когато главният му изпълнителен директор беше сменен. Според информация от няколко източника от сектора сегашният мажоритарен акционер в него Тор Бьорголфсон чрез фонда "Новатор" разговаря с няколко потенциални кандидата за сделката. Техните имена засега не се споменават. Не е изключено обаче интересът на някои от тях да е валиден или не в зависимост от изхода на другата голяма сделка - за продажба на държавния дял в гръцката ОТЕ. Според информация от международните агенции намерението на Атина да продаде част от своите 38% в ОТЕ е сериозно и идеята е сделката да приключи още до средата на следващата година. В средата на този месец правителството избра консултант за продажбата. Сред кандидатите се споменават "Телеком Аустрия" (собственик на "Мобилтел" в България), испанската "Телефоника", "Франс телеком", "Дойче телеком", египетска инвестиционна група. Интересът към дела от ОТЕ се отдава на позициите на компанията в целия регион - Гърция, България, Албания, Македония, Румъния.


Спорните въпроси
- Докъде да стига властта на КРС(да може да налага ограничителни мерки и цени на операторите при изрично изброени ситуации, или по свое усмотрение)
- Какъв да е съставът на регулатора
- Да има ли предварително изпълнение на решенията на КРС, независимо дали някой ги обжалва
- Откога и при какви правила да има преносимост на мобилните и фиксираните номера
- Да се допуснат ли виртуални мобилни оператории да бъдат ли задължени сегашните оператори да им предоставят мрежата си


Макар и не точно от началото на следващата година, на телекомуникационния пазар в България скоро ще има нови правила. В момента юристите на големите и не чак толкова големите участници на този пазар спорят помежду си (а депутатите мислят) по множество на пръв поглед сложни казуси на новия ред. И зад всеки такъв казус стоят милиони - както потребители, така и левове от телефонните им сметки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    robbie_fowler avatar :-|
    robbie fowler

    След прочитането на статията ми е малко каша в главата, фокусът и посланието, но най-вероятно е понеже е късно и ми се спи :)

    Както и да е, исках за преносимостта на номерата да кажа две-три неща.

    Споменава се в контекста на битките между операторите и отношенията им с КРС, но според мен липсват малко фонови обяснения.

    Например, в ЕС има директива още от 2002 за въвеждането на преносимост на номерата - Universal Services Directive (2002/22/EU). Директивите не са с ранга на закон, но това не ги прави незадължителни. Т.е., рано или късно в България ще трябва да се въведе преносимостта на номерата.

    В статията се споменава за цена на преносимостта като услуга, предоставяна от операторите. На 13-ти юли 2006 година Европейскията съд постановява, че националните регулаторни органи за телекомуникациите (в България КРС) имат право да определят горна граница на цената на услугата. Например, в Германия операторите не могат да поставят цена по-висока от 29.95 евро (или еуро :) ).

    На кой оператор се плаща? На този, който напускаме или на този, при който отиваме? Плаща се на оператора, който напускаме. Той предоставя възможността номера да бъде запазен, за да предостави тази възможност, той има разходи. В допълнение, този оператор може да има правото да получи неустойки, ако е налице случай на предварително прекратен договор.

    Имайки предвид наличието на директива в ЕС и ред решения на Европейския съд, изречения като следното: “Подобен казус става още по-сложен, ако КРС задължи например “Мобилтел” да въведе преносимост на номерата, а впоследствие операторът обори в съда това решение - преносимостта няма как да бъде отменена.”, губят голяма част от смисъла си и просто са неверни.

    Първо, защото вкарването в действие и прилагането на Директивата е синхронизиране на българското законодателство с европейското в областта на телекомуникациите. Мобилтел трябва да отмени директивата някакси, за да спре действието й. Не може да спре действието й в български съд.
    И второ, защото няма как КРС да “задължи например Мобилтел”, а да не задължи останалите два оператора, каквото е внушението на статията. Преносимост на номерата са длъжни да осигурят и трите мобилни оператора.

    Също така: “ако компанията [Мобилтел] докаже, че софтуерът за услугата й е струвал скъпо, тя може да настоява и за висока цена на преносимостта на крайните клиенти - а международният опит ясно показва, че броят пренесени номера пряко зависи от цената на услугата.” В решението на Европейския съд се казва, че националният регулаторен орган взима решението за поставянето на горна граница (АКО прецени, че изобщо ще слага такава), след като операторите са предложили цена, която са доказали, че е основана на реално направени разходи. Решението на регулаторния орган, обаче, трябва да бъде направено от гледна точка на потребителя, за да осигури възможността за ползване на услугата и не цената да е спирачката за ползване на услугата.

    Защото, ако мобилните оператори искат от напускащите ги абонати по 100 лева, за да им осигурят преносимост на номера…

    Също така, такива преценки никога не могат да са точни, защото пък се основават на оценка, колко абоната ще напуснат мрежата. Навсякъде, доколкото поне аз съм запознат, очакванията са това да промени радикално пазара, но в крайна сметка нищо такова не се случва.

    В Австрия за годината от октомври 2004 до октомври 2005, от услугата са се възползвали около 70 000 абонати на някой от мобилните оператори. Цената на услугата е 15 евро плюс 4 евро допълнителни разходи, като например разкодирането на мобилния апарат. Което ще рече - 1 330 000 евро общо за всички оператори. Което е далеч под разходите на всеки отделен оператор.

    Т.е. играта тук може да бъде Мобилтел, който ще има най-голям размер на инвестицията, да определи каква да бъде цената на преносимостта. А не Мобилтел да се бори да не се въвежда преносимостта. Ако Мобилтел успее да се пребори за по-висока цена, или в по-лошия случай за висок таван, това ще обезкуражи абонатите на оператора да го напуснат (а в допълнение към таксата, онези които са на договор, ще трябва да платят и неустойка по договора). Задържайки абонати, ще успее да направи разхода по-поносим, запазвайки пазарния си дял.

    Това разбира се, важи и за другите оператори. Които, за разлика от Мобилтел си представят тълпи от разочаровани от Мтел клиенти тропащи по вратите им. Но, ако европейската практика се потвърди и в България, чака ги голямо разочарование.

    В допълнение към цени, договори, неустойки, и т.н., европейските оператори осигуряват услугата в рамките на 3 до 5 дни. Подписване на документи, чакане и т.н. От опита ми с българските оператори, просто не ми се мисли :)

    Извинете ме за прекомерната дължина на текста :)

  • 2
    robbie_fowler avatar :-|
    robbie fowler

    Само едно уточнение за плащането. Приемащата мрежа плаща на стария оператор. Като новия ми оператор може да избере, дали той да поеме разхода или да ме накара аз да платя разхода за пренасяне на номера. При всички положения, важното е, че парите отиват в стария оператор.

  • 3
    Avatar :-|
    t

    Prav e vladdy5to. Naistina texta moje6e da e napisan po dobre, tova, koeto toi nari4a neto4nosti sa po-skoro lo6o izrazeni idei.
    Ina4e az opredelno sum ot razo4arovanite ot Mtel i tova 4e te argumentirat vsi4kite si iskaniq s tova, 4e v Bulgaria imalo razvita konkurencia e prosto sme6no. Na nqkoi evropeiski pazari, po malki ot bulgarskiq, ima po pove4e ot 7-8 mobilni operatora kato se broqt virtualnite, 3G, GSM i t.n. Puk sega haide na nas ne ni trqbvali virtualnite. Razbira se, 4e ni trqbvat.
    Az li4no sum smenql abonamenta si ot obiknoven operator na virtualen po internet. Otnema 5 minuti i na sledva6tiq den polu4ih novata si SIM karta po po6tata. Taka 4e vsi4ko moje da e mnogo lesno, no nqma nujda da govorim, 4e v Bulgariq 6te e dale4 po-trudno. Mtel dosta trudno obslujvat klientite si na dogovor, ta kamo li ako iska6 da gi napusne6... Nqmam dumi
    PS: Izvinqvam se za latinicata

  • 4
    robbie_fowler avatar :-|
    robbie fowler

    Съгласен с t. Да не говорим, че аргументът "виртуалните оператори има в пазари с по-ниска конкуренция" е невероятно смехотворен. Кой оператор е луд да си дава мрежата под наем, ако все още има значим брой хора, които не ползват мобилни услуги и са потенциални абонати? Там където живея, преди няколко месеца дойде виртуален оператор, въпреки че пенетрацията на мобилни услуги е 93% от цялото население, а сред пълнолетното е 98%. И са прави, че предлагат само пренос на глас и кратки съобщения, ама какво от това? Много ясно - страх ги е за съдбата на и без това не много успешния Loop. :)

  • 5
    Avatar :-|
    Размисъл

    Чудя се защо има толкова малко коментари, след като всички се оплакват от високите цени на телефонните разговори.

    Моят коментар:

    От гледна точка на потребителя:
    1. Максимална власт за регулатора
    2. Не е достатъчно само КРС и КЗК да координират действията си. Необходим е и орган за защита на абонатите в тази област.
    3. КРС да се контролира от Брюксел. Иначе мафиотите винаги ще намират свои хора в различните съдебни инстанции и дори във Върховния административен съд и така решенията на КРС никога няма да влизат в сила.
    4. Моментален достъп на алтернативните оператори до инфраструктурата на БТК. Преходният период вече е изтекъл.

    От гледна точка на оператора на мрежа:
    Не смятам, че виртуалните оператори са заплаха за мрежовия оператор. Много по-приятно и спокойно е да поддържаш мрежа, да я отдаваш под наем на виртуални оператори и да сключваш споразумения за взаимна свързаност. Нещо като търговия на едро - предимствата й са известни. А виртуалните оператори да се конкурират помежду си и да поддържат ниски цени и да се разправят с многобройните досадни абонати.

  • 6
    Avatar :-|
    Comandante Marques

    Всички тези на Мтел против MVNO са смехотворни. Ако няма нужда от такъв, защо се опитват да налагат оператора-марка-услуга-тарфа-не знам какво си LOOP? Това е квази MVNO, нещо като държавно подкрепяните неправителствени организации, с които е пълно в България. Едно истинско MVNO ще донесе повече приходи за Мтел на единица трафик (или минута) отколкото ако сама ги продава на клиентите си, със всички съпътстващи разходи.
    Ако Мтел успее да вкара свой човек в КРС, тогава само от Брюксел ще могат да ги раздвижат, със 100 млн. евро глоба например :) И със указания по точки - преносимост на номера до 48 часа, за 5 лева максимум и без неустойки.
    Проблема на Мтел е малкото КПД, с което вършат всичко. Ако за една работа са нужни 2-ма, то в Мтел обикновено са петима, един от които е ПР-а. Само обърнете внимание на бизнесцентровете им - обикновено при 2-ма клиенти има опашка, защото само един служител може да работи със системите за обслужване на клиенти, останалите зяпат. Съвсем просто е всеки клиент сам да може да променя някакви неща по плана си през сайта, а Мтел само да му слага такси в месечната сметка за всяка промяна/активация/деактивация на услуги, за която иначе се кеси в бизнесцентровете.
    Ниското КПД на планиране е довело и закупуване на доста скъпа софтуерна платформа за гласова поща пред време. Помните ли как изведнъж активираха на всички тази много полезна услуга? :) това е защото този разход трябваше да бъде оправдан някакси. А един срив през 2003-та на билинг системата на Мтел, довел до загуба на неуточнен точно брой милиони минути? Тука вече влизаме в зоната "надписване на сметки", което безспорно ще е интересно за Европейската Комисия. Далеч повече от роуминга.
    И за сведение на ПР-а на Мтел, не работя нито в Глобул, нито във Вивател. Те биха искали да правят същите магарии, просто нямат възможност за това. Всъщност, БТК ги прави на интернет пазара...

  • 7
    Avatar :-|
    Крепостен

    ДРУГАРИ ДЕМОКРАТИ и НЕДЕМОКРАТИ! Тъжно ми е за Вас защото разсъждвайки по темата не хващате бика за рогата , а за опашката!По принцип важна ПРИЧИНАТА, а не следствието. Че, кой създаде, с каква цел и ПРИТЕЖАВА така наречените български телекоми? За да Ви го разяснявам това е СКЪПО СТРУВАЩА ИНФОРМАЦИЯ и тя така на ангро не се дава. И така нека да видим откъде тръгнаха нещата? Кои днес са в тези ТЕЛЕКОМИ? Не са ли ония, чийто деди и бащи винаги са притежавали парите и властта!? Нека се върнем малко в началото на прехода и припомним,че когато дойде 10.11., някои светкавично се пребоядисаха от червени на СИНИ. Няма как да се забрави сега признато от НАИВНИЦИ, че когато се запътили за големия митинг през юни 90 г. и минали покрай кооперацията на Гурко и канала, срещу стадиона, където живеели миропомазаните партийни чеда, щели за малко да припаднат ?Цялата сграда НАКИЧЕНА със сини флагчета и други „демократични” материали? Сещате ли за какво става въпрос? Та точно тия другари-демократи изграбиха парите на държавата, чрез задграничните дружества и сега гушите им като на пеликани! Знам, че няма да се съгласите,
    но по времето на социализма бяхме поне по-равни отколкото сега. На това ли му викате КАПИТАЛИЗЪМ, да откраднеш държавното и станеш почтен бизнесмен? Терминатора на преходи „другаря” Райчев де с татко Венцел здраво крадоха ще ме направи на пух и прах и завистник нали? Зависи от коя страна на барикадата се намираш и оттук ГЛЕДНАТА точка!
    И сега какво, редица ТАРИКАТИ без морал и чест днес ТЕ почтените „честни” бизнесмени!
    Никой не иска да коментира интервюто на Й.Йотов във в-к Труд който директно е признал кои са революционерите, раздадените куфарчета червени пари и НАМАЗАЛИТЕ от прехода. А ние какво? Единственото, което „спечелихме”, ограбените и сега обикновени хора след 10.11 е, че можем да си плямпаме каквото и колкото си искаме . И какво от това след като ПАРИТЕ и ВЛАСТТА е пак в техните ръце? За какво беше цялата 15 годишна тупордия? Това, че телекомуникатори като другаря Славински и компания де се правят на „демократи”
    си изпораздадоха НОТАРИАЛНИ АКТОВЕ за измислените телекоми и прочие щуротии. В България винаги е имало и има само един ТЕЛЕКОМ и той се нарича – БТК! Жалко, че шепа наши момчета и момичета заради своята АЛЧНОСТ направиха всичко възможност да го гушнат и после РАЗСИПАХА. Това за американци и прочие чужди инвеститори да го разправят на баба ми! А, за Вивател, МТел и Глобул как се исторически се разви тая телеистория си е направо за комична постнавока в сатиричния театър. Крайно време е някои да престанат да пишат глупости. Вярно не сме почтени „честни” бизнесмени и ГРАБИТЕЛИТЕ на съвременна България ни натикаха в ъгъла на „бедни” и бих ги посъветвал да не се мислят за много умни , а останалите прости! Жалко, че няма правосъдие и живеем в безправна държава!

  • 8
    Avatar :-|
    АНАЛИЗАТОР

    Човек като чете статията зас нашата телекомуникационна сага със сигурност ще си посипе главата с пепел. На фона на тая картина какво да кажем за всичко това включително и БТК! Нещата са отчайващи! Това е така, защото наши „честни” бизнесмени и бизнес дами плюс лимонадения исландски милиардер ТОР я съсипаха! Това „Адвент”, американски инвеститори и прочие дрънканици са за масите, но не и за специалисти в бранша! В началото на прехода когато дойде 10.11., някои побързаха и пребоядисаха от червени на СИНИ. Свидетели твърдят, че когато отивали на митинг през юни 90 г. и минали покрай кооперацията на Гурко и канала, срещу стадиона, където живеели миропомазаните партийни чеда, щели да припаднат ?Същата накичена със сини флагчета и прочие „демократични” материали? Та точно тия индивиди изграбиха парите на държавата, чрез задграничните дружества и различни похвати наричащи себе гордо днес КАПИТАЛИСТИ? От тях по големи специалисти в областта на пазарната икономика няма. Да се смее ли човек, да плаче ли! Каква пазарна икономика при раздадени по списък пари на НОМЕНКЛАТУРАТА, факт НЕОСПОРИМ! Впрочем, защо се мълчи за интервюто на Й.Йотов във в-к Труд! Същия е посочил „революционерите” на прехода, раздадените куфарчета червени пари, кои направиха преврата, облажилите се от прехода и т.н. Къде са журналистите –демократи , като Кулезич и прочие, деца на АКТИВНИ БОРЦИ ? Ще кажат ли ТЕ с какво се офайдосаха от прехода? Мълчат и то здраво мълчат!А, ограбените, обикновени хора след 10.11 какво им остава? Е, за кого работи 15 годишната тупордия? Това, че днес БТК от държавен бил станал частен с нещо подобри ли се бизнеса на услугите? КАТЕГОРИЧНО НЕ, ДАЖЕ ПО ЛОШО! Държавната БТК, като печелившо дружество винаги в началото на декември от печалбата близо 100 млн.лв се даваха на бедни пенсионери, 13 заплата за учители и други категории нископлатени служители. Сега няма! Впрочем има за някои и ТЕ се знаят кои са? Със сигурност това са ТИЯ, които си построиха КОМУНИЗМА за себе си и собствените фамилии готови да посрещнат предизвикателствата на ЕС а народа- кучета го яли! Жалко за България!

  • 9
    Avatar :-|
    ЗАПОЗНАТ

    Нека да припомним, че редица фигури като Антони Свински, Владимир Каролев и други са потънали до гуша далавери. Например вижте само от кой приватизационен фонд тръгна комсомолеца Каролев....? Лъга като дрът циганин за БТК как като се продаде щяло да бъде хубаво по КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ и накрая видяхме...? А, бе Каролев и другарю Славински, я вземете фактурите от края на 2003г., и тези за октомври 2006г., и направете справка бе господа почтени "честни" бизнесмене, какво сте платили тогава и колко и сега. Като витите на това му се казва КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПРОСТОТИИ...? При тованищо не се е подобрило в телефонните услуги даже стана далеч по зле! Обаче например Каролев и неговите юпита плюс приятеля му от Елана холдинг пропищяха орталъка по всички ТВ-медии да се продадяла БТК та продаде ...? Е, продадоха я по точно подариха на определни списъчни другари и сега доволни ли сте...? Цуцкате ли най после за, което със зъби и нокти се борихте и ДРУГИ не допускате? Иначе това за Адвент и американците го разправяйте на бабите, но не и на запознати с тънкостите в Телекома...? Антони и Каролев що не обяснят сега КАК лимонадения милиардер Тор Бьолгьорфсон направи прощъпулника на първия милион през далечната 94г и КЪДЕ в коя страна и кой град? За тия работи мълчат. Що не кажат къде отива сега печалбата и в чии джобове…? Вече сме със гуши на пеликани нали? И не само ТЕ ами доста избий колци около ТЯХ и други отговорни от миналото „другари”?. Мълчат давамат бизнесмени. Обаче нашия Каролев сега пак се разпищовил и дрънка същите глупости, че Топлофикация – София трябвало бързо да се продаде. Сякаш като смени монопола с частен, ще цъфне и завърже. Единственото което е ЦЕЛТА да се скрият КРАДЛЬОВЦИТЕ колеги на Топлото, опоскали милионите и в крайна сметка нищо няма да се подобри. Нещата ще станат още по зле, така както стана с електрорадпределителните дружества и телекомната простотия. За съжаление, няма правосъдие няма държава, иначе тия отдавна да са ОСЪДЕНИ и търкат наровете на ЗАТВОРА! Да , ама не!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.