С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 1 дек 2006, 0:00, 3401 прочитания

Приложна икономика: Минималната работна заплата и едностранният икономист

Изследване доказва кой печели и кой губи от скока на най-ниското възнаграждение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има един популярен анекдот за икономисти: веднъж след съвещание с икономическите си съветници неотдавнашен американски президент ядосано заявил, че мечтата на живота му е да срещне едностранен икономист. На въпроса защо отговорът бил: дори и за най-простото нещо винаги ми казват "от една страна, е така, ама, от друга, е иначе".
Това, че всяко нещо може да бъде разглеждано от различни гледни точки, е добре известно проклятие на икономическата професия. Всички теории, обяснения на някакви стопански явления или факти, прогнози за бъдещето имат своята "друга страна". Изключително редки са случаите, при които по някой въпрос съществува нещо, наподобяващо доминиращ консенсус сред икономистите.
Въпросът с връзката между минималната работна заплата и заетостта не е сред тези случаи. Много икономисти са изказвали и дори подкрепяли с емпирични изследвания интуицията, че налагането на изкуствено дъно на цената на труда логично води до по-ниска трудова заетост, отколкото би имало при липса на такова дъно. Също толкова много други икономисти са спорели с тази теза и са демонстрирали с други емпирични изследвания, че май такава връзка няма. Има и трета група икономисти, които даже откриват положително въздействие на минималната работна заплата върху заетостта.
Именно от гледна точка на анекдота с едностранния икономист едно съвсем ново изследване на Дейвид Ноймарк и Уилям Уошър заслужава особено внимание. То прави опит да даде еднозначен отговор на въп­роса с иначе много сложната

Връзка между минималната заплата и трудовата заетост

За тази цел авторите правят преглед на огромен брой изследвания в областта на минималната работна заплата и нейния ефект върху заетостта - над 100 публикувани изследвания, които се занимават с над 80 епизода на промени в минималното заплащане по целия свят. При този преглед те очертават много спорни области, но основните проблеми са в три посоки.
Първо и най-важно, става въп­рос за спор по това кой е точният модел за описание на положението на пазара на труда. Тук има два основни съперничещи си модела. Първият е традиционният конкурентен модел на пазара на труда, при който равновесната цена на труда се определя от пресечната точка между търсенето и предлагането на труд. Ако пазарът е такъв, налагането на ценово дъно над тази равновесна точка, както и повишаването на това ценово дъно ще се свързва неминуемо с намаляване на заетостта. Вторият модел твърди, че пазарът на труда не може да бъде описан като конкурентен, че на него фирмите, т.е. купувачите на труд имат значителна пазарна сила и могат да налагат условия на търсещите работа, т.е. на продавачите на труд. Стилизирано това може да се представи като пазар с единствен купувач, или т.нар. монопсон. При подобна ситуация единственият купувач налага монопсонно ниски цени на пазара на труда, което ограничава количеството труд, защото обезкуражава хората да предлагат труда си на този пазар. Ако чрез минимална работна заплата монопсонистът бъде задължен от законодателя да плаща някаква по-висока от монопсонната цена на труда, то предлаганото количество труд ще се повиши и оттам общата заетост ще нарасне до момента, в който ценовото дъно не достигне точката на конкурентно равновесие. Така основният спор в литературата се свежда до това дали пазарът на труда притежава характеристики предимно на конкурентен или на монопсонен пазар.
Второ, става въпрос за спор по това точно къде в пазара на труда трябва да се гледа, за да се търси ефектът на минималното заплащане върху заетостта. Тук е възможно да се фокусира върху заетостта в икономиката изобщо, върху заетостта в отделни сектори или отделни индустрии, за които има теоретични причини да се очаква да има такъв ефект, или върху определени сегменти на пазара на труда. След доста продължителна дискусия по тези въпроси Ноймарк и Уошър заемат и доста убедително защитават позицията, че подходящият фокус е да се наблюдават ефектите на минималното заплащане само върху

Сегмента на нискоквалифицирания труд

но за цялата икономика. Аргументът им в полза на този избор е, че пазарът на труда е де факто сегментиран и с много различни характеристики в зависимост от това за труд с каква квалификация и опит става въпрос. Минималната работна заплата изобщо не стои като въпрос в сегмента на висококвалифицирания труд и засяга само хората с ниска квалификация и малък опит (това са предимно млади хора, излизащи от училищата) и фирмите, които търсят подобен труд.
Трето, става въпрос за спор за времевия хоризонт на изследвания ефект. Според някои изследователи важното е да се проследи само незабавният ефект от промените в минималното заплащане, докато според други по-коректно е да се оцени дългосрочният ефект, който включва реакцията на цялото стопанство и на всички останали пазари спрямо промяната в пазара на труда. Ноймарк и Уошър заемат позиция по този спор с твърдението, че в крайна сметка важното за една икономика и особено за воденето на икономическа политика е отчитането на дългосрочния, пълен ефект от промените в режима на минималното заплащане.
След тези уточнения и след изключително обстойния преглед на огромен брой разработки авторите достигат до любопитен извод. Изглежда, че по отношение на дългосрочния ефект на минималната работна заплата върху заетостта в сегмента на нискоквалифицирания и особено младежкия труд от наличната литература може да се изведе едно едностранно твърдение. Повече от две трети от разгледаните разработки от целия свят и, забележително за икономисти, 18 от 19 разработки с най-качествена методология и данни намират, че повишаване на минималната работна зап­лата има негативен дългосрочен ефект върху заетостта на нискоквалифицираните трудещи се, особено тази на току-що напускащите средното училище млади хора. Казано другояче, огромното мнозинство емпирични изследвания не намират данни за съществуване на моноп­сонен ефект в този сегмент на пазара на труда и в този времеви хоризонт.
Разбира се, като всяко друго нещо в икономиката, и това едностранно твърдение вероятно скоро ще бъде оспорено от друга разработка с друг поглед върху литературата по въпроса. Въпреки това извършената от Ноймарк и Уошър систематизираща работа е огромна, ценна и информативна. Може би няма да е зле и българският социален министър да се сети за основния й извод следващия път, когато скочи върху амбразурата да брани поредното искане за многопроцентно увеличаване на минималната работна заплата. То едва ли ще навреди много на общата динамика на пазара на труда и на заетостта у нас, но почти сигурно ще остави още няколко хиляди 17-20 годишни младежи без работа и в търсене на други перспективи - било към сенчестия сектор, било в чужбина.
Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии.
David Neumark and William Wascher, Minimum wages and employment& a review of evidence from the new minimum wage research, National Bureau of Economic Research, Working Paper 12663, November 2006.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин

В бюлетина ще показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

19 юли 2018, 2200 прочитания

Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя

Платено ще е преминаването по 16 хил. км от републиканската пътна мрежа от 16 август догодина

19 юли 2018, 632 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пазар за евродепутати

Целта на изборния закон за Европейския парламент е да ограничи шансовете на ГЕРБ и "Атака"

Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се адаптира към климатичните промени

Голямото доплащане за здраве

Или какви идеи за реформи в модела на финансиране обмислят управляващите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Китайската концесия на летище Пловдив се провали, Миролио купи "Дика", "Идеал стандард" увеличава продажбите си

Емисия

DAILY @7AM // 19.07.2018 Прочетете