С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 3 дек 2006, 15:15, 5975 прочитания

Анализ: Eвропейската здравна политика

Партньорство и противоборство между общностни политики, национални приоритети, между иновации, пазар и социални ценности, традиции и етични принципи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Много от запознатите с европейското право биха опонирали дали може да се говори за обща европейска здравна политика, но като лекар и политик, работил продължително време в тази област, твърдя, че тя е изключително важна и днес навлизаме в качествено нов период от развитието й. Целта на този анализ е да представи последните дебати, политики и законодателство по отношение на здравеопазването и влиянието на различните фактори върху тяхното развитие. Често здравната политика се конкурира с останалите, но и се създава в партньорство с тях.
Промените в световен мащаб на климата, недостигът на енергийните ресурси, глобализацията и нейният ефект върху всички сфери, възникващите глобални здравни заплахи от СПИН, други вирусни пандемии и биотероризъм, замърсяването на въздуха и водите с химикали и отпадъци, големите различия в здравния статус на населението и застрашително увеличаване броя на хроничните и онкологичните заболявания изискват ясна стратегия и политика и партньорство на  всички нива - национално европейско и международно. Защото здравната политика далеч не включва само мерки, свързани със здравните системи.

Чл. 152 от Договора от Амстердам 1999 дефинира компетенциите на съюза по отношение на общественото здраве, като изисква високо ниво на здравна защита да бъде гарантирано при дефинирането и прилагането на всички политики и действия на общността. Въпреки това все още няма утвърден структуриран подход на оценка на въздействието на тези политики върху здравето. Здраве във всички политики е един от приоритетите на финландското председателство и този процес ще има изключително въздействие върху развитието на новата европейска здравна стратегия, която предстои да бъде публикуването през 2007 г.
Не е случайно създаването на вече шест европейски агенции, които да подобрят координацията и ефективността на прилаганите мерки  - Европейска агенция по лекарствата, Европейски център за контрол на заразните заболявания, Агенция по безопасност на храните, Агенция по околна среда, ветеринарномедицински офис. Досега Програмата по обществено здраве на ЕС се явява основният инструмент за прилагане на общата европейска здравна политика. За съжаление тя загуби около 65% от планирания бюджет в новата финансова рамка 2007 - 2013 г.
ЗДРАВЕТО Е РЕЗУЛТАТ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ


Един пример за постигане на сложен баланс е регулацията по регистрация, оценка и оторизация на химикалите REACH, чрез който се постига висок стандарт на здравна и екологична защита, но индустрията трудно ще отговори на изискванията. Химикалите, които са особено опасни, ще се заместват от техни безвредни алтернативи. Производителите се задължават да произвеждат, продават и използват продуктите си, като гарантират, че не вредят на здравето и околната среда.
Известно е, че химическата индустрия е водеща в света и трета производствена индустрия в Европа. Световната химическа продукция през 2000 г. е оценена на 1565 милиарда евро, от които почти 29% се падат на европейската. През 2003 г. Европейската комисия излезе с предложение за регулация на регистрацията, оценката и оторизацията на химическите субстанции. След продължителни дебати и преговори регулацията бе гласувана и приетите поправки накараха еконастроените депутати да ликуват.
Ще трябва да се използват максимално възможностите по споразумението от Киото за инвестиции срещу намаляване нивото на вредните емисии от индустрията. В България металургичните и химическите заводи трудно ще могат да изпълнят изискванията  в договорените преходни периоди. Често е трудно да бъде намерен балансът между европейските и националните интереси.

ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ СЪГЛАСНО ОБЩНОСТНОТО ПРАВО НЕ СА ОБЕКТ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ

При тях се прилага формата на сътрудничество. Въпреки че страните членки по принципа на субсидиарността си запазват правото относно организацията, управлението и финансирането на здравните системи, това не ги освобождава от задължението им да гарантират безопасност и качество на медицинските услуги и достъп на гражданите си до медицинско обслужване в период, който не би довел до влошаване на заболяването им. Последното решение на Европейския съд по делото "Ватс" през 2006 г., както и редица предходни решения регламентират това и приканват европейските институции към действия. Как единният вътрешен пазар би способствал или затруднил тези решения?
Страните членки ще трябва да подобрят ефективността на здравните си системи. Ако поддържат дълги листи на чакащите за лечение пациенти, националните им осигурителни системи ще трябва да покрият разходите за лечение на тези пациенти в друга страна членка. Обмислят се варианти са общи стандарти за качество и безопасност на медицинските услуги, намаляване на риска за пациенти и доставчици на медицински услуги в единния вътрешен пазар.



ВЪТРЕШНИЯТ ПАЗАР НА ЕВРОПА И ЗДРАВНИЯТ СЕКТОР

Една от основните цели на ЕС, заложена и в основния договор, е подобряване на функционирането на единния вътрешен пазар. Лисабонската стратегия за растеж и заетост си поставя амбициозната цел европейската икономика да се превърне в най развитата световна икономика, базирана на иновации и знания. Инвестициите в човешкия капитал и здраве бяха признати като фактор за икономически и социален просперитет. Един от индикаторите в тази стратегия е "години живот в добро здраве". Целта на всички тези усилия е насочена към благосъстоянието на всеки един от нас, както и към социалното и икономическо благо на обществото.
От друга страна, на всички нас са известни традициите и ценностите на европейския социален модел, които особено ясно доминират здравния сектор и политика. Дебатът в Европейския парламент за бъдещето на социалния модел на Европа показа още веднъж, че трудно ще бъде допуснат пазар в областите от общ публичен интерес (здравните услуги не попадат тук; Европейският съд отсъди, че те имат икономически характер). Съветът на министрите по здравеопазване излезе с позиция за общите ценности и принципи на здравните системи в ЕС, а именно универсалност, равнопоставеност, солидарност.
Как Европа ще реши този сложен казус? Ще либерализира ли здравния пазар и възможността за иновации в здравния сектор. Как влияе вътрешният пазар върху здравния сектор? Той би имал отражение върху

достъпа на гражданите на страните членки до медицински услуги и лекарства, като при това е необходимо да се гарантира тяхното качество, ефективност и безопасност
достъпа на гражданите до иновативни медицински продукти и технологии
развитие на механизми за управлението на риска при предоставянето на медицински услуги
развитие на форми на публично-частни партньорство и между болнично сътрудничество
зачитане на правата на пациентите
финансовата устойчивост на здравните системи на страните членки
развитието на социалния модел на здравно осигуряване на Европа, характеризиращ се със солидарност, равнопоставеност и универсално покритие на населението.

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТОКИ

По отношение на осигуряване на свободното движение на стоки: лекарства и медицински изделия е постигната най-висока степен на интеграция. Директива 2001/83/ЕС и Регламент ЕС 726/2004 за създаването на Европейската агенция по лекарства и въвеждането на централизирана процедура по издаване на разрешения за употреба на лекарствените продукти на практика гарантират свободния достъп на лекарствата до всички пазари в страните членки, както и тяхното качество, безопасност и ефективност. Разбира се, тази директива предоставя на страните членки правото им да преценят включването на едно или друго лекарство в системата на реимбурсиране на публично здравеопазване съгласно чл. 152 от договора.
Други нормативни актове, определящи вътрешния пазар, са Директивата за медицинските изделия 93/42/ЕЕС и за медицинските изделия за имплантация 90/385/ЕЕС, директивите за клиничните проучвания 2001/20/ЕС, за добрата производствена практика 2003/94/ЕС, за качеството и безопасността при трансплантация на тъкани и клетки 2004/23/ЕС, 2002/98/ЕС за безопасност на кръвта и кръвните съставки, 98/79/ЕС за медицинските изделия за ин витро фертилизация и други.

ИНОВАЦИИ и ЕТИКА

Развитията и иновациите в здравния сектор и медицинската наука имат една важна особеност - отразяват се пряко както върху човешкия живот и здраве. Не само на конкретния индивид, но понякога и върху развитието на човечеството. Етиката и моралът са основополагащи. Религията, националните традиции и народопсихологията определят крайния облик на взаимоотношенията в тях. Етичните аспекти в няколко законодателни предложения на ЕК, касаещи здравни теми, противопоставиха идеята за единния вътрешен пазар и готовността на държавите да предоставят компетенциите си на съюза по важни за тях въпроси, касаещи развитието на здравния сектор и медицинската наука. Това са директивата за високотехнологичните медицински продукти, за които досега нямаше ясни правила, включваща генната терапия, употреба на соматични и ембрионални клетки и тъканните технологии за развитието на високотехнологични медицински продукти
Регламентът за VII рамкова програма също предвижда финансиране на научни проучвания с ембрионални клетки. Големите различия в националните законодателства по този въпрос затрудниха максимално постигането на компромис, като крайното споразумение приема финансирането на подобни проекти само при съблюдаване на законодателството на страната членка, в която той ще се провежда. Редица биоетични въпроси, както и различията в националните традиции се оказаха препъникамък при приемането на това законодателство. 

ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ВЪТРЕШЕН ПАЗАР. ПРАВА НА ПАЦИЕНТИТЕ

Докато по отношение на стоките е налице висока степен на хармонизация и интеграция, не така стои въпросът със свободното движение на услуги и на пациенти. Въпреки системата на взаимно признаване на дипломи и квалификации по отношение на регулираните професии, между които спадат и медицинските, движението на медицински професионалисти все още е затруднено.
В момента възможността за достъп до лечение на граждани от една страна в друга страна членка и тяхното реимбурсиране в рамките на публичното социално и здравно осигурителни системи се определя от Регламент 1408 за координацията на социалноосигурителните и здравноосигурителните схеми (в България компетентната институция по трансгранични трансфери е НЗОК). Важна, но недостатъчна стъпка за подобряване функционирането на координационния механизъм, бе въвеждането на Европейската здравноосигурителна карта с решение на  Съвета в Барселона през март 2002 г.
Какъв е икономическият и финансов израз на това движение на пациентите за страните членки досега? Достоверни данни, както и тяхното съпоставяне и интерпретация е трудно да бъдат събрани. Съгласно проучвания (Палм 1998 г.) сумите от трансграничните трансфери за медицински стоки и услуги представляват  0.1-0.2% от публичните разходи за здравеопазване на ЕС. Шейсет процента от тези средства са за лечение на базата на предварителна оторизация (болнична помощ, която се покрива от страната членка, но не може да бъде предоставена в срок съгласно медицинските показания  и на пациентът се разрешава лечение в друга страна.

Проучване на ЕК в 15 държави членки през 2001 г. по отношение на броя на лицата, получили трнсгранична помощ, показва, че 14000 души са получили медицинско обслужване на базата на преоторизационна форма Е112 в Белгия на обща стойност 169 милиона евро, 436 000 души във Франция на стойност 297 млн. евро - за извънболнична и болнична помощ, в Испания са лекувани чужди пациенти за 21 млн. евро, в Швеция за 10 млн. евро, Великобритания за 9 млн. евро. Германия, Гърция и Португалия не са предоставили данни.

Националната статистика на Германия показва, че Германия е харчела в периода 1992 - 2002 между 0.35 % и 0.44% от общите си разходи за здравеопазване за медицински стоки и услуги в чужбина, което в абсолютни стойности е 4.40 евро на глава от населението през 1992 г. и съответно 5.40 евро през 2002 г.

Както се вижда досега, тези разходи са пренебрежимо ниски в сравнение с общите разходи за здравеопазване, но е трудно да бъдат направени достоверни прогнози за бъдещото им движение поне поради няколко причини: несъпоставимост на системите за класифициране на услугите, характер и покритие на основния пакет, покриван от публичното здравно осигуряване, формиране цените на услугите. Повечето от държавите въведоха ДСГ като начин за оценка на разходите или начин за финансиране, но въпреки че в основата на ДСГ са австралийските ДСГ, всички страни ги модифицираха по свой начин, така че сега сравнение е трудно възможно. Това става ясно и от срещите на административната комисия по регламента.

Комплектността на здравния сектор като сложна композиция от наука, икономика и високо ниво на етични съображения го прави изключително сложен за регулиране както на национално, така и на европейско ниво.

Ще могат ли потребителите на здравни услуги да се възползват от възможностите на единния вътрешен пазар? Този въпрос беше избягван продължително време от всички, но бурният дебат на директивата за услугите и решението да бъдат изключени здравните услуги от нейния обхват поради тяхната специфичност и комплектност постави въпроса на дневен ред в политическата програма на ЕС. Решенията на Европейския съд, които по принципа на прецедентното право стават част от общностното право, вече формират политика.
На 26 септември 2006 г. Европейската комисия обяви широка обществена консултация по въпроса относно бъдещата регулация на медицинските услуги и правото на трансгранично лечение. Този документ може да бъде намерен на интернет сайта на Дирекцията по обществено здраве. Девет са въпросите, по които комисията търси консултация от заинтересуваните страни в здравния сектор, като си поставя за цел постигане на законодателна стабилност, от която се нуждаят националните и регионалните здравни власти, кодифициране на принципите, установени от решенията на Европейския съд по отношение на свободното движение на пациенти, медицински специалисти и медицински услуги.

Като специалист по обществено здраве, лекар и представител на либералната идея, чиито основни ценности са свързани със зачитане и респект на човешките права и индивидуалните права, убеденост във водещата роля на иновациите и познанието, застъпничество за приемането на Европейската конституция, която ще направи Европа по-силна и ще бъде в полза на всеки един от нас, считам, че е необходим по-широк подход по въпроса относно предоставянето и достъпа до медицински услуги, които не трябва да се разглежда само в контекста на трансграничното предоставяне или ползване на медицинска помощ, а в осигуряването на ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ на достъп, качество и безопасност при ползване на медицинско обслужване, право на достъпна и разбираема и достоверна информация, която да му позволи да направи най-добър избор, на информирано съгласие, на достъп до медицинско досие, на прозрачен процедура за оплаквания,представителство, защита, осигуреност от риск и независимо дали пациентът се лекува на територията на собствената си страна или на друга страна членка, независимо дали се лекува от публичен или частен доставчик на медицинска помощ.

Увеличава се броят на хората в ЕС, които упражняват правото си на избор къде да бъдат лекувани. Съществува пазарна ниша за развитие на така наречения здравен туризъм. В същото няма гаранции по отношение на сигурността на този избор. Информацията за потребителите на здравни услуги да направят своя избор е недостатъчна. Необходим е общ подход по отношение на техните права. ЕС трябва да създаде рамката, чрез която да осигури достъпа до медицински услуги и да улесни свободното движение чрез намаляване на рисковете и повишаване на доверието в европейския здравен пазар. 

Харта или минимален пакет от права на пациентите в ЕС е необходимо да бъде приет и най вече да се изработят и приемат механизми, които да гарантират упражняването на тези права на практика. Повечето от страните членки са приели закони за права на пациента. Изключително ми е болно да отбележа, че В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ НЯМА ЗАКОН ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА.

По мое предложение Либералната група в Европейския парламент внася въпрос към Европейската комисия, който предвижда дебат в пленарна зала и резолюция относно харта на правата на пациентите в ЕС. Като народен представител и наблюдател в Европейския парламент считам, че Европейският парламент като институция на директно представителство на европейското гражданство трябва да има водеща роля и политическо послания по отношение на правата на своите граждани на здраве и лечение. Тези права трябва да бъдат установени за ЕС, а ролята на комисията и на съвета, представлявайки националните правителства, е да предложат рамката и механизмите за тяхното реално упражняване.

Либералната група излиза с няколко политически инициативи, свързани с пациентските права - Европейски ден за промоция на правата на гражданите на здраве и медицинско обслужване, кампания "Информация за пациента"

ЗДРАВНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1.01.2007

Какви са неотложните мерки, които трябва да се предприемат:
Въвеждане на системата на национални здравни сметки с цел събиране на класифицирана, надеждна и достоверна информация

Инвестиции в превенция и промоция и насоченост на политиките в другите области в мерки, които ще подобрят общественото здраве.

Структурните инструменти на ЕС могат и трябва да бъдат използвани за инвестиции в здравния сектор, в промоция и превенция, в подобряване на инфраструктурата и продължаващото обучение, за създаване на допълнителни структури - институт по качеството, за изграждане на капацитет на компетентните институции.

Въвеждане на координация и индикатори за качеството на медицинските услуги на европейско ниво ще ни посочи ясно формата на необходимото преструктуриране в болничния сектор. Очевидно липсва вътрешна сила за промяна.

Въведеният начин на заплащане само от НЗОК е стъпка в правилната посока, но критична без съпътстващо въвеждане на ДСГ и формиране на правилни тежести между заболяванията, както и без мерки, които да създадат прозрачност, да ограничат нерегламентираните плащания, да увеличат разходите за здравеопазване чрез активиране на частните фондове.

СЗО публикува "изчислени" общи разходи за здравеопазване за България 7.4%; 4.3-4.5% са официално регистрираните публични разходи за здравеопазване. Останалите 3% са частните разходи, над 90% от които са нерегламентирани.

НЗОК трябва да продължи да изгражда капацитета си на финансова институция, да развие функцията си на стратегически купувач на услуги на база качество. Балансът между правата и отговорностите е необходимо да бъде прецизиран.
НЗОК ще трябва да поеме здравноосигурителните трансфери за една доста голяма група здравноосигурени лица в България, работещи в чужбина и техните семейства, временно пребиваващи. Прогнози за възможните трансфери е необходимо да бъдат направени, за да се гарантира и без това недостатъчният ресурс на НЗОК.

Съгласно прилагания "отворен метод за координация" между държавите членки по отношение на качество, права на пациенти, финансови индикатори България трудно ще отговори на тези показатели за добри практики.

Развитието на човешките ресурси в здравния сектор показва грешки в планирането. Съотношението лекари - медицински сестри в лечебните заведения не отговаря на съвременните представи за лечение и грижи.

Политиката по отношение на медицинските специализации ще доведе недостиг на квалифициран персонал.

Закон за правата на пациентите е задължително да бъде приет.

Необходимо е планиране на всички ресурсите, ефективността на прилаганите медицински технологии и тяхната наличност и достатъчност, за да посрещнат търсенето по основния пакет.

Изграждане на капацитет сред индустрията, за да посрещне изискванията на общностното право и да бъде конкурентно способността на европейския пазар.

Употреба на структурните фондове за инвестиции и в иновации и тяхното прилагане от бизнеса.

Инвестиции в административния капацитет на здравния сектор.

Информационни кампании и семинари за медицинските специалисти.

* Д-Р АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА е народен представител от ПГ на НДСВ и наблюдател в Европейския парламент - ПГ на "Алианс на либерали и демократи за Европа"

Д-р Ростислава Димитрова е политически съветник по околна среда, обществено здраве и безопасност на храни  ПГ на АЛДЕ в Европейския парламент

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 2207 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 2 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3678 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Еврообразование - ура

Зад желанието на студентите да учат в чужбина все още няма финансова база

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма